Момичета да си я изпишем с удоволствие и настроение.
Да си споделяме снимки и информация касаещи Енгин, както и приятни общи теми -
идват златни "Пеперуди", идва нов брой на "Kafasına göre", идват празници...

И един виртуален подарък от мен...

Скрит текст:

Аз вече имам в къщи саксия с коледна звезда, създава страхотно настроение... Само да "влезем" в декември и ще започна с украсата и коледните сладки - обичаме да си хрупаме до Коледа / пък и гости черпим /

# 2 26 ноем. 2015, 16:23 ч.

Мнения: 20 905

За добро настроение- снимки, спомени. Heart Eyes

Благодаря за новата тема. smile3525

# 3 26 ноем. 2015, 16:27 ч.

Пловдив
Мнения: 34 058

http://www.vbox7.com/play:bb1e4f57ad

Пристигането на Енгин за церемонията по връчване на награди Емми - 23.11.2015 г. на български.

И тук:

http://www.videoclip.bg/watch/540104_engin-akyurek-pristigane-23-1-1-2-01-5

# 4 26 ноем. 2015, 16:49 ч.

Мнения: 20 905

Цитат на: mariana51 в чт, 26 ное 2015, 16:27

Наистина, победител в нашите сърца - присъединявам се към думите на феновете.

# 5 26 ноем. 2015, 17:07 ч.

Мнения: 23 222

Тази вечер смятам да си припомня някои моменти с Йомер Демир...

# 6 26 ноем. 2015, 17:29 ч.

Пловдив
Мнения: 34 058

Да пооправим медала и възела.

# 7 26 ноем. 2015, 17:44 ч.

Мнения: 3 246

Здравейте момичета,

Тъй като не съм много в час по въпроса, искам да ви попитам каква е историята на Енгин с наградата "Златната Пеперуда"? В предишната тема прочетох, че той имал да им връща и че тази награда е "запазена марка"...какво имате предвид? Предполагам са го подценили или са дали наградата на друг предишния път? newsm78

Благодаря за темата! Благодаря за информацията, снимките, клипчетата и мненията! bouquet

# 8 26 ноем. 2015, 17:46 ч.

Мнения: 20 905

Няма скоро да се наситя на тези снимки. Heart Eyes

# 9 26 ноем. 2015, 18:49 ч.

Пловдив
Мнения: 34 058

Продължение на разказа на "Лилиан/Лили" от американския форум - част 2 от срещата й с Енгин:

Здравейте отново,
Благодаря ви на всички за чудесните коментари за моя разказ. Исках да го споделя изключително с членовете на този форум, тъй като знаех колко много ще го оцените.

Нека продължа от там където го прекъснах...

Към края на церемонията за медалите, моя мила приятелка, която е фен на Енгин, се присъедини към нас. Всъщност, Маман и аз бяхме късметлийки, че тя дойде, защото иначе едва ли щяхме да посмеем да се приближим до него отново. Така или иначе, тъй като моята приятелка не се беше видяла с него, когато церемонията свърши, тя го последва в коридора като любезно го помоли за автограф. Той и отвърна мило "Една секунда!", след което отиде някъде и след това се върна заедно с мениджърката си и другите от екипа си.

По това време всички се бяхме събрали в коридора. Срещата с него беше много приятна тъй като бяхме малка групичка и нямаше напрежение. Аз, лично, бях много впечатлена колко любезен, внимателен и учтив беше Енгин. Очевидно беше щастлив да разбере, че има почитатели в САЩ. Той подписа всяка негова снимка, питайки ни за имената ни, за да може да направи задачата по-лична. Аз говорих с мениджърката му, на която й беше любопитно да разбере, откъде знаем за Енгин след като живеем в САЩ. Противно на други описания на нея, тя беше много мила и любезна. Те не бяха припряни, поговориха си с нас, снимаха се, и ние се наслаждавахме на присъствието им.

Трябва да кажа, че той е толкова чаровен, по съвсем друг начин; любезен, разговорлив, напълно естествен и напълно лишен от претенциозност. Не мисля, че преди съм срещала голям човек който да изглежда толкова невинен и толкова крехък, почти наивен, с черти които можете да видите само в децата. Не можех да повярвам, че този пасивен човек беше актьорът който ние толкова много обичаме. Той изглеждаше неопетнен от славата. В него момент, аз почувствах, че съм благодарна на мениджърката му защото изглеждаше, че тя върши чудесна работа като го закриля. Тя е като майчина фигура в безмилостния шоу-бизнес в който участват. Всички знаем колко разрушителен може да бъде ефектът на славата върху един човек, особено върху някого толкова уязвим като Енгин.

