Публикувана: 29 ян. 2015, 13:57 ч.
Последно мнение: 2 дек. 2022, 21:11 ч.

"Детство мое..."

15 082
157
1

# 30 29 ян. 2015, 19:12 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 142

Последното ти изречение ме накара да се замисля, Янечек...
И аз не бих се върнала да живея нещо повторно... Или не...може би годините от 18 до 25 бих се върнала да ги повторя Joy

# 31 29 ян. 2015, 19:16 ч.

Мнения: 14 654

А аз не, вече на толкова алкохол не мога да нося Simple Smile

# 32 29 ян. 2015, 19:24 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 142

Цитат на: Янечек в чт, 29 яну 2015, 19:16

А аз не, вече на толкова алкохол не мога да нося Simple Smile

Ами аз не пиех тогава, сигурно за това трябва да се върна, да се поправя Joy

# 33 29 ян. 2015, 19:26 ч.

Мнения: 14 478

Цитат на: Янечек в чт, 29 яну 2015, 19:16

А аз не, вече на толкова алкохол не мога да нося Simple Smile

Уф само като се сетя и ми става лошо. И аз тази възраст не желая да я повтарям...

# 34 29 ян. 2015, 19:36 ч.

Мнения: 14 497

Цитат на: Янечек в чт, 29 яну 2015, 18:46

Moже да звучи неблагодарно, но аз съм от тези, които не си харесват детството особено. Не ми е липсвало нищо, имаше и хубави моменти, но като цяло го намирам безумно скучно и не бих се върнала да го живея пак. Какво му е хубавото да си дете - детска градина, в която те посреща гадната леля Веска, а ако не слушаш, леля Радка - еднооката те заплашва, че ще те съблече гол и ще те изведе навън. После училище, започващо със задължителна ведрина 2 пъти седмично, пишеш домашни и си лягаш рано. Забавления почти никакви - едно детско в 5 часа и евентуално ако ти разрешат да гледаш "Робинята Изаура", плезири и въртележка в Парка на свободата и най-тъпия куклен театър, който ненавиждах почти колкото ранобудното петле - сутрешната приказка, която слушаш, докато преглъщаш попарата си преди да тръгнеш в тъмницата на училище. А ваканцията четеш здължителните и безкрайно скучни книги, като например "Без дом", него го прочетох за 18 дни.
Всяка година на 14-ти септември вечерта започвах да повръщам, така че на 15-ти не можех да ида, толкова мразех да ходя на училище.
На днешните деца им е 1000 пъти по-хубаво, имат повече възможности да им бъде интересно, а и леля Веска не е толкова злобна, понеже е чувала вече за правата на детето. И не е вярно, че игрите до тъмно навън са им отнети - играят си всяко лято. Дете да си днес. Не знам каква е тази мания да се превъзнася мизерията и ограниченията по комунистическо, а в същото време да се ожават днешните деца, които са си много добре. Поне можеш да ги заведеш да видят света, а едно време кой можеше? Къде-къде по-добре на село цяло лято при вонящите животни и мухите. Винаги съм мразила селата.

Може и да си права Rolling Eyes

дъщеря ми не може да разбере как едно време е имало само 2 телевизионни канала, по които на това отгоре не е имало постоянно детски филми...а какви играчки сега има, каквото ти душа иска, преди легото беше такъв суперлукс.

Аз още помня една детска количка от списание некерман, за която бях написала писмо на Дядо Мраз да ми я донесе. Майка ми викаше, че няма да ми я донесе, а аз не можех да разбера как така, нали е Дядо Мраз и може всичко....

