Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

Браво, момичета!

Моите са с 3 години разлика, мислех повече да е, но дъщеря ми боледуваше и не посещаваше детска градина, та реших да си уплътня престоя у дома 😁.
Кротки ми бяха децата, та не мога да се оплача от нищо.

Ами и аз с 2 и 3 исках да си уплътня престоя- толкова ми е досадно, че поне тая досада да я употребя за 2 деца, иначе ще ме е яд, че само за едно...

При мен също разликата е голяма при гледането на децата. С първото все бързах - да проходи, да проговори, да става самостоятелна. С второто зор не давам за нищо. Природата си знае работата, когато тогава. Като минус отчитам, че повече се вглеждам, когато бях по-млада много много не съм го мислила.

JLo каквито и съвети да получиш, житейските ситуации са много различни.
При теб ще си на 40г, с две големи деца и бебе. Различно е от 40г, с три малки деца връщаща се на работа. Няма и трите да са болни едно след друго и да искат обгрижване ежеминутно като бебета. Ти си знаеш как е работата, какво се приема и т.н.
Моите са с малка разлика; 6г разлика най-голямото до най-малкото. Раждала съм на 28, 31, 34г. Работя предимно от вкъщи; мъжа ми е на гъвкаво раб време. Болнични няма тук. Ако нямахме тези опции, един от нас трябваше да не работи.
Гледането на децата ми е удоволствие, чистенето, особено готвенето не е. Децата си изискват, както знаеш, доста тичане по тях, спорт и друго ако се занимават.
В твоята конфигурация на три деца, две големи и бебе, ще е различно от при мен и едва ли аз каквото споделя ще е от полза.
Моите три имат подобни интереси, тенис спортуват всекидневно, от един пол са и ги вълнуват, засега поне, еднакви неща.

JLo, какво реши?  Или поне накъде почнаха да се накланят везните?

Здравейте , момичета ! Много хубава и полезна тема .

Според мен възрастта не е критерий , гаранция няма за нищо ...

Да се радваш на още едно слънце , да озаря деня ти , да го гледаш как расте и да се наслаждаваш- прекрасно    От друга страна пък се връщаш към безсънните нощи , към ангажиментите , без почивка , без мързелуване събота и неделя ...А притесненията - ще се справиш ли психически , чисто физически ще отделиш ли достатъчно внимание и на трите , ще се справиш ли финансово ? 

Аз също мечтая за трето дете . Според моя мъж две са напълно достатъчни . Аз доста настоях и миналата година забременях . В същия месец мъжът ми лежа в болница и получи кофти диагноза . Бях много изплашена , объркана и притеснена /през целия си живот не съм била толкова притеснена/ . Още в началото на Б се оказа , че сакчето не расте , а намалява . Наложи се кюретаж . Приех го , опитах се да остана спокойна . Времето минаваше и с всеки изминал месец се чувствах все по-зле психически . ММ напусна работа , която е доста тежка физически и започна по-лека , но по-ниско платена . Мина цяла година и пак по мое настояване започнахме опити . Вече няколко месеца не се получава и дори си мисля , че не ми е писано да имам 3 деца , въпреки голямото ми желание . Може би понякога само желание не стига ...решението е трудно и трябва да се обмисли разумно . Ако ММ е добре , с удоволствие бих изгледала още едно дете , въпреки изброените притеснения . Имам много прителки , които са правили аборт и съжаляват след това , но не познавам нито една майка , която се е решило на трето дете и , която да съжалява за решението си . 

Мери, много съжалявам за преживяното.

Аз още нищо не мога да реша, имахме дълго пътуване и това пак остана на заден план.
Мисля го, тегля го, надявам се до пролетта да съм решила, че времето си тече.

Дидка и аз съм така. А само преди пет години бях готова да хукна навсякъде. Имам малък син на  3 г. и освен на три рожденни дни и това лято за първи път на море, другаде не е ходил никъди. Само вкъщи. Възхищавам се на хората, как имат сили за 3, та и 4 дете. Аз искам само да спя.
Гледам за болести и смърт си говорите. Моя приятелка умря от рак на 31 г. и остави дете на 4 г. сираче. Родихме и гледахме децата заедно. Нейното семейство е много богато, лекуваха я по труски клиники, но нищо не се получи. Друга приятелка загуби дете на 6 г. от левкемия. Сега е на 43 г. и е съвсем сама - разведе се с мъжа си, няма други деца. В детската градина когато беше там големия син за 4 г. 6 деца загубиха по едни от родителите си. толкова много смърт чак ми идва в повече.

