Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Аз още повече. Но тук във форума ми е попадало, че една жена ако не е раждала, или пък е родила само едно "златно яйце", което пък после недай Боже е хвърлила на ясла и не се знае още даже дали не е запъртък, въобще да не се и опитва да мисли по въпросите за и на майките.

Да, в противен случай, ще се наложи всеки да извършва поне по едно убийство, за да провери от личен опит дали убийството е нещо лошо.

Не е вярно. В темата няма общи полезни практики. Само частни такива и всеки се е вкопчил в неговата истина като единствена такава. Някой си е гледал децата сам до училище - това е най-най-най-успешната формула. Някой си е пуснал детето на ясла - това е единственият път. А някои, не само яростно защитават своя житейски избор, но виждат и лична обида към децата им в отричането му. И всичко е само черно и бяло. Тук в темата няма междинен избор, няма индивидуалности, всички деца са еднакви и за тях важи истината на пишещия.

Хубаво, на едно мнение сме, че няма нужда да убиваме, за да разберем убийството, както и по други въпроси.
А тогава как може да се вдигне малко аналитичното ниво на темата и да спре да се дава примера на детето-вундеркинд на Сирената, като пример-антипод, на моето или на нейните любими мангалчета дето и искали пари и да се говори малко, ддз, по-глобално. По-абстрактно.

Щото, в Америка поне, където образът на домашно обучаващата всеодадена майка може да се каже е на пиедестална противоположност от тази на майката кариеристка от Уол Стрийт, има доста по-дълга традиция на тези mommy wars. Може да се каже даже, че са ги заиграли в годините, в които всички горе-долу майки в България градиха по равно светлия социализъм. Та, натрупали са се вече къмто 40 години данни, дето сочат, че децата гледани от двата мразещи се прототипа, средно погледнато, разлики нямат. Нито емоционални, нито когнитивни, нито личностни, нито кариерни. Току се напъне някой от единия лагер да роди някое доказателство много сериозно и бааам, след месец излиза статия доказваща точно обратното малко по-друга извадка. Ако емпириката не се харесва на масово ниво на стотици изследвания, тогава може би е добре пак да спомена моя пример с мен и мъжа ми, тука се харесват лични адектоти.

Но пък в едно имаме консенсус всички социални учени. Нивото на формално образование на майката, независомо дали работи или е у тях или е в затвора е от огромно значение, статистически погледнато. За всичко, абсолютно всичко в живота на детето и. Та, не е зле вместо да се хапят една друга жените, да видим как да направим така, че все повече момичета да се образоват, а не само да блъскат по глобалните полета на глобалното робство. И да се пънат да преподават математика с вадене на моркови. За какво говорим тук изобщо. Понеже на Андариел децата и онзи в Русия са станали много успешни със селска работа, изводът: никаква ясла, никаква градина, никаква система, никаква модерност. Морковите, кухненските задачи и боса и бременна до печката. Да, ама не, оказва се. Понеже и Андариел, че  баба и, имат тапии от институции за обществено образование, виждаш ли. При това, висши. Хммм...
С тази пожелателна мисъл и аз ви казвам лека нощ.

Казват, братята американци, great minds think alike. Та с облак 15 ще се окаже, че сме най-големите гении в темата, понеже и аз това писах тъкмо. Но както Андариел каза, понеже съм изкривена професионално, го казах с бая повече думи.

Защо да няма индивидуалности? Все пак, всяка от нас гледа своите си деца, а предвид това, че си делим едни и същи гени с децата си, дори типът нервна система се онаследява (с О или с У?) през поколенията, то очевидно, че първо гледаме нещата да пасват на нас самите като генетични роднини и обитаващи една и съща среда вкъщи, родителите предаваме мисленето и възгледите си на децата. Нещата не са случайни, а в рамките на родата дори закономерни. Сега като погледна назад, дори това, че съм решила да остана толкова години вкъщи е до някаква степен закономерно - настроена съм майчински по природа, но и аз самата не обичам да функционирам в големи групи, макар да съм екстроверт. Поне едното дете се е "метнало" на мен в това отношение и всичко си е по местата. Системата, така да го кажа, гледа на децата като на числа и губи идеята за индивидуалност, защото децата подлежат на постъпване в детски заведения по набори, също на училище са по набори, ежедневието им е организирано в интерес на групата и системата, а не на индивида.

