Публикувана: 23 юни 2017, 20:26 ч.
Последно мнение: 26 юли 2017, 16:06 ч.

Коя беше най-трудната, но сладка промяна в живота ви?

13 207
57
1

# 15 24 юни 2017, 13:29 ч.

Мнения: 46 511

Много съм страхлива, затова и за мен бременността и раждането бяха сред най-трудните неща в живота ми.
Както и спирането на цигарите след 18 г. димене. Което всъщност се оказа по-лесно отколкото очаквах.

# 16 24 юни 2017, 13:31 ч.

София
Мнения: 62 595

Хубаво, но това не означава, че ако осиновиш, ще си постъпила много смело, много благородно и т.н. Ако ще осиновяваш, за да правиш добро на някое дете, по0добре стани добловолец. Ако искаш да осиновиш, за да имаш дете, то пак ще е твое желание, а не някаква невероятна постъппка.

# 17 24 юни 2017, 13:32 ч.

Мнения: 25 739

Аз все още не съм родила, така че не мога да се запиша с това, но съм много смела и правя кардинални промени с лека ръка. Признавам обаче, че не бих могла сама да осиновя дете със специални нужди, или заболяване...Има един вид отговорност, който не е за всеки.

# 18 24 юни 2017, 13:39 ч.

София
Мнения: 62 595

Осиновяването, включително на болно дете, не е задължително, нито някой те поставя в ситуацията да решаваш дали да осиновяваш и дали да осиновиш дете със заболяване. Но като засегна въпроса със заболяванията и уврежданията, бременните жени и вече майките на деца с увреждания вече са в ситуацията да имат болно дете и няма искам-неискам, готова-неготова, а си гледат децата. А на това, което ти нариччаш "един вид отговорност, която не е за всеки" е сао еднин вид отговорност - майчината, родителската.

# 19 24 юни 2017, 13:46 ч.

Мнения: 25 739

За мен има разлика да станеш родител, на свое биологично дете, дали планирано или не, и да осиновиш с ясно съзнание дете, което не е с твоите гени...Никоя майка не забременява с мисълта, че ще роди болно дете, напротив. Друго е, съзнателно да вземеш и отгледаш дете с проблеми, бидейки наясно какво те чака. В моята глава има разлика, не натрапвам мнението си на никой.

# 20 24 юни 2017, 13:55 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, има разлика - осиновяването не е задължително, а по избор, то е до голяма степен осъзнато решение, кандидат-осиновителят е напълно свободен агент и до момента, в който съдът не се произнесе, че вече е родител, той все още има възможност да промени решението си. Бременността е като природно бедствие - веднъж като се случи, вече няма никакво значение дали е осъзнато желана или случайна - тази бременност няма къдде да се дене и последващите събития и решения са в обстоятелства на голямо напражение и дори натиск, липса на време и всякакви ограничения, особено ако се появят проблеми с плода или вече роденото дете.
.

# 21 24 юни 2017, 14:21 ч.

Мнения: 15 960

Mama Ru, ти си изключително смела жена и аз също ти се възхищавам. Желая ти само успехи и късмет занапред! bouquet

# 22 24 юни 2017, 14:32 ч.

Мнения: 12 473

И ти мислиш, че това че е осъзнато действие го прави по-лесно за изпълнение ли?

# 23 24 юни 2017, 14:47 ч.

Мнения: 2 843

И аз много се възхищавам на Mama Ru и не разбирам защо Andariel някак омаловажаващо нищи тази постъпка. Ами не всеки се решава на нея, изисква се изключителна смелост, отговорност, емпатия за такъв вид избор. А най-хубавото е, че е дала шанс за добър живот на две деца, чиято съдба иначе изобщо не е ясно каква би била, особено за по-голямото дете.

