Здравейте! Честно казано не ми се искаше да споделям тази история, но от няколко месеца имам чувството, че ще полудея! Не ми се иска да занимавам приятелката си (от известно време само 1 ми остана истинска), тъй като тя си има своите грижи, затова реших просто да се престраша и да пиша. Не знам дали това, което очаквам е съвет или упрек, но наистина ми се иска да чуя едно неутрално странично мнение. Та историята е следната: На 30г. съм, в момента омъжена, с две прекрасни деца. Голямото ми дете от предишна връзка, малкото е от брака с настоящия ми съпруг. Той също е с един неуспешен брак и 1 дете. Банално, в началото всичко беше като приказка, той се държеше страхотно с малкия, галантен, грижовен към мен. Детето го прие от самото начало. Аз по начало съм си влюбчива, така че не ми трябваше много. Влюбих се, предполагам той също (поне тогава така го усещах), направихме сватба, забременях. Родих още едно прекрасно момченце! И всичко се промени. Отношението, начина на мислене, всичко. Знаех че няма как да не прави изобщо разлика между децата, но се надявах, че поне децата няма да го усещат. Моята майка беше много привързана към сина ми (големия), тъй като веднага след като се роди, аз напуснах баща му и се прибрах при семейството си. Когато се появи и малкото обаче, тя някак си не посмя да се доближи много тъй като между нея и съпруга ми имаше някаква особена дистанция – тя просто не го харесваше (не че някога е харесвала някой). Въпреки това първата година беше поносима. Колкото по-рядко се виждах с майка ми, толкова по-спокойни бяха нещата. Не за дълго. В последствие, породено от отдръпването на мъжа ми от баткото, тя скочи като орлица майка обвинявайки ме, че не се грижа достатъчно за него. Че гледам само малкото, което за мен не беше така. Съпругът ми пък започна да скача срещу това, че майка ми се интересувала само от едното внуче… И така вече 3г. като всяка следваща е все по-страшна от предишната. Децата растат, почват да разбират, скандалите вкъщи стават все по-грандиозни и то за глупости. Вечния спор „Майка ти така….“ „…Мъжа ти иначе….“ . За мен и двамата са безумно луди и не могат да се видят от страни колко глупаво изглеждат – като малки деца. Не ги оправдавам, но не ги и съдя. Поставям се на мястото и на двамата. Но на мен ми писна да съм между чука и наковалнята! Кога ще му дойде края! Никой не се постави веднъж на мястото ми! Майка ми е много властна жена и доста се опитва да се налага! Съпруга ми е голям инат и не се вслушва в ничие друго мнение. Още повече че е ревнив, и напоследък взе да става непоносим и от тази гледна точка! Като цяло скандалите зачестиха, децата стават свидетели на нашите караници все по-често, а аз вече нямам сили. Изморих се да бъда рефер, да потушавам страстите на единия, после на другия. Направо се разболях – не мога да ям, не спя, ММ постоянно се заяжда, свива ми се само като видя че майка ми звъни по телефона. Не издържам вече този стрес. В крайна сметка излизам аз виновна! Според мм - че оставям майка да се налага, според нея - че оставям него да ме командва и не си гледам децата правилно. Идва ми да си събера багажа и да изчезна сама с децата на някъде! Чувствам се неразбрана, недооценена, маловажна! Извинявам се за дългия пост! Не знам дали сте разбрали нещо от цялата засукана ситуация, но това е само малка част от моя ад! Обичам майка си – помагала ми е много (и много ме е наранявала с думите си, но ми е майка), обичам и съпруга си (той твърди че държи на мен, затова търпи, макар че честно казано не виждам какво толкова търпи). Как да ги накарам да видят че заради тези дребни неща съсипват семейството ми! И мен! И децата! В мен ли е вината?!
- Публикувана: 19 септ. 2016, 13:02 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2016, 19:42 ч.
Между чука и наковалнята...
