За грубостта, мазохизма и принципите

Единственият автобус, в който ми беше дори приятно да пътувам е 413 (от там и ника ), в частта от/до Изгрев до Румънското, до мол Сердика или дори до гара Подуяне. Предимно млади и образовани хора използват линията (студентите и работещи в Студентски, Изток и Дианабад предимно), може би затова. За другите части на линията не мога да говоря. В тролеите и трамваите сякаш повече случки виждам и затова ги избягвам. Може би за 413 причината е, че минава предимно през свестни квартали.
Иначе автобус 82 минава дори през абсолютни гета, но не мога да се оплача за двете си возения, но е твърде малка извадка, може би е било късмет. На 310, който е люлински, също се возих късно вечер без никакъв проблем, а Люлин по презумция е кофти квартал уж. Всъщност последния път като бях в Люлин 5 и 6 ме впечатли колко чисти са улиците и колко зелени междублокови пространства има, все едно бях в някой квартал на Братислава, доста по-добре изглеждат от другите части на Люлин май, въпреки че наистина имаше кончета и цигански къщи в полето край тях. Всъщност в Люлин 5 и 6 много по-малко неприятни случки и неща виждам от колкото в така прехваления прашен и мръсен център, където все по-рядко стъпвам, то там вече и за разходка не става, дори и за транзит с ГТ не става заради гореспоменатите елементи, а колите пък висят в задръствания и няма къде да спреш... въобще мразя центъра на София на равно с някои потискащи квартали като Дружба 2. А Изток и Изгрев са като все едно не си в днешна София, толкова много зеленина и вътрешните улици са тихи и спокойни. Излъчването там е съвсем друго и според мен доста по-добро от колкото в центъра и дори южните квартали.

Не знам как го правеха, очите им на ластик ли бяха, нямам представа. Искаха ми дребните от 2 и 5 лв, които наистина бяха в портмонето.
Няма смисъл да се засягаш, отминаваш и толкоз. Ти в "Лидъл" на "Раковски" да видиш какви са  Зор видях, докато се науча да гледам през тях.

Днес отивам към Ринг мола със 111 от Младост и звъня на една дружка, която е на Любляна да дойде да се видим ако иска. Първата й реакция беше "ама с какво ще стигна до там?". Аз й казвам как с какво, със 111 разбира се. "Оооо, аман от тоя мангалски рейс. Не ми се идва."  Та ето я разликата в кварталите. Линията е една и съща, но аз определено я харесвам, защото я ползвам от Младостите най-много до НИМ, а за нея е точно обратното.
Магазини с неприятни продавачи и аз избягвам. Имаше преди до нас една месарница - месо всякакво, но такива мърди и толкова грозно гледащи нямаше никъде. Избягвах ги винаги, освен когато само при тях имаше каквото търся. Но и тогава влизах с някакво омерзение. И аптека мога да дам за пример (и нея я няма вече) - една възрастна дама от квартала продаваше. Като я питаш всичко ти обяснява, показва различни варианти на продукта, не те гледа грозно, че питаш за по-евтино. А собственика, който също понякога застъпваше на касата, беше голям бурсук. Вадиш му с ченгел думите от устата. Видехме ли, че той е вътре хич и не влизахме с ММ. То  доста аптеки се нароиха около нас и го убиха с по-ниски цени.

Тези две мнения различни хора ли са ги писали? Другите не може да разбират от всичко и да минават всичко под ножа, но това за теб не се отнася.

Като те чета... кажи къде работиш и дали работиш с клиенти - да не ходя там.

-----

Аз вече не влизам в едно магазинче за кафе, напитки и пакетирани храни точно до работата ми. Бях отишла да си купя нещо и гледам зад продавачката нещо в метална кутия (кен, както е модерно да му викат), зеленичка. "Я, това там безалкохолно ли е?" - "Това е алое". "Ама безалкохолно ли е?" - упорствам аз, и продавачката с доловима досада натърти: "Това е алое" (демек, нали ти казах вече, ма ти не вдяна). Оставих другите неща, казах "довиждане" и повече не ходя там. Тя и "Ариана лимон" е лимон, ма не е безалкохолна...  

Мисля, че въпросът беше - "как отучи въпросните 2 касиерки от раз да ти надничат в портмонето"...? И аз съм любопитна. 

Гледането "през тях" помага наистина. Аз всъщност гледам по-скоро покрай тях и в друга посока. Ако се случи очите ми да минат през тях, не се спирам, не правя контакт с очи - все едно там е празно място. Така постъпвам обаче само с нахални просяци и навлеци, т.е. в редки случаи ми се налага, но е ефективно. Те ми говорят, а аз все едно не ги забелязвам, продължавам да вървя и след няколко секунди тръгват да говорят на друг.

Явно не ги познаваш добре, особено Люлин 5 и особено циганските блокове там.
За Люлин 5 и 6 не желая да си спомням даже. Минах наскоро и си е същото. И задръствания си има и няма къде да паркираш също като в центъра.
 А в 310 не стъпвам и пари да ми дават.
 

