Как се преодолява тежка загуба на близък

Аз мисля, че такава загуба никога не се преодолява. Има ли някаква възможност да я вземеш при себе си в Бостън за известно време - да речем няколко месеца?

Не се преодолява. Страдаш всеки ден до края на дните си. Просто се научаваш да живееш с болката и празнотата от загубата, те просто стават част от теб. Само времето помага да стане по-поносимо. На повечето по-чувствителни хора им трябват години, за да функционират нормално и да се измъкнат от капсулата на страданието и самосъжалението.

Най-доброто за нея е да мине през всички етапи на страданието, но за да се случи това по-безболезнено и плавно, не трябва да остава човек за дълго сам. Покани я на гости в САЩ при теб, да си намери силно ангажираща ума работа поне за около година, за да мине първоначалният ужас, да намери човек, пред когото да говори - приятелка, психолог (ако желае). Хората около нея (баща ти, близки, роднини) да не  обясняват клишета като - "Така е трябвало да стане. Бог/ еди кой си дядо го е прибрал.", "Всичко ще се оправи", "Само добрите хора си отиват/ страдат", "И еди-коя си е с починало дете и си живее живота" ... Никакви клишета и пседоуспокоителни думи и без общи семейни сбирки с лели и братовчеди. Нека всички близки роднини поне в първата година да общуват индивидуално с нея, на 4 очи. Семейните сбирки създават силно чувство на отчужденост и самота. Особено ако тръгнат и клишетата и хвалбите кой син кога и какво е направил. Хората са несъобразителни и дори добранамереността им реже с нож.

Най-важна е ролята на баща ти. Един страдащ човек има нужда от физическо присъствие на любящ човек, защото се чувства без почва под краката си. Твоето общуване следва да е специално и индивидуално, а не да сте "аз и татко смятаме". Показвайте любов и благодарност. С думи и действия. Всеки ден.

Много съжалявам за загубата ви!

Загубата на дете не се преодолява. Никога.
Всеки ден, до края на живота й, майка ти ще страда.

Ще свикне с това, но ще й трябва много време.
При всеки работят различни неща и  ти като син/понеже я познаваш/  може да намериш път към нея - да й помогнеш да продължи напред. Със сигурност - тъй като си й дете, в теб ще търси най-много утеха. И общуването с теб ще помага.

 

Моите  съболезнования  за  тежката  загуба

Казваш, че  наскоро  сте  загубили  брат ти.
Дай на  майка  ти  време   да    скърби- тя  има  нужда от  това.  Моето  мнение  е, че   трябва  да  я оставите  да изплаче  сълзите  си; не бива  да   я  принуждавате  да  се прави  на  силна . Реплики  от рода  на "Не плачи, моля те, успокой  се",  не  й  носят  полза. Нека  плаче, нека  вие  от  болка, нека  страда, без   да чувства  вина ,че  ставате   свидетели  на това.
Много е  тежко. Няма  никога  да преодолее  напълно  загубата  на   детето  си. Но  с времето  страданието  й  ще  се уталожи, ще  се  успокои.
Просто й  дайте време

Благодаря за отговорите!

Определено, не използвах правилната дума, разбира се, че няма да преодолее загубата и никой и нищо няма да запълни празнотата в сърцето й, както в нейното така и в моето.

faviola, много точни са думите ти и това е, което ми се иска е да облекча по някакъв начин страданието и да й помогна да се измъкне от тази черна дупка, която са мислите й.

Поне в близките няколко месеца няма как да дойде при мен, тъй като е все още на лечение и физически няма да има силата да пътува до тук. Да не говорим, че в нейното състояние няма как да е далеч от лекуващия й лекар. Надявам се към края на годината все пак да стане да ми погостуват заедно с баща ми. Не мисля, че ще е редно само тя да дойде тук, тъй като и той също страда, макар и по "мъжки" и не искам да остава сам.

Ние сме много близки и мисля, че когато си говорим донякъде успявам да я успокоя или поне досега в други теми е било така, но сега ситуацията е далеч по-тежка от  и започвам да се питам, дали дори аз като нейна дъщеря и приятелка ще успея да й влея от моята сила...

