Данчето е един от най-смелите хора, които познавам. Вие познавате ли човек, който може да язди прасе? Бях на седем и бях виждала прасе само на картинка.
-Искаш ли да видиш прасе отблизо? – попита Данчето.
Ха, иска ли питане!
Прасето беше огромно! Разхождаше се насам-натам из двора на Данчето и ровеше земята с огромната си муцуна. Чудовище.
-Мога да го яздя – похвали се Данчето.
И после Данчето, това съвсем дребничко първокласниче, се засили и скочи на гърба на звяра. Чудовището изквича страшно, от ноздрите му блъвна огън. То наклони огромната си глава и започна да рита като боен слон, а Данчето се мяташе върху гърба му като изпечен бикоборец. Под копитата на прасето хвърчаха кал и искри. Козината му беше настръхнала. Кой знае как щеше да завърши всичко, ако не беше дотичала бабата на Данчето. Тя беше по-страшна от прасето. От нейните ноздри излизаше много повече огън.
После разбрах, че бабата била толкова ядосана не заради нарушения прасешки покой, а заради това, че Данчето имаше болно сърце по рождение. Още преди да тръгне на училище, беше преживяла много тежка операция и живееше със заплахата, че сърцето ѝ може да спре всеки миг.
Колко черна, страшна сянка е тази угроза! И колко смелост се иска да живееш с това…
Помня, Данчето много обичаше децата. С нея винаги имаше някое съседско момиченце или момченце, за което тя се грижеше, беше най-всеотдайната кака и не са малко махленските деца, които пораснаха в ръцете ѝ.
От много години не се бяхме виждали. И ето че тези дни съвсем случайно попаднах на Данчето във Фейсбук. Страшно се зарадвах, че вече има дъщеричка, едно страхотно момиченце на девет години. Казва се Петрина.
Другата новина беше ужасна… „Преди 5години ми поставиха (кардиовертер дефибрилатор) на сърцето“ – пишеше тя. „Това е застраховка за живота ми, но е с батерия за определено време. Бях на преглед и се оказа, че батерията е свършила.“
Здравната каса отпуска половината сума за нова батерия. Остават 6 хиляди лева. Данчето вече е пенсионер, пенсията ѝ е 200 лева.
Става дума за едно сърце. За едно смело сърце. Става дума за сърцето на една майка. Моля, помогнете.
BG06UBBS80021041221430 – Йорданка Георгиева Иванова.
https://www.facebook.com/dancheto.ivanova.94?fref=ts
Документи:
Амбулаторен лист, стр.1
Амбулаторен лист, стр.2
ТЕЛК, стр.1
ТЕЛК, стр.2
-Искаш ли да видиш прасе отблизо? – попита Данчето.
Ха, иска ли питане!
Прасето беше огромно! Разхождаше се насам-натам из двора на Данчето и ровеше земята с огромната си муцуна. Чудовище.
-Мога да го яздя – похвали се Данчето.
И после Данчето, това съвсем дребничко първокласниче, се засили и скочи на гърба на звяра. Чудовището изквича страшно, от ноздрите му блъвна огън. То наклони огромната си глава и започна да рита като боен слон, а Данчето се мяташе върху гърба му като изпечен бикоборец. Под копитата на прасето хвърчаха кал и искри. Козината му беше настръхнала. Кой знае как щеше да завърши всичко, ако не беше дотичала бабата на Данчето. Тя беше по-страшна от прасето. От нейните ноздри излизаше много повече огън.
После разбрах, че бабата била толкова ядосана не заради нарушения прасешки покой, а заради това, че Данчето имаше болно сърце по рождение. Още преди да тръгне на училище, беше преживяла много тежка операция и живееше със заплахата, че сърцето ѝ може да спре всеки миг.
Колко черна, страшна сянка е тази угроза! И колко смелост се иска да живееш с това…
Помня, Данчето много обичаше децата. С нея винаги имаше някое съседско момиченце или момченце, за което тя се грижеше, беше най-всеотдайната кака и не са малко махленските деца, които пораснаха в ръцете ѝ.
От много години не се бяхме виждали. И ето че тези дни съвсем случайно попаднах на Данчето във Фейсбук. Страшно се зарадвах, че вече има дъщеричка, едно страхотно момиченце на девет години. Казва се Петрина.
Другата новина беше ужасна… „Преди 5години ми поставиха (кардиовертер дефибрилатор) на сърцето“ – пишеше тя. „Това е застраховка за живота ми, но е с батерия за определено време. Бях на преглед и се оказа, че батерията е свършила.“
Здравната каса отпуска половината сума за нова батерия. Остават 6 хиляди лева. Данчето вече е пенсионер, пенсията ѝ е 200 лева.
Става дума за едно сърце. За едно смело сърце. Става дума за сърцето на една майка. Моля, помогнете.
BG06UBBS80021041221430 – Йорданка Георгиева Иванова.
https://www.facebook.com/dancheto.ivanova.94?fref=ts
Документи:
Амбулаторен лист, стр.1
Амбулаторен лист, стр.2
ТЕЛК, стр.1
ТЕЛК, стр.2
Желая на Данчето и семейството й здраве и щастливи дни 