Скрит текст:
Здравейте! Честно казано не ми се искаше да споделям тази история, но от няколко месеца имам чувството, че ще полудея! Не ми се иска да занимавам приятелката си (от известно време само 1 ми остана истинска), тъй като тя си има своите грижи, затова реших просто да се престраша и да пиша. Не знам дали това, което очаквам е съвет или упрек, но наистина ми се иска да чуя едно неутрално странично мнение. Та историята е следната: На 30г. съм, в момента омъжена, с две прекрасни деца. Голямото ми дете от предишна връзка, малкото е от брака с настоящия ми съпруг. Той също е с един неуспешен брак и 1 дете. Банално, в началото всичко беше като приказка, той се държеше страхотно с малкия, галантен, грижовен към мен. Детето го прие от самото начало. Аз по начало съм си влюбчива, така че не ми трябваше много. Влюбих се, предполагам той също (поне тогава така го усещах), направихме сватба, забременях. Родих още едно прекрасно момченце! И всичко се промени. Отношението, начина на мислене, всичко. Знаех че няма как да не прави изобщо разлика между децата, но се надявах, че поне децата няма да го усещат. Моята майка беше много привързана към сина ми (големия), тъй като веднага след като се роди, аз напуснах баща му и се прибрах при семейството си. Когато се появи и малкото обаче, тя някак си не посмя да се доближи много тъй като между нея и съпруга ми имаше някаква особена дистанция – тя просто не го харесваше (не че някога е харесвала някой). Въпреки това първата година беше поносима. Колкото по-рядко се виждах с майка ми, толкова по-спокойни бяха нещата. Не за дълго. В последствие, породено от отдръпването на мъжа ми от баткото, тя скочи като орлица майка обвинявайки ме, че не се грижа достатъчно за него. Че гледам само малкото, което за мен не беше така. Съпругът ми пък започна да скача срещу това, че майка ми се интересувала само от едното внуче… И така вече 3г. като всяка следваща е все по-страшна от предишната. Децата растат, почват да разбират, скандалите вкъщи стават все по-грандиозни и то за глупости. Вечния спор „Майка ти така….“ „…Мъжа ти иначе….“ . За мен и двамата са безумно луди и не могат да се видят от страни колко глупаво изглеждат – като малки деца. Не ги оправдавам, но не ги и съдя. Поставям се на мястото и на двамата. Но на мен ми писна да съм между чука и наковалнята! Кога ще му дойде края! Никой не се постави веднъж на мястото ми! Майка ми е много властна жена и доста се опитва да се налага! Съпруга ми е голям инат и не се вслушва в ничие друго мнение. Още повече че е ревнив, и напоследък взе да става непоносим и от тази гледна точка! Като цяло скандалите зачестиха, децата стават свидетели на нашите караници все по-често, а аз вече нямам сили. Изморих се да бъда рефер, да потушавам страстите на единия, после на другия. Направо се разболях – не мога да ям, не спя, ММ постоянно се заяжда, свива ми се само като видя че майка ми звъни по телефона. Не издържам вече този стрес. В крайна сметка излизам аз виновна! Според мм - че оставям майка да се налага, според нея - че оставям него да ме командва и не си гледам децата правилно. Идва ми да си събера багажа и да изчезна сама с децата на някъде! Чувствам се неразбрана, недооценена, маловажна! Извинявам се за дългия пост! Не знам дали сте разбрали нещо от цялата засукана ситуация, но това е само малка част от моя ад! Обичам майка си – помагала ми е много (и много ме е наранявала с думите си, но ми е майка), обичам и съпруга си (той твърди че държи на мен, затова търпи, макар че честно казано не виждам какво толкова търпи). Как да ги накарам да видят че заради тези дребни неща съсипват семейството ми! И мен! И децата! В мен ли е вината?!
Здравей. Съвет няма да ти дам. Ще напиша какво евентуално бих направила аз на твое място, с уговорката, че това е мое мнение, базирано на това, което ти си дала като инфо. Аз бих поограничила малко намесата на майка ми в семейния живот. Не казвам да я отрежеш напълно, все пак тя ти е майка и на децата е баба. Но пробвай да спреш опитите й за намеса, сама казваш, че е властна. Това би трябвало поне малко да уталожи неприязънта на мъжа ти. След това, на спокойна глава, може да пробвате да поговорите спокойно двамата и да му кажеш всички тези неща, да ги обсъдите. Вероятно сте го правили вече, но сама призна, че той е инат и едва ли е погледнал рационално на проблема, имам мъж голям инат и знам как понякога говори инатът у тях, а не разума. Това, което споменаваш за неговата ревност е червена лампичка за бъдещи проблеми, на които също ще трябва да обърнете внимание. Имате две деца, опитайте да се разберете.
Не мисля, че ти си виновна.
Не мисля, че ти си виновна.