Мислите ли, че психолог е по-удачния вариант? Има ли някакви техники (психологически? медитация?), които да се препоръчват за справяне със страданието?

Благодаря ви отново!

Твоята обич, внимание и грижа, дори и от хиляди км, имат голям ефект. Не се съмнявай, че с баща ти давате много енергия и подкрепа. За майка ти вие сте хората, от които тя има нужда. В момент като този всички останали остават далеч. Процесът на осъзнаване е много дълъг и мъчителен. Всеки човек минава през етапите на страданието различно и има нужда от собствено време и спасение. Всеки се вади сам и се потапя в мъката сам, за да продължи да осмисля. Редуват се етап на просветление и после пак всичко става черно и безметежно. Важно е тези етапи да не се сменят твърде рязко и да не се губи баланс, затова е добре човек всеки ден да осмисля, да плаче сам или с близки, да си спомня, да тъгува, да плаче ако трябва да публични места, но да изкарва болката. Болката е като черна субстанция, която те отравя и не можеш да дишаш. Имам практика за обяснение на стичащите се сълзи на публично място - алергия. Никой не се замисля, че си се сковал от мъка. Хората са толкова слепи за човешкото страдание.

За мен спасението беше в музиката и писането. Психолог би помогнал ако човек има нагласа и желание да говори пред чужди хора. Често психологът разочарова, защото тези хора нямат грам опит с подобни състояния, а само са чели теория. Тук е важно някой да разбере как се чувстваш (има опит), а не да ти обяснява как всичко ще е цветя и рози някой ден или любимото ми : "Животът е  за живите." Бррр.
Може и спорт да помогне, ако е човек, който по принцип тренира. Въобще всякакви активности с непознати хора, които не знаят за ситуацията - спорт, езици, хоби, практически курс по нещо..

Знам ли, индивидуално е предполагам преодоляването на загуба.

Работата е там, че нямаш друг избор. Живота си продължава.

Faviola, а и всички останали, много ценя коментарите ви!

Знаете ли, аз съм много позитивно настроен човек към всичко в живота, и не си позволявам негативизмът да владее мислите и отношението ми към нещата около мен. Не обичам лоши мисли да ме тровят и гледам когато имам някакви премеждия да бъда положителна и дейна.

Това, което се случи с брат ми, обаче е много по-различно от всички трудности през, които се е налагало да минавам и моя си позитивен изглед над нещата просто не съответства със ситуацията. Затова и не знам как точно да реагирам и особено когато става дума за майка ми, която е толкова чувствителна, а и той беше малкото й момче.

Перспективата, която ми давате е много полезна наистина! Тя има цялото време и подкрепа от моя страна да мине през всички етапи на страданието. Дано успеем с баща ми да й подадем ръка в правилните моменти когато е на дъното, защото от това ме е страх най-много... да не остане там и мъката й да съсипе напълно добрата й душа.

Има ли в България съпорт групи? Абсолютно съм съгласна, че само човек, който е минал през нещо подобно може да я изслуша, разбере и намери точните думи да успокоение или помощ.

И още нещо, мислите ли, че отделянето им от мястото където всичко напомня за брат ми би им помогнало? И по-точно, колко скоро би било добре да ги помоля да ми дойдат на гости? Не съм сигурна вътрешно дали тя ще пожелае да се отдели и дали няма да се почувства виновна затова, че не е там близо до гроба му...

Как да преодолеем загубата на близък?

Hera.bg

Наталия Мариова

Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта е нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи на нас и на другите, си остава трудно да я приемем и да се примирим. Болката, която изпитваме, е несравнима и не е изключено да заседнем в нея за дълго... особено, ако не знаем как да скърбим. Дали ще се обърнем към специалист, с когото да разговаряме и на когото да споделим чувствата си, или ще потърсим опора в близките и приятелите си, най-важното е да намерим своя собствен начин да я извадим извън себе си, за да ни олекне и да продължим нататък. Ще се изненадате обаче колко много хора ни потикват да направим тъкмо обратното... с думи като: „Не плачи, не се разстройвай”, „Недей така, натъжаваш ме”, „Нищо не може да се направи, не го мисли повече” и т. н. дежурни изрази, които всички изричат, когато не могат да намерят подходящите думи за утеха.

