Това го видях, но нали е с Кака не ме впечатли толкова, но със горното със снимката от Измир е страшна хрумка!
- Публикувана: 1 ноем. 2017, 00:00 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2018, 18:16 ч.
♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 61
Това го видях, но нали е с Кака не ме впечатли толкова, но със горното със снимката от Измир е страшна хрумка!
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 103
Остнаха дълго така- Йомер, опрял гръб на стената и притискащ Дефне в прегръдките си. Отново можеше да диша. Държеше я максимално близо до себе си, вдъхвайки аромата ѝ и повтаряйки ѝ колко я обича. Забравила обещанието си от сутринта, Дефне се остави на чара му и потъна блажено в удоволствието да го усеща отново до себе си.
Идилията им бе прекъсната от къркорещия ѝ стомах, напомнящ ѝ на къде бе тръгнала. Със смях тя се измъкна от Йомер и изпращайки го да се изкъпе, слезе да направи закуска. Зачуди се какво ѝ се хапва, но тъй като не се сети за нищо конкретно, реши да има от всичко. Омлет, зеленчуци, сирене, маслини, масло, сладко, бекон. Извади всичко, което намери в хладилника, опитвайки от всяко нещо, а през това време позвъни на Шукрю, за да ѝ донесе пресни франзели от близката пекарна. Тъкмо довършваше наредбата на масата, когато Йомер слезе.
- Виждам, че сте наистина гладни!- Прегърна я през кръста и я целуна, след което се наведе и прошепна на корема ѝ.- Мама не ви ли е нахранила още?!
- Хапнах, докато приготвях закуската, но само колкото да залъжа глада.- Усмихна се тя.- Наистина ще стана 100 килограма, ако продължавам да ям така. Ще съм като слон!
- А аз ще обичам всеки един от тези 100 килограма. Защото вие сте най- ценното, което ми е подарила съдбата!- Целуна я отново, отвеждайки и двамата в друга реалност.
Сигналът на кафемашината ги стесна. Смеейки се, седнаха да закусят. Имаха време, затова се хранеха бавно, обсъждайки какво ги очаква днес. Йомер не посмя отново да повдигне темата за почивка на Дефне, въпреки че виждаше колко много се изморява тя. Надяваше се при завръщането на Ясемин и Синан приятелката ѝ да успее да я убеди.
Останалата част от седмицата протече долу горе нормално. Бяха поканени на вечеря в дома на Топал, за да отпразнуват новината за бебетата. Нихан бе силно въудошевена от случващото си и вече мечтаеше отново да забременее, за да изравни резулатата с Дефне. Сякаш бяха на някакво състезание.
Исо настояваше, че Дефне нарочно е забременяла с близнаци, за да си спести мъките от още една бременност. Идеята се стори забавна на Йомер и той не спря да се шегува с това през следващия ден. Дефне се сърдеше, или поне подаваше вид затова, правейки тъжни физиономии или спорейки с него, обидена от нелепите му намеци. Караниците им бяха кратки, но след тях Дефне изливаше тонове сълзи, преди Йомер да успее да я успокои. Сега ходеше покрай нея на пръсти, несмеейки да каже и дума, за да не я разплаче или ядоса отново.
Ясемин и Синан се прибраха през уикенда, нанасяйки се най- после в новия си дом. Бяха разглеждали къщи онлайн, а харесаните посетиха малко преди сватбата. Откриха своята близо до центъра на града, в един от тихите и спокойни квартали, срещащи се вече толкова рядко. Бяха обещали да поканят всички на празненство, но първо трябваше самите те да свикнат с новата къща.
В неделя двете двойки излязоха на вечеря. Дефне нямаше търпение да сподели с тях новината, а Ясемин- да ѝ разкаже как са прекарали на острова. И двете бяха много развълнувани и не спряха да говорят по пътя до ресторанта, карайки Йомер и Синан да се замислят дали не бе по- добре да ги оставят да излязат сами. Двамата щяха да си прекарат много по- спокойно вкъщи пред телевизора, а и така или иначе тук никой нямаше да им обърне внимание. Но бременността на Дефне в никакъв случай нямаше да позволи на Йомер да го направи, а и Синан бе прекалено влюбен, за да остане толкова дълго време далеч от Ясемин.
Срещнаха се на входа на заведението, поздравявайки се така, сякаш не са се виждали от години, а не от една седмица. Синан и Ясемин бяха с тен, който си личеше от километри. Изглеждаха отпочинали и щастливи, както и трябваше да е. Влязоха заедно, настанявайки се на резервираната маса в далечния ъгъл на ресторанта. Ясемин развълнувано обясняваше нещо, но Йомер не я слушаше. Настани Дефне на стола до себе си и хвана веднага ръката ѝ, поглеждайки я въпросително. Вълнението ѝ го притесняваше, а това я ядосваше. Омагьосан кръг, от който не можеха да се измъкнат.
Синан наблюдаваше мълчаливо Ясемин, кимайки или съгласявайки се с нещо, казано от нея, когато тя се сетеше да го попита. Двамата с Йомер се гледаха въпросително, питайки се какво правят тук. Жените не им обръщаха и грам внимание, заети да обсъждат подаръците, които младоженката бе донесла от Гърция.
- А вие как сте?! Нещо ново?!- Попита Ясемин, след като поръчаха, и ги погледна въпросително.
- Имаме новина за вас, но се дръжте здраво!- Предупреди ги Дефне с лукава усмивка.- Ще си имаме близнаци!
- Какво?!- Ясемин стана и я прегърна, питайки я сигурна ли е и защо не ѝ се е обадила веднага.- Браво на вас!
- Братле, това само ти го можеш! Как може да стоиш и да ме гледаш така спокойно толкова време, без да продумаш и дума?!- Синан прегърна силно Йомер, а след това и Дефне.- Толкова се радвам за вас!
- Приемате го доста по- добре от нас!- Засмя се Дефне и им разказа за шока, който бяха преживели.- Още ми се струва, че сънувам!
- Може да разчиташ на мен за всичко, обещавам да съм най- добрата леля!-Прегърна я отново Ясемин, след което се върна на мястото си.- Кога ще разберете какви са?! Имам предвид момичета, момчета или?!
- Лекарката ми определи час за след две седмици, но дори тогава не е сигурно. Оказва се, че едва сега влизам в третия месец, затова все още е малко рано.- Дефне погали корема си, а Йомер я целуна по бузата.- Би трябвало да родя началото на декември.
- Тогава предполагам, че скоро ще напуснеш работа!- Изрече Ясемин и видя как Йомер се стегна. Дефне се ядоса, а Синан се плесна по челото.
- Ясемин, не започвай!- Йомер стисна ръката на съпругата си под масата, опитвайки се да я успокои.- Дефне е малко чувствителна на тази тема.
- Аз ли съм чувствителна?! Защото не позволявам да вземате решения вместо мен?!- Избухна тя и отдръпна ръката си от неговата.- Браво, Йомер! Както винаги виновната съм аз!
- Миличка, нямах това предвид!- Извика Йомер след нея, но тя вече пресичаше рестаранта, запътена към тоалетната.- Не отново!
- Какво стана, нищо не разбрах?!- Ясемин местеше поглед между двамата мъже, клатещи отчаяно глава.
- Хич не ти завиждам, братле! Никак няма да ти е лесно!- Съчувствено го потупа по рамото Синан, докато Ясемин продължаваше да пита какво има.
Йомер ѝ разказа набързо за спора им преди две вечери, пропускайки единствено, че е спал пред вратата на собствената си спалня. Разбирайки грешката си, Ясемин се извини и отчаяна, отиде да успокои Дефне. Откри я облегната на мивките в тоалетната, загледана в отражението си с подпухнали от плач очи.
- Дефне, скъпа!- Прегърна я през раменете и я притисна до себе си.- Защо плачеш?! Дефне, няма нищо! Успокой се!
- Аз съм ужасна!- Изхлипа тя, прегръщайки приятелката си и скривайки лице на рамото ѝ. Ясемин трябваше да се напрегне, за да разбере какво ѝ говори Дефне.- Знам, че го правите за мое добро, но не мога да се спра. Нещо от вътре ме кара да се противопоставя на всяко нещо, което каже Йомер. И постоянно ми се плаче, сякаш не ми стигат сълзите, които пролях за последната година. Искам да съм спокойна, но не мога. Или плача, или се смея като луда, без да мога да се спра. Започна ли, нямам спирка!
- Добре, добре, спокойно!- Ясемин я залюля в прегръдките си, след което я отдръпна и изтри сълзите ѝ.- Явно хормоните ти вече са се разбушували. Сподели ли с лекарката за това си състояние?!
- Не, не помислих, че може да има връзка!- Подсмъркна Дефне и Яса ѝ подаде салфетка.- Значи затова съм такава?! Заради бременността?!
- Капризна, несигурна, чувствителна?!- Засмя се Ясемин.- Не. По принцип си си такава, а бременността просто усилва емоциите ти. Шегувам се!- Отдръпна се с ръце напред, когато видя лицето на Дефне.- Просто всичко в тялото ти се променя и по един или друг начин се отразява на чувствата ти. Поговори с лекарката, тя ще знае какво да ти изпише, за да не са толкова крайни нещата.
- Благодаря!- Кимна Дефне, попивайки сълзите си.- Горкият Йомер, сигурно му е писнало от мен! Трети ден подред само търся повод за какво да се скараме, без дори сама да знам защо. И после плача като луда, защото сме сърдити.
- Нормално е, успокой се. И този етап ще премине! Хайде, наплискай се с малко вода и да се връщаме, Йомер сигурно вече се е притеснил за вас!
Отвориха вратата и се сблъскаха с Йомер, тръгнал наистина да ги търси. Без да каже и дума Дефне се сгуши в прегръдките му, докато Ясемин му обясняваше със знаци и мимики, че вече всичко е наред. Върнаха се на масата, опитвайки се да забравят за случилото се. Синан попита какво става във фирмата и така разведри обстановката, позволявайки им да прекарат вечерта спокойно и без повече притеснения.
Алекс
това е майка на Елка, а не леля и 
[
Алекс
това е майка на Елка, а не леля иЛейди Ди
едни пишеха майка , а други леля Müyoş teyzemmmm... А за мен много си приличат... 
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 103
Скрит текст:
Остнаха дълго така- Йомер, опрял гръб на стената и притискащ Дефне в прегръдките си. Отново можеше да диша. Държеше я максимално близо до себе си, вдъхвайки аромата ѝ и повтаряйки ѝ колко я обича. Забравила обещанието си от сутринта, Дефне се остави на чара му и потъна блажено в удоволствието да го усеща отново до себе си.
Идилията им бе прекъсната от къркорещия ѝ стомах, напомнящ ѝ на къде бе тръгнала. Със смях тя се измъкна от Йомер и изпращайки го да се изкъпе, слезе да направи закуска. Зачуди се какво ѝ се хапва, но тъй като не се сети за нищо конкретно, реши да има от всичко. Омлет, зеленчуци, сирене, маслини, масло, сладко, бекон. Извади всичко, което намери в хладилника, опитвайки от всяко нещо, а през това време позвъни на Шукрю, за да ѝ донесе пресни франзели от близката пекарна. Тъкмо довършваше наредбата на масата, когато Йомер слезе.
- Виждам, че сте наистина гладни!- Прегърна я през кръста и я целуна, след което се наведе и прошепна на корема ѝ.- Мама не ви ли е нахранила още?!
- Хапнах, докато приготвях закуската, но само колкото да залъжа глада.- Усмихна се тя.- Наистина ще стана 100 килограма, ако продължавам да ям така. Ще съм като слон!
- А аз ще обичам всеки един от тези 100 килограма. Защото вие сте най- ценното, което ми е подарила съдбата!- Целуна я отново, отвеждайки и двамата в друга реалност.
Сигналът на кафемашината ги стесна. Смеейки се, седнаха да закусят. Имаха време, затова се хранеха бавно, обсъждайки какво ги очаква днес. Йомер не посмя отново да повдигне темата за почивка на Дефне, въпреки че виждаше колко много се изморява тя. Надяваше се при завръщането на Ясемин и Синан приятелката ѝ да успее да я убеди.
Останалата част от седмицата протече долу горе нормално. Бяха поканени на вечеря в дома на Топал, за да отпразнуват новината за бебетата. Нихан бе силно въудошевена от случващото си и вече мечтаеше отново да забременее, за да изравни резулатата с Дефне. Сякаш бяха на някакво състезание.
Исо настояваше, че Дефне нарочно е забременяла с близнаци, за да си спести мъките от още една бременност. Идеята се стори забавна на Йомер и той не спря да се шегува с това през следващия ден. Дефне се сърдеше, или поне подаваше вид затова, правейки тъжни физиономии или спорейки с него, обидена от нелепите му намеци. Караниците им бяха кратки, но след тях Дефне изливаше тонове сълзи, преди Йомер да успее да я успокои. Сега ходеше покрай нея на пръсти, несмеейки да каже и дума, за да не я разплаче или ядоса отново.
Ясемин и Синан се прибраха през уикенда, нанасяйки се най- после в новия си дом. Бяха разглеждали къщи онлайн, а харесаните посетиха малко преди сватбата. Откриха своята близо до центъра на града, в един от тихите и спокойни квартали, срещащи се вече толкова рядко. Бяха обещали да поканят всички на празненство, но първо трябваше самите те да свикнат с новата къща.
В неделя двете двойки излязоха на вечеря. Дефне нямаше търпение да сподели с тях новината, а Ясемин- да ѝ разкаже как са прекарали на острова. И двете бяха много развълнувани и не спряха да говорят по пътя до ресторанта, карайки Йомер и Синан да се замислят дали не бе по- добре да ги оставят да излязат сами. Двамата щяха да си прекарат много по- спокойно вкъщи пред телевизора, а и така или иначе тук никой нямаше да им обърне внимание. Но бременността на Дефне в никакъв случай нямаше да позволи на Йомер да го направи, а и Синан бе прекалено влюбен, за да остане толкова дълго време далеч от Ясемин.
Срещнаха се на входа на заведението, поздравявайки се така, сякаш не са се виждали от години, а не от една седмица. Синан и Ясемин бяха с тен, който си личеше от километри. Изглеждаха отпочинали и щастливи, както и трябваше да е. Влязоха заедно, настанявайки се на резервираната маса в далечния ъгъл на ресторанта. Ясемин развълнувано обясняваше нещо, но Йомер не я слушаше. Настани Дефне на стола до себе си и хвана веднага ръката ѝ, поглеждайки я въпросително. Вълнението ѝ го притесняваше, а това я ядосваше. Омагьосан кръг, от който не можеха да се измъкнат.
Синан наблюдаваше мълчаливо Ясемин, кимайки или съгласявайки се с нещо, казано от нея, когато тя се сетеше да го попита. Двамата с Йомер се гледаха въпросително, питайки се какво правят тук. Жените не им обръщаха и грам внимание, заети да обсъждат подаръците, които младоженката бе донесла от Гърция.
- А вие как сте?! Нещо ново?!- Попита Ясемин, след като поръчаха, и ги погледна въпросително.
- Имаме новина за вас, но се дръжте здраво!- Предупреди ги Дефне с лукава усмивка.- Ще си имаме близнаци!
- Какво?!- Ясемин стана и я прегърна, питайки я сигурна ли е и защо не ѝ се е обадила веднага.- Браво на вас!
- Братле, това само ти го можеш! Как може да стоиш и да ме гледаш така спокойно толкова време, без да продумаш и дума?!- Синан прегърна силно Йомер, а след това и Дефне.- Толкова се радвам за вас!
- Приемате го доста по- добре от нас!- Засмя се Дефне и им разказа за шока, който бяха преживели.- Още ми се струва, че сънувам!
- Може да разчиташ на мен за всичко, обещавам да съм най- добрата леля!-Прегърна я отново Ясемин, след което се върна на мястото си.- Кога ще разберете какви са?! Имам предвид момичета, момчета или?!
- Лекарката ми определи час за след две седмици, но дори тогава не е сигурно. Оказва се, че едва сега влизам в третия месец, затова все още е малко рано.- Дефне погали корема си, а Йомер я целуна по бузата.- Би трябвало да родя началото на декември.
- Тогава предполагам, че скоро ще напуснеш работа!- Изрече Ясемин и видя как Йомер се стегна. Дефне се ядоса, а Синан се плесна по челото.
- Ясемин, не започвай!- Йомер стисна ръката на съпругата си под масата, опитвайки се да я успокои.- Дефне е малко чувствителна на тази тема.
- Аз ли съм чувствителна?! Защото не позволявам да вземате решения вместо мен?!- Избухна тя и отдръпна ръката си от неговата.- Браво, Йомер! Както винаги виновната съм аз!
- Миличка, нямах това предвид!- Извика Йомер след нея, но тя вече пресичаше рестаранта, запътена към тоалетната.- Не отново!
- Какво стана, нищо не разбрах?!- Ясемин местеше поглед между двамата мъже, клатещи отчаяно глава.
- Хич не ти завиждам, братле! Никак няма да ти е лесно!- Съчувствено го потупа по рамото Синан, докато Ясемин продължаваше да пита какво има.
Йомер ѝ разказа набързо за спора им преди две вечери, пропускайки единствено, че е спал пред вратата на собствената си спалня. Разбирайки грешката си, Ясемин се извини и отчаяна, отиде да успокои Дефне. Откри я облегната на мивките в тоалетната, загледана в отражението си с подпухнали от плач очи.
- Дефне, скъпа!- Прегърна я през раменете и я притисна до себе си.- Защо плачеш?! Дефне, няма нищо! Успокой се!
- Аз съм ужасна!- Изхлипа тя, прегръщайки приятелката си и скривайки лице на рамото ѝ. Ясемин трябваше да се напрегне, за да разбере какво ѝ говори Дефне.- Знам, че го правите за мое добро, но не мога да се спра. Нещо от вътре ме кара да се противопоставя на всяко нещо, което каже Йомер. И постоянно ми се плаче, сякаш не ми стигат сълзите, които пролях за последната година. Искам да съм спокойна, но не мога. Или плача, или се смея като луда, без да мога да се спра. Започна ли, нямам спирка!
- Добре, добре, спокойно!- Ясемин я залюля в прегръдките си, след което я отдръпна и изтри сълзите ѝ.- Явно хормоните ти вече са се разбушували. Сподели ли с лекарката за това си състояние?!
- Не, не помислих, че може да има връзка!- Подсмъркна Дефне и Яса ѝ подаде салфетка.- Значи затова съм такава?! Заради бременността?!
- Капризна, несигурна, чувствителна?!- Засмя се Ясемин.- Не. По принцип си си такава, а бременността просто усилва емоциите ти. Шегувам се!- Отдръпна се с ръце напред, когато видя лицето на Дефне.- Просто всичко в тялото ти се променя и по един или друг начин се отразява на чувствата ти. Поговори с лекарката, тя ще знае какво да ти изпише, за да не са толкова крайни нещата.
- Благодаря!- Кимна Дефне, попивайки сълзите си.- Горкият Йомер, сигурно му е писнало от мен! Трети ден подред само търся повод за какво да се скараме, без дори сама да знам защо. И после плача като луда, защото сме сърдити.
- Нормално е, успокой се. И този етап ще премине! Хайде, наплискай се с малко вода и да се връщаме, Йомер сигурно вече се е притеснил за вас!
Отвориха вратата и се сблъскаха с Йомер, тръгнал наистина да ги търси. Без да каже и дума Дефне се сгуши в прегръдките му, докато Ясемин му обясняваше със знаци и мимики, че вече всичко е наред. Върнаха се на масата, опитвайки се да забравят за случилото се. Синан попита какво става във фирмата и така разведри обстановката, позволявайки им да прекарат вечерта спокойно и без повече притеснения.
Идилията им бе прекъсната от къркорещия ѝ стомах, напомнящ ѝ на къде бе тръгнала. Със смях тя се измъкна от Йомер и изпращайки го да се изкъпе, слезе да направи закуска. Зачуди се какво ѝ се хапва, но тъй като не се сети за нищо конкретно, реши да има от всичко. Омлет, зеленчуци, сирене, маслини, масло, сладко, бекон. Извади всичко, което намери в хладилника, опитвайки от всяко нещо, а през това време позвъни на Шукрю, за да ѝ донесе пресни франзели от близката пекарна. Тъкмо довършваше наредбата на масата, когато Йомер слезе.
- Виждам, че сте наистина гладни!- Прегърна я през кръста и я целуна, след което се наведе и прошепна на корема ѝ.- Мама не ви ли е нахранила още?!
- Хапнах, докато приготвях закуската, но само колкото да залъжа глада.- Усмихна се тя.- Наистина ще стана 100 килограма, ако продължавам да ям така. Ще съм като слон!
- А аз ще обичам всеки един от тези 100 килограма. Защото вие сте най- ценното, което ми е подарила съдбата!- Целуна я отново, отвеждайки и двамата в друга реалност.
Сигналът на кафемашината ги стесна. Смеейки се, седнаха да закусят. Имаха време, затова се хранеха бавно, обсъждайки какво ги очаква днес. Йомер не посмя отново да повдигне темата за почивка на Дефне, въпреки че виждаше колко много се изморява тя. Надяваше се при завръщането на Ясемин и Синан приятелката ѝ да успее да я убеди.
Останалата част от седмицата протече долу горе нормално. Бяха поканени на вечеря в дома на Топал, за да отпразнуват новината за бебетата. Нихан бе силно въудошевена от случващото си и вече мечтаеше отново да забременее, за да изравни резулатата с Дефне. Сякаш бяха на някакво състезание.
Исо настояваше, че Дефне нарочно е забременяла с близнаци, за да си спести мъките от още една бременност. Идеята се стори забавна на Йомер и той не спря да се шегува с това през следващия ден. Дефне се сърдеше, или поне подаваше вид затова, правейки тъжни физиономии или спорейки с него, обидена от нелепите му намеци. Караниците им бяха кратки, но след тях Дефне изливаше тонове сълзи, преди Йомер да успее да я успокои. Сега ходеше покрай нея на пръсти, несмеейки да каже и дума, за да не я разплаче или ядоса отново.
Ясемин и Синан се прибраха през уикенда, нанасяйки се най- после в новия си дом. Бяха разглеждали къщи онлайн, а харесаните посетиха малко преди сватбата. Откриха своята близо до центъра на града, в един от тихите и спокойни квартали, срещащи се вече толкова рядко. Бяха обещали да поканят всички на празненство, но първо трябваше самите те да свикнат с новата къща.
В неделя двете двойки излязоха на вечеря. Дефне нямаше търпение да сподели с тях новината, а Ясемин- да ѝ разкаже как са прекарали на острова. И двете бяха много развълнувани и не спряха да говорят по пътя до ресторанта, карайки Йомер и Синан да се замислят дали не бе по- добре да ги оставят да излязат сами. Двамата щяха да си прекарат много по- спокойно вкъщи пред телевизора, а и така или иначе тук никой нямаше да им обърне внимание. Но бременността на Дефне в никакъв случай нямаше да позволи на Йомер да го направи, а и Синан бе прекалено влюбен, за да остане толкова дълго време далеч от Ясемин.
Срещнаха се на входа на заведението, поздравявайки се така, сякаш не са се виждали от години, а не от една седмица. Синан и Ясемин бяха с тен, който си личеше от километри. Изглеждаха отпочинали и щастливи, както и трябваше да е. Влязоха заедно, настанявайки се на резервираната маса в далечния ъгъл на ресторанта. Ясемин развълнувано обясняваше нещо, но Йомер не я слушаше. Настани Дефне на стола до себе си и хвана веднага ръката ѝ, поглеждайки я въпросително. Вълнението ѝ го притесняваше, а това я ядосваше. Омагьосан кръг, от който не можеха да се измъкнат.
Синан наблюдаваше мълчаливо Ясемин, кимайки или съгласявайки се с нещо, казано от нея, когато тя се сетеше да го попита. Двамата с Йомер се гледаха въпросително, питайки се какво правят тук. Жените не им обръщаха и грам внимание, заети да обсъждат подаръците, които младоженката бе донесла от Гърция.
- А вие как сте?! Нещо ново?!- Попита Ясемин, след като поръчаха, и ги погледна въпросително.
