Здравейте,
Редовна читателка съм от много години, но съм писала само веднъж преди осем години, исках съвет и го намерих, затова и пиша пак, имам нужда от искрен съвет от непознати.
Живея в чужбина повече от десетилетие, имам сериозна връзка от седем години, човекът си е на мястото, имаме чувства, просто вече няма пеперуди. Нямаме брак, защото не бързам, на 30 съм. Преди година започнах паралелна връзка с колега, 10 години по-възрастен, женен с две деца. Искам да поясня, че по-характер съм била винаги против изневярата, никога не съм правила подобно нещо. Не знам как стана, но не успях да го спра навреме, в началото живеех два живота, измъчвах се, отслабнах, плаках, не знаех какво да правя, от едната крайност в другата крайност....пуснах се по течението, реших да го изживея. Другият мъж е красавец, прекрасен баща, разбираме се с поглед. Жена му е първата му сериозна връзка, преди това е имал тинейджерски истории, но нищо сериозно. Да кажем, че съм втората му сериозна връзка, след 20 години с жена си. Имат проблеми на сексуално ниво, не се разбират, тя има любовник от 10 години, макар и да си признава директно, работи и живее 5 дни в седмицата в друг град и работи с него.
Жена му ни хвана няколко пъти, но не успя да докаже, че има нещо сериозно и се върна. Той и аз сме приключвани персонален контакт за месец и половина, заради нея, той се върна при мен, аз простих. От година и половина нямаха сексуални контакти, до преди седмица, когато тя изведнъж реши, че иска и той е склонил. Случи се ден преди да отидем двата тайно на ваканция за два дни. Почувствах се ужасно. Предадена. Знам, че звучи глупаво. Каза ми, че актът е бил механичен, че не се е чувствал добре и че се съмнява, че ще повтори пак. Плака и искаше прошка. Трябва да спомена, че аз не съм отказвала никога на приятеля си. Не съм го крила от другия, ядосваше се много, после спря да говори за това.
Поставих нещата ребром, аз или тя. Каза ми: ти, но не сега. Иска да се разведе тя, и се притеснява как ще го приемат децата му. Отношенията им са доста обтегнати, постоянни караници, говори се много пъти за развод, но пред хората всичко е прекрасно. Не разбирам защо след година и половина го пожела.
Опитах се да прекъсна всякакъв контакт, но ще се побъркам.
Главата ми казва, че трябва да прекъсна всичко, сърцето...плаче.
Имам нужда от съвет, чистосърдечен, дори и да боли.
Благодаря.
Редовна читателка съм от много години, но съм писала само веднъж преди осем години, исках съвет и го намерих, затова и пиша пак, имам нужда от искрен съвет от непознати.
Живея в чужбина повече от десетилетие, имам сериозна връзка от седем години, човекът си е на мястото, имаме чувства, просто вече няма пеперуди. Нямаме брак, защото не бързам, на 30 съм. Преди година започнах паралелна връзка с колега, 10 години по-възрастен, женен с две деца. Искам да поясня, че по-характер съм била винаги против изневярата, никога не съм правила подобно нещо. Не знам как стана, но не успях да го спра навреме, в началото живеех два живота, измъчвах се, отслабнах, плаках, не знаех какво да правя, от едната крайност в другата крайност....пуснах се по течението, реших да го изживея. Другият мъж е красавец, прекрасен баща, разбираме се с поглед. Жена му е първата му сериозна връзка, преди това е имал тинейджерски истории, но нищо сериозно. Да кажем, че съм втората му сериозна връзка, след 20 години с жена си. Имат проблеми на сексуално ниво, не се разбират, тя има любовник от 10 години, макар и да си признава директно, работи и живее 5 дни в седмицата в друг град и работи с него.
Жена му ни хвана няколко пъти, но не успя да докаже, че има нещо сериозно и се върна. Той и аз сме приключвани персонален контакт за месец и половина, заради нея, той се върна при мен, аз простих. От година и половина нямаха сексуални контакти, до преди седмица, когато тя изведнъж реши, че иска и той е склонил. Случи се ден преди да отидем двата тайно на ваканция за два дни. Почувствах се ужасно. Предадена. Знам, че звучи глупаво. Каза ми, че актът е бил механичен, че не се е чувствал добре и че се съмнява, че ще повтори пак. Плака и искаше прошка. Трябва да спомена, че аз не съм отказвала никога на приятеля си. Не съм го крила от другия, ядосваше се много, после спря да говори за това.
Поставих нещата ребром, аз или тя. Каза ми: ти, но не сега. Иска да се разведе тя, и се притеснява как ще го приемат децата му. Отношенията им са доста обтегнати, постоянни караници, говори се много пъти за развод, но пред хората всичко е прекрасно. Не разбирам защо след година и половина го пожела.
Опитах се да прекъсна всякакъв контакт, но ще се побъркам.
Главата ми казва, че трябва да прекъсна всичко, сърцето...плаче.
Имам нужда от съвет, чистосърдечен, дори и да боли.
Благодаря.
Не мога да повярвам как все още има жени, които се връзват на този мъжки трик. Ти наистина ли го вярваше това? Той горкия, не е искал, ама на, мръсницата го е изнудила и той се дърпал, ама клекнал...пардон, легнал накрая... 
е направо смешен. Съвестно му било на човека, че едва ли не изневерява на любовницата си със съпругата, да бе да. 