Не се издържа вече

Ти какво очакваш точно от сина ти? Нали не се държи грубо и невъзпитано, учтив е към мъжа ти? Явно толкова му идва от вътре. С насилване нищо няма да постигнеш, остави детето на мира.
Иначе цяла година да спи на чуждо място е срамота! Той реално е отритнат и изгонен от вас. Как очакваш да се разтапя от любов към човека, заради който е отделен от майка си?

Тои не е отделен ние живеем врата до врата ако бях написала че живее с нас и спи на походно легло защото няма къде при наличието че при баба си има собствена стая щяхте да кажете срамота да мъча така детето аз съм от северозападния краи и тук така лесно несе събират 30000лв за строеж и ремонт къщите са малки стари аз поисках съвет знам че имам вина но не пожелавам на никои да попада в такава ситуация аз съм на 29години и се старая да подсигуря живота на сина си и моя зада несе мъчи като мен сега ако искате ме разберете

А вие къде се къпете? Явно има начин и точно на едно деветгодишно момче не би му било особен проблем да се полива в кухнята, например. Отделно може и да не харесва мъжа ти, да не могат да намерят общ език. Но...винаги е във възрастните, не в децата. Вие сте длъжни, и то точно ти, да намерите решение.

Ние се къпем във външната тоалетна с кофи топла вода при -15 представете си колко е приятно до миналата година живеехме на квартира и детето беше при нас но решихме че е по добре да се измъчим една година и парите които отиват за наем да отидат за нещо което си е за нас при наште няма как да седим защото при тях е и моята баба и е тясно при свекървами е деверми и трите семеиства взехме такова решение

Ами не ,съжалявам, не те разбирам. По-добре на походно легло при мама. Особено при условие, че баща му не го иска, той сега се чувства все едно и вие не го искате.
Но както и да е, да оставим това настрана. Аз пак да попитам -какво очакваш от сина си като поведение към мъжа ти?

Ми не знам. Ако това е проблемът може детето да се къпе в кухнята.  Стъпва в голям леген, отгоре се полива с топла вода. Момче е, поне няма дълга коса да мие и третира с балсами и маски. После спи и на походно легло, ако трябва.Но май не е точно това. Достатъчно е голямо, за да разбере, че е временно и да устиска при баба си. Но само, ако е убедено, че ще се върне при теб. Говорете, говорете и пак говорете. Ще намериш какво го мъчи.
Мъжът ти как се държи с него? Честно. Освен, че купува телефони и играчки?

Когато 2009г.писах в подобен саит защото имах проблеми с бившият ми мъж напиваше се всяка вечер и ми посягаше гонил ние с детето на вън зимата тогава всички ми казаха бягаи докато е време детето ще порасте ще си хване живота а ти ще останеш да те бият послушах ги след това 5години не съм мислила за мъже моя фикс идея беше детето и работата всички ми казваха млада си неможеш да останеш сама детето ще порасне ще си хване живота маика ти и баща ти няма да са вечни и ти ще останеш сама пък и за детето ще е по добре ако има и мъж около вас не само баща ми а мъж на които може да се опре е послушах но явно е било грешка или аз немога да оправя нещата когато малкия ходеше на психолог тои ни описваше заедно като едно семеиство и аз помислих че тои е приел нещата но явно съм грешала затова реших да пиша и да искъм съвети

Ти май само си пишеш без да четеш. Аз се отказвам, явно не търсиш помощ, а място да се оплачеш и да ти олекне.

Защо да е грешка? Децата често не се разбират и с родните си родители, камо ли с наложени такива. Стига да се постигнат нормални човешки отношения, изобщо не е нужно да са близки и да се харесват. Ти какво искаш да ти се каже? Първо - детето трябва да е при теб. Малко е още да го отделяте, пък макар и "за добро". Второ - само с разговори могат да се оправят нещата. Така че не се отчайвай, а действай умно и търпеливо.

