Детето ми вече не иска да проходи

  • 7 746
  • 25
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 23
Здравейте! Предварително се извинявам, ако има подобна тема!
Аз имам близнаци на почти 1 година. Единият го очаквам всеки момент да се пусне и да проходи. Но другият вече няма никакво желание за ходене. Не се притеснявам, че е почти на година, а не иска да ходи, защото знам, че някои деца тръгват на годшна и няколко месеца. Не ме притеснява и това, че едното е готово да тръгне, а другото - не, те все пак са различни деца. Притеснява ме това, че той проявяваше желание да се изправя и да го водим за ръчички да ходи, дари сам ни дърпаше, а сега няма такова желание. Дори ние като го изправяме само "влачи" краката, ако мога така да се изразя. Може би ние по някакъв начин сме го пресякли, но не знам как да оправим нещата. Много се притеснявам! Моля ви, ако може някой да ми помогне! Не съм питала педиатърката, но ще го направя, когато отидем на консултация следващия път.

# 1
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 673
Остави го.Не давай зор,не го карай.Сам ще поиска.
Да не се е ударил?Да е паднал?

# 2
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 280
Моята дъщеря беше на 1 година и 1 месец,когато проходи изведнъж.
Просто една сутрин стана ,сложихме я на дивана,а тя се изхлузи,стана и сама направи няколко крачки.
Преди това нямаше никакво желание Hug

# 3
  • Мнения: 12 014
Пълзи ли, ходи ли край неподвижна опора, стои ли стабилно на крачетата си? Ако е паднал и се е уплашило детето това може да забави прохождането. До 18-месечна възраст трябва да проходи (според нормите), така че ако е само липса на желание или страх не бих се тревожила все още. За твое успокоение, можеш да го консултираш и с детски невролог.

# 4
  • Мнения: 10 993
Малкия ми син беше така. Проходи чак на 1,5 година. Представях си най-страшните неща. Сега търчи като кон. Ако можех да върна времето не бих се притеснявала толкова.

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Синът ми е на годинка и месец. Имаше желание да го водим за ръце около годинката. Сега само си пълзи. Изобщо не се притеснявам, не го карам. Има дни в, които ме хваща за ръката и прави няколко крачки, но рядко. Иначе по мебелите си се придвижва сам.  Кака му проходи на 11 м., за ръце не сме я водили изобщо.
Не насилвайте детето. Не го хващайте за ръцете и по ваша инициатива да ходи. Оставете го известно време, после сам ще прояви желание.

# 6
  • Мнения: 23
Не мога да кажа конкретна причина защо спря да иска да ходи. Изправя се по мебелите и ходи по тях, но дори и това е много по-рядко от преди. Аз му предлагам ръце, за да стане и да ходи. Гледам да не го вдигам на сила. Не мога да не се притеснявам. Искам да му помогна и да му върна желанието. Дори като гледа брат си, който стои предимно изправен и иска постоянно да ходи, не проявява желание. Нито един от двамата не стои сам на краката си без опора. Мишо (детето, за което се притеснявам) понякога остава на крачета за известно време, но веднага залита или се хвърля, когато усети, че никой не го държи, докато Гошко (по-ходещото дете) въобще не се лъже да стои на краката си без опора. Обичам си децата и искам всичко да е наред.
Благодаря ви за бързите отговори!

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Децата имат периоди, в някои правят едно, в други -друго. Мисля, че ги сравняваш двамата (което е напълно нормално) и затова се притесняваш. Няма нищо необичайно, утре пък Мишо ще прави неща, които Гошко още не може. Деца, радвай им се, че бързо растат  Hug

# 8
  • София
  • Мнения: 38 489
Как се придвижва?

# 9
  • Мнения: 23
Наистина ги сравнявам, но не това е причината да се притеснявам. Единствената причина да се притеснявам е тази, че преди имаше желание да се изправя и да ходи, а сега не. Засега поне не се притеснявам, че има някякъв физически роблем. Напълно съм наясно, че всяко дете се развива различно, отнема му различно време за прохождане и прохождат по различен начин. искам просто щом веднъж се е появило желанието за ходене, то да не си отива.
Придвижва се с пълзене и отвреме-навреме се изправя по мебелите да ходи, но много за кратко и бързо си слиза пак долу. Иска да си играе с игрочките или да се глези на баща си, който е седнал при него. Баща им прекарва почти всяка свободна минута при тях, но това преди не беше проблем.

