С какво ви дразнят свекървите- 88

  • 78 574
  • 788
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 7 894
На колко сте години? Майка му сама ли живее?

Аз се отделих от майка ми на 23, никога не съм ходила да преспивам при нея след това. Виждам си я често, но ми се струва малко ненормално да си се изнесъл от родния дом да правиш семейство, а да си преспиваш у родителите често (колко често?).

# 301
  • Мнения: 1 701

Втора майка.😉
Която е толкооова далеч, че е къде, къде по- удобно да се върне свекървата от Чужбината, отколкото майка й да дойде да помогне.
И аз признавам, че завидях на свекървата за плажовете.  Сигурно и аз бих я повикала да се яви незабавно. От къде на къде ще се пече по плажовете, докато аз скучая у дома.😥
Много бързо съдите.
Втората майка не е като истинската.
Свекървата е една кръв с бебето, по му е близка от доведената майка. Така, че нормално нея да извика, а не втората си майка.
И какво като е живяла при нея, може и да не са се понасяли, може да е търпяла авторката само заради баща и, а да я е тормозила. Всичко може.
И аз имах и втора майка- е вече нямам де, развели са се с баща ми,
и истинска майка имам, с която не сме близки, изоставила ме е като бебе и има ново семейство. И не бих им звъннала да ми помагат. На майка ми съм опитвала, но отказа няколко пъти, няма желание и престанах.
На свекърва ми по смея да и кажа да дойде да гледа деца, нали са и внучета, една кръв.

# 302
  • София
  • Мнения: 6 276
Не сте честни и повече няма да си говоря с вас Crossing Arms
Ако снахата живееше в къщата на свекърите, щяхте да ѝ го натяквате във всеки пост. Сега като стана ясно, че имотът, в който живеят всички е на младите, що не давате право на снахата да определя правилата newsm78
Това е двоен стандарт Sick

# 303
  • Мнения: X

Втората майка не е като истинската.
...
И какво като е живяла при нея, може и да не са се понасяли, може да е търпяла авторката само заради баща и, а да я е тормозила. Всичко може.
Всичко може. Но ето какво е писака авторката за своята втора майка:
Аз самата съм отгледана от 2  ра майка.
Моята почина когато бях на 3 години.
Баща ми се ожени когато бях на 6 години.
Нито за ден майка ми не ме накара да я чувствам като 2 ра майка.
Тя няма деца и ни отгледа като свои.  

# 304
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
То при тези неясноти, не е сигурно чий точно е имотът. Мен като ме излъжат веднъж, повече за нищо не вярвам. Особено свекърва ми, и тя като Кика и Пеперудата, много обича да си ги наглася според както ѝ изнася.

# 305
  • Мнения: X
Сега като стана ясно, че имотът, в който живеят всички е на младите,
Ами на мен не ми стана ясно. Попитах дали авторката и мъжът ѝ са купили или построили къща и са прибрали свекърите при тях. Попитах още свекърите имат ли друг имот и къде са живели преди младите да ги приютят, но не получих отговор.

# 306
  • Мнения: 7 894
За мен тази история крие прекалено много неясноти, за да дам обективно мнение още от момента, в който се разбра, че свекървата е била цяла година в Испания и явно са имали достатъчно ресурси, за да живее една година там, но са събирали 3 месеца пари, за да си купи еднопосочен билет до България. Та това e сума от сорта на 300 евро.

# 307
  • Варна
  • Мнения: 39 126
Авторката удобно пропусна да обясни за имота, така че аз залагам, че е бил на свекърите и са го прехвърлили на сина си срещу ползване. Така се обяснява защо живеят в дядовата ръкавичка. Изобщо не вярвам, че някоя снаха ще прибере свекърите и бабата без да роптае.

# 308
  • при късмета
  • Мнения: 26 134
Авторката удобно пропусна да обясни за имота, така че аз залагам, че е бил на свекърите и са го прехвърлили на сина си срещу ползване. Така се обяснява защо живеят в дядовата ръкавичка. Изобщо не вярвам, че някоя снаха ще прибере свекърите и бабата без да роптае.
Гледахме баба (свекърата в случая) 15 години след развода на майка ми. И баща ми си беше жив и здрав. Графиците с майка ми и сестра ми така бяха наредени, че вкъщи почти винаги имаше някой. И никой не е роптал. предложението беше мое, те се съгласиха

# 309
  • Варна
  • Мнения: 39 126
Ма ко, ако случаят беше те си купили/построили къщата и прибрали свекитата плюс бабата да ги гледат, мислиш ли, че авторката щеше да пропусне да го изтъкне като свой плюс? Нещо в стил "аз я прибрах от улицата, а тя не ще да ми удари едно рамо сега като съм на легло". Едва ли.

