Здравейте!
Предварително се извинявам, ако темата не е в правилния раздел. Не съм сигурна къде би било най-добре да я пусна.
Доста съм афектирана. С приятелят ми живеем заедно на квартира от април месец. Квартирата има две спални, така че предложихме втората на един наш познат, който тогава също търсеше къде да живее, като делим наема по равно на три части. Предварително, още преди да подпишем договор, му заявихме, че най-вероятно ще си вземем домашен любимец, като го попитахме дали той ще има проблем с това - ако има, изобщо да не се занимава да стои с нас. Каза напротив, че обичал животни, щяло да му бъде окей и т.н. Наемодателят също ни каза, че можем да си вземем куче или котка, и няма никакъв проблем с това.
Април месец се нанесохме двамата с приятеля ми, съквартирантът ни се присъедини през май, като остана две седмици при нас, след което се прибра за лятото в България. За тези две седмици той се оплака няколко пъти от финансови проблеми и ние от време на време готвехме и за него. Въпреки че не се включваше в домашните задължения, не му казахме нищо (вече му бяхме казвали веднъж, че ще трябва да си разпределим задълженията), защото той така или иначе си тръгна след тези две седмици.
Миналият месец си взехме кученце (като преди това питахме дали е ок с това), а съквартирантът ни се прибра преди 10 дни обратно от България. Още от първият ден се започна с мрънкането. Кученцето е на 4 месеца и въпреки разходките понякога не издържа и прави беля вкъщи, най-често в коридора на плочките. През последните две седмици това се случи два пъти и съквартирантът ни започна да ни обвинява, че не го тренираме, и че сме си били взели куче без неговото позволение. Не искал кучето в коридора и това било. Обяснихме му, че известно време може да има инциденти, но според него, след като котката му винаги ходела до тоалетна на определено място и в определен час, и кученцето можело.
Консултирахме се с ветеринарката ни и тя ни посъветва да вземем клетка за кучето, за да го приучим по-бързо да не пишка и ака вкъщи. Да, но 4 дни в седмицата ми се налага да отсъствам за по няколко часа на ден и през това време кучето скимти или лае, без значение дали е в клетката или пуснато в коридора.
От както се е прибрал, съквартирантът ни ни вдига всяка вечер скандал за шума, който кучето вдига, докато ни няма. Ние не сме го ангажирали да се грижи за него или нещо такова, дори сме казали, ако има някъде инцидент да го остави ние да го почистим. Но не, всяка вечер едно и също.
Предложихме му да се изнесе и да му помогнем да си намери нова квартира, след като кучето му е такъв проблем. Не иска. За протокола, той не ни е помогнал по никакъв начин в намирането и подсигуряването на квартирата, не полага никакви грижи за пазенето на чистота, той самият не се къпе, дори не си е платил наема за този месец. Използва всичките ни неща (телевизори, плейстейшън, яде ни храната), на всичкото отгоре влиза в спалнята ни и после ни лъже, че нищо такова не било ставало. Единият ден по някаква причина беше изкарал кучето от нашата стая и го беше затворил в банята. И всичко придружено с лъгане и мазане.
Днес за пореден път ни вдигна скандал и се скара с нас. Казахме му, че няма основание да ни се кара, след като не е платил наем и не ни помага за нищо. Попитахме го дали има друга причина да се дразни, освен кучето, каза, че всичко друго е идеално. Изцепи се, че се е оплакал на наемодателят от нас, че не сме били дресирали кучето и подобни, след което скандалът стана още по-голям и накрая двамата с приятелят ми почти се сбиха.
Общо взето не знам за какво пускам темата, иска ми се да се оплача и да споделя на някой, защото ми е неудобно да се оплача на приятели. От самото начало не исках да живея с него и бях казала на приятеля ми, но понеже това момче се мъкне от време на време с компанията ни, той каза, че би трябвало всичко да е наред. Не знам какво да правим, помолихме го да напусне, даже няма да му искаме наем за този месец, той не иска. Кучето няма да го върнем, след като първоначално и наемодателят, и той бяха съгласни. Освен това, кучето не лае и не вдига никакъв шум, когато един от двама ни си е вкъщи.
Извинете за дългата тема!