# 10
  • София
  • Мнения: 38 489
Щом пълзи и се изправя, ще проходи. Просто изчакай малко.

# 11
  • Мнения: 23
Благодаря ви за отзивите и успокоенията!

# 12
  • Мнения: 832
Синът ми проходи на 1година и 5месеца. Никога не е пълзял.. На 1.8г можеше да обиколи цялата стая с подскоци.
Спокойно, не насилвай детето!!!

# 13
  • Мнения: 23
Старая се да не го насилвам. Предлагам му ръце, за да стане, без той да ме е потърсил, но ако той не иска, го оставям да играе. Ако това се счита за пришпорване, тогава ще си помисля дали да престана. Освен това аз го правя в последните 2 дни. Преди това никога не съм го карала да става.
Във всени пост повтарям едно нещо: не ме тревожи на колко месеца ще тръгне, а това, че някак си се пресече това дете - преди искаше да ходи и ни дърпаше да го водим, а сега не проявява никакъв интерес.
Вашите деца има ли ли са такива периоди? При него е от 2 седмици, може би. Искам да знам мога ли някак си да му помогна. и при вас децата ви като са тръгнали на година и 5 месеца, колко време са се опитвали да ходят - 1, 2, ..., 5 месеца? И това знам, че за всяко дете е индивидуално, но все пак ми е интересно.
Благодаря ви все пак, че се стараете да ме успокоите и окуражите!

# 14
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 673
Аз затова те попитах дали случайно не е паднало или се е ударило?Това може да го спре за известно време.Страх да не падне отново.
Иначе моето проходи на 10 месеца доста рано,но не пита  Laughing

# 15
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Ами моят се беше ентусиазирал по едно време да го водим за ръце и да ходи. Сега не иска. Ходим само до банята за гърнето. Не е падал, не се е удрял, реших, че предпочита да е самостоятелен.
Майка ми онзи ден се опита да го уговаря да го води, но и казах да го остави.
Мисля, че не правиш нищо излишно. Период е явно, кога ли ще ни изненадат. Hug

# 16
  • Мнения: 12 014
Дъщеря ми е започнала да седи на 11м, а е проходима на 1г и 9м. Родена е в осмия месец и е отглеждана в институция!
Синът ми започна да се преобръща сам по корем седмица преди да навърши 5м, научи се да пълзи на 6м, изправи се и проходи по неподвижна опора на 7м, започна да сяда на 8м, направи първите си самостоятелни крачки на обществено място на 9м и 15дни. Трябваха му три седмици да се осмели да се пусне отново. Не е падал, не се е удрял при първите крачки. За сметка на това много трудно се научи да кляка и преди да проходи като му свършеше опората и трябваше да слезе на 4крака се тръсваше на дупе, често не уцелваше и главата му дрънваше в ламината. Но това не му пречеше да се превърти и да пълзи докато стигне до опората, за да се изправи. Умираше си от кеф да обикаля по мебелите. Моят съвет е да се оттеглиш за известно време. Сега ти си тази, която го търси и му предлага да ходи и може затова да е изгубил интерес. Някои деца не обичат да им се казва какво да правят и просто отказват да го правят. Опитай да не го подканяш известно време и може пак да поиска сам. Не се безпокои, няма здраво дете, което да не е проходило.