Едно нещо, което все още не може да се побере в главата ми е, колко различен е той от ролите които играе и как е възможно някой да се трансформира до такава степен, че да стане някой друг толкова лесно. Само мога да се възхищавам на таланта му. Докато стоях там, наблюдавайки го, аз бях наистина възхитена от този човек, актьора. С всяка направена снимка, имах чувството, че той играе отново. В момента в който поглеждаше в обектива, той не беше вече Енгин, а блестящата кино-звезда. И все пак, не мисля, че той играеше. Просто всичко беше толкова естествено защото талантът му доминираше. Имах усещането, че той се чувстваше много по-комфортно когато камерата беше насочена към него, отколкото да бъде себе си. Толкова странно... Сякаш така се отърсваше от себе си и срамежливостта си когато светлините се спуснат върху него.

След всичките ми наблюдения онзи ден, моите цялостни, лични впечатления от него са, че той е истински артист който живее изцяло с неговото изкуство. Сега си представям човека Енгин като някой който обича да си стои тихо у дома, да чете книги, да гледа филми и да преживява всеки момент на героите. После, на екрана, той преживява широкия спектър от емоции които е усетил когато е четял.
Толкова сме щастливи, че той стана актьор и ние можем да се наслаждаваме на неговата игра, неговия талант и съвършенство.

Но, да се върна към историята ми...

След това, решихме, че е време да си тръгваме, тъй като не искахме да се натрапваме и да го притесняваме повече.
Така че им благодарихме и си заминахме чувствайки се все едно летим... едно необяснимо усещане което трябва да го преживееш за да го разбереш. Нуждаехме се от едно питие и да разкажем, и преразкажем на всеки вълшебството което преживяхме. И така, озовахме се в един ресторант където седнахме и почнахме да наблюдаваме улицата.
И сякаш, за да стане нашето преживяване още по-преувеличено и екстазно, веднага след като седнахме, Енгин се появи отвън, пред нас, преминавайки с екипа си. Беше облякъл якето си и беше сложил очилата си, изглеждайки абсолютно впечатляващ. Ние трите започнахме да се кикотим и да му махаме с ръце. Маман изпращаше въздушни целувки с ръце...Той, сладурът, започна да се смее, както и всички от екипа му, като ни връщаше въздушните целувки. Това е възможно най-добрият край на една невероятна среща с най-магическия човек.

Докато бяхме на бара, Марсело Колтро, бразилец, член на журито на Еми, който беше един от първите хора които постнаха снимки на Енгин в Туитър него ден, пристигна с млада, красива жена. Той поговори с нас малко защото ни позна от сутринта, когато ни видя как двете с Маман се снимахме с Енгин. Беше впечатлен от нашите реакции и ефекта който имаше Енгин върху нас. Той сложи ръка на рамото на Маман и я попита: "Добре ли сте? Малко се развълнувахте там?". Ставаше въпрос за момента в който Маман не можеше да стане от стола, залепена за Енгин. Всички се разсмяхме и поговорихме за нашата любима тема за няколко минути, тъй като, очевидно, той също признаваше таланта на Енгин и беше забелязъл въздействието което Енгин оказва на зрителите си. Чудесно преживяване, скъпи моменти...

Пропуснах да кажа, че веднага много се сближих с Маман. Когато напуснахме ресторанта й казах, че тя трябва да е от същата зодия като мен...и наистина е така.

Тъй като разказът ми вече стана много дълъг, ще ви кажа само още едно нещо от нощта на наградите което ми се струва доста интересно. Докато стояхме в лобито на хотел "Хилтън", напълно полудели, опитвайки се да направим снимки на Енгин докато той вървеше по червения килим, жена на средна възраст, която стоеше до мен, ми каза, че е там за да направи снимки на Брад Пит и беше изненадана, че съм там за да снимам друг. Не бях сигурна, че разбирам за какво точно говори но после, когато погледнах към другата страна на улицата, малко пред Енгин, Брад Пит беше там, давайки интервю. Буквално на няколко стъпки настрани, на другата страна на улицата, се състоеше премиерата на новия му филм “The Big Short”. Повечето от актьорския състав присъстваше и даваше интервюта, говорейки за филма. Ето ги и тях...големите холивудски звезди на чийто игра съм се възхищавала през годините...Брад Пит и моите любимци: Райън Гослинг и Кристиан Бейл; Стийв Карел и Селена Гомез...и имаше само един, Енгин Акюрек... пред тях.. оттам откъдето ги виждах. Никоя звезда не грееше така ослепително като него на нея вечер: очарователен, неописуемо хубав, с най-милата усмивка на света, стопляйки сърцата на верните си фенове по света. Считам това съвпадение за знак на съдбата.