# 35 29 ян. 2015, 23:13 ч.

Мнения: 1 732

Моето детство е контрастно. Сивота, дисциплина, чувство за обезкриленост от една страна и от друга- топлината и любовта от баба и дядо през ваканциите.
Нямахме много неща. Колелото беше скъп дългоочакван подарък- Балканче- едно на двете със сестра ми. Едната кара, другата подтичва до нея.
Вечер след сънчо се лягаше веднага- най- късно в 20.30ч. Сериалите, с които израстнах се броят на едната ми ръка- Арабела, Седморката на Блейк, Синьо лято, Рицарят на бялата дама и още няколко. 2 пъти седмично- туй то. Касетките с хубава музика (разбирай западна- Бийтълс , АББА , Депеш, Юръп и т.н.) бяха апокрифни и се презаписваха от приятел, който разполага с двукасетъчен касетофон.
Дългите летни дни със задължителна скучна литература.
Комарите; въшките по летните лагери; питите слънчоглед, прясно откъснати от полето на Златна Добруджа; брането на сочни череши от дървото на вилата; безгрижието на лятото; играта на ластик, на народна топка;колекционирането на салфетки...
нямаше решетки по балконите и прозорците, нямаше дрога, графити, аларми по колите, кражби, побоища, ровещи по кофите, нямаше плей-мейтки и силикон....
Нямаше толкова много грип, вируси и постоянно болни деца на АБ, нямаше и толкова ваксини.
Израстнала съм в усещане за сигурност и 'мирно бъдеще'. Все ми беше втълпявано, че мирът на Земята е гарантиран. Че няма да има повече войни , размирици, терор , заплахи, несигурност. Всичко страшно- бедност, несигурност, разруха е някъде там- в 'Ивицата Газа', ' Афганистан' , далеееече от нас.
При нас е само светло : настояще и бъдеще.
Много различни времена, и откъм морални ценности, и откъм технологии.

Последна редакция: чт, 29 яну 2015, 23:19 от take a smile

# 36 30 ян. 2015, 06:56 ч.

Мнения: 12 672

Янечек, добре, че се появи, че щях да повърна от лиготии.

# 37 30 ян. 2015, 08:43 ч.

Мнения: 1 384

Моето детство е също по онова време, с тази разлика, че аз село нямам и мухи, овце, крави и бабини мекици не съм имала. Но не съм яла попара за закуска с гадното петле по радиото. Мразех да закусвам и никой не ме е насилвал, а петлето не ни го пускаха за събуждане. Laughing

Явно е до родители, а от таб и "качеството" на спомените. Моите, макар и в странни и бедни времена, са хубави, като цяло. Не си лягахме рано, играехме навън. Не се прибирахме да гледаме Робинята Изаура, само за Седморката на Блейк се прибирахме, ако е било лято-после пак излизахме, за да играем на същото, като се карахме постоянно коя да бъде Джена. hahaha

Интересно е, че аз задължителна литература почти не пипвах. После, през учебно време прочитах само откъсите, които бяха поместени в учебника. Някои от тези задължителни книги прочетох в съвсем различна възраст и разбрах, други-не. През учебно време излизахме на игра и след училище, а през ваканциите мога смело да кажа, че почти не се прибирахме. Игри, игри и само игри, пишехме си с руски другарчета и слизахме до пощата, после на кино, после в сладкарницата, после игри под сянката на ореха в жегите, нашите се прибираха от работа по някое време, често имаха гости до късно, или ние ходехме на гости. Всичко това носеше едно усещане за безгрижие. Имах безгрижно и наситено с игри детство. "Мерехме улиците", както се казва, не се спирахме, "прелитахме" и в съседни квартали. Sunglasses

И с колелата много джиткахме, слизали сме до центъра-сами деца.

# 38 30 ян. 2015, 10:14 ч.

Мнения: 408

Цитат на: Янечек в чт, 29 яну 2015, 18:46

Moже да звучи неблагодарно, но аз съм от тези, които не си харесват детството особено. Не ми е липсвало нищо, имаше и хубави моменти, но като цяло го намирам безумно скучно и не бих се върнала да го живея пак. Какво му е хубавото да си дете - детска градина, в която те посреща гадната леля Веска, а ако не слушаш, леля Радка - еднооката те заплашва, че ще те съблече гол и ще те изведе навън. После училище, започващо със задължителна ведрина 2 пъти седмично, пишеш домашни и си лягаш рано. Забавления почти никакви - едно детско в 5 часа и евентуално ако ти разрешат да гледаш "Робинята Изаура", плезири и въртележка в Парка на свободата и най-тъпия куклен театър, който ненавиждах почти колкото ранобудното петле - сутрешната приказка, която слушаш, докато преглъщаш попарата си преди да тръгнеш в тъмницата на училище. А ваканцията четеш здължителните и безкрайно скучни книги, като например "Без дом", него го прочетох за 18 дни.
Всяка година на 14-ти септември вечерта започвах да повръщам, така че на 15-ти не можех да ида, толкова мразех да ходя на училище.
На днешните деца им е 1000 пъти по-хубаво, имат повече възможности да им бъде интересно, а и леля Веска не е толкова злобна, понеже е чувала вече за правата на детето. И не е вярно, че игрите до тъмно навън са им отнети - играят си всяко лято. Дете да си днес. Не знам каква е тази мания да се превъзнася мизерията и ограниченията по комунистическо, а в същото време да се ожават днешните деца, които са си много добре. Поне можеш да ги заведеш да видят света, а едно време кой можеше? Къде-къде по-добре на село цяло лято при вонящите животни и мухите. Винаги съм мразила селата.

