Чакайте, чакайте, аз нещо не схванах. Защо имането на деца непременно отрича спокойната съботна сутрин? Аз например съм от ранните пилета. Ми не мога да спя повече от 7,00 часа, май единственото изключение ми е на 1 януари. И ми е голям кеф да стана сутрин първа, да си пусна кафето и да врътна една закуска. Мъжът и дъщерята също са ранни пилета, но да кажем, че в почивните дни се излюпват към 8,00 примерно. И какво? Моята сутрин не е спокойна? Детето ми пречи да си пийна кафето на спокойствие и да се наслаждавам на изгрева? Нищо подобно.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Ама пък са много сладки и бебешкия период е кратък 
Имането на малки деца, Хай. Ако малките ти деца стават в 8 в почивните дни, супер, завиждам ти. Моето малкото чак сега, като ученичка започна да спи до толкова, и то не винаги. Никакъв шанс да стана преди нея в почивен ден.
Редактирам се, за да добавя: и не е само събуждането. Спокойната ми сутрин без деца включва кафе на тихо, без някой да ми дърдори и да иска внимание; книжка/форум/филм поне 1-2 часа и нищоправене. Това според мен започва да се случва към 9-10 годишните.
Редактирам се, за да добавя: и не е само събуждането. Спокойната ми сутрин без деца включва кафе на тихо, без някой да ми дърдори и да иска внимание; книжка/форум/филм поне 1-2 часа и нищоправене. Това според мен започва да се случва към 9-10 годишните.
Absurt, цяло поколение деца е израснало със стихчета на Дора Габе!
А Емили Дикинсън е много известна, да кажем, че дори за нормалния американец ще е известна. В БГ ще са я чували доста хора.
И ако в литературата децата не пречат на славата, то пречат на автора да влезе в клуба на "високочелите", особено на жените. Ти представяш ли си Вирджиния Улф да е всеотдайна майка? Нали се сещаш в последствие какво е накарало Ан Секстън и Силвия Плат да се самоубият? Между другото, това са най-силните примери за разкъсване между майчинство и креативна кариера.
А Емили Дикинсън е много известна, да кажем, че дори за нормалния американец ще е известна. В БГ ще са я чували доста хора.
И ако в литературата децата не пречат на славата, то пречат на автора да влезе в клуба на "високочелите", особено на жените. Ти представяш ли си Вирджиния Улф да е всеотдайна майка? Нали се сещаш в последствие какво е накарало Ан Секстън и Силвия Плат да се самоубият? Между другото, това са най-силните примери за разкъсване между майчинство и креативна кариера.
. 
Цитат
Тоест, освен, че трябва да се стремим непременно да имаме деца, за да не се окажем егоисти, трябва да се погрижим да имаме повече от едно дете, за да не би и отрочетата ни да израстнат егоисти, правилно ли разбирам?
Не, не разбираш правилно.
Да нямаш деца и да си егоист не е за осъждане. Просто е констатация. Един човек е егоист, друг е инфантил, трети е коректен... Ако не ти пречи да си егоист, не трябва да се стремиш към нищо, с което да прикриваш егоизма си, още повече да имаш деца, от които да се дразниш.
А за имането на едно или повече деца -писах, че по общо мнение единственото дете се смята, че ще израстне егоист, защото всичко е за него. Да се грижиш да имаш повече от едно дете, за да не израстне егоист не съм писала. Може на теб да ти харесва детето ти да е егоист. Може да искаш то да няма деца, да пътува, да печели и на стари години да те обезпечи, защото няма за кого друг да си харчи парите.
Важното е каквото и да искаш, да го правиш и да не ти пука.
Има хора, които пък даряват и се грижат за животни, но не се вълнуват толкова от деца. Аз това не го разбирам и в този живот няма да успея да го разбера. Може да не са лоши хора, просто непонятни за мен.
За мен, тези хора не са способни да поемат отговорност за по- смисленото- да отгледат човек, да му изградят ценностната система, да оставят след себе си една вселена, която на свой ред ще продължи да се развива и да осигурява безсмъртието....
Да бъдат създатели и съзидатели ги е страх.
За мен, тези хора не са способни да поемат отговорност за по- смисленото- да отгледат човек, да му изградят ценностната система, да оставят след себе си една вселена, която на свой ред ще продължи да се развива и да осигурява безсмъртието....
Да бъдат създатели и съзидатели ги е страх.
еее айде да бъдем реалисти
раждаш го и го възпитаваш
по някое време и улицата, приятелите, средата в училище и какво ли още не, започва да го възпитава
и на теб ти остава само да се надяваш, че си дал добър старт, защото не се знае накъде ще се отплеснат нещата
нещо много идилично започнахте да го давате
ако ставаха така нещата щяхме в комунизъм да живеем
ама пък и аз, нали съфорумката задължително отглежда безкористен гений
Какво му е алтруистичното в създаването на деца? Даже висша форма на егоизъм е - да имаш дете, да си продължиш рода, да пребъдат гените ти, да си "нормален" по Мамасита, да те гледат като остарееш, да не си сам. Създаваш деца, защото така искаш, и някои хора нищо не ги спира - ни война, ни глад, ни мисъл какъв живот очаква детето им. После неискащите деца били егоисти, а проявата на инстинкта - нещо благородно и алтруистично.
