Здрасти, аз имам диагноза ПКЯ от както се помня. Ходих по лекари дълго време и от 3-4 години ходя при Щерев - д-р Тимева. С предишния ми приятел пиех какво ли не по нейно предписание, но просто явно не ни беше писано и след 2 години опити просто се разделихме по безброй причини. Както и да е. Януари месец ми беше последния преглед при Тимева, който беше само профилактичен и нямах идея за бебе към онзи момент. Покрай ПКЯ цикъла ми беше ужасен и ту идваше много рядко, ту идваше твърде често и овулация не беше установена при нито един тест или фоликолометрия през годините.
Та преди един месец ми се наложи да си остана в къщи делничен ден и реших да се възползвам от това като мина през Щерев на един профилактичен преглед за евентуални кисти и да проведа разговор с Тимева, че отново искам да имам бебе с новия ми приятел. Тя ме посрещна от вратата и започна да ме пита, какво става с мен, какво става с бебето и т.е. Аз през усмивка и казах, че както вижда, още го няма но го искам. Седнах на стола и тя само ме погледна и ми каза - "каква киста, ти си бременна". Аз я попитах около 18 пъти дали не се шегува с мен, въпреки, че виждах бебето на екрана. Бях в 4 месец вече. Имала съм цветна бременност и 3 месеца имах цикъл по-точен от всякога. Цикъла ми през тези месеци беше по-странен с много слабо зацапване, но явно достатъчен, за да не се замисля за нещо подобно. Нямаше как да повярвам, тъй като винаги съм имала лоши показания и минимален шанс за естествено зачеване.
Нямала съм гадене. Като разбрах прекрасната новина, за секунда като на лента ми минаха последните 4 месеца - цигари, вдигане на тежко, алкохол, невероятната ми диета (глад почти до припадък), липса на прием на каквито и да е витамини. За уточнение: цигари - под 20 на ден, алкохол - много рядко, вдигах тежко - няколко дни помагах в архива и вдигах много тежки кашони. Бебето беше прекрасно, след 1 седмица бях на фетална морфология и там бебето беше перфектно, много здраво и сладко. Слава на Господ, че тези мои пороци не са му навредили. Сега влизам в 5 месец и след няколко дни ми предстои да го видя отново и да разбера дали е принц или принцеса.
В крайна сметка все си мисля, че всичко е божа работа и всичко се случва когато и с който трябва да се случи.
Та преди един месец ми се наложи да си остана в къщи делничен ден и реших да се възползвам от това като мина през Щерев на един профилактичен преглед за евентуални кисти и да проведа разговор с Тимева, че отново искам да имам бебе с новия ми приятел. Тя ме посрещна от вратата и започна да ме пита, какво става с мен, какво става с бебето и т.е. Аз през усмивка и казах, че както вижда, още го няма но го искам. Седнах на стола и тя само ме погледна и ми каза - "каква киста, ти си бременна". Аз я попитах около 18 пъти дали не се шегува с мен, въпреки, че виждах бебето на екрана. Бях в 4 месец вече. Имала съм цветна бременност и 3 месеца имах цикъл по-точен от всякога. Цикъла ми през тези месеци беше по-странен с много слабо зацапване, но явно достатъчен, за да не се замисля за нещо подобно. Нямаше как да повярвам, тъй като винаги съм имала лоши показания и минимален шанс за естествено зачеване.
Нямала съм гадене. Като разбрах прекрасната новина, за секунда като на лента ми минаха последните 4 месеца - цигари, вдигане на тежко, алкохол, невероятната ми диета (глад почти до припадък), липса на прием на каквито и да е витамини. За уточнение: цигари - под 20 на ден, алкохол - много рядко, вдигах тежко - няколко дни помагах в архива и вдигах много тежки кашони. Бебето беше прекрасно, след 1 седмица бях на фетална морфология и там бебето беше перфектно, много здраво и сладко. Слава на Господ, че тези мои пороци не са му навредили. Сега влизам в 5 месец и след няколко дни ми предстои да го видя отново и да разбера дали е принц или принцеса.
В крайна сметка все си мисля, че всичко е божа работа и всичко се случва когато и с който трябва да се случи.