Касиопея, знам че последното нещо, от което имаш нужда е да чуеш това, което ти казвам, но разбирам много добре за какво говориш! Аз самата съм в подобна ситуация, но вече почти 11 години! Майка ми и мъжът ми нямат хубава връзка, дори нямат никаква връзка! Майка ми не го харесва ис и го показва от самото начало, казвала го е в очите ни и пред всички! Тя също е доста властна и това създава големи проблеми! Проблемът не е в това, че трябва да играеш ролята на съдия, а в това, че оставяш всеки един от двамата да се налага и ти приемаш! За толкова време трябваше поне малко да покажеш и на двете страни как се чувстваш и как и двамата имат значение за теб! Ти си зряла жена и трябва да се държиш като такава! Постави граници, но не мекушаво! Майка ти няма да спре, мъжът ти- може би, но докато не покажеш, че сега си създала семейство и грижите за което са единствено твои и според твоите разбирания, колкото и години да минат, единственото, което ще постигнеш е да си развалиш връзките с всички! Това, че майка ти иска да контролира семейството ти с право дразни мъжът ти! Не знам как не дразни теб самата! Все пак ти си тази, с която живее мъжът ти, а не майка ти! Когато в една връзка се намесва трети човек, връзката няма да върви към добро! Граници за всички, независимо дали говорим за човека, който те е е родил/отгледал, този, с когото си избрала да си прекараш живота или пък дори и децата ти! Все пак говорим за твоят живот! Помисли кое е по-важно за теб- да угаждаш на всеки изказал мнение и критика към семейството ти или самото ти семейство (ако всичко е наред в него и има любов, разбирателство и подкрепа, но не говоря за проблеми, които са подклаждани от други проблеми)! Всичко е в твоите ръце и никой не може да направи нищо, освен ако самата ти не вземеш решение!
Относно ревността на мъжа ти- и преди ли е бил такъв или е нещо от скоро? Кое го кара да ревнува? Ревнува те от майка ти или мъжкото внимание! Ако е от майка ти- знаеш какъв е отговора!
Относно ревността на мъжа ти- и преди ли е бил такъв или е нещо от скоро? Кое го кара да ревнува? Ревнува те от майка ти или мъжкото внимание! Ако е от майка ти- знаеш какъв е отговора!
Обичам майка си – помагала ми е много (и много ме е наранявала с думите си, но ми е майка), обичам и съпруга си (той твърди че държи на мен, затова търпи, макар че честно казано не виждам какво толкова търпи). Как да ги накарам да видят че заради тези дребни неща съсипват семейството ми! И мен! И децата! В мен ли е вината?!
Не се ли отърсиш от ролята на зрител, не избереш ли с кого да бъдеш семейство, няма как да промениш нищо.
Да, ти трябва да промениш нещата, не да чакаш те да го направят заради теб.
Здравейте!
Скрит текст:
Честно казано не ми се искаше да споделям тази история, но от няколко месеца имам чувството, че ще полудея! Не ми се иска да занимавам приятелката си (от известно време само 1 ми остана истинска), тъй като тя си има своите грижи, затова реших просто да се престраша и да пиша. Не знам дали това, което очаквам е съвет или упрек, но наистина ми се иска да чуя едно неутрално странично мнение. Та историята е следната: На 30г. съм, в момента омъжена, с две прекрасни деца. Голямото ми дете от предишна връзка, малкото е от брака с настоящия ми съпруг. Той също е с един неуспешен брак и 1 дете. Банално, в началото всичко беше като приказка, той се държеше страхотно с малкия, галантен, грижовен към мен. Детето го прие от самото начало. Аз по начало съм си влюбчива, така че не ми трябваше много. Влюбих се, предполагам той също (поне тогава така го усещах), направихме сватба, забременях. Родих още едно прекрасно момченце! И всичко се промени. Отношението, начина на мислене, всичко. Знаех че няма как да не прави изобщо разлика между децата, но се надявах, че поне децата няма да го усещат. Моята майка беше много привързана към сина ми (големия), тъй като веднага след като се роди, аз напуснах баща му и се прибрах при семейството си. Когато се появи и малкото обаче, тя някак си не посмя да се доближи много тъй като между нея и съпруга ми имаше някаква особена дистанция – тя просто не го харесваше (не че някога е харесвала някой). Въпреки това първата година беше поносима. Колкото по-рядко се виждах с майка ми, толкова по-спокойни бяха нещата. Не за дълго. В последствие, породено от отдръпването на мъжа ми от баткото, тя скочи като орлица майка обвинявайки ме, че не се грижа достатъчно за него. Че гледам само малкото, което за мен не беше така. Съпругът ми пък започна да скача срещу това, че майка ми се интересувала само от едното внуче… И така вече 3г. като всяка следваща е все по-страшна от предишната. Децата растат, почват да разбират, скандалите вкъщи стават все по-грандиозни и то за глупости. Вечния спор „Майка ти така….