Чудесна новина, Мър! Зарадва ни здраво тук.
- Публикувана: 2 ноем. 2017, 00:54 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2017, 20:05 ч.
Искам да кажа ... (140) през ноември 2017
Мър, честито! Лека и щастлива бременност ти желая. Ако щеш вярвай, но тия дни те мислех и имах предчувствие, че ще ни зарадваш. 
Жълто цветенце, и при мен същото със свекървата. Ако се бяхме върнали във Видин, щях да се разведа с мъжа ми за нула време и да избягам при Даун. Далеч от това създание, наречено свекърва.
София е моят дом. Повече от половината ми живот съм тук. Не мога да си представя живота без лудницата, хаоса, задръстванията, шума... Моя приятелка като ми идва на гости и получава сърцебиене като я помъкна навън, докато аз тотално откачам, ако седя повече от няколко дни на тихо и спокойно място.
Така, кухнята ми пристигна току-що. Чакам монтажистите. Вие хубаво ме подкукуросвате за снимки, ама чакайте първо да видя дали ще е за показ крайният резултат. Пък и ви казах, че не е модерна кухня и да не ми се смеете. А и да мине жената да изчисти, защото аз няма да се справя така добре като нея.
Кой пита за дивана? Не е толкова удобен като този в хола, който си го боготворя, но е практичен и бюджетен. Много лесно става на легло, има и ракла отдолу. Няма възглавнички, но ще купя няколко.
Жълто цветенце, и при мен същото със свекървата. Ако се бяхме върнали във Видин, щях да се разведа с мъжа ми за нула време и да избягам при Даун. Далеч от това създание, наречено свекърва.
София е моят дом. Повече от половината ми живот съм тук. Не мога да си представя живота без лудницата, хаоса, задръстванията, шума... Моя приятелка като ми идва на гости и получава сърцебиене като я помъкна навън, докато аз тотално откачам, ако седя повече от няколко дни на тихо и спокойно място.
Така, кухнята ми пристигна току-що. Чакам монтажистите. Вие хубаво ме подкукуросвате за снимки, ама чакайте първо да видя дали ще е за показ крайният резултат. Пък и ви казах, че не е модерна кухня и да не ми се смеете. А и да мине жената да изчисти, защото аз няма да се справя така добре като нея.
Кой пита за дивана? Не е толкова удобен като този в хола, който си го боготворя, но е практичен и бюджетен. Много лесно става на легло, има и ракла отдолу. Няма възглавнички, но ще купя няколко.
Шегувам се само с това, че искаш да е овен като баща си. 
Давиз, да си здрава и щастлива! Весел празник!
Мър, докато си траеш, то минало. Леко да ти е
Мислехме си навремето да се местим към Варна след като завършихме, ама се разминаха нещата. Свикнахме в Сф, лудница е, ама... Да видим до кога ще издържим.
Борим се с дребния с хрема, и двамата. А трябва да сме здрави, че баща ми пристига за операция на перде. Ще купувам маски след работа май. Наложително е да го опазим здрав.
Мър, докато си траеш, то минало. Леко да ти е
Мислехме си навремето да се местим към Варна след като завършихме, ама се разминаха нещата. Свикнахме в Сф, лудница е, ама... Да видим до кога ще издържим.
Борим се с дребния с хрема, и двамата. А трябва да сме здрави, че баща ми пристига за операция на перде. Ще купувам маски след работа май. Наложително е да го опазим здрав.
Чудни хора, умни, борбени, добри...и най-вече, впечатляващо скромни. За справка, моя милост! Пу, дано е Овненце. 
Честит рожден ден, Давиз! 🌺
Мър, много се радвам! 😉
Големият ми е априлско овне - пожелавам ти да е чаровен и остроумен поне колкото него! За ината.. по-добре да не отварям дума! 😁
Ако съдим по настроенията и сълзите, имам чувството, че хормоните ми никога няма да влязат в релси... 🙄
Мър, много се радвам! 😉
Големият ми е априлско овне - пожелавам ти да е чаровен и остроумен поне колкото него! За ината.. по-добре да не отварям дума! 😁
Ако съдим по настроенията и сълзите, имам чувството, че хормоните ми никога няма да влязат в релси... 🙄
Мър, да ти е лека бременността и да родиш един прекрасен здрав син! 
Аз също имах известни подозрения за теб (беше писала за някакви изследвания, та затова), но не бях сигурна. Много, много се радвам! 
За хормоните и бременността - аз цял живот се чудех как човек може да се разплаче от книга, филм, песен и т.н. Хем, че се имам за чувствителна, но такива неща не ме бяха разплаквали, може би не съм се вживявала толкова или не знам и аз. Е, като бях бременна, ревах за какво ли не, дори на най-прости реклами за бебешки прах за пране например.
Не можех да се понасям... Успокоявах се, че това ми състояние е временно и че като родя, всичко ще се оправи (поне така бях чела), обаче не стана така. И сега си рева и на филми, и на песни, и на какво ли не. Друга „екстра“, която ми остана и след бременността, е яденето на сладко. Преди това не можех и един цял шоколад да изям, ядях го по три дни. И после можех три седмици да не се сетя за сладко. Сега мога и два шоколада наведнъж да изям. 
За София и провинцията - аз винаги съм живяла само в провинцията, та може и да съм малко пристрастна, но ММ живя и работи в София 5-6 години, докато бях студентка в Търново и не иска и да чуе повече за живот там. Така че и двамата сме на мнение, че ни е по-добре в по-малък, но спокоен град. Всъщност най-добре ще ни е на село, но в момента няма как да стане. След някоя и друга година, живот и здраве.
Аз също имах известни подозрения за теб (беше писала за някакви изследвания, та затова), но не бях сигурна. Много, много се радвам! За хормоните и бременността - аз цял живот се чудех как човек може да се разплаче от книга, филм, песен и т.н. Хем, че се имам за чувствителна, но такива неща не ме бяха разплаквали, може би не съм се вживявала толкова или не знам и аз. Е, като бях бременна, ревах за какво ли не, дори на най-прости реклами за бебешки прах за пране например.
Не можех да се понасям... Успокоявах се, че това ми състояние е временно и че като родя, всичко ще се оправи (поне така бях чела), обаче не стана така. И сега си рева и на филми, и на песни, и на какво ли не. Друга „екстра“, която ми остана и след бременността, е яденето на сладко. Преди това не можех и един цял шоколад да изям, ядях го по три дни. И после можех три седмици да не се сетя за сладко. Сега мога и два шоколада наведнъж да изям. За София и провинцията - аз винаги съм живяла само в провинцията, та може и да съм малко пристрастна, но ММ живя и работи в София 5-6 години, докато бях студентка в Търново и не иска и да чуе повече за живот там. Така че и двамата сме на мнение, че ни е по-добре в по-малък, но спокоен град. Всъщност най-добре ще ни е на село, но в момента няма как да стане. След някоя и друга година, живот и здраве.