И тогава какъв е смисъла да се информира (пита) по-голямото дете, след като ти решаваш какво да правиш?
За мен, не само няма смисъл, а няма и причина детето да знае, че майката е бременна, освен при твърдото решение за раждане.
- Публикувана: 16 май 2017, 17:09 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2021, 23:45 ч.
Бременна на почти 45
И тогава какъв е смисъла да се информира (пита) по-голямото дете, след като ти решаваш какво да правиш?
За мен, не само няма смисъл, а няма и причина детето да знае, че майката е бременна, освен при твърдото решение за раждане.
Тя старицата отдавна е направила аборта, няма нужда от съвети повече.
Тя старицата отдавна е направила аборта, няма нужда от съвети повече.
Е трябва ли пък да слагам кавички навсякъде, З д усетите иронията? Тя се смята за тооолкова стара, че абсурд да и хрумне, че може да забременее на тази преклонна според нея възраст, макар и с редовен цикъл. И понеже в нейните очи тя е жена на възраст, баба, стара или като каквото там се възприема, отдавна е убила, заради срама от съседите. Манталитет на старица, какво да правиш.
Както някои 20 годишни имат манталитет на лелки, а някои 60 годишно още са пубери. По-ясно ли ви е сега? Убийството вече е факт.
Както някои 20 годишни имат манталитет на лелки, а някои 60 годишно още са пубери. По-ясно ли ви е сега? Убийството вече е факт.
Е трябва ли пък да слагам кавички навсякъде, З д усетите иронията?
Еее,съвсем му изпуснахте края вече Детето си е дете и няма отношение и права в това да решава дали майка му и баща му ще си родят друго дете.
Детето си е дете и няма отношение и права в това да решава дали майка му и баща му ще си родят друго дете. 
Едни познати така наляво и надясно разправят, че си направили второ, понеже каката (тогава първи клас) искала и ѝ го пробутват да го гледа пак с този довод. 
Това сериозно ли? Ако да, е пълен абсурд.
По темата не смятам, че 45 години са чак толкова много, ако авторката иска още едно дете. Тук където съм жените масово раждат и доста над 40 и вече изобщо не ми прави впечатление.
Никога, ама никога не ми би хрумнало да обсъждам със сина ми дали, кога и защо да имам друго дете. Не бих му искала мнението, не бих питала дори на шега дали е за или против. Струва ми се напълно неадекватно и неправилно да го въвличам преждевременно в света на възрастните и да го оставям с впечатлението, че му давам правото да взима такива съдбовни решения вместо мен и баща му.
Когато бременността е факт и е взето окончателно решение, че ще имаме друго дете бихме му съобщили новината по подходящ и щадящ за психиката му начин.
Никога, ама никога не ми би хрумнало да обсъждам със сина ми дали, кога и защо да имам друго дете. Не бих му искала мнението, не бих питала дори на шега дали е за или против. Струва ми се напълно неадекватно и неправилно да го въвличам преждевременно в света на възрастните и да го оставям с впечатлението, че му давам правото да взима такива съдбовни решения вместо мен и баща му.
+1
Направо малолумна идея. Казвам му, че съм бременна, но още се чудя дали да го родя или не. 
В крайна сметка правя аборт и какво става? Детето ми цял живот ще се чуди как ли би протекъл животът му ако има брат/сестра и ще ме обвинява, че е могло да има, а аз съм предпочела да абортирам. Ако съм правила аборт, предпочитам детето ми да не знае. 
