Автор: Д-р Янаки Янакиев - специалист ортопед-травматолог
Всеки бъдещ или настоящ родител трябва да знае, че в повечето случаи децата се раждат с напълно здрави тазобедрени стави, но поради неправилно повиване тези стави биват изкълчвани. Разбира се, не са малко случаите, когато детето се ражда с увредени тазобедрени стави.
Трябва да се знае,че ранната коксартроза /35-40 години/ в 95 % от случаите се причинява от това заболяване. В 90% от пенсионираните по болест поради страдание на тазобедрената става е по причина на дисплазията и луксацията. Това идва да покаже, че когато в едно семейство възрастен човек изразява твърдението мен като са ме повивали, какво ми е и същевременнно от дълги години постоянно се оплаква от болки в тазобедрените стави, каква е причината за това. Точно поради това цялото по-възрастно поколение масово страда от коксартроза, или известно като шипове. Луксацията представлява изкълчване, а дисплазията недоразвитие.
Какво трябва и какво не трябва да правите, за да расте вашето дете със здрави тазобедрени стави?
Повиването на детето с прибрани крачета е абсолютно погрешно.
Тази позиция води до изкълчване.
Още от първия ден след раждането е необходимо детето да бъде поставено с разкрачени крачета, които се движат свободно.
Обличането става по следния начин: върху памперса се поставят ританки, а върху тях профилактични гащички. Тези гащички възприемайте като профилактично средство, подобно на пастата за зъби -не е необходимо да имате кариес, за да си миете зъбите. По същия начин всяко здраво дете трябва да носи такива гащички като профилактично средство.
Носете детето си на хълбок или използвайте кенгуру.
Детето трябва да бъде прегледано с ехограф в първите 10 дни от раждането му, ако:
- в семейството има роднина с вродена луксация;
- близнак;
- трудно раждане;
- гънките на бедрата се разминават;
- едното краче е завъртяно навън;
- детето има и други аномалии
- единият или двамата родители е с халтави стави
Децата, които са извън горепосочените случаи, трябва да бъдат прегледани с ехограф след първия и след петия месец.
Добре е това да се направи от опитен ортопед, за да се съчетае с клиничен преглед.
Ползата от ранния преглед е, че в първите месеци лечението е по-кратко и с почти 100% шанс за успех. С нарастване на броя на месеците намалява шансът за успех и методите на лечение стават все по-инвазивни.
Абсолютно се забранява повиването на новороденото с изправени /изопнати/ долни крайници, и особено повиването с повои!
Комбинацията от ранна профилактика, съчетана с ранен клиничен и ехографски преглед от ортопед специалист, води до развитие на здрави тазобедрени стави.
Във връзка с разглежданите проблеми Министерството на здравеопазването със Заповед N РД 09-458/19.06.2001г. нарежда в раздел III т.8 следното:
Личните лекари са длъжни
- да преценят начина на обличане на новороденото със специални абдукционни гащички. Ако то не е облечено в родилния дом, да се облече в профилактични гащички веднага след изписването.
- да насочват децата за компетентно клинично и сонографско изследване на тазобедрените стави към специализирани кабинети по ортопедия или кабинети по детска ортопедия.
Ортопедите от специализираните кабинети са длъжни:
- да извършват сонографски изследвания на тазобедрените стави или да насочват бебето към такъв специализиран кабинет.
Как се лекува това заболяване?
До втори-трети месец с възглавничка на Фрейка или други нежни средства. Лечението е около 1,5 месеца, шансът за успех-близо 100%.
След 2-3 месец със "стремена" на Павлик.
Времетраене 2,5-3 месеца. Шанс-около 75%.
След 8-9 месец детето се поставя в метален апарат на Ханаусек.
Не го показвам на картинка, защото изглежда много зловещо. Детето не излиза от него по никакъв повод в продължение на 9-12 месеца.
В по-късна възраст единственият изход е оперативно лечение.
С гордост мога да заявя, че от 10 години не съм оперирал дете с вродена луксация. Просто не се е стигало дотам, успял съм да го излекувам в по-ранна възраст. Мога да заявя също и че от 4-5 години не съм поставял дете в метален апарат на Ханаусек, защото съм откривал и унищожавал заболяването в по-ранна възраст.
Това стана възможно благодарение на ранната сонографска диагностика и на съдействието на най-добрите педиатри и лични лекари в града.