Всички тези неща ги има и днес. Няма два канала, има двеста, които отнемат около 70% от времето за игри. Няма Робинята Изаура, но за сметка на това има "Малката булка", "Биг Брадър", и особено мили анимационни "филми" по Cartoon Network. Села масово няма, но мухите пак си съществуват, дори и в градовете. Съвременната леля Веска може и да е чувала за права на децата, но ще си намери начин да ги заобиколи ако е толкова злобна. Задължителни книги по време на ваканцията трябва да се четат и сега. Децата започват да си играят до тъмно навън някъде след 12-тата си година, дали искат родителите да разбират на какво точно си играят, едва ли. Родител може ли спокойно да позволи на малкото си дете да играе навън само? Едва ли! Достатъчно е да се отвори само един Фейсбук, Туитър или който и да е информационен сайт, за да те залее информация за всевъзможни знайни и незнайни психопати. Постепенно хората стават изнервени, плашливи...
Ако има нещо, което да ми липсва от детството, то това е фактът, че съм била заобиколена от родители, баби и дядовци, които не са ни позволили дори да предположим, че светът не е чак толкова спокойно и перфектно място. Никога повече няма да изпитам това чувство на сигурност и безгрижие.

# 39 30 ян. 2015, 10:21 ч.

Мнения: 14 654

Не знам колко спокойно място е бил светът, но един следобед, когато ни бяха извели от ДГ пред блока, в който се намираше градината, един педофил ме задърпа за ръчицата и само благодарение на една жена, която си седеше по цял ден на прозореца и се развика, не ми направи нищо. Учителките ни най-малко не се усетиха, а тогава и аз не се усетих, чак след години ми хрумна зза какво ме е дърпал този човек. Нали не мислите, че психопатите са от вчера?

# 40 30 ян. 2015, 10:24 ч.

Мнения: 408

Цитат на: Янечек в пт, 30 яну 2015, 10:21

Разбира се, че не. Просто тогава е имало два тв канала и никакъв интернет. Новините не са се свеждали до убийства, изнасилвания и изчезнали деца. Дори и да е информационно затъмнение, поне хората не са се вглеждали във всеки минаващ около детето им. Крайностите са проблемът.

# 41 30 ян. 2015, 10:30 ч.

Мнения: 7 848

Цитат на: Янечек в пт, 30 яну 2015, 10:21

Изобщо не сме си помисляли това нещо, защото и на мен това ми случи в трамвай номер 7. И нивото на половият му орган беше на нивото на моето лице... И няма къде да избягам и няма на кой да кажа.
Всичко имаше - и педофили и ексибиционисти и насилници и Жоро Павето. Но останах с усещането, че темата е за позитивното в детството ни сепак!

# 42 30 ян. 2015, 10:37 ч.

Мнения: 2 288

Пф, мен в центъра сама не ме пускаха до 5-6-ти клас Simple Smile

, но пък за сметка на това близките квартали ги вършеехме постоянно Simple Smile

Играехме на "Стражари и апаши", като във всеки отбор имаше по един батко или кака, които измисляха кодови думи, като "мензис", "бритва" "чикийка", все такива, от които нас малките хлапаци ни беше срам да ги кажем, защото знаем че са "мръсни" думи Simple Smile

и паролата само след кръв се казваше.
Имам баба дядо в град от селски тип и лятото с тумбата ходехме по вировете на реката, оле, кеф кеф, плаж и печена царевица в жарта Simple Smile

След задължителната почивка в Балкана, ме изпращаха на морето, а там отново с ежегодната група (все пак родителите ми не си сменяха работите през 2-3-4 години) или с братовчедите ми от един морски град, и отново лудории, събиране на медузи, миди, рибки Simple Smile

Хич не се оплаквам, добре си ми беше

# 43 30 ян. 2015, 10:39 ч.

Оптимист по принуда
Мнения: 12 702

Хубаво тръгна, ама къде отиде. Имаше и ще има откачалки. По влаковете, по парковете, виждала съм и съм се страхувала, но не за това се сещам първосигнално, когато помисля за детството си. Добре,че съм си пила Дегана, че точно тези образи на луди чичковци ми докараха позиви.

# 44 30 ян. 2015, 10:47 ч.

Мнения: 12 672

Имаше, но не се говореше.

Препоръчани теми

Знаете ли кого видях - 44 тема

Войната в Украйна 2

Фауната около нас

Мъж или мечка?

Причина:

Причина: