Какви са тези постижения, толкова важни? Сериозно питам.
- Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.
Живот без семейство и деца
Нищожно количество хора имат данни за нещо повече от офис планктон. За сметка на това, доста хора си въобразяват, че капацитетът им е над този на офис планктона. Сблъсъкът с реалността за тях се оказва доста болезнен- трудно им е да преглътнат факта, че моженето съвсем не е равно на желанията и представите им за тях самите. И така започват драмите и великото мрънкане.
Добре де, като е толкова лесно развитието с деца, като има такива космически постижения, ми що не вземат татковците да хвръкнат напред, да си удвоят и утроят доходите, че да се стигне до "лукса" да си седиш у дома...ама явно не е толкова лесно.
В смисъл- децата не пречат, нали? Ми що тогава не се развиват бурно тия ми ти татковци...
В смисъл- децата не пречат, нали? Ми що тогава не се развиват бурно тия ми ти татковци...
и аз като бях на 20 мислех, че ще се превърна в новия жан клод ван дам, ... това обаче само не бях създал семейство .. 
със жена и деца и без жена и деца .. на около 27 г. разбрах, че няма да стане това дето съм си го мислил когато съм бил на 15
не търсете причина за неуспехите или неудоволетвориността си .. това са естествени неща.
света и схващането за заобикалящия те свят с времето се променят.
успеха не е само правилни решения и действия, има доза късмет, да си на правилното място .. да се случи точно на теб и т.н.
и това не е оправдание, ... може да видите много примери на успели хора, които нямат реални заслуги за успехите си и ако ги попитате как са постигнали това което са постигнали, някой от тях дори няма да могат да го обяснят .. не да имат рецепта.
има и такива, които успяват въпреки всичко и въпреки всеки .. има и такива, които пък не успяват колкото и да спазват правила и норми, както и да въртят и сучат и това не винаги е защото същите са смотани, просто някога нещата се нагласят от самосебе си, а някога вървят точно наопаки.
реално могат да се внесат корекции в един живот, тъй както можеш да коригираш някаква работа,
но често, когато изначално нещо е сбъркано .. каквито и корекции да прави човек резултата си остава отрицателен .. най много да намали загубите .. евентуално, но в крайна сметка загубата си е загуба.
за това е и приказката за птичето на рамото .. то не е само да ти кацне, а и да съумееш да го хванеш.
със жена и деца и без жена и деца .. на около 27 г. разбрах, че няма да стане това дето съм си го мислил когато съм бил на 15
не търсете причина за неуспехите или неудоволетвориността си .. това са естествени неща.
света и схващането за заобикалящия те свят с времето се променят.
успеха не е само правилни решения и действия, има доза късмет, да си на правилното място .. да се случи точно на теб и т.н.
и това не е оправдание, ... може да видите много примери на успели хора, които нямат реални заслуги за успехите си и ако ги попитате как са постигнали това което са постигнали, някой от тях дори няма да могат да го обяснят .. не да имат рецепта.
има и такива, които успяват въпреки всичко и въпреки всеки .. има и такива, които пък не успяват колкото и да спазват правила и норми, както и да въртят и сучат и това не винаги е защото същите са смотани, просто някога нещата се нагласят от самосебе си, а някога вървят точно наопаки.
реално могат да се внесат корекции в един живот, тъй както можеш да коригираш някаква работа,
но често, когато изначално нещо е сбъркано .. каквито и корекции да прави човек резултата си остава отрицателен .. най много да намали загубите .. евентуално, но в крайна сметка загубата си е загуба.
за това е и приказката за птичето на рамото .. то не е само да ти кацне, а и да съумееш да го хванеш.
Аз по отношение на работата имам съвсем скромни изисквания- да имам време, да си подхвана наново интересен ресор и да го пиша за качествени публикации, вече като по-опитна и с по-малко рестрикции. Малко пътувания, обучения, ей такива работи. Това щеше да стане в пъти по-лесно без децата, просто си бачкаш и то се случва.
Аз мога да си седя вкъщи и да чакам на мъжа ми, но това ще ме побърка. Офис планктон съм, харесвам си работата и колегите, доходите ми са прилични... Развитие не искам, каквото съм постигнала ми е достатъчно. Свободното ми време е по-важно от великата реализация и някакви си там големи открития. За какво да се боря, за какво да се пъна, че не ми е ясно?! Сигурно съм несериозна и инертна, след като положението ме устройва. Сега пък трябва да се чувствам и виновна, че съм удовлетворена и че не искам да поумнявам повече. 
