Възможно ли е децата да страдат от депресия?

Да. Много възрастни не го осъзнават, но приблизително 5% от децата и младежите са клинично депресирани. До 1980 г. депресията не е била дори призната като детско заболяване, но днес знаем, че тя е сериозно, но лечимо заболяване. Дори много малки деца е възможно да страдат от депресия.



Детето ми изглежда тъжно. Страда ли от депресия?

Не е задължително. Детето може да е тревожно или потиснато, по една или друга причина да се чувства несигурно. Не се тревожете, ако е в тъжно или мрачно настроение или пък тъгува, заради специфична ситуация. Депресията е далеч повече от временна промяна в настроението. Белязана е от чувство за безнадеждност и липса на енергия и ентусиазъм, като може да продължи със седмици, месеци или /в редки случаи/ дори години.

Добрата новина е, че ранното откриване и лечение може да намали вероятността детето ви да страда от депресия вбъдеще.



Какви са симптомите?

Депресията може да се прояви в поведението на детето ви по много начини. Може да забележите, че детето ви е тъжно и плаче често, или че не изглежда да му е много забавно, докато играе. Или пък може вместо това, да изглежда раздразнително, намусено, ядосано или непокорно в голяма част от времето. Драматичните промени в настроението са широко разпространени също.

Ако детето ви е в депресия, то може да има проблеми в отношенията с други деца и членове на семейството, или да спрат да го интересуват социалните контакти. Други признаци на депресията включват липса на енергия, неспособност за концентрация, липса на интерес. Вашето дете може да се оплаква често от физически неразположения като главоболие или стомашни проблеми, както и да има проблеми с хранене и спане. При малко по-големите деца /6 г./, може да забележите понижено самочувствие, чувство на вина, чувство на безнадеждност или безпомощност.

 Ако детето ви е в депресия, то може да има и други затруднения в същото време. "При децата, депресията често върви ръка за ръка с други проблеми като: тревожност, разстройство и дефицит на вниманието, смущения в поведението, проблеми с храненето, злоупотреба с наркотични вещества", казва д-р Надин Каслоу, професор и главен психолог в Emory School of Medicine в Атланта.

 Трудно може да се разбере дали поведението на детето ви е нормално за възрастта му или е нещо, за което трябва да се тревожите. Но ако вашето дете, има който и да е от гореизброените симптоми в продължение на няколко седмици или повече, или ако тези симптоми пречат на способността му да изпълнява задълженията си у дома, в клас или с приятели, потърсете помощ.

Говорете с лекаря на детето си, който ще помогне в преценката дали поведението на детето ви е причина за безпокойство. Ако е на мнение, че детето ви се нуждае от консултация, ще ви насочи към детски психолог, психиатър или друг специалист, професионално квалифициран за работа с деца.



От какво се провокира?

Повечето специалисти са на мнение, че депресията се дължи на комбинация от биологични и обстоятелствени /социални и културни/ фактори. Много хора, които са депресирани, имат фамилна анамнеза за депресия или други психични заболявания. Дете, на което един от родителите е с депресия, има 25% вероятност да страда също от депресия. Ако и двамата родители са имали проблеми с болестта, рискът се покачва на 75%.

 Учените са запознати, че депресията е свързана с химични промени в мозъка. Конкретните промени са свързани с химикали, наречени невротрансмитери, които помагат за изпращане на съобщения от една нервна клетка към друга. Когато има спад на някои невротрансмитери, мозъкът не функционира нормално, което води до депресия и други форми на психично заболяване.

Но депресията се базира на нещо повече от гени и биология. Травматични събития в живота - изоставяне; хронични проблеми в училище; трудна подвижност; физическо, сексуално или емоционално малтретиране; липса на грижи и внимание у дома или в училище - често активират депресия. Понякога загуба като смърт на любим човек, домашен любимец или развод на родителите могат също да доведат до депресия.



Как се лекува?

Терапевтът ще прецени поведението на детето, семейството и социалната група, както и всички фактори, които биха могли да допринесат за депресията му. В допълнение може да препоръча семейна терапия или консултация с родителите. Терапевтът най-вероятно ще започне с интервю и снемане на пълната история на семейството.

 По-големи деца (и възрастни) с тежки случаи на депресия или със случаи на депресия, които не се подобряват от терапията, често се нуждаят от медикаментозно лечение в допълнение.