ДО КОГА ТЪРПИТЕ ...ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ; защо НЕ СЕ РАЗВЕЖДАТЕ ?

Проблемът е във възпитанието и културата на средата, където някой е отраснал. Отделно, че психическите заболявания се прикриват с приказки: Абе нищо ти няма, само си напрегнат/а малко или: Ами той/тя си е такъв, силен характер. Ама има такива психясали, дето живеят в някаква паралелна (не)дейсвителност и само с лечение биха се оправили. Забелязва се в темата, че се говори за тормоз от мъжа към жената. Предполагам, защото е предимно женски форум. Но познавам и един мъж, който е жертва на лудата си жена и премина през ада, за да получи пълни права над детето си. Човекът срам не срам, каза си всичко от-до, целият свят беше срещу него, жена му му организира побой заедно с любовника и негови приятели. Пълен цирк, но накрая се видя, че бившата му опеделено я пере съчмата. Друг случай, преди много години жена му го напуска и плаща на някакви, да го блъснат, докато той кара мотор. До сега има мозъчни увреждания и не е способен да се грижи за себе си.

Аз съм изключително разтроена и бясна от факта, че психическото насилие се смята за нормално и е почти ненаказуемо. До ден днешен си нося пораженията от скандалите вкъщи, изгубих способността да създавам контакти, затворен човек съм, когато някой ми иска мнението си или по време на спор си глътвам езика, почвам да треперя и на три пъти съм получавала паник атаки, търся несъзнателно одобрението на другите и често смятам, че не ставам за нищо.

Не Вишна, не са всички такива. Баща ми (едвам го наричам баща) просто си беше властен, но не е бил тормозен в семейството. Е да, отгледан без много емоции, родителите му са много стриктни и властни също. Но не е бит, тормозен или нещо подобно. От някъде е изгадил такъв характер, не знам природно ли е или не. И властта си я имаше.

Има много добри мъже, да е жив и здрав вторият ми баща, него мога да го нарека баща с главно Б. Беше колега и приятел по онова веме на биологичния ми баща, знаеше си му характера, но не е и подозирал какъв тиранин е със семейството си (беше умен, не избухваше пред хората). Когато майка ми опита всичко абсолютно един път рухна пред него, дори не се познаваха много добре. Плака пред него, обясни му в какъв ада живеем, в какъв страх.
Без баща ми да знае накара  майка ми да събере какъвто багаж има, да вземе каквото може да вземе и да се маха. Взе ни при него. Плати за обжалването, адвоката, за развода, всичко плати.
Избягахме на друия край на България защото баща ми заплашваше всички, пращаше хора да бият. Един ден събра всичко и ни взе на другия край на България, спаси ни, започнахме всичко отначало. Ожениха се с майка ми. Златен мъж е той  и всичко му дължим.
Не са всички мъже чудовища! От мъж патихме и мъж ни спаси.

Зависи от ситуацията, но понякога много сили се искат, жената трябва да е много силна и да има подкрепа. В малкия ни забутан град никой не е и чувал за организации и тем подобни. Полицията слугуваше на властимащите, подкупна, продажна. Нещо много глобално се иска, за да се спасят жените жертва на насилие. Не само в по-големите градове, майка ми не разполагашше с една стотинка, кака да отиде до града и да потърси организация? Баща ми ѝ следеше всичко, много беше ревнив, телефони и тн. не признаваше, ровеше във всичко.

Срам ме е да разкавам всичко, на приятели нищо не съм казвала, анонимността дава сили във форума. Дори в новия ми град не съм казвала, че истинският ми баща е друг, не този когото представям. Просто ако има гумичка ще трия, ще трия. Всичките си детски спомени ще истрия.

Хубави думи. Писала съм и аз за моя баща също с главно Б в друга тема, когато се възмущавах какви неща жените тук наричат нормални...
Чудех се къде и защо природата е изродяла, изкривила и създала този ужас при нас, хората.

Ами то в много случаи не е и домашно, малко ли бяха случаите на пребити шофьори и пътници на някакво кръгово в София, преди това пак, влачени за коли кучета, одрани котки. Целодневното облъчване от българските медии с негативни новини, представени като норма в една държава ме навежда на мисълта, че БГ правителството усилено работи за българския геноцид, дестабилиризирането на семейната среда, показването на разни биячи и мутри като секс символи и набиването в главите, че с насилие се оправят работите.

