Номинации за най-голяма муня

И какъв е тонът?!?
Жената задава най-обикновен въпрос. И е права... Темата се разводни с уроци и упреци.

Еххх май в спора касиерка се опитва да ме изкара много тъпа.
Добре: толкова тъпа съм, че да натисна М вместо В, толкова тъпа, че да напиша дясно, когато искам да напиша ляво и тоооолкова много тъпа, че да знам, че 985 гр. са 0.985 кг. и да знам, че везните сега, преди и после теглят в кг., че стоката се закупува в кг. (говоря за салата) от магазина и се продава в кг. на клиентите. Толкова голяма муня съм, че да мисля, че използвания метод на писане определя човека, а не това, което е написал или казал "А аз 985 гр., като 0,985 ли да ги въведа?", "Не въведи ги в милиграми! Защото нашия хипер маркет е специален и системата ни везни, каси отчита в милиграми. Ние сме точни, като аптека."

Дъщеря ми ходи на уроци по математика при едно момче от горните класове. Много симпатично и добро момче, обаче така се изложих, много ме хвана срам. Ще се чуваме по телефона да се уговорим за урока, обаче той ми каза, че е болен и да го отложим за другата седмица. И аз, в желанието си да покажа, че всичко е наред, започнах :
- А, така ли, няма проблем, разбира се, случва се! Какво ти е, сополи ли?
  Ужас, така ме досрамя, нали съм свикнала да говоря за на малкия ми син болестите с всички..

На следващия ден ще купуваме елхичка. Говорим с човека за цените, дали има мънички елхи, и аз много компетентно питам:
- От развъдник са, нали?  
- Ами не, от разсадник са всъщност..  

Аз пък ще звъня на домофона в ДГ и съм приготвила репликите. Само, че виждам учителката в коридора и влизам направо. Мозъкът, обаче не е превключил от режим 'говорене по домофон' на режим 'личен контакт' и заставайки пред учителката високо, протяжно, бавнои озъбено ѝ казвам 'Дооообър деееен, аз съм за Н.'.
Много тъпо се почувствах.

Прясно мунско изказване от преди малко. 
Всяка сутрин преди работа си купувам кафе от едно и също магазинче. Тази сутрин влизам,поръчвам си кафето тръгвам да вадя пари и жената ми казва, че кафето е от нея, тъй като магазина днес има рожден ден.  И аз мунята изръсвам тривиалното 'много хубаво,да е жив и здрав', жената ме гледа така :  Усетих се аз ,че все пак това е магазин, а не човек и допълних " ама и вие да сте много здрави с колежката". Не успях да замажа положението. 

И аз преди малко исках да пожелая "Лек ден и Весели празници", но изядох думите и се получи " Леки празници "  , видях почудата в очите им...обаче като се замисля какво напрежение е подготовката за трапези, подаръци и т.н., всъщност бях много адекватна 

Пухито, хич да не ти пука кой какво се опитвал да те изкара - тая тема е за мунските ни прояви, нали - самички се изтипосваме тука и който каквото иска да мисли - си е негова работа   Не знам дали помниш една подобна разправия преди време с едни парченца тиксо, които бях сложила на таблото на колата, до стъклото, че да свикна с габаритите на колата по-лесно хахаха, тогава ме изкараха некадърен шофьор и какво ли не - ама защо да ми пука? Аз си знам колко съм кадърна и колко не съм - а те нямат никаква представа, изобщо не ме познават, а и са свободни да мислят каквото си искат, мен това няма защо да ме интересува.   Между другото, сменихме едната кола и на новата мъжът ми сложи по собствена инициатива същите тиксА, защото при много тесен път или тясно място много помагат, докато се свикне, както и при паркиране...  

Понеже в тоя случай леката разпра тръгна от моя въпрос - аз всъщност не питах за грешката в-м, тя е ясна, аз правя такива грешки постоянно (като ги забележа, ги поправям, ама не винаги ги забелязвам хехехе) а за баркода - не знаех, че има "бройков баркод" или "бройкови баркод", дори не знам как е правилно да се напише. Нямам нищо общо с професия, в която се работи с баркодове, с тях "работя" само в магазини - като има нещо на бройка, което трябва да таксувам сама - при нас не се употребява баркод, най-често - а се въвежда самият продукт от картинка - и пишеш колко бройки - обикновено на плодове или зеленчуци. Знам, че касиерите някакси въвеждат бройка и баркод, ама не се сетих тогава. Аз съм мунята в цялата работа  

Да не съм съвсем оф топик - имаме такава фраза "Кой е най-доброто момче на света?", която казваме на кучето, когато идва да се погали и да поиска нещо (не се случва много често, но сме го научили да прави "гуш", когато иска нещо и понякога е много "гушлив"). Онзи ден прегръщам мъжа си и обзета от някакво умиление, започвам - "Кой е най-доброто... момче... на света?"... докато произнасям фразата, очевидно се усещам, че звучи, сякаш прегръщам мъжа си, а говоря на кучето - за щастие, докато мъжът ми се огледа за кучето, то като ни видя да се прегръщаме на дивана, довтаса моментално и си навря муцуната между нас, та ме измъкна от конфузната ситуация   Не че ще ми е за пръв път, де. Случвало се е да кажа "Отивай и седни!" със строг глас на мъжа ми - това е фразата за "Махни ми се от главата", която казваме на кучето, ако досажда.

