Здравейте,
Трябва да взема много трудно решение. Ситуацията в която съм е ужасно объркана.
Скоро разбрах, че съм бременна.
Имам вече 2 поотраснали деца, а и не съм особено млада, близо 40.
Винаги съм била и много против абортите.
С мъжа ми изкарахме 7 трудни години борба с неизяснен стерилитет преди да успеем да се сдобием с двете ни прекрасни дечица.
За съжаление историята не завършва тук…
Няколко години по-късно мъжа ми реши че повече не иска да носи семейните отговорности и му е време да живее и ни напусна. За мен беше тежък удар, тъй като винаги съм вярвала че най-доброто за децата е стабилна семейна среда. За съжаление това за нас вече не е опция.
Известно време след това започнах връзка с друг мъж.
Не мога да я нарека сериозна връзка, по-скоро за да успея да си помогна да продължа напред въпреки всичко.
И макар че самата тази връзка ми се отрази много добре като цяло - ето че съм поставена пред ново изпитание.
Макар и че в по-голямата си част отношенията ни за сега са много добри, не съм сигурна колко време би продължила тази връзка, а и как би се развила…
Аз когато бях сигурна - какво стана, а камо ли сега…
Не знам какво да правя, не се чувствам сигурна не, ами направо изпитвам страх да се грижа сама за 3 деца.
И финансово и физически това би било мисля че непосилно за мен.
Не мога да разчитам на никаква помощ от никъде.
Един ден си мисля че това е ново начало за всички ни, другия ден си мисля, че ще обрека 3 малки същества, най-скъпите ми - на мизерия и нещастие.
Чувствам се и виновна и пред 2те ми децата, че не успях да им дам най-доброто детство и бъдеще, макар че това исках най-много от всичко на света. Вместо това живота им стана труден от рано, и ме е страх да не го направя дори и по-труден. Те страдаха достатъчно вече.
Много е изкушаващо да повярвам как всичко ще е прекрасно, и всички ще живеем щастливи завинаги, но вече не вярвам в приказки…
Не очаквам и естествено някой от този форум да вземе решение вместо мен, естествено че решението ще е мое. По-скоро гледна точка или аргумент, които може би ще ми помогне да взема по-обективно решение. Или може би просто да споделя…
Съжалявам ако поста ми звучи объркан и не се разбира, надявам се да се. Дори не мога да преценя в момента.
Трябва да взема много трудно решение. Ситуацията в която съм е ужасно объркана.
Скоро разбрах, че съм бременна.
Имам вече 2 поотраснали деца, а и не съм особено млада, близо 40.
Винаги съм била и много против абортите.
С мъжа ми изкарахме 7 трудни години борба с неизяснен стерилитет преди да успеем да се сдобием с двете ни прекрасни дечица.
За съжаление историята не завършва тук…
Няколко години по-късно мъжа ми реши че повече не иска да носи семейните отговорности и му е време да живее и ни напусна. За мен беше тежък удар, тъй като винаги съм вярвала че най-доброто за децата е стабилна семейна среда. За съжаление това за нас вече не е опция.
Известно време след това започнах връзка с друг мъж.
Не мога да я нарека сериозна връзка, по-скоро за да успея да си помогна да продължа напред въпреки всичко.
И макар че самата тази връзка ми се отрази много добре като цяло - ето че съм поставена пред ново изпитание.
Макар и че в по-голямата си част отношенията ни за сега са много добри, не съм сигурна колко време би продължила тази връзка, а и как би се развила…
Аз когато бях сигурна - какво стана, а камо ли сега…
Не знам какво да правя, не се чувствам сигурна не, ами направо изпитвам страх да се грижа сама за 3 деца.
И финансово и физически това би било мисля че непосилно за мен.
Не мога да разчитам на никаква помощ от никъде.
Един ден си мисля че това е ново начало за всички ни, другия ден си мисля, че ще обрека 3 малки същества, най-скъпите ми - на мизерия и нещастие.
Чувствам се и виновна и пред 2те ми децата, че не успях да им дам най-доброто детство и бъдеще, макар че това исках най-много от всичко на света. Вместо това живота им стана труден от рано, и ме е страх да не го направя дори и по-труден. Те страдаха достатъчно вече.
Много е изкушаващо да повярвам как всичко ще е прекрасно, и всички ще живеем щастливи завинаги, но вече не вярвам в приказки…
Не очаквам и естествено някой от този форум да вземе решение вместо мен, естествено че решението ще е мое. По-скоро гледна точка или аргумент, които може би ще ми помогне да взема по-обективно решение. Или може би просто да споделя…
Съжалявам ако поста ми звучи объркан и не се разбира, надявам се да се. Дори не мога да преценя в момента.
, на колко са всъщност ? 
Ситуациите в живота са много различни, никой не може да бъде на мястото на другия. Постъпи както за теб е най-добре.