Д-р Янаки Янакиев
Специалист ортопед-травматолог,
старши лекар на Първо ортопедо-травматологично отделение при МБАЛ "Пловдив"АД /бивша Окръжна болница/
Всеки бъдещ или настоящ родител трябва да знае, че в повечето случаи децата се раждат с напълно здрави тазобедрени стави, но поради неправилно повиване тези стави биват изкълчвани. Разбира се, не са малко случаите, когато детето се ражда с увредени тазобедрени стави.
Трябва да се знае,че ранната коксартроза /35-40 години/ в 95 % от случаите се причинява от това заболяване. В 90% от пенсионираните по болест поради страдание на тазобедрената става е по причина на дисплазията и луксацията. Това идва да покаже, че когато в едно семейство възрастен човек изразява твърдението мен като са ме повивали, какво ми е и същевременнно от дълги години постоянно се оплаква от болки в тазобедрените стави, каква е причината за това. Точно поради това цялото по-възрастно поколение масово страда от коксартроза, или известно като шипове. Луксацията представлява изкълчване, а дисплазията недоразвитие.
Какво трябва и какво не трябва да правите, за да расте вашето дете със здрави тазобедрени стави?
Повиването на детето с прибрани крачета е абсолютно погрешно.
Тази позиция води до изкълчване.
Още от първия ден след раждането е необходимо детето да бъде поставено с разкрачени крачета, които се движат свободно.
Обличането става по следния начин: върху памперса се поставят ританки, а върху тях профилактични гащички. Тези гащички възприемайте като профилактично средство, подобно на пастата за зъби -не е необходимо да имате кариес, за да си миете зъбите. По същия начин всяко здраво дете трябва да носи такива гащички като профилактично средство.
Носете детето си на хълбок или използвайте кенгуру.
Детето трябва да бъде прегледано с ехограф в първите 10 дни от раждането му, ако:
- в семейството има роднина с вродена луксация;
- близнак;
- трудно раждане;
- гънките на бедрата се разминават;
- едното краче е завъртяно навън;
- детето има и други аномалии
- единият или двамата родители е с халтави стави
Децата, които са извън горепосочените случаи, трябва да бъдат прегледани с ехограф след първия и след петия месец.
Добре е това да се направи от опитен ортопед, за да се съчетае с клиничен преглед.
Ползата от ранния преглед е, че в първите месеци лечението е по-кратко и с почти 100% шанс за успех. С нарастване на броя на месеците намалява шансът за успех и методите на лечение стават все по-инвазивни.
Абсолютно се забранява повиването на новороденото с изправени /изопнати/ долни крайници, и особено повиването с повои!
Комбинацията от ранна профилактика, съчетана с ранен клиничен и ехографски преглед от ортопед специалист, води до развитие на здрави тазобедрени стави.
Във връзка с разглежданите проблеми Министерството на здравеопазването със Заповед N РД 09-458/19.06.2001г. нарежда в раздел III т.8 следното:
Личните лекари са длъжни
- да преценят начина на обличане на новороденото със специални абдукционни гащички. Ако то не е облечено в родилния дом, да се облече в профилактични гащички веднага след изписването.
- да насочват децата за компетентно клинично и сонографско изследване на тазобедрените стави към специализирани кабинети по ортопедия или кабинети по детска ортопедия.
Ортопедите от специализираните кабинети са длъжни:
- да извършват сонографски изследвания на тазобедрените стави или да насочват бебето към такъв специализиран кабинет.
Как се лекува това заболяване?
До втори-трети месец с възглавничка на Фрейка или други нежни средства. Лечението е около 1,5 месеца, шансът за успех-близо 100%.
След 2-3 месец със "стремена" на Павлик.
Времетраене 2,5-3 месеца. Шанс-около 75%.
След 8-9 месец детето се поставя в метален апарат на Ханаусек.
Не го показвам на картинка, защото изглежда много зловещо. Детето не излиза от него по никакъв повод в продължение на 9-12 месеца.
В по-късна възраст единственият изход е оперативно лечение.
С гордост мога да заявя, че от 10 години не съм оперирал дете с вродена луксация. Просто не се е стигало дотам, успял съм да го излекувам в по-ранна възраст. Мога да заявя също и че от 4-5 години не съм поставял дете в метален апарат на Ханаусек, защото съм откривал и унищожавал заболяването в по-ранна възраст.
Това стана възможно благодарение на ранната сонографска диагностика и на съдействието на най-добрите педиатри и лични лекари в града.
Д-р Янаки Янакиев
Специалист ортопед-травматолог,
старши лекар на Първо ортопедо-травматологично отделение при МБАЛ "Пловдив"АД /бивша Окръжна болница/