Както се забелязва, няколко дена по-късно, ние все още сме на "дрога Енгин", както се изразява Маман, и аз наистина не мога да намеря по-точно описание на изживяването.
.....................
В спойлер слагам част 1 на Лилиан/Лили, за тези които не са я прочели:

Скрит текст:

Ето и превод от срещата на втората фенка "Лили", споделена от нея в американския форум – част 1:

Здравейте, скъпи приятели,

Знам, че не ме познавате по друг начин, освен като "Лили" от историята на "Маман" от края на тази седмица. Но аз чувствам, че ви познавам всички, тъй като скришом се наслаждавах на постванията ви и коментарите ви през последните няколко години, дори и без да участвам в разговорите. Е, вече е време да престана да се крия и да споделя с вас прекрасните моменти които двете с Маман преживяхме през последните два дена. Преди да започна разказа си, желая първо да се представя. Аз съм ненаситна почитателка на Енгин. Гледала съм всичките му сериали и филми и съм стигнала дотам, да превърна възхищението ми от таланта му във фикс-идея. Никоя друга артистична личност не е имала такова въздействие върху мен преди това. Наистина обожавам да гледам филми. Има нещо магическо в Енгин, нещо което никой друг актьор не притежава. Той въздейства на хората по съвършено друг начин.

Ето я и моята история, изживяна със собствените ми очи.
Както Маман обясни по-рано, двете с нея се срещнахме в лобито на хотел "Софител" в събота сутринта. Познах я веднага. Тя е изключително чаровна и мила жена, точно както звучи в постовете си. Побъбрихме си кратко. Една друга жена ни каза, че Енгин вече е минал и ние трябваше да чакаме докато не свърши церемонията с медалите, за да го видим. Бидейки абсолютен оптимист, аз реших, че нямам какво да губя ако се кача горе и проверя какво става. Така и направих. Изкачих се по стълбите които водеха към лоби с голяма маса където всички участници в събитието се регистрираха. Огледах се и ми отне секунда за да видя, че Енгин не беше в тълпата от хора. Тогава, тъй като никой не забеляза присъствието ми, продължих да се разхождам по етажа, влизайки във всяка стая, определена за събитието. Имаше навалица от известни актьори, сценаристи... но аз се интересувах само от Енгин.

Тъй като не можах да го намеря никъде, тръгнах да се връщам обратно, където Маман ме чакаше. Докато слизах по голямото стълбище, за мое изумление, точно в този момент, Енгин и антуражът му тъкмо се качваха нагоре. Въпреки че отидох за да го търся, всъщност аз не знаех какво да правя ако наистина го видя. Изпаднах в шок. Човекът, чийто лице бях свикнала да гледам всеки ден през последните няколко години, стоеше точно пред мен. Дори и гледайки към мен, той сякаш беше някой който не бях виждала преди, някой който аз не можех да позная. Тъмен, младолик мъж /ако не знаех възрастта му, щях да си помисля, че е в ранните си двадесет години/, пасивен, без следа от самочувствие, сякаш беше уплашен от цялата атмосфера. Той вървеше, говореше и се усмихваше по начин по който не бях го виждала на екрана. И все пак, беше все така чаровен и хубав, но по нов начин, въпреки че това не беше роля. Просто беше себе си. Това беше Енгин; той беше човек и то реален, точно пред мен.

Всички ме погледнаха докато слизах надолу и, въпреки че не спрях, когато зърнах Енгин, те знаеха, че разбирам кого всъщност виждам. Преминаха покрай мен и, въпреки че бях обещала да извикам Маман ако го видя, аз се обърнах и последвах Енгин до голямата зала където щеше да се провежда събитието. Надявам се тя да ми прости както знам, че повечето от вас биха разбрали реакцията ми. Страхувах се, че някой ще ме накара да изляза.

Енгин беше един от първите които влязоха. Той зае мястото си на предния ред, точно пред сцената, като останалата част от екипа му седнаха няколко реда зад него. Само мениджърката му седна до него, но, тъй като фотографите веднага го нападнаха и започнаха да му правят снимки, тя стана и се отмести за да даде възможност на хората да седнат до него и да го снимат. И така, аз стоях там, до фотографите, наблюдавайки ситуацията, преструвайки се на невидима до такава степен, че започнах да си мисля, че наистина съм невидима. Стоях и се взирах в него, на няколко стъпки разстояние.

След малко фотографите си тръгнаха и останаха само той и мениджърката му. Аз стоях сама до тях, гледайки Енгин. Слава Богу, Маман се появи навреме за да ме спаси от тази срамежливост. До този момент, явно Енгин се е чувствал притеснен, но за мен не беше притеснително, тъй като бях "невидима". Маман ми каза да се представя и да поискам снимка. По природа стеснителна, чувствайки се като натрапница, аз възразих. Исках да продължа да се чувствам сякаш просто "висяхме заедно", въпреки че това не беше подходящо място за "висене". В крайна сметка, осъзнах, че това беше единственият логичен изход от ситуацията в която се бях забъркала. Така че се приближих до него и го помолих да си направим снимка. Той се усмихна леко и каза "Разбира се!". Мениджърката му беше изключително любезна, усмихна се, взе телефона ми и каза, че ще направи снимките. Въпреки това, моето притеснение все още не беше изчезнало докато стоях там, гледайки го глуповато. Той ме покани да седна но, въпреки това, аз не можех да помръдна. Явно доста съм се вживяла в ролята си на "невидима"...Мислех, че той говори на Маман. Наложи се да ми повтори "Седнете, седнете!" като ми посочи стола до него. Аз седнах до него, а мениджърката му направи снимките. Тогава им благодарих, стиснах му ръката и му казах, че наистина се възхищавам от работата му.

Тогава Маман седна до него. Аз почувствах облекчение защото, когато тя започна да говори с него, той започна да се усмихва с тази красива, топла усмивка която ние така добре познаваме от екрана. Той беше много мил и приветлив с Маман. Очевидно се забавляваше с нещата които Маман му говореше. Да. Това е ефектът който нашата Маман има върху хората. Той сложи ръка върху раменете й за следващата снимка.
Тогава дойде и нейният ред да направи нещо нелепо. Тя се опита да стане, но не можа. Седна до него и, с ръка на сърцето, почна да повтаря: "Боже мой! Мили Боже!". Енгин я погледна и започна да се смее. Аз също се разсмях и се приближих за да й помогна да стане. Все пак, това беше чаровен момент.

Цялата ситуация беше сюреалистична, тъй като имах чувството, че не познавам този така различно изглеждащ, така резервиран, млад мъж. И въпреки това, имаше нещо в него. Присъствието му в залата беше много осезаемо. Не знам как да го обясня, но това беше много забележително присъствие. Все едно няколко души седяха на мястото му, а не само той. Сякаш той притежава много дъблока духовност. Тъмните му, красиви очи също са така дъблоки и концентрирани, все едно виждат повече от това което е забележимо на повърхността. Той наистина е уникален човек.

След това, ние се настанихме на места в задната част, както Маман разказва в историята си, и гледахме цялата церемония, въодушевени когато дойде неговият ред.

Ще продължа разказа си за нашите следващи срещи с Енгин в отделен пост, тъй като този пост вече стана много дълъг.

Благодаря ви, че го прочетохте.

В спойлер слагам и разказа на "Maman", отново за тези които не са го прочели:

Скрит текст:

Ето какво сподели "Maman" в американския форум, от вчерашната си среща с Енгин:

Ето, почваме. Първо, трябваше да отида само на церемонията в понеделник. Решихме, че, тъй като нямаше организирана среща, нямаше смисъл да ходим само заради церемонията за медали в събота. После, обаче, се сетихме, че той трябва да влезе и излезе, така че можехме да отидем рано, преди 09:00 ч., да стоим до края и да се молим да го видим. Лиляна от форума се свърза с мен и поиска да дойде с мен. Аз й изпратих съобщение разказвайки й за събота. Тя каза, че ще отиде в 11:30 ч. за края. Когато й казах, че ще отида рано, преди 09:00 ч., тя се съгласи да дойде с мен. Мъжът ми каза, че никога не съм обичала да се събуждам рано в почивните дни. Взех влака до Манхатън и пристигнах в 08:45 ч.. Взех такси до хотела и бях на мястото в 08:50 ч. Един от феновете ми каза, че той вече е влязъл преди няколко минути. Ранобудна птица е. Друг фен беше дошъл за един египетски комик, но беше фен на Енгин, също. Тогава пристигна и Лиляна /или Лили/, моята нова дъщеря. Тя реши да се качи до залата за да види дали Енгин е там. Така и не се върна, затова аз реших да отида и да видя къде е и какво става. Видях я как стоеше изправена, вторачена в Енгин. О, мили Боже! Ето го и него, в цялата му слава! Не можех да повярвам на очите си, че Енгин стоеше на няколко стъпки от мен. Той е красив и тъмен. Гледах към него с отворена уста. Попитах Лили дали ще се доближи до него. Тя каза "не". Толкова е срамежлива! Казах: "Нека отидем и се представим, но без снимки!". След малък спор, двете с Лили се приближихме и се ръкувахме с него. Аз казах: " Енгин Бей, merhaba. Memnum oldun and tebrikler". Той погледна нагоре, усмихна се и се ръкува с мен. Поздравих се и с неговия мениджър. Треперех и сърцето ми биеше в гърдите ми. Когато видях как професионалният фотограф му правеше снимки, реших да го помоля да се снима и с мен. Приближих се и попитах: "Извинете, може ли една снимка?". Да, каза Енгин и ми даде знак да седна до него. Мениджърът му направи снимките с нашите телефони. Не можех да стана от мястото си. Щях да припадна. Повтарях си: "Енгин, Боже мой! Енгин!". Някои хора забелязаха това и започнаха да се смеят. "Лиляна, моля те ела! Не бъди срамежлива!".

Взехме си място отзад /без въобще да е редно да сме там/. Казах й, че ще стоим докато не ни изгонят. Е, не ни изгониха! Гледахме цялото шоу и когато представиха Енгин, ние викахме и пляскахме с ръце така сякаш не бяхме 4 души, а 1000. Дамата, която го представи, каза: "О! Виждам, че Енгин е довел фен-клуба си!". Още викове и пляскане с ръце последваха. По-късно, когато имаше аплодисменти и за друг актьор, тя каза: "О! Може би имате повече фенове от Енгин? О, не, не...никой не е викал и ръкопляскал така силно и изправен!". Може би имаше предвид мен?!

След това, Енгин излезе. Той си тръгва! Изкрещях и хукнах след него. Горкият човек просто отиваше до тоалетната. Какво ми става? Чакахме го да излезе, бедният! Бях казала, че ще го видим в настроение в което няма да иска да го безпокоят, така че няма да му се натрапваме. Той, обаче, беше лъчезарен и ние му се нахвърлихме. Снимки, автографи, комплименти...Ние бяхме около него като пчели на мед. Той беше благ, чаровен и премерено любезен.
Той ме прегърна сякаш искаше да се реваншира за преди това. Когато си правеше селфи с друг фен, аз казах: " Ben de oglum ". Той се засмя и направи още две снимки с телефона ми. Керем ме попита откъде знам за него и за шоуто. Аз казах, че никой не е очаквал никакви фенове.

Сега, когато се видях с него и говорих с него, ще отговоря на въпроса за английския език веднъж завинаги. "Не говорел английски"? Голяма работа! Не можел да се оправи с някои думи, така е. Ако кажем: "Обичаме те защото си най-талантливият актьор в Турция", той няма да каже нищо защото няма да го е разбрал. Това не се дължи на това, че е стеснителен, а просто защото не може добре да разбира езика. Всички го видяхме. Когато започнеш да му говориш, неговото настроение се променя и той започва да казва "хм" и "ха" като се отдръпва. Знам това усещане. Когато не можеш да общуваш, а някой очаква от теб отговор, всичко става смущаващо. Въпреки това, той е с лек характер и лесно се приспособява към цялата суматоха около него. Усмихнах му се, казах му името, прегърнах го и той беше любезен, без да има нужда от думи. Мениджърката му? Това е друга история. Тя е жестока.
.............................
Ето какво още е споделила "Maman" в американския форум за Енгин - 23.11.2015 г.:
"Благодаря ти, моя любов. Твоята маман стоя на старите си крака в леденото фоайе от 6 до 10,30 вечерта. Дори смятах да остана на хотел при една приятелка, ако всичко свърши след 11,00. Бях изключително разочарована, да ужасно! Заболя ме заради него, затова ще го напиша с главни букви, за да го изкрещя - ЕНГИН БЕШЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ НОМИНИРАН С ФЕНОВЕ НА СЪБИТИЕТО! Бяхме от Мароко, Египет, Саудитска Арабия, България, Доминикана, Хаити, Турция, Сърбия, Бразилия и още страни. Бяхме дошли от Лонг Айлънд, Мериленд, Англия и други места, само за да го видим. Така че, той е победителят! Хората идваха и ни питаха кого чакаме. Моят отговор беше: "Най-големия талант на Турция!"
......................
"Maman" пише, че на втората снимка е излязна грозно като е викала. Но как иначе Енгин е щял да забележи отново своята "Maman".