Ако наскоро сте загубили скъп за вас човек, ще се появят много желаещи да ви съчувстват. Те ще ви казват, че сте силна, ще говорят за клишетата как "животът продължава", а вие ще ги мразите тайничко за това, че не ви разбират. Все пак не забравяйте, че намеренията на повечето от тях са добри, те ви желаят единствено доброто и не могат да понесат да сте зле... опитайте се на свой ред да ги разберете, като си повтаряте, че само който го е изживял, знае какво е... Останалите ще се мъчат да си го представят, ще искат да помогнат... но това, което носите в себе си, ще го знаете само вие и никой друг. То си е ваше, не се страхувайте да го изживеете сами.

Когато останете насаме със себе си и с болката, не се опитвайте да избягате от нея, както ще ви се прииска. Оставете я да ви завладее за известно време. В началото ще чувствате, че покойникът е навсякъде около вас, ще нахлуват спомени, които отдавна смятате за забравени, всеки предмет и вещ ще ви напомнят за преживяното... ще изпитвате странното желание да се свържете с човека, когото сте изгубили. Има вариант, при който можете да го направите и той е съвсем прост.
Напишете му писмо! – Естествено, няма да можете да му го изпратите, но ще му споделите как се чувствате, ще му благодарите за всички щастливи съвместни моменти, ще му се извините и ще поискате прошка за минали грешки, ще се сбогувате, ако загубата е била внезапна и не сте имали тази възможност. Ако не искате да изхвърлите писмото, приберете го или го занесете на гроба му.

Светът става друг. Може би по-плашещ от смъртта е само фактът, че не знаете как да продължите да съществувате в свят, в който любимият ви човек вече го няма и да изживеете цял един живот без неговото присъствие до вас. Подвластни на емоциите, в началото няма да го усетите, а след време ще установите, че след като сте се успокоили, вече не сте същият човек. Но това не е непременно нещо лошо - напротив. Може би оттук нататък повече ще ви вълнуват духовните неща за сметка на материалните, ще обичате още повече близките си, ще цените хората около вас, напомняйки си, че не са вечни. Ще сте по-чувствителни към скръбта на другите. Тя ще ви засяга лично!

Времето не лекува. То няма да заличи болката ви, но ще притъпи усещанията, след като преминете през 5-те фази, които психолозите обособяват като необходими етапи на скърбене – добре е да преминете през тях, без да ги потискате или да бързате.

Отрицание – Това е първият защитен механизъм на психиката, която отхвърля новината за трагичното събитие и вие си казвате: „Не, това не се случва наистина”, „Не може да е вярно”, „Не е възможно”... Известно време ще се борите с това, преди да приемете факта, че се е случило. Наистина.

Гняв – След като вече знаете, че животът ви е поднесъл най-лошото, вие се чувствате предадени и сте ядосани на всички, включително и на себе си, на Бог, ще обвинявате другите, или дадените обстоятелства, несправедливия свят като цяло и ще се разсърдите колко нелеп е той, за да ви причинява това – точно на вас... точно сега.

Пазарлък – Ще направите последни опити да промените действителността, която все още отказвате да приемете, като си мислите какво бихте могли да сторите, за да се „спазарите” с онзи, който ви е отнел най-скъпото. Ще обещаете да сте по-добри, по-духовни и ще разигравате варианти: „Само ако можех...”, „Ако бях постъпил/а иначе...”, „Само да можеше да го/я върна...” Скоро ще осъзнаете, че това е невъзможно и тогава идва следващият, може би най-труден и дълъг етап.

Депресия – Вече знаете, че нещата не са под вашия контрол и са се случили, независимо от желанията ви и сте безсилни да ги промените. Всичко ви се струва още по-безсмислено и ви е налегнала апатия. Вярвате, че цял живот ще се чувствате така и нямате желание за нищо. Именно в този етап много хора, подтиквани от близките си, се обръщат към психотерапевт, за да не заседнат твърде дълго в депресията си.

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек. Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.

Благодаря Вихрогонче! Полезен текст си постнала. 

За нищо, Линн  дано успееш да си вземеш нещо полезно за себе си.

От мен прегръдка, приеми искрените ми съболезнования