Предварително се извинявам, ако темата не е в правилния раздел. Не съм сигурна къде би било най-добре да я пусна.
Доста съм афектирана. С приятелят ми живеем заедно на квартира от април месец. Квартирата има две спални, така че предложихме втората на един наш познат, който тогава също търсеше къде да живее, като делим наема по равно на три части. Предварително, още преди да подпишем договор, му заявихме, че най-вероятно ще си вземем домашен любимец, като го попитахме дали той ще има проблем с това - ако има, изобщо да не се занимава да стои с нас. Каза напротив, че обичал животни, щяло да му бъде окей и т.н. Наемодателят също ни каза, че можем да си вземем куче или котка, и няма никакъв проблем с това.
Април месец се нанесохме двамата с приятеля ми, съквартирантът ни се присъедини през май, като остана две седмици при нас, след което се прибра за лятото в България. За тези две седмици той се оплака няколко пъти от финансови проблеми и ние от време на време готвехме и за него. Въпреки че не се включваше в домашните задължения, не му казахме нищо (вече му бяхме казвали веднъж, че ще трябва да си разпределим задълженията), защото той така или иначе си тръгна след тези две седмици.
Миналият месец си взехме кученце (като преди това питахме дали е ок с това), а съквартирантът ни се прибра преди 10 дни обратно от България. Още от първият ден се започна с мрънкането. Кученцето е на 4 месеца и въпреки разходките понякога не издържа и прави беля вкъщи, най-често в коридора на плочките. През последните две седмици това се случи два пъти и съквартирантът ни започна да ни обвинява, че не го тренираме, и че сме си били взели куче без неговото позволение. Не искал кучето в коридора и това било. Обяснихме му, че известно време може да има инциденти, но според него, след като котката му винаги ходела до тоалетна на определено място и в определен час, и кученцето можело.
Консултирахме се с ветеринарката ни и тя ни посъветва да вземем клетка за кучето, за да го приучим по-бързо да не пишка и ака вкъщи. Да, но 4 дни в седмицата ми се налага да отсъствам за по няколко часа на ден и през това време кучето скимти или лае, без значение дали е в клетката или пуснато в коридора.
От както се е прибрал, съквартирантът ни ни вдига всяка вечер скандал за шума, който кучето вдига, докато ни няма. Ние не сме го ангажирали да се грижи за него или нещо такова, дори сме казали, ако има някъде инцидент да го остави ние да го почистим. Но не, всяка вечер едно и също.
Предложихме му да се изнесе и да му помогнем да си намери нова квартира, след като кучето му е такъв проблем. Не иска. За протокола, той не ни е помогнал по никакъв начин в намирането и подсигуряването на квартирата, не полага никакви грижи за пазенето на чистота, той самият не се къпе, дори не си е платил наема за този месец. Използва всичките ни неща (телевизори, плейстейшън, яде ни храната), на всичкото отгоре влиза в спалнята ни и после ни лъже, че нищо такова не било ставало. Единият ден по някаква причина беше изкарал кучето от нашата стая и го беше затворил в банята. И всичко придружено с лъгане и мазане.
Днес за пореден път ни вдигна скандал и се скара с нас. Казахме му, че няма основание да ни се кара, след като не е платил наем и не ни помага за нищо. Попитахме го дали има друга причина да се дразни, освен кучето, каза, че всичко друго е идеално. Изцепи се, че се е оплакал на наемодателят от нас, че не сме били дресирали кучето и подобни, след което скандалът стана още по-голям и накрая двамата с приятелят ми почти се сбиха.
Общо взето не знам за какво пускам темата, иска ми се да се оплача и да споделя на някой, защото ми е неудобно да се оплача на приятели. От самото начало не исках да живея с него и бях казала на приятеля ми, но понеже това момче се мъкне от време на време с компанията ни, той каза, че би трябвало всичко да е наред. Не знам какво да правим, помолихме го да напусне, даже няма да му искаме наем за този месец, той не иска. Кучето няма да го върнем, след като първоначално и наемодателят, и той бяха съгласни. Освен това, кучето не лае и не вдига никакъв шум, когато един от двама ни си е вкъщи.
Извинете за дългата тема!
! 