# 24 24 юни 2017, 15:02 ч.

Мнения: 12 011

Момичета, да не се караме. Благодаря ви за мненията. Самата аз не намирам нищо героично в постъпките си, просто сбъднах две мечти. Така както вие сбъдвате своите.
Да намериш смелост да прекратиш връзка, която всеки ден по малко те убива или да промениш начина си на живот, за да отслабнеш и да започнеш пак да се харесваш и уважаваш иска много кураж и сили. Никога не съм пушила, но познавам много хора, които казват, че не могат да спрат цигарите, че не им достига воля за това. НСЧ, направила си нещо, което мнозина не са успели.
Момичета, всички ние има за какво да се гордеем, това са нашите победи над страховете, предразсъдъците, общественото мнение.
Андариел, познавам дечица, изоставени от родителите си, защото са родени с увреждане. Познавам и родители, най-вече майки, намерила сили да са на болните си дечица и да правят всичко по силите си, за да подобрят състоянието им. Прекланям се пред вторите, но не съдя първите.

# 25 24 юни 2017, 15:37 ч.

София
Мнения: 62 595

И как е получи изводът, че омаловажавам? Само защото не пише $ох, много се възхищавам на постъпката ти, осиновяването не е за всеки$ ли? Ето, Аглая, ти пишеш за даване на шанс на две деца да живеят нормално. Това е благотворителност, не осиновяване. Когато човек осиновява той иска дете, което да е негово, и не за даде шанс за по.добър живот на едно или две или три деца без родители. Шанс за по-добър живот дават и доброволците в детските домове, и приемните родители, и всеки, който прави нещо, за да подобри живота на децата. Нещо се бърка осиновяването и помагането. Аз не видях някъде Мама Ру да пише, че е осиновила, за да даде шанс на две деца за по-добър живот. Тя пише, че е сбъднала мечтата си да стане майка. Осъзнато и доброволно го е направила. Ако е искала просто да даде шанс за по-добър живот е можела да стане приемен родител, а не да осинови. Осиновителят иска да е родител и да има дете също както повечето хора искат да бъдат родители и да имат деца.

Мама Ру, зная за какво говориш, работя с деца с проблеми и с техните родители, разбирам колко много работа, при това ежедневна, ежеминутна е за майките.

# 26 24 юни 2017, 15:46 ч.

Мнения: 2 843

Аз не виждам проблем в съвместяването на двете: и да постигнеш желанието си да бъдеш родител, и да дадеш шанс на дете да има семейство. Даже не знам защо трябва да обяснявам нещо толкова очевидно.

# 27 24 юни 2017, 16:03 ч.

Мнения: 21 450

Разбира.се, двете неща не се противопоставят, напротив.

# 28 24 юни 2017, 16:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Това не е очевидно и никак не е задължително едното да върви с другото. Може това, което пишеш да звучи много светло, благородно, но не е съвсем така. Ако човек подхожда с идеята не само да е родител за детето и детето да е дете за него, а и за шанса за семейството, при интервюто ще го посъветват да стане приемен родител, а не осиновител. Защото в един момент желанието за даване на шанс може да се изпари с времето, да настъпи разочарование и тогава нещата ще вървят само, ако родителят е родител, защото просто е родител на детето си.

# 29 24 юни 2017, 17:40 ч.

Мнения: 11 339

Да осиновиш и отгледаш с обич дете Е подвиг.
Да осиновиш и дадеш дом на дете с болест и проблеми Е геройство.
И това няма и грам общо с раждането, възпроизводството и желанието да си родител. Това е чиста любов и алтруизъм - божествени емоции.

Мама Ру и всички творящи това огромно добро имат моето искренно възхищение bouquet

Моят ключов момент бе болестта и смърта на близък млад човек. Тогава осъзнах, че животът е доста кратък и суров. Осъзнах, че ако имаш мечта трябва да действаш, защото никой не ти гарантира, че ще живееш 30-40-80 години. Трябва да се действа СЕГА! Не чакай и не позволявай да съжаляваш, че дори не си опитал. Не оставяй животът да те влачи.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

С какво ви дразнят хората?

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Причина:

Причина: