Здравейте Мами и бъдещи Мамчета.
Престраших се най- сетне да пусна и аз тема. До сега само четях и следях. Събирах смелост. Но нещата при мен почнаха да достигат крайности, та предположих че малко споделяне и съвет няма да навредят никому, а може и да помогнат. Та ето ми я и историята.
Бременна съм в 21 седмица. В началото на бременността с бащата на бебето все още бяхме заедно но след като разбра че ще става баща, бързо си показа рогата и стана нетърпим. Нетърпим до такава степен че се наложи да го изгоня, защото застрашаваше здравето ми и бременността. Имаше адски много стрес и скандали, имах и отлепване. И така, единият проблем си отиде с бащата... но се появи друг. Малко след изгонването на бащата на детето, моят собствен баща, който уж бе доста подкрепящ се обърна срещу мен. Да си призная с него винаги сме имали проблеми в разбирателството. Властен мъж е а аз като негова достойна дъщеря съм твърда и непокорна. Има семеен бизнес. Работя за него. Работех и до днес, след последния скандал в който се разбрахме повече да не стъпя там. Бизнеса е в строителството. Огромна борса за строителни материали - а аз играя ролята на всичко - от общак до секретарка и до шофьор. Стоя на слънце и прах по 10 часа на ден и не се спирам. Работата поне ме разконцентрира от проблемите...но скандалите и отвратителното държание на баща ми стигнаха краен предел, в=когато ми заяви да не очаквам подкрепа от него никаква, и да мисля как ще се оправям сама. Междувременно бащата на детето ме тормози жестоко по телефона. Разказва на хора глупости за мен и дори негови близки ме заплашваха до скоро. Заплаших го с издръжка, каза че няма да признае детето. Казах му че ако не го признае, то ще издействам ограничителна заповед та поне ме остави намира.
Другия проблем е и че работния ми стаж е доста прекъсван, а си нямам идея как стоят нещата с детски. Не мога и да си намеря работа, тъй като бременността напредва, в къщи не мога и да остана, а няма и къде да отида...
Здравословното ми състояние е леко разклатено от стреса през който преминавам а си мълча и търпя. Всички доктори ми се карат... а аз просто не знам какво да правя...
Незнам защо дори пиша този пост...съвет ли искам, или просто да си излея душата...но знаете как е като ви удари хормона, и се окаже че дори и приятелите ви са обърнали гръб и няма на кой да споделите.
Престраших се най- сетне да пусна и аз тема. До сега само четях и следях. Събирах смелост. Но нещата при мен почнаха да достигат крайности, та предположих че малко споделяне и съвет няма да навредят никому, а може и да помогнат. Та ето ми я и историята.
Бременна съм в 21 седмица. В началото на бременността с бащата на бебето все още бяхме заедно но след като разбра че ще става баща, бързо си показа рогата и стана нетърпим. Нетърпим до такава степен че се наложи да го изгоня, защото застрашаваше здравето ми и бременността. Имаше адски много стрес и скандали, имах и отлепване. И така, единият проблем си отиде с бащата... но се появи друг. Малко след изгонването на бащата на детето, моят собствен баща, който уж бе доста подкрепящ се обърна срещу мен. Да си призная с него винаги сме имали проблеми в разбирателството. Властен мъж е а аз като негова достойна дъщеря съм твърда и непокорна. Има семеен бизнес. Работя за него. Работех и до днес, след последния скандал в който се разбрахме повече да не стъпя там. Бизнеса е в строителството. Огромна борса за строителни материали - а аз играя ролята на всичко - от общак до секретарка и до шофьор. Стоя на слънце и прах по 10 часа на ден и не се спирам. Работата поне ме разконцентрира от проблемите...но скандалите и отвратителното държание на баща ми стигнаха краен предел, в=когато ми заяви да не очаквам подкрепа от него никаква, и да мисля как ще се оправям сама. Междувременно бащата на детето ме тормози жестоко по телефона. Разказва на хора глупости за мен и дори негови близки ме заплашваха до скоро. Заплаших го с издръжка, каза че няма да признае детето. Казах му че ако не го признае, то ще издействам ограничителна заповед та поне ме остави намира.
Другия проблем е и че работния ми стаж е доста прекъсван, а си нямам идея как стоят нещата с детски. Не мога и да си намеря работа, тъй като бременността напредва, в къщи не мога и да остана, а няма и къде да отида...
Здравословното ми състояние е леко разклатено от стреса през който преминавам а си мълча и търпя. Всички доктори ми се карат... а аз просто не знам какво да правя...
Незнам защо дори пиша този пост...съвет ли искам, или просто да си излея душата...но знаете как е като ви удари хормона, и се окаже че дори и приятелите ви са обърнали гръб и няма на кой да споделите.
Опитвах се безброй пъти да говоря с него, майка ми също...не иска и да чуе.