“ „…Мъжа ти иначе….“ . За мен и двамата са безумно луди и не могат да се видят от страни колко глупаво изглеждат – като малки деца. Не ги оправдавам, но не ги и съдя. Поставям се на мястото и на двамата. Но на мен ми писна да съм между чука и наковалнята! Кога ще му дойде края! Никой не се постави веднъж на мястото ми! Майка ми е много властна жена и доста се опитва да се налага! Съпруга ми е голям инат и не се вслушва в ничие друго мнение. Още повече че е ревнив, и напоследък взе да става непоносим и от тази гледна точка! Като цяло скандалите зачестиха, децата стават свидетели на нашите караници все по-често, а аз вече нямам сили. Изморих се да бъда рефер, да потушавам страстите на единия, после на другия. Направо се разболях – не мога да ям, не спя, ММ постоянно се заяжда, свива ми се само като видя че майка ми звъни по телефона. Не издържам вече този стрес. В крайна сметка излизам аз виновна! Според мм - че оставям майка да се налага, според нея - че оставям него да ме командва и не си гледам децата правилно. Идва ми да си събера багажа и да изчезна сама с децата на някъде! Чувствам се неразбрана, недооценена, маловажна! Извинявам се за дългия пост! Не знам дали сте разбрали нещо от цялата засукана ситуация, но това е само малка част от моя ад! Обичам майка си – помагала ми е много (и много ме е наранявала с думите си, но ми е майка), обичам и съпруга си (той твърди че държи на мен, затова търпи, макар че честно казано не виждам какво толкова търпи). Как да ги накарам да видят че заради тези дребни неща съсипват семейството ми! И мен! И децата! В мен ли е вината?!
Че не можеш да поставиш майка си на мястото й.А то е:никаква намеса в ТВОЕТО (ти, мъж и деца) семейство.Радва се на внуци и до там.Никакви съвети, никакви въпроси, никакви налагания.
И ти си тази, която трябва да й постави границите.
Не познавам мъжа ти, но при така описаната ситуация, на мен през екрана "ми писна" от майка ти, а дори не ми се мисли той как се чувства....
Ти не виждаш какво се налага той да търпи, но едва ли има мъж, на който да му е приятно тъщата да командва парада у дома МУ.
А ти си тази, която позволяваш това да се случва.
Повярвай, има и мъже, които досега направо щяха директно да кажат на подобна "любима" тъща, че не е добре дошла, освен на Коледа.
А твоят мъж проявява завидно търпение.
Въпроса е там, че още след първия скандал забраних на родителите ми да се намесват в отношенията ми със съпруга ми! Последва спор с майка ми, която твърдеше, че иска децата да са добре. Тогава още нямаше проблеми у дома. Но тъй като доста често опирам до нея за помощ с децата (мъжът ми често пътува и няма кой да ги гледа) някак си той се настрои сякаш от нищото (или аз не разбрах кога и как стана). Малкият много боледуваше като бебе и бяхме постоянно по болници, мм все на път и се налагаше баткото да остава при баба си. След това мм започваше да се сърди че бабата не иска да ги взима двамата - как да ги вземе като малкото нямаше 1г (почна се от както стана на 6мес), майка ми е работеща жена и не в перфектно здраве( не я защитавам - факт е). После баткото порасна и тръгна на футбол, бабата помагаше с таксата тъй като аз не работех. Той скочи че трябвало и малкия да бъде записан на нещо (на 1,5г.)!!! Има моменти в които е прав за някои неща, други си ги изсмуква от пръстите! Майка ми освен за децата за друго не се меси. Последния пример - баткото е втори клас сега иска телефон. Думите на мм: Ако се купи за единия трябва и за другия (обяснете ми за какво му е телефон на 3годишно!!!) Хиляди пъти сме говорили, карала съм се и с единия и с другия, те сякаш не искат да разберат. Ако майка се обади по телефона, мм твърди че всичко чува и тя пита само за голямото - а не е така. И още куп такива примери има - само дето не е почнал да им брои хапките кой по колко за да са еднакви! Недай си боже баткото да се разболее и майка да се обади да пита как е - почва да вика и да обижда още докато съм на телефона. Майка ми затваря и се сърди че когато имаме нужда помага, а после слуша само обиди....