- Имаме новина за вас, но се дръжте здраво!- Предупреди ги Дефне с лукава усмивка.- Ще си имаме близнаци!
- Какво?!- Ясемин стана и я прегърна, питайки я сигурна ли е и защо не ѝ се е обадила веднага.- Браво на вас!
- Братле, това само ти го можеш! Как може да стоиш и да ме гледаш така спокойно толкова време, без да продумаш и дума?!- Синан прегърна силно Йомер, а след това и Дефне.- Толкова се радвам за вас!
- Приемате го доста по- добре от нас!- Засмя се Дефне и им разказа за шока, който бяха преживели.- Още ми се струва, че сънувам!
- Може да разчиташ на мен за всичко, обещавам да съм най- добрата леля!-Прегърна я отново Ясемин, след което се върна на мястото си.- Кога ще разберете какви са?! Имам предвид момичета, момчета или?!
- Лекарката ми определи час за след две седмици, но дори тогава не е сигурно. Оказва се, че едва сега влизам в третия месец, затова все още е малко рано.- Дефне погали корема си, а Йомер я целуна по бузата.- Би трябвало да родя началото на декември.
- Тогава предполагам, че скоро ще напуснеш работа!- Изрече Ясемин и видя как Йомер се стегна. Дефне се ядоса, а Синан се плесна по челото.
- Ясемин, не започвай!- Йомер стисна ръката на съпругата си под масата, опитвайки се да я успокои.- Дефне е малко чувствителна на тази тема.
- Аз ли съм чувствителна?! Защото не позволявам да вземате решения вместо мен?!- Избухна тя и отдръпна ръката си от неговата.- Браво, Йомер! Както винаги виновната съм аз!
- Миличка, нямах това предвид!- Извика Йомер след нея, но тя вече пресичаше рестаранта, запътена към тоалетната.- Не отново!
- Какво стана, нищо не разбрах?!- Ясемин местеше поглед между двамата мъже, клатещи отчаяно глава.
- Хич не ти завиждам, братле! Никак няма да ти е лесно!- Съчувствено го потупа по рамото Синан, докато Ясемин продължаваше да пита какво има.
Йомер ѝ разказа набързо за спора им преди две вечери, пропускайки единствено, че е спал пред вратата на собствената си спалня. Разбирайки грешката си, Ясемин се извини и отчаяна, отиде да успокои Дефне. Откри я облегната на мивките в тоалетната, загледана в отражението си с подпухнали от плач очи.
- Дефне, скъпа!- Прегърна я през раменете и я притисна до себе си.- Защо плачеш?! Дефне, няма нищо! Успокой се!
- Аз съм ужасна!- Изхлипа тя, прегръщайки приятелката си и скривайки лице на рамото ѝ. Ясемин трябваше да се напрегне, за да разбере какво ѝ говори Дефне.- Знам, че го правите за мое добро, но не мога да се спра. Нещо от вътре ме кара да се противопоставя на всяко нещо, което каже Йомер. И постоянно ми се плаче, сякаш не ми стигат сълзите, които пролях за последната година. Искам да съм спокойна, но не мога. Или плача, или се смея като луда, без да мога да се спра. Започна ли, нямам спирка!
- Добре, добре, спокойно!- Ясемин я залюля в прегръдките си, след което я отдръпна и изтри сълзите ѝ.- Явно хормоните ти вече са се разбушували. Сподели ли с лекарката за това си състояние?!
- Не, не помислих, че може да има връзка!- Подсмъркна Дефне и Яса ѝ подаде салфетка.- Значи затова съм такава?! Заради бременността?!
- Капризна, несигурна, чувствителна?!- Засмя се Ясемин.- Не. По принцип си си такава, а бременността просто усилва емоциите ти. Шегувам се!- Отдръпна се с ръце напред, когато видя лицето на Дефне.- Просто всичко в тялото ти се променя и по един или друг начин се отразява на чувствата ти. Поговори с лекарката, тя ще знае какво да ти изпише, за да не са толкова крайни нещата.
- Благодаря!- Кимна Дефне, попивайки сълзите си.- Горкият Йомер, сигурно му е писнало от мен! Трети ден подред само търся повод за какво да се скараме, без дори сама да знам защо. И после плача като луда, защото сме сърдити.