# 17
  • Мнения: 23
А ако все пак се е уплашил от нещо - примерно падане, и аз не съм го отчела, как бих могла да му помогна?
Иначе аз много мислих и се сетих нещо. Един ден бях малко по-изнервена (две деца, други проблеми) и точно тогава всеки път, когато исках да оставя Мишо на пода да седне, защото трабва да върша друго нещо, той все не искаше и се тръшкаше. И аз на два пъти го оставих малко по грубо и му се скарах. И двата пъти доста бързо съжалих и го гушках, но може би аз съм постъпила твърде зле с него. Не съм го била или нещо такова. Просто грубо по-грубо го накарах да седне и го оставих, докато се оправя с брат му. Много съжалявам! Ако можех да върна времето назад, никога нямаше да го направя.

# 18
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 673
Може от тази случка да се е уплашил.Нищо не можеш да направиш.Трябва да мине време и отново ще тръгне  Peace

# 19
  • Мнения: 23
Благодаря! Ще го почакам.  Simple Smile

# 20
  • Мнения: 6 094
А може да изпитва болка в краката или кръстчето.

Моят син е на 9г. и една сутрин /предишния ден беше съвсем подвижен/ се събуди с такива болки и вече 3 месеца не ходи както преди. Страх го е да се пусне и да ходи самостоятелно. Ако го пусна и почва да залита /може би е фобия, а може да е неврологично/. Все се подпира или държи, не може да качва стъпала, вече не скача и не тича. Още не сме намерили специалиста който да постави диагноза и да помогне, така че не знам причината, за да я споделя тук, но при дете на 1г. е хубаво да се консултирате с някакъв лекар - педиатър, детски ортопед, детски невролог. Рязката промяна в желанието да ходи със сигурност си има причина. Детето е твърде малко за да обясни какво се е случило и ви трябва помощ от специалисти. Ако причината е някакъв физически дискомфорт вероятно няма да изчезне от само себе си.

Дано да не е сериозен проблема и скоро да си върне желанието да ходи.

# 21
  • Мнения: 23
Не мисля, че изпитва физически дискомфорт, защото мъжът ми успява да го накара да си седи сам на крачетата, когато се е загледал в телевизора примерно. Дори го заобикаля и започва да го закачка да дава боц, здрасти и т.н. и той не се сърди. Освен това той все пак се изправя по мебелите и ходи покрай тях и на някои завои се пуска изцяло. Просто тези неща ги прави по рядко от преди, но не плаче или нещо такова. Разбира се , не мога да съм 100% сигурна, но така смятам. Много повече вярвам, че ние сме го отказали без да искаме. Така или иначе аз със сигурност ще се консултирам с педиатърката.

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 691
Здравей, мисля, че е рано да се притесняваш, племенникът ми проходи на 1 год. и 4 месеца, преди това нямаше грам желание, а братовчед ми на 1 год. и 3 месеца.  Hug

# 23
  • Мнения: 23
Момичета, искам да ви благодаря, че ме успокоявахте, когато бях притеснена. И да ви кажа, че моето момченце вече ходи (всъщност и двете вече ходят). Е, все още често залита и пада, но се пуска и си ходи. Така или иначе и до ден днешен не е проявил повече желание някой да го води за ръце. Явно той си има своите виждания за прохождането и не му харесва нашето "обучение" Laughing
Така че ако на някой му се случи детето му да проявява желание да го водят за ръчички и после се откаже, наистина няма повод за притеснение. То само ще си реши да тръгне, когато се чувства готово. Точно това, което и вие ми казахте. Макар, че аз никога не съм се тревожила, че не е проходил, а за гова, че не искаше вече да го водим за ръце и да се учи да ходи. Както и да е! Важното е, че вече е минало!
Всичко хубаво, момичета!

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
Браво! Да са ти живи и здрави дечицата, много радост да ти носят!

# 25
  • Мнения: 23
Благодаря!

Общи условия

Активация на акаунт