Много е важно семейството след като се съвземе как ще потръгнат нещата. Много ни говори новият ни баща, че не всички са лоши, че има добро по света. Психически бяхме парцали. Но той не позволи да станем жертва. Не позволи брат ми гледал насилие да стане насилник. Не позволи на мен да стана подчинена и да позволявам да мъжете да се държат недостойно. Възпита ни той, какъв трябва да е животът и какво не трябва да позволяваме да става.
Помогна на майка ми, психически да се възтанови, показа ѝ/ни истинскипт мъж какъв е.
До сега не съм имала връзки с насилници, сегашният ми приятел е душичка. На него съм казала коя съм и от къде идвам. И той е добър мъж.

Иначе до сега и брат ми да е станал някой тиранин, и аз да бях станала някоя безгласна жена защото с насилието се свиква и то се приема като нормално. И аз и брат ми щяхме да създадем още два случая за статистиките.

saveur, смятам, че майка ти просто има рядка съдба - да види и най-лошото и да се съвземе чрез помощта на друг мъж, за да види и тя светлина в живота!

Една от причините за отлагане на подобно решение е силна привързаност между бащата-насилник и детето - в двете посоки. Тогава решението да ги разделиш се взима много трудно, защото такова решение със сигурност ще донесе нещастие на детето, независимо от ползите в дългосрочен план. И така майките, обичащи децата си, не се решават лесно да им причинят тази мъка.

+1

Не, не са децата причината в повечето случаи. Понякога може да се случи да са привързани към насилника, но според мен е рядко.
По-основната причина е, че насилието не се вижда като проблем. Майка ми се оплакваше на приятелки жени, които всячески се опитваха да я убедят, че държанието на баща ми е нормално. Такива били мъжете. Едната казваше ''мен все едно с перо ме галят мислиш''. Повечето не бяха чували дори за ласки или мило държане. Някои също бяха жертви на насилие, което според тях  си беше в реда на нещата.
Все дно бяхме в някоя мюсюлманска държава където насилието над жени не трогва никого и не прави впечатление на никого защото е нещо съвсем нормално. Мъжът трябва да побиива жената като превъзпитание. Обаче едно е побийване друго е побой. Само, че никой не правеше разликата.

Според мен днешните млади момичета са по-малко склонни да търпят. Жените вече са много по-информирани, повечето знаят, че не е нормално мъж да те бие или тормози.
Поколението на майка ми обаче са много по-подчинени.

Saveur, браво за смелостта и силата на майка ти все пак! И за истинския ти Баща,този, който те е направил човек. Интересно ми е какво се случи с биологичния ти създател и семейството му? Аз на твое и на  мястото на майка ти нямаше да ги погледна. Дори и моите собствени родители, след такива думи и поведение
Иначе преди време много съжалявах такива жени. Сега, не. Просто няма сила на света, която да ме накара да остана при такъв човек. Абе хващам накъдето ми видят очите и спасявам детето си от този кошмар, ако ще в палатка на поляната да спя

От както се преместихме не сме се връщали там. Майка ми поддържа връзка едниствено със сестра си която жевее в чужбина. Тя ѝ пращаше тайно пари, когато бяхме още при баща ми и ни помагаше както може. Сега като се връща в България идва у нас и тя не ходи вече в стария ни град.
С баща ми повече не сме контактували, нито с родителите и роднините му, а и с тези на майка ми не поддържаме връзка. Те и без това са недоволни от това, че избягахме и май и не искат да чуват за дъщеря си, парясницата. За неговите родители знам само, че дядо ни е починал. Родата му пък се скарала за наследство и сега не си говорят половината.
От баща ми сме получавали само заплахи, обаждаше се той, караше други да се обаждат. Трябваше да сменяме номера и тн. Никой не знае всъщност къде сме, не сме казвали, така, че той си остана само със заплахите. Много време мина от тогава и си беше намерил и друга жена даже, но не знаем повече по темата.

Контактуваме разбира се с роднините на новия ни татко, те са от съседно село, но нищо не са казвали за нас, въпреки, че и при тях са ходили да заплашват.