- Нормално е, успокой се. И този етап ще премине! Хайде, наплискай се с малко вода и да се връщаме, Йомер сигурно вече се е притеснил за вас!
Отвориха вратата и се сблъскаха с Йомер, тръгнал наистина да ги търси. Без да каже и дума Дефне се сгуши в прегръдките му, докато Ясемин му обясняваше със знаци и мимики, че вече всичко е наред. Върнаха се на масата, опитвайки се да забравят за случилото се. Синан попита какво става във фирмата и така разведри обстановката, позволявайки им да прекарат вечерта спокойно и без повече притеснения.
Темпи,
Дефне и бушуващите и хормони - част първа! 
Горкият Йомко докато мине през всички етапи на тая лудост!
Според мен е редно Дафа да я обхване и малко повече сексуален глад, че и той да има някаква награда за търпението си! !
Сексолозите казват, че хормоните по време на бременност създават у жената така наречената "сексуална вълна", която е препоставка за огромно удоволствие от секса.
Мисля си дали Ясемин не се връща от острова и тя малко бременна?
Чудесно ще си гледат заедно децата!
Джанъм, глава поредна, поредна хормонална драма за Йомер
Интересно след две седмици дали ще се разбере какво е сътворил синьор Ипликчи или ще се крият до последно
Според мен е редно Дафа да я обхване и малко повече сексуален глад, че и той да има някаква награда за търпението си! !
Сексолозите казват, че хормоните по време на бременност създават у жената така наречената "сексуална вълна", която е препоставка за огромно удоволствие от секса.
Това ми хареса като идея, и е ...вярно
Интересно след две седмици дали ще се разбере какво е сътворил синьор Ипликчи или ще се крият до последно
Според мен е редно Дафа да я обхване и малко повече сексуален глад, че и той да има някаква награда за търпението си! !
Сексолозите казват, че хормоните по време на бременност създават у жената така наречената "сексуална вълна", която е препоставка за огромно удоволствие от секса.
Това ми хареса като идея, и е ...вярно
Ама че сте, само това ли ви е в главата 
От кога станахте такива защитнички на Йомер не разбрах, че и за доброто и ползите му взехте да мислите 
От кога станахте такива защитнички на Йомер не разбрах, че и за доброто и ползите му взехте да мислите Що бе , Темпи
, и Йомко е човек! Само сълзи и драми ли да гледа?
Като се родят близнаците,
едното само да прилича на Каролин Дениз и му е спукана работата Пък и на теб интимните сцени ти се получават чудесно...
Борко в ролята на охранител на Елка ...
Всенародна любов
! Кака къде ли ги гледа и се пука по шевовете!
От Эльчин
"Я говорю это не потому, что это моя Родина, но Измир - это что-то другое:)
Вы не поймёте...😊"
Вече има опашки за билети.
Скрит текст:
Ама че сте, само това ли ви е в главата От кога станахте такива защитнички на Йомер не разбрах, че и за доброто и ползите му взехте да мислите
От кога станахте такива защитнички на Йомер не разбрах, че и за доброто и ползите му взехте да мислите Що бе , Темпи
, и Йомко е човек! Само сълзи и драми ли да гледа?
Като се родят близнаците,
едното само да прилича на Каролин Дениз и му е спукана работата Пък и на теб интимните сцени ти се получават чудесно...
Спокойно, в следващата глава има и екшън
Човек трябва да внимава какво си пожелава! Йомер поиска дъщеря, ще си я получи!
Получават се, когато съм в настроение. Скоро не съм чела рускините и нямам такива мераци за писане.
В 3 секунди! След мен е метлата...
Кой видял , видял... 
https://vk.com/ka_defom_elbar?z=video30553577_456239096%2F652ad0 … l_wall_-129716322
В 3 секунди! След мен е метлата...
Кой видял , видял... https://vk.com/ka_defom_elbar?z=video30553577_456239096%2F652ad0 … l_wall_-129716322
А видяхме, видяхме на Боре гърба и на Елка маникюра на лунна или тв светлина
Какъв екшън Темпи, Йомер ще гони Дафа из дома ли или обратно, защото апетита и се е увеличил