Аз не мисля, че мекостта е проблем. Тя сама по себе си не е причина да се породи агресивно и враждебно държание. Нещо друго го поражда.
Мекостта по-скоро дава възможност на тази емоция да бъде демонстрирана. Сигурно при много деца я има (емоцията), но поради строгост от страна на човека, който ги гледа, я задържат в себе си и не могат да я покажат. Това със сигурност е по-зле.
Ако детето няма възможост само да обясни какво не е наред, психологът е много вероятно да ви помогне. Не се притеснявайте да се обърнете към него.
Все пак не пречи междувременно да се поговори с детето. Просто да бъде оставено да говори, да споделя, да обясни как се чувства. Децата рядко разказват такива неща в прав текст, на тази възраст често не могат да оосъзнаят добре емоциите си, камо ли да ги анализират и опишат, но по все по нещо от споделеното, майката трябва да може да си направи изводи. За целта обаче детето трябва да е убедено, че майката е на негова страна и ще му помогне. Разговорът не трябва да е под формата на караница.
Моята дъщеря също си позволява много дръзко и обидно отношение към близки роднини. Прави го, когато е много наранена от тях. Възрастните често не си дават сметка кога засягат достойнството на детето. Моят баща например е много мекушав и едновременно с това ѝ дава много поводи да се почувства с наранено достойнство. Разгледайте подробно поводите им за караници. Със сигурност нещо ще изскочи от там като обяснение.
Мекостта по-скоро дава възможност на тази емоция да бъде демонстрирана. Сигурно при много деца я има (емоцията), но поради строгост от страна на човека, който ги гледа, я задържат в себе си и не могат да я покажат. Това със сигурност е по-зле.
Ако детето няма възможост само да обясни какво не е наред, психологът е много вероятно да ви помогне. Не се притеснявайте да се обърнете към него.
Все пак не пречи междувременно да се поговори с детето. Просто да бъде оставено да говори, да споделя, да обясни как се чувства. Децата рядко разказват такива неща в прав текст, на тази възраст често не могат да оосъзнаят добре емоциите си, камо ли да ги анализират и опишат, но по все по нещо от споделеното, майката трябва да може да си направи изводи. За целта обаче детето трябва да е убедено, че майката е на негова страна и ще му помогне. Разговорът не трябва да е под формата на караница.
Моята дъщеря също си позволява много дръзко и обидно отношение към близки роднини. Прави го, когато е много наранена от тях. Възрастните често не си дават сметка кога засягат достойнството на детето. Моят баща например е много мекушав и едновременно с това ѝ дава много поводи да се почувства с наранено достойнство. Разгледайте подробно поводите им за караници. Със сигурност нещо ще изскочи от там като обяснение.