Аз не мога да се похваля, обаче пък попаднах на муньо 
Пазарувам снощи, пада ми се на касата един младеж. Поздравява любезно, подрежда прилежно нещата в чантата и стига до връзка зелен лук, въртя го, оглежда го, аз се шашнах /за миг допуснах, че съм забравила да го претегля  / и накрая момчето събра смелост и попита: "Това лук ли е или чесън" 

Мой познат емигрира. Намира работа в супермаркет. Понеже не знае добре месния език, не разбира какво го питат клиентите. Изработва си система, която всъщност работела отлично известно време. На първи въпрос отговаря с Да, на втору с Не, а ако зададат трети с 'Може би.'
Един ден го питали: месото прясно ли е? А той с любезна усмивка отговорил - Може би!

Аз имах подобен случай с една касиерка.
Купувайки броколи,тя ми казва: ''това карфиол ли е ?''

Сетих се за моя случай с лук - чесън.
Влизам в магазинче за плодове и зеленчуци и виждам само 1 едничка връзка зелен лук, ама той през война минал. Обаче ни трябва зелен лук и питам продавача ""Само този лук ли е останал". Той "Аааа не. Ето тук има цяла торба" и ми го посочва. Аз го поглеждам и виждам, че това е чесън, съответно го казвам на продавача и даже вдигам увяхналия лук и му посочвам разликата. Продавача прие, че наистина в торбата има чесън, но каза "Хммм. Така ли. Аз току що продадох три връзки от торбата - за лук и клиентите нищо не казаха."
Имам и история малко, като на продавача, който не се справя с езика. Предполагам, че доста от вас са виждали едни индианци от Перу, които свирят и продават и сувенири и записи с музика. Бяха дошли в родния ми град  и аз и моя приятелка (бяхме в 10-ти клас) се навряхме да ги слушаме и понеже имахме свободно време доста се застояхме. По едно време тези перуанци ми предложиха тъй и тъй, като само се въртя там да им помогна да продавам нещата, докато те свирят. Обясниха кое колко струва и аз се захванах (ставаше въпрос за няколко часа само). По онова време музиката беше на касети и ми бяха и уж обяснили на коя касета каква музика има. В продължение на 3 часа продадох 10-15 касети с обяснението, че на тях има по весела музика, защото на обложката имаше ухилен индианец в шарени дрехи. Чак в късния следобед разбрах, че това била касетата с меланхоличните песни.

         Хихихиии, разхождам се с ММ из Созопол. Спираме пред група мариачи и слушаме с наслада. /Може и индианци от Перу да са били./  Мъжът ми се радва като малко дете, защото от съвсем скоро учи испански от един разговорник, а пък гордо може да ми преведе някоя и друга дума от песента. В паузата между песните един от музикантите започна да продава дискове, мъжът ми  ентусиазирано взе един и започна да мели нещо "на испански"...  Ей, няма такава мъка, защото аз се досетих какво иска да каже, пък взе да се запъва. Човека търпеливо го изчака да си намери думите, кимаше разбиращо с глава и накрая тихичко му пошушна:  Брат, не се мъчи, ние сме българи...  
          ПП - Този диск много странно изчезна, без да бъде пуснат нито веднъж...  

Като сте подхванали темата за лук/чесън...

Не знам какво правеше мама, но и трябваше пресен лук. Брои пари и ме праща на пазара. Не помня колко голяма бях. И съм го купила. Връщам се, крача гордо и размахвам цяла торба с лук. Е, жената ме попари още на входната врата с думите "какъв е тоя чесън дето си го купила?". И нагледно ми обясни разликата. Чесъна не стана зян, но беше в огромни количества.

Здравейте момичета и момчета. Патетник е на родопски. пататник-вие софиянци сте го кръстили и това е ястие със настъргани картофи и подправки като гьозум сирене и яйце. Но с англичаните тука се справяме като кажеме патето-баба ми така сиговори и те разбират всичко. Като чуят патетник или клин и идват веднага като гладни кученца.
Много ми бяха смешни вашите муни. Аз често като се разхождам със сестра си по магазините и като знам как винаги изчезва и се търсим и понякога си мисля че е тя, но се улавям че говоря на непознати, сякаш е сестра ми. Един път в хранителен магазин виждам една жена със яке в цвят подобен на сестра ми и и казвам дали да вземем еди какво си. жената ме гледаше смутено.

  Поне не си я хванала под ръка. Друго си е в магазина да хванеш чужд мъж под ръка и да понечиш да го разходиш А още по-смешно е в същия миг да видиш собствения ти мъж пред теб да се подхилва.

Като малка живеех при баба ми и дядо ми. Дядо ми много обичаше да му скачам на гърба и да ме разнася наляво надясно.
Завели са ме на селски събор извън селото. Аз лекинко се загубих в тълпата. И виждам дядо ми, навел се над езерото - ще си мие ръцете. Подпалих джапанките. Видях прекрасна възможност за висок скок. И скочих. Едвам не паднахме в гьола. Като подскочи тоз дядка... изтръска ме от гърба си, обърна се - и, о ужас, не беше моя дядо. Гледахме се малко странно, предполагам, че съм била по-червена от домат - но ми се размина скандала