Аха, и понеже съм преценила за себе си, че нямам ресор за повече деца, имам едно, и нямам основяние да мрънкам и да се оплаквам.
За какво да се боря, за какво да се пъна, че не ми е ясно?! Сигурно съм несериозна и инертна, след като положението ме устройва. Сега пък трябва да се чувствам и виновна, че съм удовлетворена и че не искам да поумнявам повече. Аха, и понеже съм преценила за себе си, че нямам ресор за повече деца, имам едно, и нямам основяние да мрънкам и да се оплаквам.
Стига ти и една детегледачка просто. Но явно имаш предубеждения.
Вярно е, имам.
Аз по отношение на работата имам съвсем скромни изисквания- да имам време, да си подхвана наново интересен ресор и да го пиша за качествени публикации, вече като по-опитна и с по-малко рестрикции. Малко пътувания, обучения, ей такива работи. Това щеше да стане в пъти по-лесно без децата, просто си бачкаш и то се случва.
Сирен, на тези скромни изисквания, ако децата ти пречат, то просто имаш твърде скромни възможности!
Не се заяждам, нито искам да те уязвя.
Ако да напишеш качествена публикация ти трябват дни в монашеско отшелничество и съсредоточение, все едно ще изпълняваш " колелото на смъртта", това не е твоето амплоа.
Аз по отношение на работата имам съвсем скромни изисквания- да имам време, да си подхвана наново интересен ресор и да го пиша за качествени публикации, вече като по-опитна и с по-малко рестрикции. Малко пътувания, обучения, ей такива работи. Това щеше да стане в пъти по-лесно без децата, просто си бачкаш и то се случва.
Сирен, на тези скромни изисквания, ако децата ти пречат, то просто имаш твърде скромни възможности!
Не се заяждам, нито искам да те уязвя.
Ако да напишеш качествена публикация ти трябват дни в монашеско отшелничество и съсредоточение, все едно ще изпълняваш " колелото на смъртта", това не е твоето амплоа.
Absurt, не знам доколко разбираш от писане и колко си писала, но да, за някои неща наистина трябват дни.
Другото е оперативна работа, която мога да върша със затворени очи, разбира се ще има някакви качества, но не е същото като да откривателстваш в слово, да се забиеш в интересни въпроси. Абе трябват си часове без нарушаване на спокойствието. Иначе не че съм от "романтичните" писатели, дето са в перманентен блокаж и пишат по ред на час, напротив. Но и трудно се работи с прекъсване на всеки 40 секунди (по истинска случка).
Не знам, може би по редакциите специално си взимат тригодишни деца, които да разхвърлят и пищят, за да е по-лесно. А, не, всъщност не, имат лукса да работят без прекъсване с часове и дни, факт.
Mies да, минавало ми е през ума 
То ако не ти мине през ума няма да кажеш стоп на 1 или 2 ами ще я караш до 12 ...
Състоянието на нещата е временно и обозримо. Децата порастват и не можеш да ги хванеш после.
Моята стратегия е следната. Правя компромис с някои интереси и чакам да ми дойде времето. Временно си създавам нови интереси, които пасват на моментната ситуация. Например водя децата на плуване и плувам, водя ги на езда и правя джогинг докато ги чакам или чета книга ... Ей такива. Ако си решила да запишеш детето на музикален инструмент или хор можеш да намериш опция да участваш ...
Какво толкова си представяш че би правила друго ако ги няма децата ?
работиш, домакинстваш, четеш , спортуваш ... същото както и сега, само малко напаснато . На киното ще видите някой детски филм ... е , другия ще го видиш на двд ...
То ако не ти мине през ума няма да кажеш стоп на 1 или 2 ами ще я караш до 12 ...
Състоянието на нещата е временно и обозримо. Децата порастват и не можеш да ги хванеш после.
Моята стратегия е следната. Правя компромис с някои интереси и чакам да ми дойде времето. Временно си създавам нови интереси, които пасват на моментната ситуация. Например водя децата на плуване и плувам, водя ги на езда и правя джогинг докато ги чакам или чета книга ... Ей такива. Ако си решила да запишеш детето на музикален инструмент или хор можеш да намериш опция да участваш ...
Какво толкова си представяш че би правила друго ако ги няма децата ?
работиш, домакинстваш, четеш , спортуваш ... същото както и сега, само малко напаснато . На киното ще видите някой детски филм ... е , другия ще го видиш на двд ...