Изчетох всичко в темата...продължава тенденцията на много майки, отглеждащи сами децата си. И аз съм вече една от тях. В началото първите месеци изобщо не се чувствах добре, чуствах се изоставена, самотна...но сега след 1г и нещо съм на коренно различна позиция. Чувствам се прекрасно...свободна, спокойна...и в никакъв случай самотна. Децата ми са най-голямото щастие и не мога да си представя живота без тях. Тоест мога, но с тях е 10000 пъти по-щастливо и пълноценно. Те ни крепят, те ни дават безкрайна сила...те са нашето щастие. Да хората са различин, на някои приоритет са децата на други съвсем други неща. Ето примерно баща им на децата има съвсем други ценности. Не цени семейството, дома...той живее за собствения си живот, свобода, егоизъм, спокойствие...бил бохем...сам си го каза и още се чудя защо ги направи тези деца като не е създаден да се грижи за тях и да го радват. Сега е свободен от това да има деца и предполагам му е чудесно. Но...всеки си избира какъв живот да води. Имам и познат вече на 35г ...от 20 години живее сам станал си бил самодостатъчен...със странни разбирания е и той се чуди за какво били децата и семейството. В същото време уж иска деца ма и той не знае какво иска...Абе всеки луд с номера си.
Хората, "оставили нещо на света" са единици. Хиляди други без семейства не сте ги чули, няма и да ги чуете. Същото се отнася и за другите, които имат семейства, има и такива, единици, които са дали много на човечеството, но масата са си най-обикновени хора. Не зависи въобще от това дали имаш семейство и деца, заложба, характер, а в повечето случаи и чист късмет.
Не си мислете, че ако нямахте семейства сега щяхте да сте на света цвета, ако имаше нещо у вас, което да е велико, щеше да намери начин да пробие
И аз не схванах.
От късните кокошки съм, в събота ставам по обяд или по-късно, когато се събудя. Детето и то е от късните (като беше бебе се будеше по някое време колкото да си изсмуче млякото и пак откъртваше). Мъжът ми буди по-рано, 9-10 ч. Обикновено използва времето да изгледа сам някоя фантастика, която си е набелязал понеже не съм фен и не ги гледаме заедно. Като стана ме чака кафенце, сготвил е и супа или нещо друго за обяд. После ходим някъде или си правим филмов маратон. В годините, когато детето беше бебе прекарвахме времето основно в разходки. Сега е голяма вече и съвсем не пречи на спокойните съботи. И повече деца да има човек, зорът е за първите няколко години, но пък няколко години са само миг в живота, толкова бързо минава времето, че не си заслужава човек да го мисли.
Не си мислете, че ако нямахте семейства сега щяхте да сте на света цвета, ако имаше нещо у вас, което да е велико, щеше да намери начин да пробие
Чакайте, чакайте, аз нещо не схванах. Защо имането на деца непременно отрича спокойната съботна сутрин? Аз например съм от ранните пилета. Ми не мога да спя повече от 7,00 часа....
От късните кокошки съм, в събота ставам по обяд или по-късно, когато се събудя. Детето и то е от късните (като беше бебе се будеше по някое време колкото да си изсмуче млякото и пак откъртваше). Мъжът ми буди по-рано, 9-10 ч. Обикновено използва времето да изгледа сам някоя фантастика, която си е набелязал понеже не съм фен и не ги гледаме заедно. Като стана ме чака кафенце, сготвил е и супа или нещо друго за обяд. После ходим някъде или си правим филмов маратон. В годините, когато детето беше бебе прекарвахме времето основно в разходки. Сега е голяма вече и съвсем не пречи на спокойните съботи. И повече деца да има човек, зорът е за първите няколко години, но пък няколко години са само миг в живота, толкова бързо минава времето, че не си заслужава човек да го мисли.
Приемам изборът на всеки да има или не деца и семейство, всеки има различни потребности като личност.
Но да се делят нещата кой колко щял да бъде успешен, творец, най-невероятният лежерен лентяй на планетата отива в сферата на нездравословните фантазии.
Всеки човек има и следва собствена ос в живота си. За един да се грижи за семейството си може да е най-милото и съзидателно действие в живота му (и то е такова – най-доброто доказателство, че си творец, съзидател, е един свестен, добър човек след теб). И да няма никакво отношение и тежест з анего, че там някъде, някакъв си друг човек е продал милиони книги или се е посветил на монашество (с извинение, но за мен това е тотална пръдня и няма нищо общо със силата на духа, а точно с егоизма).
За друг съзиданието и удовлетворението може да е да изкачи най-високият връх в света и да напише книга за това или пък да увива неща (някои го наричат изкуство). И в това не виждам нищо лошо. Всеки пълни със собствен смисъл живота си.
Но противопоставянето на по-по-най с или без деца е нелепо – просто са различни житейски сюжети.
Но да се делят нещата кой колко щял да бъде успешен, творец, най-невероятният лежерен лентяй на планетата отива в сферата на нездравословните фантазии.
Всеки човек има и следва собствена ос в живота си. За един да се грижи за семейството си може да е най-милото и съзидателно действие в живота му (и то е такова – най-доброто доказателство, че си творец, съзидател, е един свестен, добър човек след теб). И да няма никакво отношение и тежест з анего, че там някъде, някакъв си друг човек е продал милиони книги или се е посветил на монашество (с извинение, но за мен това е тотална пръдня и няма нищо общо със силата на духа, а точно с егоизма).
За друг съзиданието и удовлетворението може да е да изкачи най-високият връх в света и да напише книга за това или пък да увива неща (някои го наричат изкуство). И в това не виждам нищо лошо. Всеки пълни със собствен смисъл живота си.
Но противопоставянето на по-по-най с или без деца е нелепо – просто са различни житейски сюжети.