От както се преместихме приехме, че започваме нов живот.Много бързо се ожениха майка ми и сегашния ми баща (пък и тя си му е била тръпк от както е бил млад   ). Направи ни братче и той стана нещо като символ на новия живот     Трябваше ни обаче много време да влезнем в нормалния живот. Аз например много време избягвах вечерите заедно, защото имах нещо като страх. Не знааех, че може да седнеш да ядеш семейно без страх, че отсреща ще ти метнат някоя чаша (баща ми държеше да ядем заедно на вечеря, видех ли го да си налива чашата и знаех, че скандалът е въпрос на минути. Пък и трезвен да беше избухваше от нищото насред вечерята).

Единствено съжалявам за приятелните които имах и с които обаче загубих връзка, не ги намирам из социалните мрежи, а ми се искаше да сме си винаги заедно. За други хора от там не искам и да чувам.

Сега четох и темата за психопатите, та направо си определям баща ми като психопат. Дано повече жени успяват да се измъкват от такива тирани, дано да намаляват случаите на домашно насилие. Учете децата си какво не трябва да търпят и не търпете, защото и вие сте им пример. Аз съм оптимист, че нещата се оправят и домашното насилие ще е все по-рядко срещано в идните години. Познавам толкова силни млади момичета, че няма как някои да ги подчини. И толкова човечни млади момчета, че няма как да станат насилници. Дано само с такива хора се насели страната ни.

Дано на никого не се случва това! Работила съм с жертви на насилие. Едната от причините е, че жертвата не е виждала друг семеен модел и го намира това за нормално. Виждала съм жени, които имат проблеми с гнева и също налитат на бой на мъжете си и съответно биват пребивани, все пак повечето мъже са физически по-силни от жените. И така си живеят.
Друга причина, най-честата - нямат подкрепа от никого, смачкани са физически и психически от насилника, обикновено са финансово зависими от него и/или живеят в негово жилище, никой не ги иска, дори собствените им родители. Все още на някои места битува едно такова особено селско мислене - какво ще кажат хората, ти си го избрала, не ни занимавай, всички търпят, ще търпиш и ти, а разберете се де, всички семейства са така и т.н. Роднините, приятелите и близките също не помагат, защото не искат да се месят в семейни работи.
Виждала съм и друго обаче - помагали сме, намирали сме защитено място, където жертвата да живее отделно, намирали сме и работа, а за децата - училище и т.н. И не щеш ли, след 2-3 месеца тя сама се обажда на мъжа да дойде да я вземе и се връща обратно при бившия си /насилника/. Питала съм после - защо се върна, отговаряли са ми - ами не мога сама, обичам го, парите не стигат, цял ден на работа, трудно ми е, а пък иначе той се грижи за всичко, аз мога да не работя, гледам си децата в къщи... И ... аз съм си виновна, че го провокирам, сега вече ще внимавам ...
И хайде обратно при него, който само това и чака и кръгът се затваря.

Защото в началото жертвата изобщо не съзнава, че е такава.Нещата загрубяват в последствие.Нито един насилник не започва да тормози и пребива своята жертва от първия ден.Когато жертвата се усети, че е такава, вече е късно.Капанът е щракнал.Истинският насилник се стреми да изолира жертвата от кръга на нейните приятели и роднини.Така е по-лесно за него тя да остане без подкрепа и да бъде контролирана.Физическо насилие лесно се доказва, но с психическото нещата не стоят така.Няма видими белези и обикновено свидетели са само децата.Шантаж, заплахи, манипулация и обезценяване, са неговите методи.Дава на жертвата си от време на време да си поеме малко дъх, като се извинява и разкайва.Тя му прощава обнадеждена и нещата се повтарят.Тя вярва, че е прична за неговата агресия, но истинската причина, е в неговият начин на мислене.Насилникът също е бил нечия жертва в детството си и е получил своите изкривания.Жервата не бива да се подвежда да му помага!Тук е нужна психологическа помощ и за двамата.Защо някой жени се връщат при своя насилник, вероятно обяснява стокхолмският синдром.Силно се съмнявам, че наистина го обичат.

На такъв случай още не съм попадала. Насилниците или тормозят и децата си, психически или физически, или ги игнорират, най-много от време на време да им изръмжат нещо, за да кажат, че участват във възпитанието.
Да не растат децата без баща си го мисли само жертвата, защото в главата си все още му намира оправдания, на практика децата в такива семейства отдавна растат без баща.

Не съм съгласна за съда.