Да се запиша и аз На почти 33 год. съм и винаги съм искала много деца ,  понеже съм сама, без братя и сестри Имам 2 деца на 10 и 13 години , те са от първият ми брак. Сегашната ми половинка няма деца, но прие моите сякаш цял живот са били негови , а и те него също... ББ не ги търси , но няма да се впускам в негативи... Решили сме да си имаме още един бебок  , опитваме вече една година все още без резултат , но желание има от всички - батковците искат сестричка

не мога да кажа '' цял живот съм искала три деца'' - факт е, че всички ми обясняваха, колко майчински се държа и че сигурно ще съм добра майка.  да, може би съм искала три, но с голяма разлика ... знам ли ... когато усетих времето за деца, когато ми се наложи да съм търпелива и да се боря за дете, когато чудото се случи, когато преживях магията на бременността, когато гушнах малкия вързоп безкрайно щастие, бях сигурна -  искам най - малко три ... плана беше за две породени и едно като ни домъчнее за бебе, но нито са породени, нито успя да ни домъчнее - разликата и на тримата е малко над две години. родих на 27,29 и 32 ...
от друга страна съм родена от 35 годишна майка и никога не съм я възприемала, като по - възрастна ... това е хорско мнение.
хубаво е да има деца, и не е важна възрастта на родителите, а любовта, разбирателството и хармонията в семейството - децата имат нужда от това !!,,
за себе си, дете - подарък от Господ - не бих върнала! за съжаление към момента не виждам в себе си майката, която винаги съм мечтала да бъда, но човек винаги се променя и трябва да има към какво да се стреми - това е смисъла на живота

Ехехееей, аз вече се замислям за четвърто. И се чудя дали този път разумът ще надделее (над желанията на сърцето).

Аз лично съм друг тип характер и хич никак не съм се колебала, не съм мерила плюсове и минуси (вероятно боейки се, че минусите ще излязат повече ). Друг е въпросът, че колебанията и страховете си остават докрай (и даже и след края, смея да твърдя). По-долу ще стане ясно защо. Но с уговорката, че това е моята история, никого неангажираща и невалидна в общия случай.

Когато се роди малчун, каките бяха на 7 и на 4 г., а аз - на 39. Само по себе си не е предпоставка за проблеми, но Ник се роди много недоносен, почти 3 м. преди термин. Така и не се откри причина и аз до ден днешен съм убедена, че преждевременното раждане можеше да се предотврати или поне да се отложи до по-човешки г.с. (от 27-ма), ако имах възможност да полежа за задържане. Но обаче, с 2 други деца и с лъв, който не можел да остане сам с тях, все отлагах, докато един ден директно тръгнах да раждам и родих в рамките на 2 часа. Нямаше време дори за кортикостероидна подготовка. Нямаше време да се замисля какво ми се случва. А и, нали нямаше време, родих нормално след 2 пъти секцио (което е бонус, признавам).

Последното го давам като точка за размисъл. Със сигурност има жени и на 45, които карат разкошна лека бременност, но по-често не е така (съгласно моите наблюдения). Дори и леки проблеми да има, трябва да им се обръща сериозно внимание. И трябва бъдещата майка да има подкрепата на съпружието си. Ама не на думи, на дела. То това по принцип е важно, а какво да кажем, когато се очаква трето дете. Хубавото в случая е, че другите деца са големи и самостоятелни, а не като при нас. Ако имате и кой да помага, още по-добре. Защото ако се наложи да се лежи за задържане, не трябва да се отлага, не трябва да се щади бащата, а трябва да се мисли за бебето и за майката, най-вече за майката, защото върху нея ще падне основната тежест.

Другият голям плюс при вас е, че съпругът настоява за бебето. На мен ми се струва, че това е гаранция за неговото категорично и подкрепящо отношение - нещо, което при нас отсъства. Желанието за трето дете беше налице, подкрепата уж също - но и двете само на думи. На практика съм сама в отглеждането на децата, чувствам се самотна и неразбрана, а баща им участва само формално и с голямо нежелание.

Сега може би стана ясно изказването ми за баланса разум-сърце, който трябва да клони към разум, но обичайно за моята порода клони към сърце.

П.П. Мъничкият Никс днес е почти на 4 г. и е здраво и прекрасно дете, така че преждевременното раждане остава без последствия, но първите 3 г. бяха много тежки, което можеше да се предотврати.

Ето точно затова, при нас няма да има трето - защото желанието на таткото и подкрепата му са само на думи! Сама се оправям с домакинстване, готвене, гледане и възпитание на децата. Като го конфронтирам. директно ми се отговаря, че ми помага и то много, и не можел да разбере какво искам още. Така че, трето, само ако намеря друг мъж.

Спри да готвиш:) изненадващо е колко неща могат да се решат с по-минималистичен подход.

С три деца у нас таткото вече е забравил, ако изобщо е имал идеята, че му се полага сервиране и отсервиране в определен час. Ако имам настроение, готвя, ако не, оправям децата и себе си и той си намира нещо.

Мхм.

То не е въпроса само в готвенето. Няма как да спра да готвя заради децата, а и заради себе си също. Карам от доста време на минималичстичен подход, но девическата ми същност вие от яд и нерви.
Ние не се разбираме генерално и по всички други върпоси, като трънеш от възпитанието на децата и стигнеш до разпределянето на семейния бюджет. Както и да е, темата не е за мен.