# 310
  • при късмета
  • Мнения: 26 134
Разбрах те. Просто посочвам пример, че снаха, даже бивша, може да прибере свекървата без да роптае.
За коментирания случай и аз не вярвам имота да е техен, авторката не знае честотата на коментари по този въпрос в темата и реши, че ще мине незабелязано. Ама точно тук, няма как да стане.

# 311
  • Мнения: 4 660
Някой да ми помогне да се отпиша от темата, че постоянно получавам известия.
Рових в старата версия на форума ,но не намерих от къде да ги спра.
Явно след като веднъж си писал в някоя тема продължаваш да плучаваш известия  Tired
И ви моля най-учтиво да спрете вече Head Band и да ме оставите намира. Знам че форума е за писане и всеки изразява неговото мнение , мисля че вече 22 страници са предостатъчни. Имайте милост...

Последна редакция: пн, 20 ное 2017, 21:35 от kikair

# 312
  • Мнения: 15 285
Гледахме баба (свекърата в случая) 15 години след развода на майка ми. И баща ми си беше жив и здрав. Графиците с майка ми и сестра ми така бяха наредени, че вкъщи почти винаги имаше някой. И никой не е роптал. предложението беше мое, те се съгласиха
И друг път си го споменавала. Не знаем предисторията при вас, но каквато и да е била, според мен, егоистично си постъпила. Заради любимата си (вероятно) баба, не си пожалила собствената си майка. И днес дори, самата ти вече съпруга и майка, продължаваш да не си даваш сметка какъв тормоз е било това за нея и каква саможертва е направила жената заради теб. За сметка на това обаче за някакво измислено провинение ти я наказваш, като не й даваш да си вижда внучето.

Кика, като отидеш в отговор - долу дясно -> допълнителни опции-> включи-изключи следене на темата.

# 313
  • при късмета
  • Мнения: 26 134
Гледахме баба (свекърата в случая) 15 години след развода на майка ми. И баща ми си беше жив и здрав. Графиците с майка ми и сестра ми така бяха наредени, че вкъщи почти винаги имаше някой. И никой не е роптал. предложението беше мое, те се съгласиха
И друг път си го споменавала. Не знаем предисторията при вас, но каквато и да е била, според мен, егоистично си постъпила. Заради любимата си (вероятно) баба, не си пожалила собствената си майка. И днес дори, самата ти вече съпруга и майка, продължаваш да не си даваш сметка какъв тормоз е било това за нея и каква саможертва е направила жената заради теб. За сметка на това обаче за някакво измислено провинение ти я наказваш, като не й даваш да си вижда внучето.
Какво точно те наведе на тези "гениални" заключения. Нямат нищо общо с истината, поради факта, че двете действия имат повече от десетилетие разлика. И пак казвам, че майка ми не съм я заставила с нищо. Просто предложих да вземем баба. Все още със сестра ми живеехме при нея и в крайна сметка крайното решение беше нейно. Не е била нито принудена, нито заставена. Дефинирай ми "не си я пожалила", че не ми стана много ясно с какво точно не съм я пожалила, за взето от нея решение. И саможертвата също не ми е ясна, може пък по-добре от мен да ги знаеш тези работи, знам ли?
А за недаването да вижда детето, "провинението" дали е измислено или не за теб, няма никакво значение, нали си наясно?

# 314
  • Мнения: 482
Чета ви, чета ви и искам да ви кажа следното. Когато се представи дадена ситуация, много често, вероятно в стремежа за обективност, се изтъкват слабостите на версията на автора. Но истината е, че няма обективност. Има субективност. Има натрупани отношения, а това, което виждаме ние, е само някакъв отрязък. Имаше един такъв разказ на Джек Лондон. Но това, на което разказващия отдавна не може да разчита, е съчуствие, поставяне на неговото място. Ясно е, че всеки в крайна сметка сам си е виновен - избрал е неправилния мъж, не се е наложил, когато е било нужно и така нататък. Това, като се оплачеш, да ти посочат грешките и с твърд тон да се опитат да те вкарат в правия път, за мен си е точно начукване на канчето. И съветът се следва много по-лесно, когато усещаш, че са доброжелателни към тебе. Има и друго - човек живее по определен начин, години наред прави нещо с увереността, че докато може, ще прави, а после ще правят за него, но изведнъж излиза, че са му криви сметките. Но нали това са близки хора, нали ужким на тях разчиташ.

Последна редакция: вт, 21 ное 2017, 14:25 от Зелена салата

Общи условия

Активация на акаунт