Аз пък мразя Лозенец, много бетон, а малко дървета. За хората и особено новодомците там няма да отварям дума, те сами говорят за себе си с действията си... Пажи Боже сляпо да прогледа е тяхната работа, само знаят да парадират с пари, но простащината и в злато да се облече си остава простащина. В Изток и Изгрев също са богати и има хора от голямото добрутро, но там повечето имат и онази, другата класа, която не се купува с пари. Да не говорим как се строи, минах наскоро и пред един нов блок бяха окастрили, но запазили дърветата, които бяха пред вече бившата къща. За частта от Жолио Кюри до парка говоря, другата вече е съсипана. А в почти целия Лозенец и новите части на Младост като се строи никой не се сеща да сложи на тротоара едно дърво и резултатът е бетон, плочки и асфалт без капка зеленина. С удоволствие се преместихме от там и вече не стъпвам там.

Лесно - казах й: "Не си позволявайте да гледате в портмонето ми, аз гледам ли във Вашето?" - това пред цялата опашка и се получи голям конфуз. Не си поплювам вече, тези хора не са наясно, че си вадят хляба от клиентите и са на работа да обслужват, а не да подбелват очи и правят гримаси на отегчение. В "Лидъл" на "Раковски" са много неприятни.

Като цяло в Европа я няма културата на обслужване, която я има в САЩ. При нас се оправдават с ниските заплати, но дори в западните държави ми е направило впечатление че не са много по-любезни, въпреки по-големите заплати и придобивки. А в САЩ едни усмихнати, приветливи, едва ли не приятелски настроени, поне там където ние бяхме. Било фалшиво, но много повече го предпочитам от навъсени, груби и нагли продавачки. Караше ме да се усмихвам след тежък ден в работата. А и обичам small talk, разчупва ледовете и дори да е повърхностно показва, че живеем в общество. В Европа май това го има само в много малките градове и пак не навсякъде, а там бяхме в средно голям град. Фалшиво или не, обичам големи усмивки и да ме питат как съм, това ми липсва най-много от Америка. Тук ако не си им роднина или познат от преди изобщо няма да бъдат толкова любезни, чудя се дали е до интровертност или темерутство.

Ох, от моя престой в САЩ това ми беше най-непонятно-вечния въпрос как си и нахилената озъбена физиономия. Смее ти се-не смее ти се-ти си озъбен по холиУУдски. Натоварващо ми беше ужасно. Но хората сме различни.

аз също съм се замисляла дали имам вид на баламурник, та си позволяват някои хора на работното си място да се отнасят грубо към мен. И в един момент ми светна, че по някакви..., не знам, културни наслоявания, не само позволявам това да се случва, но и намирам оправдания. Е, в един момент минах критичната точка - щом се държат така, значи смятат, че могат да си го позволят, т.е. ще им се размине безнаказано или смятат, че са в правото си да се държат така. И вече хич не си мълча и не ставам мълчаливо напусналия клиент, защото за тях клиентите нямат значение - един ще тръгне, друг ще дойде. Затова започнах да показвам и казвам директно, че съответният служител се държи грубо. И го правя на висок глас пред цялата опашка, включително, че ако още веднъж си позволи такова отношение, ще напиша оплакване до прекия му началник. Да видите как като с магическа пръчка отношението се променя.

Една поправка, ако позволиш-не чакай да се повтори още веднъж. Оплакване се подава веднага, още при първа грубост.

Честно, едно, че не ми се занимава с подаване на жалби, а и разчитам на предупреждението за активирането на пет неврона, които ще доведат до промяна на поведението. Стимул-реакция.

Аз пътувам сравнително често с ГТ като си оставям колата на някой паркинг на метрото и си джъткам само с ГТ. Като чета се чудя дали живеем в едни и същи град... Не, че искам да ми се случват неща като при вас, ама освен неприятен мирис малко други неща са ме дразнили. Като се завмисля, обаче, в тези жеги сигурно и аз към следобеда не мириша на теменужки, въпреки всички взети мерки!!! Случките в ГТ са ми по скоро забавни - големи екземпляри има
А пазара в нашия квартал го заобикалям /стига да мога/ - ужасно нелюбезни, сърдити и груби продавачи. Не дай Боже да пипнеш стоката, неясни табели с цени и винаги, когато могат или ще те нагрубят или ще те излъжат!

И аз съм от хората, които не се връщат повече в заведение или магазин, в което са се държали грубо или по начин, който не ми харесва. С една приятелка,  която е на 22 бяхме излязли и тя отиде да си купи цигари. Продавачката най-нагло й каза, че не продава на непълнолетни?  Жената не изглежда като момиченце. След това тя каза, че е доста над 18 години, а продавачката й поиска лична карта за достоверност. От тогава никога не стъпнах в този магазин отново,  нито въпросната приятелка.
 Има и една закусвалня близо до работата ми. В обедната почивка отивам да си купувам закуски от там. Ако някъде наблизо имаше от къде да си купувам нямаше да ходя там, но за жалост няма. Супер грубо се държат продавачките. Хвърлят закуската, изтръгват парите от ръцете ти. В малките квартални магазини, в които пазарувам, защото са близо до дома ми, почти всички се държат по този начин. Забелязала съм, че все по-малко продавачи поздравяват.
 Пък в автобусите има и мили кондуктори има и такива, които все се сопват. Веднъж отидох да си купувам карта за автобус и оная започна да крещи на възрастна жена, понеже й е дала цяло 20 лв. Направо ужас! Не мога да ходя на друго място да си взимам карта, но поне избягвам въпросната лелка и ходя при други. Много невъзпитани хора има в тази държава...