Много ти се моля. Тъкмо си редактирах предното мнение. Понеже нали, много е яко това дето обрисуваш, ама си праймвана от вишисти дето не са с диплома от домакинството на баба ти издадена, предполагам.

Ето, статии, изследвания за всичко: тука добре е резюмирано. https://ifstudies.org/blog/the-many-ways-mothers-education-matters

Ама каква е връзката, ще кажете. Нека се образова жената, максимално, лошо няма, а после да си седне на гъза и да си гледа децата както си трябва. Но не работят така неща. За да има образовани жени, трябва да има работещи жени, за да има образовани майки, трябва да има работещи майки. И обратното. Иначе, няма и грам да прогресираме повече, даже може да регресираме. Слава Богу, колелото се е завъртяло вече и света на Handmaid's Tale засега и надявам се завинаги, ще си остане дистопия, а света на баба ми, 12-то дете на необразована майка, и 9-то оцеляло до там, че да получи някакво образование и да натика сина си да получи повече, а мен още повече, дано да е в историята. С романтизирането му, както и с това на noble savages от циганските гета и руските степи, не знам дали си даваш сметка, Андариел, какви идеи прокрадваш.

Според мен повечето активни потребители в темата мислят и пишат едно и също казано по различни начини.
Най важното смятам аз за децата да са обградени с любов и да се чувстват сигурни. Дали ще са вкъщи или не винаги е въпрос на избор.
Аз лично смятам, че най добрият вариант е или работа от вкъщи или мама домакиня, компромисен вариант би било работа на 50 или 75 %.
Когато финансово е възможно не виждам, никакви минуси само ползи. Зависи си от човека, дали ще може да си оползотвори дните. Хората сме различни и няма супер формула в живота валидна за всички.
Еднакво депресериан може да се чувства и някой работещ по 60 часа на седмица супер престижна работа и много високо платена и някой който си седи вкъщи. Едва ли само тук синдорма на @Изгаряне@ е много голяма част от причните за дългосрочни болнични сред високо образованият и добре платен персонал.

По темата с ездата в нашата община са едни най големите и известни конеферми и съответно има много школи по езда, дресура и скокве. Ездата при нас е предимно всичко занимание за момичетата, колкото и странно да ми се струва.

аз не разбрах много какво казваш, Елена. Жените навремето са тръгнали да работят като наемни работнички заради промяна в икономическите отношения, заради индустриализацията. Поради това е започнало и масовото образование поне на ниво ограмотяване. А бумът на работещите жени е бил през войната, защото мъжете са били на фронта, а някой е трябвало да произвежда оръжия и да се грижи какво да се изпрати на фронта. В днешно време трябва много да деградира човек, за да не завърши гимназия. Бъркаш причинно-следствените връзки, а те са икономически на първо място.
Писах за начин на мислене. А и двете ми роди са селски хора, но винаги са имали мисленето, че трябва децата да се образоват. Соцът в този смисъл точно за поколението на баба ми и родителите ми е бил положителен тласък, защото достъпът до образование и на селските, и на градските деца е бил относително по-лесен, нищо че баща ми е ходел пеша километри до съседното село, за да отиде на училище. Но е можел да се образова, но е нямало да го направи, ако неговите родители не са били с мисленето на хора, че трябва образование. И вече моето поколение, имам предвид братовчедите ми и нашите деца, вече всички са с висше образование. А соцът беше за всички, не е като да кажеш, че сме били привилегировани. Само за две поколения имаме сто процента висше, а се е тръгнало от начално и основно в предишните поколения, и здрава селска работа. Да си бил селски учител преди соца не е било лесно, нито завършването на учителски институт.

Очевидно е от всичко дето написа, че не разбра какво искам да кажа.
Айде, ще пробвам по-просто. Има ли някакви позитиви вашето семейство от масовото формално образование? Ако да, защо си привърженик на това жените да спрат да образоват децата си, да спрат да работят и да седнат у тях да ги учат на математика чрез вадене на моркови. Или да идат в руската степ да прокопсат извън системата. Това не ми е ясно, ама ни най-малко. Става нещо като нашия сенатор дето има туитър против абортите, а прати любовницата си да направи такъв. Щото, без обществено масово образование по всички села и паланки и без детски градини и ясли в същите такива, твоето и моето семейство нямаше да е особено напред в живота, камо ли ние, до степен да си пишем ти и аз през Интернет. Щяхме да сме като превъзнесените ти циганчета, в романтиката.

Има позивити, но те са от първи клас нататък. Не от ясла или ДГ. А аз през цялото време в тази тема говоря за ранното детство до постъпване в предучилищната, която е задължителна. По времето на моите деца все още беше една година, а вече я направиха от възрастта трета група в ДГ.
Точно на теб ли да обяснявам какви когнитивни процеси включва ваденето на моркови? Не карам жените да си стоят вкъщи, а през цялото време говоря за това, че няма нещо, което вкъщи едно дете да не може да научи, и че в детските заведения дори често ги занимават с напълно излишни неща, и по-добре да извади пет моркова, отколкото да учи по картинка какво е морков, колко е голям и че расте в земята, а не на дърво.
За степите писа Мамасита, но като цяло и там децата ходят на училище, а не задължително в детски заведения. И както писах, всяка култура има пълния комплект материал, по който едно дете да се развие нормално, дори в степите, защото това степно дете живее в семейна общност, общува с други деца постоянно, учи се и работи наравно с възрастните, усвоява език и развива всички функции, които са му необходими, за да тръгне на училище напълно готово за ограмотяване.
А аз съм привилегирована с оставането вкъщи и след тръгването на децата на училище, защото имаха много натоварена извънкласна програма, а аз нито исках, нито имах доверие на чужд човек да се оправя. Защото не беше само да ги заведе и доведе, а си имаше и неща, които са от отговорността на родител, защот, а не на бавачка, която не може да взема решения за неща, изникнали в движение. Други майки решават въпроса с изпращането в частно училище или наемането на трето лице, но пак децата не са оставени на самотек от първи клас нататък да се мотаят по улиците.
А и честно да ти кажа, ако една майка ще работи за триста лева, които после ще трябва да даде за бавачка, по-добре да си гледа детето, защото чуждият човек си е чужд човек, а майката си е майка.

И още един въпрос, понеже обичаш икономиката.
Докато дядо ти е ходил през две села в трето, подобно на моя да се образова, къде са били децата на неговите учителки. И тогава, както и сега, тези жени (масово жени) са си оставяли своите на ясла и градина, че да образоват чужди.
Приеми, че има хора, които като си насмогнат масрафа, дето ми каза Сирената, не забравят отведнъж всичките сложни-причинно следствени връзки довели до този им късмет и искат не само собствените км 1-2-3-5 деца да успеят. А и, за съжаление, милионите озовали се от грешната страна на късмета.
Как пък веднъж някоя от радетелките на майката като извор на знание вездесъщо не даде идея как може да се подобри нивото  а държавните ясли и училища, а се спуквате да обяснявате колко сте над тези простотии. При все дядото от село, продукт главно на същите такива.

Ей ме на, виж ме жива и здрава. От точно втори клас съм на самотек, че и за брат ми отговарях. Прибирах го от училище, и седяхме у нас под ключ, който носех на ластик на врата в училище. Майка ми звънеше от работата по телефона през час между 13, когато се прибирахме ние, и 17, когато се прибираше. И една съседка пенсионерка ни следеше от тях си, но ненужно, защото бях много отговорна и никога не съм злоупотребявала с това, което ми беше гласувано като доверие. Но аз чета от точно 3 годишна, от училище домашните ми бяха елементарни и никой не се е занимавал с мен или с тях.
 Баща ми през почивните дни яко ме гърбеше  с математика и физика. От моите съседски деца, 95 процента бяхме така, идентично.
От втори клас пък, сама с трамвая, ходех на английски в алианса. Прекачвах се и всичко. И на народни танци ходех. После почнах на водя брат ми на лека атлетика.
Като сме тръгнали да си даваме семейните примери.

Образовал се е баща ми от едно село в друго, а не дядо ми. Дядо ми е бил с четвърто отделение, но поради природната си интелигентност и амбиции не можеше да се каже, че е с четвърто отделение. Също и с другата ми рода, макар те да са били относително по-образовани, защото едно от децата е било свещеник и са били селяни по-средна ръка. Но и двете роди ги обединява начинът на мислене. А децата на учителките им са гледани от бабите вкъщи, на село, защото тогава градини просто не е имало. Масовото строене на градини е за децата през 60-те. Продължаваш да подминаваш, че говоря за възрастта преди постъпване в училище. И учителките са начални. Дори от моето поколение повечето деца от квартала бяхме гледани вкъщи, а на градина ходеха децата на работниците, които нямаха баби.