За или против лагерите в детската градина?

  • 6 619
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 435
Бих искала да прочета мнението Ви ЗА или ПРОТИВ лагерите на възраст 3,4,5 годинки!

В градината организират лагер на планина и се чудя дали да пусна детето си? Някои от дечицата ще ходят за втори, трети път!

# 1
  • Мнения: 2 732
Аз съм против при толкова малки деца  Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 9 517
За мен много зависи от учителките. Тази година щерката ще ходи за втори път от градината, миналото лято й беше първия път. Имам абсолютно пълно доверие на учителката, грижи се страхотно за тях по лагерите (а и иначе), всеки ден праща снимки, дава инфо, аз съм спокойно. Ако не беше така не знам, дали щях да я пращам.  Peace

# 3
  • Мнения: 5 435
Дзвер, абсолютно имам доверие на учителката. Невероятен педагог и човек също!
Говорила съм с майките на деца, които са ходили на лагер, ами доволни са децата. Организират им игри, походи и тн.
Повече ме притеснява детето да не се разболее там, че какво ще го правят. Иначе щерката ми е оправна, за ядене, обличане, къпане не ме притеснява.  Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 2 686
ЗА, стига разбира се и детето да иска. Лично моята теория е, че децата трябва да се учат да бъдат самостоятелни, затова ги поощрявам в тази посока.

Синът ми като си дойде от зелено беше сърдит, че се е прибрал - каза, че искал 10 месеца да седял на зелено. За първи път ходи като беше на четири и половина, първо на зелено, после на лагер на морето. Каката май като беше на шест прояви интерес, но предидишните години аз бях по майчинство.

Госпожите казаха, че децата не искали да си тръгват. Но госпожите са ни супер, да са живи и здрави, много обичат децата и децата много ги обичат.

Теб кое те притеснява? Детенце иска ли да ходи?



# 5
  • Мнения: 5 435
Иска да ходи Да, притеснява ме,че не се е делила досега от мен и да не се разболее! Друго нищо  Peace

# 6
  • София
  • Мнения: 9 517
Ако се разболее, трябва да имаш готовност и възможност да го вземеш детето. Не виждам, как ще се грижат за него и за останалите деца - при нас миналата година едното дете се разболя - температура, повръщане, госпожата стояла цял ден в болницата с него, а децата били разпределени по другите групи (те ги групираха по 5-6-7 деца), но вечерта техните отидоха и си го прибраха. Лично за мен друг начин няма  Peace

# 7
  • Мнения: 5 435
Ако се разболее, трябва да имаш готовност и възможност да го вземеш детето. Не виждам, как ще се грижат за него и за останалите деца - при нас миналата година едното дете се разболя - температура, повръщане, госпожата стояла цял ден в болницата с него, а децата били разпределени по другите групи (те ги групираха по 5-6-7 деца), но вечерта техните отидоха и си го прибраха. Лично за мен друг начин няма  Peace

Съгласна съм.  Peace

# 8
  • Мнения: 13 545
Ако се разболее, трябва да имаш готовност и възможност да го вземеш детето. Не виждам, как ще се грижат за него и за останалите деца - при нас миналата година едното дете се разболя - температура, повръщане, госпожата стояла цял ден в болницата с него, а децата били разпределени по другите групи (те ги групираха по 5-6-7 деца), но вечерта техните отидоха и си го прибраха. Лично за мен друг начин няма  Peace
Това е и моето мнение. Пускай детето, ако се случи нещо непредвидено взимате си го. Предполагам, че няма да е много далече или греша?

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Аз лично съм за лагерите, стига майката да може да го понесе. Повечето деца искат да ходят и обикновено са много доволни и щастливи. Освен това им е полезно малко да се отделят от майка си - стават по-самостоятелни, придобиват самочувствие и нови умения. Така че от гледна точка на детето определено ЗА. От гледна точка на майката обаче нещата са по-различни. Тук вече за всеки е различно. Има спокойни майки, които пускат децата си без никакви притеснения, има такива, които си преодоляват притесненията и има такива, които не успяват да ги преодолеят. Аз за съжаление съм от последните. До сега (на 7 год сме) не съм ги пускала, защото ужасно много ме е страх. Да не ги загубят, да не се удавят (ако е на море), да не паднат от прозореца в хотела и от още 1000 възможни и невъзможни рискове. Знам че не е рационално, знам че хиляди деца (и аз самата едно време) са ходили на лагер и са оцелели, но ми е ужасно трудно да го преодолея. Когато са с мен не ме е страх от нищо - разрешавам им почти всичко (да се катерят, да карат всичко, да влизат сами в морето, да се качват по всякакви атракциони и т.н) . Но не са ли ми пред очите непрекъснато се притеснявам, дори когато са с баща си на площадката. Ако някой има рецепта как се преодолява това да каже.  ooooh!

# 10
  • Мнения: 11 088
Против преди 7-годишна възраст. Поне.
Аз самата съм ходила за пръв път на лагер в 3-ти клас. Не е въпросът само да се облича и къпе детето, нужна е и известна емоционална зрелост.

# 11
  • Мнения: 5 435
Ако се разболее, трябва да имаш готовност и възможност да го вземеш детето. Не виждам, как ще се грижат за него и за останалите деца - при нас миналата година едното дете се разболя - температура, повръщане, госпожата стояла цял ден в болницата с него, а децата били разпределени по другите групи (те ги групираха по 5-6-7 деца), но вечерта техните отидоха и си го прибраха. Лично за мен друг начин няма  Peace
Това е и моето мнение. Пускай детето, ако се случи нещо непредвидено взимате си го. Предполагам, че няма да е много далече или греша?
На час и половина път от вкъщи ще е лагера!

Сави
, разбирам те, не знам как се преодолява!  Hug

# 12
  • Мнения: 253
Да се включа и аз. Дъщеря ми ходи на детски летен лагер, когато беше на 5г. С тях имаше и деца на 4г. Изкраха си страхотно, дори след като се прибра от лагаре, след вечеря ме питаше "За тази вечер, какво има планувано?" Очакваше анимацията да продължи и в къщи Laughing

# 13
  • София
  • Мнения: 1 609
Савина, ако откриеш рецептата, сподели я. И аз я търся.

Моята дъщеря е малка и не е имало организиране на лагери, но гледам, че втора група ходят и предполагам, че догодина ще трябва да взема решение дали да я пусна. Аз съм от параноичните майки и се притеснявам от същите неща като Савина - да не падне през прозореца, да не се удави, да не изскочи внезапно на улица и да я блъсне кола (макар че добре съм я дресирала и не се опитва да пресича без възрастен, но не мога да разчитам на това) и така нататък - всякакви сценарии мога да напиша в главата си. Страхувам се също и от пътя - като знам какви малоумници има по пътищата, много ме е страх някой такъв да не предизвика катастрофа и децата да пострадат. Не че не може да се случи и когато пътува с мен и шофирам аз, но ако не съм там ще се притеснявам много повече.

От друга страна и аз смятам, че е полезно за децата да се откъснат за малко, да видят някаква форма на самостоятелност, разнообразие. Само трябва да се пречупя, за да я пусна, когато дойде моментът.

# 14
  • София
  • Мнения: 478
С две ръце ЗА!
Големият беше много самостоятелен, отговорен и организиран - първото му ходене беше на 4 г. на море. Освен лекото приплакване от време на време като се чувахме по телефона, други проблеми не е имал.
Намирам за нормално децата да тъгуват за родителите, да си поплачат малко, както е нормално в момента, в който има интересна игра да забравят за нас на секундата. Това отделяне, не просто при баба и дядо (те все пак са си семейството), а с чужди хора ми се струва много полезно за изграждането на характера и влияе добре според мен на емоционалната им стабилност и самочувствие.

Има обаче и по-чувствителни и стеснителни деца и такива, които никога не са се делели и за една вечер от родителите си - на тях не знам как би им понесло. Моите деца са "Панталей пътник", свикнали са, че може сутринта да решим че на обяд заминаваме на море или ски, ходят на разни места и с чужди хора - познати и приятели с група приятелски деца, та особени драми няма.

И майката никога не спира да се притеснява, за съжаление. Гледам да се прикривам и да запазвам щурутиите, които ми се въртят в главата само за себе си.

Общи условия

Активация на акаунт