Добре, нека вината да е моя! Какво трябва да направя, да забраня на майка си да се обажда, да чува децата - а когато ми потрябва да ги пращам на гости. Знам че на мм не му е лесно, но все пак има и едно нещо наречено уважение към родителите - много са ми помагали и продължават да помагат, не смятам че която и да е майка заслужава да бъде нагрубявана за това че иска децата и да са добре. Опитах да застана на негова страна, спрях да ходя при майка си за да е доволен съпруга ми, за да не се дразни. Родителите ми идваха само до входа да вземат децата, и дори не се качваха за да не се караме.И въпреки всичко пак имаше за какво да се хване - гледала го накриво, не помагали достатъчно финансово... Не знам! Надали ще ми стигнат и 10 страници да изкажа всичко което ми тежи, но явно ще трябва някак да събера сили и да продължавам да балансирам между единия и другия.
П.П. В ничие жилище не сме - на квартира живеем.
П.П. В ничие жилище не сме - на квартира живеем.
не помагали достатъчно финансово...
Това вече не звучи добре. Звучи нахално.
От прочетеното оставам с впечатление, че мъжът ти дели децата много явно. Защо е било изобщо въпрос кой да плати спорта на голямото дете, докато ти си била по майчинство с общото ви дете? Та нали сте семейство? Или очакването е, че ти и той издържате общото ви дете, а голямото ти дете е само на твоя и на родителите ти издръжка? Ами ако голямото на по-късен етап има нужда от (примерно) брекети, и за малкото ли ще поиска, че да са наравно? Нормално е деца на различна възраст да имат различни нужди, не е редно на единия от възрастните в едно семейство да му се зловидят средствата, отделени за необходими разходи.
Уви, струва ми се, че притесненията на майка ти са основателни.
Уви, струва ми се, че притесненията на майка ти са основателни.
не помагали достатъчно финансово...
Това вече не звучи добре. Звучи нахално.
Да, и на мен ми идва в повече
Добре, нека вината да е моя! Какво трябва да направя, да забраня на майка си да се обажда, да чува децата - а когато ми потрябва да ги пращам на гости. Знам че на мм не му е лесно, но все пак има и едно нещо наречено уважение към родителите - много са ми помагали и продължават да помагат, не смятам че която и да е майка заслужава да бъде нагрубявана за това че иска децата и да са добре. Опитах да застана на негова страна, спрях да ходя при майка си за да е доволен съпруга ми, за да не се дразни. Родителите ми идваха само до входа да вземат децата, и дори не се качваха за да не се караме.И въпреки всичко пак имаше за какво да се хване - гледала го накриво, не помагали достатъчно финансово... Не знам! Надали ще ми стигнат и 10 страници да изкажа всичко което ми тежи, но явно ще трябва някак да събера сили и да продължавам да балансирам между единия и другия.
П.П. В ничие жилище не сме - на квартира живеем.
П.П. В ничие жилище не сме - на квартира живеем.
Леле
Комедия от грешки...1. Как така ще спираш да ходиш в майка ти, защото мъжът ти бил казал?!? Той не е в позоция да ти определя дали и кога ще се виждаш със собствените ти родители. Той може да определи дали и кога той ще се вижда с тях и до там;
2. "Не помагали достатъчно финансово"?!? Да не сте на 15, че мама и тате да ви дондуркат? Защо въобще ти си се съгласила да ви помагат финансово? И защо мъжът ти, като е толкова велик, я приема?
3. След като мъжът ти има проблем с майка ти, да не приема помощта ѝ. Да намери пари за детегледачка. Или да си мълчи. Излиза, че вината е и на двама ви, и двамата сте я допуснали.
ПП След тези пояснения на мястото на майка ти не бих се хванала да ви дондуркам.
Мъжът ти е дребнав и нахален. Извинявай. В стремежа си да слага на кантар всичко се излага. Не мога да приема за нормално че се сърди, че не ви помагат достатъчно финансово. Щом си използвала думата достатъчно явно ви помагат, ама не според неговоте представи. Хубаво си отдалечила майка си, добре е обаче да му поставиш и на него граници, защото май граничи с безсрамие.
Дете на 3 с телефон, гати сметкаджията. Изобщо няма да ме учуди, ако един ден ти каже че голямото ти дете трябва да живее само на издръжката на баща си.
Дете на 3 с телефон
, гати сметкаджията. Изобщо няма да ме учуди, ако един ден ти каже че голямото ти дете трябва да живее само на издръжката на баща си.