Всичко ще мине добре.Колкото и травиално да звучи това трябва да се успокоиш.Ще се моля скоро малкия юнак да е напълно добре 
- Публикувана: 23 апр. 2006, 16:09 ч.
- Последно мнение: 23 май 2006, 22:54 ч.
Вече оперираха дечко - имаше ингвинална херния !!
и на 2-те Ви и съм сигурна, че излишно сега се шашкате... 
На малкия ми син му правиха такава операция октомври месец.
ти как се справи? инак се поуспокоих 
Сигурна съм, че това няма да те успокои много, но аз като дете съм оперирана от ингвинална херния два пъти - и от ляво и от дясно. Двайсетина дни след операцията ходех отново на тренировки в залата по художествена гимнастика.
При момчетата обаче, има мъъъничко повече ограничения, но въпреки това не е въобще страшно, лекарите ще ти обяснят.
Успех!!!
При момчетата обаче, има мъъъничко повече ограничения, но въпреки това не е въобще страшно, лекарите ще ти обяснят.
Успех!!!
На малкия ми син му правиха такава операция октомври месец.
ти как се справи? инак се поуспокоих Нищо не приема, не ме слуша и въпреки, че тогава беше на 1год и 6мес. пак не успях да го накарам да се спре. Тичаше веднага на другата сутрин. Даже тези дни като го гледам си мисля, че трябва да го заведа пак да го види лекарката, че нещо подуто пак ми се вижда.
Ако си му намерила някакъв "чалъм" за укротяване - споделяй, че моя е ... фога!
Моята мушморочка я оперирахме миналата година , но от пъпна херния .
Не съм я спирала след това да не тича , то и не можех де ...
Операцията ни беше лапороскопска , затова нямаме и никакъв белег .
Една сладка сестра гушна детето до операционната и след 15 минути ми я върнаха .
Най-трудно е излизането от упойката , това продължава около два часа , през които детето е като в просъница и плаче доста , след това заспива и когато се събуди е като ново
Три часа след опарацията тичаше по коридора и аз помолих да ни изпишат
Не се притеснявай , Надя , знам какво ти е , но пък знам и колко бързо ще ти мине след това и вече нямаш тия притеснения за детето . Цяла година преди операцията само се мъчихме с тонове лепенки , още има белези от тях душичката ми
Някои мои познати се опитваха да ми правят забележки , че му било рано на детето , можело да се прибере хернията ... цяла година ... айде да не те занимавам сега с това , пиши как е минало , като излезете
Не съм я спирала след това да не тича , то и не можех де ...
Операцията ни беше лапороскопска , затова нямаме и никакъв белег .
Една сладка сестра гушна детето до операционната и след 15 минути ми я върнаха .
Най-трудно е излизането от упойката , това продължава около два часа , през които детето е като в просъница и плаче доста , след това заспива и когато се събуди е като ново
Три часа след опарацията тичаше по коридора и аз помолих да ни изпишат
Не се притеснявай , Надя , знам какво ти е , но пък знам и колко бързо ще ти мине след това и вече нямаш тия притеснения за детето . Цяла година преди операцията само се мъчихме с тонове лепенки , още има белези от тях душичката ми
Някои мои познати се опитваха да ми правят забележки , че му било рано на детето , можело да се прибере хернията ... цяла година ... айде да не те занимавам сега с това , пиши как е минало , като излезете
Привет на всички!
Дължа ви извинение за закъснението, с което пиша, но се надявам все пак ифото ми да е полезно на следващите майки, които ще преживяват това, което и ние с дечко.
