Хипохондрия – моля за помощ

  • 88 065
  • 774
  •   1
Отговори
  • Мнения: 61
Здравейте бг мами!Имам нужда от помощ и съвети!Всичко започна преди няколко месеца,когато на моя приятелка й откриха рак!Няколко седмици по-късно започнах да наблюдавам тялото си за всякакви нередности!Посетих всички лекари в моя град,които ме уверяват,че всичко  е наред !Назначавах си изследвания като ЯМР и рентген,но и това не ме успокой!Моля ви,ако някой е преживял нещо подобно да сподели своя опит или просто да даде съвет как да се справя с това положение!Благодаря Cry

Последна редакция: нд, 27 сеп 2015, 09:27 от Редактор*

# 1
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 540
С кое имаш проблем: с приемането на факта, че всички сме смъртни /а някои от нас си отиват доста по- рано/, или с приемането на факта, че не можеш да контролираш живота и не можеш да предотвратиш лошото в него?

# 2
  • Мнения: X
Аз изпадам в такива състояния. Редовно си поставям диагнози и си назначавам изследвания. Мисълта, че съм болна от нещо, няма да се разбере и ще си умра ме влудява. Правя паник атаки, няколко пъти съм висяла в спешното. Здрава. Препоръчвам ти да се консултираш с психолог, на мен ми помага.

# 3
  • Мнения: 10 993
и аз си внушавам разни болести, правя си изследвания и се успокоявам, после пак отново.
Но щом и на ямр си ходила значи нещата при теб са сериозни.

# 4
  • София
  • Мнения: 63
И аз съм така...Прави ми впечатление и че все повече млади хора са така.Постоянно си внушавам всякакви неща, искам да ходя по лекари и изследвания, защото само така се чувствам спокойна, родителите ми и приятеля ми вече се изнервят от мен...От няколко месеца положението е непоносимо и затова от 2 седмици се опитвам да реша проблема с хомеопатия.Още не е минало достатъчно време и затова не мога да споделя дали има ефект.Иначе се опитвам да не го мисля, да си напомням, че ако има нещо да става, ще стане и че не си заслужава да прекарвам младостта си, мислейки за болести.Прегръдки от мен, аз те разбирам напълно, но опитай да го даваш по-ведро, намери си хоби, излизай повече, забавлявай се...  Hug

# 5
  • Мнения: 212
И аз съм в същото положение от вече 4-5 години. Все се надявам, че нещата ще отминат, пробвах психотерапия, хомеопатия....нищо не помогна. Опитах се да се владея, но всичко се оказва моментно. Непрекъснато си търся и "откривам" симптоми на сериозни болести. Лошото е, че пренасям и хипохондрията си и това безпокойство и върху детето ми. Крия от мъжа ми къде и на какви лекари ходя, въпреки че и отношенията ми с него са вече доста обтегнати и той даже и не пита....
И аз се нареждам на опашката, да чакам съвет и мнение за излизане от това отвратително състояние!

# 6
  • Мнения: 11 340
И аз съм хипохондчика. Ех, що изследвания съм си направила и що диагнози съм си поставила.  Crazy А лекарите са отзивчиви - като те боли хората те лекуват, преглеждат, изследват и насочват към техни колеги. Наистина искат да ти помогнат.  Peace
Имала съм симптомите на всички мои здравно пострадали приятели и познати. И тъй като имам отколешни интереси към медицината елате да видите колко информация имам в главата, която ме измъчва сега.

С времето се свиква.  Mr. Green

А страх ли те е от смъртта?

# 7
  • Мнения: 30 802
Интересно защо човек като реши "да се грижи за здравето си", хуква по лекари и болници- вместо да си преразгледа вредните навици, диетата, малко да се пораздвижи, да излезе сред природата...

# 8
  • Мнения: 11 340
Интересно защо човек като реши "да се грижи за здравето си", хуква по лекари и болници- вместо да си преразгледа вредните навици, диетата, малко да се пораздвижи, да излезе сред природата...

Хипохондрията НЕ Е "решение да се погрижиш за здравето си"  Crazy

 

# 9
  • Мнения: 30 802
И затова сложих в кавички " " израза, мислех, че ще забележиш- защото е нещо друго, подобно. Майка ми така се "грижи"- умира да има диагноза, да пие някакво хапче, лекар да й обръща внимание. Обаче реално не прави нищо, за да предотврати заболявания, от които се опасява.

# 10
  • Мнения: 212
А пък след като си поставя диагнозата, най-често прекарвам известно време в самоизмъчване, четене по сайтове и психясване. След като положението стане нетърпимо и просто вече тотално откача и реша, че ще се мре, хукавам по доктори. Те наистина са отзивчиви хора, изписват лекарство, което аз в повечето случаи НЕ купувам, нали са ми казали, че няма нищо страшно. И така си живея спокойно....до следващата диагноза.  ooooh! ooooh! ooooh!

# 11
  • Мнения: 10 993
поне не съм сама в лудостта си.

# 12
  • Мнения: 11 340
А пък след като си поставя диагнозата, най-често прекарвам известно време в самоизмъчване, четене по сайтове и психясване. След като положението стане нетърпимо и просто вече тотално откача и реша, че ще се мре, хукавам по доктори. Те наистина са отзивчиви хора, изписват лекарство, което аз в повечето случаи НЕ купувам, нали са ми казали, че няма нищо страшно. И така си живея спокойно....до следващата диагноза.  ooooh! ooooh! ooooh!

Ей това е пълноценна хипохондрия Simple Smile Ние не купуваме изписаните лекарства  Peace Дори и да ги купим - не ги пием. Ако ги изпием не е за дълго и не е редовно  Peace

The Siren of Titan, опасявам се, че това което описваш за майка си не е точно хипохондрия. Тя сама ли живее? Има такъв синдром за търсене на внимание и държене на здравето под контрол. Често го развиват хората, които са били свидетели на боледуването и смъртта на хора, починали от това, че са занемарили здравето си и вече е късно за лечение.  Rolling Eyes Случило ли се е нещо подобно около нея?

Хипохондриците в повечето случаи не вярваме на всеки лекар, смятаме, че нещо са пропуснали или са претупали нашия преглед Wink Само ако лекаря ни спечели доверието и респекта може да повярваме, че всичко е ок и да започнем да търсим следващото заболяване, което бавно се развива ...  Crazy
 
Наистина ми е инетерсено от споделилите хипохондрички колко ги е страх от смъртта? Лично аз не се страхувам, но и не ми е безразлично.

# 13
  • Мнения: 10 993
аз не се страхувам от смъртта, страх от това да съм болна, да не мога да ходя на работа, да страдам - иначе ако ще се умира, да се умира, но бих искала бързо и безболезнено.

# 14
  • в джунглата
  • Мнения: 916
А пък след като си поставя диагнозата, най-често прекарвам известно време в самоизмъчване, четене по сайтове и психясване. След като положението стане нетърпимо и просто вече тотално откача и реша, че ще се мре, хукавам по доктори. Те наистина са отзивчиви хора, изписват лекарство, което аз в повечето случаи НЕ купувам, нали са ми казали, че няма нищо страшно. И така си живея спокойно....до следващата диагноза.  ooooh! ooooh! ooooh!

Това все едно аз съм го писала  Simple Smile  Успокоих се че има и други "луди" като мен.
 

Общи условия

Активация на акаунт