Пети клас - 2017/18 - тема 3

И моята дъщеря понякога се опитва да мине метър по отношение на домашните задължения, обаче удря на камък ИМа моменти, в които децата стават раздразнителни, изморяват се лесно и нямат желание да се включват в нищо. И ние ги имаме. СМятам, че това е моментно състояние и с разговори всичко си идва н а мястото.

Зазу1, това е сериозен проблем. Нямам предвид, че е страшен и нерешим, а че ако не се вземат навременни и адекватни мерки, той ще се задълбочи и това ще е във вреда основно на детето, което ще свикне някой друг да му върши работа, че този друг му е длъжен и че дори носи отговорност за това, което се случва с момчето ти.
Повярвай, имам доста примери около себе си на хора, изтървали момента и резултатите от това са наистина много неприятни. Възрастни вече хора, гледани по такъв начин, са си вредни основно за самите себе си.
Само с приказки, оплаквания и напомняния нищо не става. Дори напротив. По-зле става, защото детето свиква, че майка му ще му поприказва, поприказва и после - всичко е по старому.
Аз смятам, че родителят и децата му няма как да са приятелчета, докато децата са непълнолетни и/или живеят заедно, като децата са зависими от родителя. Зависимостта, па макар и финансова, не е равноправие и приятелство. А и не това е родителската функция. Това не е сделка между равноправни търговци на пазара. Родителят носи отговорност предимно за отглеждането И за възпитанието на децата. Не случайно и по закон той отговаря за поведението им. Те приятели си имат - други деца, като тях. Родителят налага реда и контрола.
Голяма грешка на съвременното родителско въпитание е лъжливият либерализъм и мисълта, че да се предявяват изисквания и да се следи за изпълнението им, като се санкционира неизпълнението, е нещо жестоко. Напротив, по-жестокото е децата да израстнат с лъжливата идеята, че всяко нещо ще им се случва според личните желания. Няма го туй под слънцето.
Няма безконтролни и безредови общества. Както и такива без правила, йерархия и контрол. Семейството е общество.
Седнете спокойно, когато и двамата имате достатъчно време и не сте изнервени, напр. в почивен ден, след закуска. Кажи му какво си констатирала и от какво не си доволна, без да го обвиняваш и без да позваш каквито и да било квалификации. Изслушай му мнението и накрай заяви ясно и категорично какви са неговите ангажименти в дома, в който и той живее, наравно с вас, че очакваш да ги изпълнява на еди какви си периоди. Можеш да му съобщиш и санкциите за неизпълнение. Тъй като, да се не лъжем, но правила, нескрепени със санкции, не са правила и нищо не означават.
Точно на тези години детето трябва да схване много добре, че има правила и че те го касаят пряко. Защото ако това не се случи, после много зор ще види.
Успех.

Благодаря за съветите!
Да, точно това е усещането ми. Че сега е моментът да се действа и не трябва да бъде изтърван, защото нещата само ще се влошат и задълбочат. И че малкия човек започва да се превръща в хитреещ младеж, дето си мисли, че другите са му длъжни и може да хитрува и това не ми допада и не мисля да го оставям така.

Моят син в момента си има една таблица с графи - домашни, помагане, любезно отношение. Понеже иска да си купи някаква джаджа и се опитва да си я заслужи и да му позволим да си я вземе.
Сега се старае повече да помага. Казах му, че неговите нови ежедневни задължения са да изпразва миялната и да прехвърля дрехите от пералнята в сушилнята.

Моето шило хвърля боклук, минава с прахосмукачка половината апартамент /другата половина е за брат му/, когато му кажа разчиства съдомиалната и подрежда стаята си, реди маса, отсервира си, като му порачъм - храни котките, отива до магазина за нещо.
Погледнато реално това почти нищо не е, не отнема много време и смятам, че имам право да изисквам да прави поне това.
Големия е повече контра от малкия. По-често се скатава и се прави на недочул. Малкият е по-изпълнителен. Но големият си беше така от съвсем малък - все гледаше да мине метър. Вероятно е до човек, пък и сигурно аз съм била по-мека навремето с него, отколкото сега с малкия. От прекомерна "отмяна" в изпълнение на задълженията нищо хубаво не съм видяла - нито у нас, нито навън.
===
Имам, както споменах, обаче страхотни примери на неюркани деца, вече възрастни. Една такава "дама" вече 40 годишна, я издържа още майка й. Не пипва нищичко. Обидно й е дори да я помолиш да свърши някаква работа домашна. Знам по стечение на обстоятелствата и причината за това. Като дете никой за нищо не я търсил. Тя имаше един ангажимент - "да учи". Всичко друго - като в българската народна приказка за глезената Галинка /Богданка и т.н. - версии на името различни, идеята - една/. Има една възраст обаче, до която ако нещата не се решат, няма изгледи големи за успех. При нея тази възраст отдавна е преминала. Страшно е затова, защото ако с майката се случи нещо, тя остава напълно безпомощна - без стаж, работа и доходи. Нищо.

Еднакво ги юркам вкъщи за всичко, не само за помагане. Само дето единият се поддава на командване, другият - не. Не знам в дългосрочен план кое е по-добре, ще видя след 20 години.
Спомних си една случка от планината. Решиха, големият, той е по бизнес плановете, да берат боровинки и после да ги продават. Цял ден с един буркан вървяха. Та как протичаше работата - големият говори, малкият бере. На следващата полянка с боровинки, същата история - единият командори, другият върши работата.
Малкият се втурва да помага и без да го молиш. На вилата много помага на баба си и дядо си. Големият трябва да е на кеф за да се включи сам или изрично да го накараш да свърши нещо и пак след малко се опитва да изклинчи.

Това с мързела и скатаването явно е отличителна черта за набора им - 2006. Моята, че е момиче, все гледа да се скатае, да мине метър. Знае, че трябва да слага и вдига масата, но все трябва да ѝ кажем. Другите ѝ задължения са, когато чистим да махне всичката натурия от шкафовете и да си избърше прах в стаята, да подреди след това, да няма съдове в мивката, когато се приберем, прибира продуктите след пазар (не винаги) и общо взето е това. Когато готвя понякога я моля да ми помага с приготвяне на продуктите - да избели картофи, моркови, да донесе продукти от балкона, може да направи чай. Ако види боклук на пода, подминава го, изсъхналите дрехи ще ги прибере от простора само ако ѝ кажа, над тези неща е.

Той е 2007-ми набор, та не е от това . Просто го пуснахме по-рано на училище.

Не вярвам аз ни в набори, ни в зодии и тем подобни.
Малкият, както писах, си е 2006 г. и не е скатавка, като брат си.  Малкият харесва да помага в кухнята. Последно и той подготвя картофи за пържене. Харесва му да украсява сладкиши, например. Неговите дрехи не са така волно попиляни из къщата, като тези, на вече пълнолетния му брат, който и сега не се сеща да разтреби след себе си.

Шегувах се за набора. Аз го отдавам на период, възраст, която ако проспим, след това ще е трудно за всички.

Ясно е, че няма тука набори, месеци и т.н. 

Аз го отдавам предимно на някои лични грешки, които човек допуска като родител. Все си мисля, че ако възлагах повече задачи на големия и следях по-стриктно за изпълнението им, нямаше да е чак толкоз отпуснат. Възлагала съм, разбира се. Явно не достатъчно.
Лично аз нямам проблеми да търся грешки у себе си. /Знам, че и рядко хора допускат такова нещо. Все нещо външно е причината. За мен не е така./ Това поне, надявам се, ми помага да ги изправя по-навреме. 

Отмък- примък при мен не минават. наслушах се на упреци  идващи от приятели, не от семейството) от рода на: ,,Защо караш детето да върши домакинска работа, цял живот това ще прави".
Ама как защо, защото съм зла, мързелива и искам да издевателствам над детето , а аз да си мързелувам

За мен навиците са втора природа. За някои от тях си има време , в което да се изградят. ЛИпсата на навици в детсвото  води до неспособност за справяне в бъдеще, като зрял човек. По тази причина хич и не кандисвам( така ли се пише ) на вайкания , опити за скатаване и подобни театрални изпълнения на читалищно ниво. ВСе пак , съм достатъчно разумен човек( надявам се ) , за да натоваря детето си със задължения, които са посилни за него.

Аз също нямам проблем да търся причината в себе си - че съм сгрешила подхода. И мнението на другите хора не ме вълнува особено по отношение на това как възпитаваме детето си. Важното е да излезе човек от него.
То ако от сега го изтървем, после цял живот ще му сърбаме попарата .
Просто порастват децата, започват да имат мнение за всичко, да го отстояват и е малко труден балансът как хем да се научи да си отстоява мнението, хем да не прекалява, хем пък да не е само авторитарен стилът и да го смачкаш и направиш покорен и без мнение.

А още по-трудното, освен че човек е рядко пъти обективен към себе си, е това, че с порастването на детето трябва да се сменя вида и количеството на ангажиментите, както и подхода.
Често пъти човек пробва като маймун, с опит-грешка.  Понеже маймуните учели така. Ама като нямаме опит /не сме изгледали по няколко деца до голяма възраст/, а това не се преподава в училище, как да действаме? Ми така.
А и балансът е трудно нещо. Крехко, чупливо. Внимаваш да не бъдеш някой жесток каруцар-родител, то пък вземеш, че прекалиш с меката.  Или обратното.
Като се кара по този начин, то е задължително да се трупат грешки. От всеки родител. Без изключения.  Важно е той ако може по-навреме да си ги намира и да си ги отстранява. Че няма кой друг да го свърши това.

Ми да погледат един лежач с претенции по къщите си и после да приказват и да консултират.
Аз покрай работата си особено съм се нагледала. Много родители в чудо се виждат с вече порасналите си отроци. даже на някои им се налага да се чудят как да се откопчат от тях, как да заживеят отделно, че да не им висят по вратовете, как да се подсигурят. Има дори върхови степени на наглост - упражняване на физическо насилие или вербална агресия от порасло дете към родител. Идат хората, плачат, чудят се какво да правят. ма като било малко какво идеално било! Душица! Изведнъж нещо му станало. Някой го подкокоросал. Навил го някой. Изнервил се покрай работата. И т. н., и т. н. Аз на големи хвалби от родител по отношение на собствените му деца ухо съм навикнала изобщо да не накланям.
И да, повечето не намират причината у себе си. Ама то вече е късно и да я търсят там.
Абе кофти работа си е изтърваната работа...

Да не звуча песимистично, но ще омекотя туй, що го мисля, като кажа, че липсата им от детска възраст рядко и трудно се наваксва. Истината е, че мисля, че не се.
...
Нашите са оформени за първия срок. Моят в понеделник само една рисунка трябва да предаде по рисуване и става окончателно оформен. Че чак заформен.  Тя е почти готова от часа, нещо трябвало да си довършва.
Засега уж няма проблеми по нищо, ма да видим. Още сме едва пети клас... И то едва първи срок...

Кажи му да не бърза. Обявиха грипна ваканция, която включва и понеделника.