Приеха ни сутринта на 2ри май в уреченото време в болницата. В стаята ни имаше още едно детенце на неговата възраст, което си беше късмет с оглед на това, че си играха заедно и се занимаваха в стаята. В Пирогов е чисто и от това не мога да се оплача. Бързо осъзнах факта, че родителите, които отиват с децата си в болницата спят на едно легло с тях /с това проблеми никога не съм имала, защото и друг път ми се е налагало/. Децата се преобличат в пижамки и пантофи, които всеки си носи както си му е реда. За родителите това не е задължително, макар, че аз за собствен комфорт си носех всичко. На вратата на стаята сестрата ме предупреди,че се заплаща по 10 лв на вечер за престоя на родител при детето. Няма да го коментирам. Малчо беше изследван предварително за алергия към упойката, тъй като е предразположен и всичко беше наред. Целия ден си играха с другото детенце и надуваха главата на батковците в стаята. Храната в болницата си е нормална - опитах я като давах от нея на дечко. /Важно е да отбележа, че за възрастните храна няма, така,че татковци или баби ще се притичват на помощ./ Така мина деня като вечерта ни предупредиха както си му е реда, че последната храна трбява да е в 22ч и последната вода в 24ч. От тук натам нещата си бяха нормални. Преди да заспят децата бяхме изпокрили всичката храна и вода, за да не мрънкат децета на сутринта. След визитацията взеха първо едното дете, после моето. Забравих да кажа, че нещата, които аз носех за занимание в болницата беха малки колички, животни, фулмастери и листи, много книжки и карти на Ю-Ги-О. Не можах да намеря преди болницата "Франклин отива в болница" и бях притеснена, но на сутринта преди да тръгнем за болницата казах на дечко, че днес едни чичковци и лелички ще му гледат коремчето. Преди да го вземат за операцията ги "зашеметяват" с едно прахче разтворено във вода. Бяха ме предупредили,че хернията му е голяма и ще отнеме малко повечко тоест към 30тина минути. След това ми го доведоха в съзнание. И след това спа непробудно 1 и половина, за да си проспи упойката както се казва. Като се събуди искаше да пишка и пожела сам да ходи, а не да го занеса на ръце. Внимателно прекосихме коридора /тоалетната беше срещу нашата стая/ и успяхме. Пита ме защо няма гащички, но заради дългия си потник не забеля отначало лепенката на коремчето си. В последствие при второто или третото пишкане ме попита и аз муказах,че си има лепенка и няма да я махаме, за да я показваме. Това беше. Сам някак си усещаше и не тръгваше да тича из стаята. Бях доста притеснена от факта,че не беше ял от миналия ден в 21ч, а вече беше 14ч следобяд. Не им се дояде и на двете деца, но с водичката беше малко зор и малко лъгане. Вода могат да пият два часа след операцията, а да ядат едва 4-5 часа след това. Когато стана време за ядене се нахрани добре и остатъка от деня мина в четене на книжки и тн. Спа спокойно /като забравих да отбележа, че още когато го донесоха от операционната той веднага легна по корем и аз притеснена питах хирурга - каза,че няма проблем/, ето защо през ноща беше спокойно и си се въртя свободно. На следващата сутрин след визитация доктора ни смени превръзката както дечко пожела от бяла с кафява /превърнах историята с лепенката в цяла приказка и съм горда от това/. Изписаха ни точно за обяд в 13ч. 10 дена домашен престой и до два месеца без физическо натоварване: тоест контролирано движение. И в общи линии е това около нашите преживявания. На 6-тия ден ходихме да му махнат конците и той се държа като голям човек, знаеше,че отиваме да си покажем лепенката на чичковците. На следващия ден беше първата баня. Когато махнахме лепенката беше видимо притеснен от линията, която вижда и реши, че товае мръсно /кожата му беше кафява от йода освен това/ и аз аха-аха да се разреве успях да спася положението като му казах, че това е на коремчето е дракон. Малко преди операцията беше решил,че моите татуировки са дракони и аз така го измислих. Той го прие с възторг и съответно след баня боядисваме дракона кафяв /разбирайте с йод/. Преди да му махнат лепенката аз го подканях да се хвали с лепенката си и той я показваше на тати, на баба, на докторите и тн. След това общо взето също изпитваше известна гордост,че има драконче. Така го измислих. Ще видим като изчезне дракона какъв ще е края на приказката. След като беше 10 дена в къщи го пратих при баба му и дядо му, тъй като аз трябваше да се върна на работа. Тича, скача и ходи на разходки и по люлки. За сега е това от мен, друго не се сещам. Разказах всичко толкова подробно, защото знам аз как плачех и преживявах всичко това. Децата са герои. Въпроса е да не се стресират. Пожелавам на всички, които ще минават през това кураж и по-малко притеснение. Поздрави! Дано да съм в полза на някой~
Дължа ви извинение за закъснението, с което пиша, но се надявам все пак ифото ми да е полезно на следващите майки, които ще преживяват това, което и ние с дечко.