Последна редакция: чт, 26 ное 2015, 19:41 от mariana51

# 10 26 ноем. 2015, 18:52 ч.

Мнения: 4 133

Цитат на: dana78 в чт, 26 ное 2015, 17:44

Благодаря за темата! Благодаря за информацията, снимките, клипчетата и мненията! bouquet

Енгин беше отишъл на церемонията, но после изчезна . Пеперудата я спечели друг. Аз даже не помня дал е бил номиниран, но може би е бил. Явно е требвало да спечели друг.

# 11 26 ноем. 2015, 19:04 ч.

Пловдив
Мнения: 34 058

Цитат на: daizy_g в чт, 26 ное 2015, 18:52

Цитат на: dana78 в чт, 26 ное 2015, 17:44

Благодаря за темата! Благодаря за информацията, снимките, клипчетата и мненията! bouquet

Въобще не е така. Ето го - присъства. Беше номиниран. Стара работа, не заслужава вече внимание.

# 12 26 ноем. 2015, 19:10 ч.

Мнения: 23 222

Мариянка страхотни разкази на Маман и на Лили... Щастливки са, че са успели да се докоснат до магията Енгин... Но явно и други са били впечатлени и то доста.
"EMMY" наградата отиде при друг актьор... За Енгин остава факта, че е първият номиниран турски актьор за тази награда. Обективното е, че всичките четирима номинирани за "Най-добър актьор" са наистина най-добрите... А вече редица субективни фактори определиха един, защото няма как да я дадат на четиримата.
Друго е най-важно, а именно, че Енгин показа на страната си - кой е всъщност.

Сега бих му пожелала такава роля, такъв сценарий, режисура, които да го интригуват като творец и да бъде номиниран за Оскар.

# 13 26 ноем. 2015, 19:19 ч.

Мнения: 4 133

Цитат на: mariana51 в чт, 26 ное 2015, 19:04

Цитат на: daizy_g в чт, 26 ное 2015, 18:52

Цитат на: dana78 в чт, 26 ное 2015, 17:44

Благодаря за темата! Благодаря за информацията, снимките, клипчетата и мненията! bouquet

Въобще не е така. Ето го - присъства. Беше номиниран. Стара работа, не заслужава вече внимание.

Присъства, но това е преди церемонията. На самата церемония не беше забелязан. Или поне нямаше снимки или кадри с него.

# 14 26 ноем. 2015, 19:31 ч.

Мнения: 20 905

Цитат на: mariana51 в чт, 26 ное 2015, 18:49

Продължение на разказа на "Лилиан/Лили" от американския форум - част 2 от срещата й с Енгин:

Прекрасно изживяване за феновете.
И разбирам, че г-жа Дурак е добре да е до него.Оказва се, че тя е една приятна жена.
Така че мнения различни. Thinking

Препоръчани теми

Афра Сарачоуглу & Мерт Р.Демир/Yalı Çapkını/Златно момче/Приятели,проекти, живот/Тема 47

АС и други романтични К-драми - тема 8

🦊 ЧААТАЙ УЛУСОЙ 🦊 В ОЧАКВАНЕ НА КЮБРА 2 И ДЖЕНТЪЛМЕН 🦊 ПРОЕКТИ, ПАРТНЬОРИ И ПРИЯТЕЛИ 🦊 ТЕМА 11

Каан Урганджъоулу - Преди, сега и в бъдеще.Приятели и колеги./ Yargı / Присъда /Тема 11

Причина:

Причина: