Аз мисля, че много важна е последователността. Това вече не е от някоя книга, а лична стратегия. Ако усещате, че предстои нещо, за което ще се тръшкат, избирате един от двата варианта - давате го преди да са се разтроили (с усмивка, заповядай, все едно давате награда някаква) или ако сте решили, че няма да го давате, не го давате просто, игнорирате, докато се успокои. Общо взето награждавате с внимание и похвали това, което искате да култивирате и игнорирате това, което не искате да виждате. Най-лошият вариант според мен е да откажете и като се разреве да получи нещото, за да млъкне. Така се учи, че с рев всичко се постига. След като се успокои вече, може да го получи, но не преди това.
За обличането, отдавна съм приела факта, че ще става в движение, той си лази, изправя си, играе си някъде, а аз в това време сменям памперс и го обличам. То е ясно, че няма да иска да стои на едно място, така че не се и опитвам да го задържа, приспособявам се
На нас след първите 4 зъба са се заредили още 4 да излизат едновременно и нон-стоп гризе нещо и е нервен през деня, обаче вечер си знае от 7 до 7 с час и половина бонус после, на обяд стане ли 12 почва да търка очи и спи ТОЧНО 2 часа. Направо мога да си сверявам часовника по него. Дано остане така, супер е удобно и аз мога малко работа да свърша покрай едни фриленс проекти на мъжа ми, с които подпомагаме общия бюджет, че майчинството втората година си е колкото да кажат, че дават нещо...