Приеха ни сутринта на 2ри май в уреченото време в болницата. В стаята ни имаше още едно детенце на неговата възраст, което си беше късмет с оглед на това, че си играха заедно и се занимаваха в стаята. В Пирогов е чисто и от това не мога да се оплача. Бързо осъзнах факта, че родителите, които отиват с децата си в болницата спят на едно легло с тях /с това проблеми никога не съм имала, защото и друг път ми се е налагало/. Децата се преобличат в пижамки и пантофи, които всеки си носи както си му е реда. За родителите това не е задължително, макар, че аз за собствен комфорт си носех всичко. На вратата на стаята сестрата ме предупреди,че се заплаща по 10 лв на вечер за престоя на родител при детето. Няма да го коментирам. Малчо беше изследван предварително за алергия към упойката, тъй като е предразположен и всичко беше наред. Целия ден си играха с другото детенце и надуваха главата на батковците в стаята. Храната в болницата си е нормална - опитах я като давах от нея на дечко. /Важно е да отбележа, че за възрастните храна няма, така,че татковци или баби ще се притичват на помощ./ Така мина деня като вечерта ни предупредиха както си му е реда, че последната храна трбява да е в 22ч и последната вода в 24ч. От тук натам нещата си бяха нормални. Преди да заспят децата бяхме изпокрили всичката храна и вода, за да не мрънкат децета на сутринта. След визитацията взеха първо едното дете, после моето. Забравих да кажа, че нещата, които аз носех за занимание в болницата беха малки колички, животни, фулмастери и листи, много книжки и карти на Ю-Ги-О. Не можах да намеря преди болницата "Франклин отива в болница" и бях притеснена, но на сутринта преди да тръгнем за болницата казах на дечко, че днес едни чичковци и лелички ще му гледат коремчето. Преди да го вземат за операцията ги "зашеметяват" с едно прахче разтворено във вода. Бяха ме предупредили,че хернията му е голяма и ще отнеме малко повечко тоест към 30тина минути. След това ми го доведоха в съзнание. И след това спа непробудно 1 и половина, за да си проспи упойката както се казва. Като се събуди искаше да пишка и пожела сам да ходи, а не да го занеса на ръце. Внимателно прекосихме коридора /тоалетната беше срещу нашата стая/ и успяхме. Пита ме защо няма гащички, но заради дългия си потник не забеля отначало лепенката на коремчето си. В последствие при второто или третото пишкане ме попита и аз муказах,че си има лепенка и няма да я махаме, за да я показваме. Това беше. Сам някак си усещаше и не тръгваше да тича из стаята. Бях доста притеснена от факта,че не беше ял от миналия ден в 21ч, а вече беше 14ч следобяд. Не им се дояде и на двете деца, но с водичката беше малко зор и малко лъгане. Вода могат да пият два часа след операцията, а да ядат едва 4-5 часа след това. Когато стана време за ядене се нахрани добре и остатъка от деня мина в четене на книжки и тн. Спа спокойно /като забравих да отбележа, че още когато го донесоха от операционната той веднага легна по корем и аз притеснена питах хирурга - каза,че няма проблем/, ето защо през ноща беше спокойно и си се въртя свободно. На следващата сутрин след визитация доктора ни смени превръзката както дечко пожела от бяла с кафява /превърнах историята с лепенката в цяла приказка и съм горда от това/. Изписаха ни точно за обяд в 13ч. 10 дена домашен престой и до два месеца без физическо натоварване: тоест контролирано движение. И в общи линии е това около нашите преживявания. На 6-тия ден ходихме да му махнат конците и той се държа като голям човек, знаеше,че отиваме да си покажем лепенката на чичковците. На следващия ден беше първата баня. Когато махнахме лепенката беше видимо притеснен от линията, която вижда и реши, че товае мръсно /кожата му беше кафява от йода освен това/ и аз аха-аха да се разреве успях да спася положението като му казах, че това е на коремчето е дракон. Малко преди операцията беше решил,че моите татуировки са дракони и аз така го измислих. Той го прие с възторг и съответно след баня боядисваме дракона кафяв /разбирайте с йод/. Преди да му махнат лепенката аз го подканях да се хвали с лепенката си и той я показваше на тати, на баба, на докторите и тн. След това общо взето също изпитваше известна гордост,че има драконче. Така го измислих. Ще видим като изчезне дракона какъв ще е края на приказката. След като беше 10 дена в къщи го пратих при баба му и дядо му, тъй като аз трябваше да се върна на работа. Тича, скача и ходи на разходки и по люлки. За сега е това от мен, друго не се сещам. Разказах всичко толкова подробно, защото знам аз как плачех и преживявах всичко това. Децата са герои. Въпроса е да не се стресират. Пожелавам на всички, които ще минават през това кураж и по-малко притеснение. Поздрави! Дано да съм в полза на някой~
Наде, радвам се, че при вас е минало така добре. При нас също всичко мина успешно, но само като се сетя какво беше излизането от упойката...направо ми се доплаква. Още ме е страх да пусна Тони на градина (3-та седмица си е в нас), защото там много се боричкат с другите деца, а неговата операция е над пъпа и лесно може да го ударят или нещо подобно. Не знам как ще се опази, но засега ще е в нас, пък нататък ще видим.
поздрави
поздрави