Ще отговоря на въпросите ти точка по точка и искрено се надявам да вникнеш добре в съветите ми, да се опиташ да ги приложиш на практика и те да имат успех. Не ги приемай, като критика, защото аз съм човек, който никога не критикува другите - приеми ги точно като това, което са - съвети

1. - Трябва задължително да намериш някакъв начин да вземеш сина си да живее при вас. Детето е изоставено от баща си още от малък, сега ти мислиш, че му правиш добро, като му осигуряваш по-добро място за живеене, но в неговите очи мама го е изоставила, за да си се радва на новия мъж. Това, че у вас няма баня не значи нищо - щом живеете точно до вашите той може вечер да ходи да се къпе при тях и пак да си се прибира при вас
2. - Няма как да има уважение към новия ти съпруг, след като той реално не го познава добре. Прекарва по 30 минути дневно с него - как може да си изгради някакво мнение за него??? Единственото, което вижда е следния развой на събитията - Аз съм с мама - идва нов мъж - мама се мести да живее с него - оставя мен при баба и дядо. Следователно той вини новия ти съпруг за това, че го е отделил от майка му - няма как да очакваш каквото и да било добро отношение към него. Съвета ми е да намирате време да прекарвате заедно тримата повече време заедно. Не всеки пред лаптопа, обаче!!! Събота и неделя ходете на разходки, на кино, до някой музей. Вечерно време сядайте тримата заедно да играете на някакви семейни игри /Хотел, Монополи, Не се сърди човече и т.н./ или си правете филмова вечер с купа пуканки. Идея дори си нямаш колко ще се хареса това на детето ти. А сигурна съм, че и на вас също.
3. - Малко след като приложиш горните две неща е добре двамата да започнат да прекарват по един ден месечно или седмично /в зависимост от отношенията между тях/ заедно "по мъжки". Да се започне бавно изграждане на някаква мъжка връзка между тях, да се създава доверие, да си имат техни тайни и т.н. Но всичко трябва да става много, много бавно и постепенно. Започни със сядане вечерно време за вечеря заедно на масата. Докато вечеряте си говорете и обсъждайте заедно кой какво е правил през деня и т.н. Включвайте го във вашите планове и идеи, искайте му съвети. Накарайте го да се чувства, като част от това семейство и му покажете, че мнението му е важно за вас

Като заключение ще кажа, че няма как нещата да станат от раз, но трябва да проявиш търпение и воля. Както и няма как да очакваш 9 годишния ти син да разбере защо живее при баба и дядо, докато мама живее с новия си мъж в друга къща. За него няма нищо по-важно на този свят в момента от това да бъде до майка си, а мъжа ти е най-лошия човек на света, защото го разделя от теб. И няма психолог, който да го убеди, че видиш ли това, което му се случва е хубаво за него. Защото мама си е мама - особено за момчетата
Успех ти пожелавам и ще се радвам да споделяш как вървят нещата занапред 

много съм ти благодарна за съвета и още от днес ще започна да деиствам бавно надявам се да има ефект да може да имам вина за това което се случва но в никакъв случаи не съм го направила зада навредя на детето си аз го обичам толкова много през всички тези 9години тои е моята опора за всичко но ..........да не кажат някои че само се оплаквам благодарна съм ти за съвета

Искрено се надявам да успееш да поправиш нещата навреме. Стискам палци всичко да се оправи възможно най-бързо 

Ами, не, не падат на дупето отвисоко, а си намират други хора, които да ги бутат - я приятел, я мъж*жена.
Но в начална степен, ако едно дете е от мудните или от $хиперактивните$, трябва да му се виси на главата, вместо да затъва и в края на четвърти клас да е под въпрос дали ще се справи в пети.

Да, и при моя син е така. Той принципно е страхлив за себе си, страхлив е за сестра си 10 пъти повече. Постоянно тича по нея да я пази. Така че си зависи от децата. И наистина учебният материал му е по-труден за осмисляне.

За купуването на хляб - когато сме били в аналогична ситуация, съм изпращала баткото /от 9 г. нататък/ за хляба в кварталното мини-маркетче. Ако е трудно в момента да изляза да купя по някаква причина. Но съм гледала да пазарувам пътьом прибирайки се, за да не се случват такива неща.

А потребителката, която написа, че ще чака ММ да дойде да купи хляб, ми звучи смехотворно на фона на това, че 6 години бях самотна майка и живеех сама, първоначално с бебе, после с по-голямо детенце, и нямаше ни ММ, ни никой.

Ама защо така сте изместили темата?

 

Нямахме щастието да имаме второ дете, но ако би се случило, познавайки 9 годишното си сега - бих го оставила и с най-малкото новородено, за не повече от 10-15 минути. С абсолютната увереност, че е поне толкова безопасно, колкото ако аз съм си у дома и, примерно, спя. (Да, и на мен ми се случва). Бих го оставила смело с бебе на 1.5 годинки за час. И за няколко часа - спокойно - с дете на 2-3. ПО всяка вероятност ще го следи много по-внимателно и неотлъчно от мен самата.