ФЕВРУАРСКОТО човече става на 1 годинка вече (Тема 2)

Ох, отбиването ми е болна тема. Аз не искам и няма скоро да отбивам, ММ пък все ми мрънка и ме "съветва" да я отбия преди да се върна на работа, а и иска да я отделяме вече в собствена стая, което няма да стане докато още кърмя... мда.. и още не знам как да приспиваме туй дете без гърда! Някой да има идеи?

Моето дете е заспивало без сукане досега веднъж, скоро беше, аз излизах вечерта, казах на мм да му даде АМ. И докато приготви АМ-а, нашия си пуснал музиката и се приспал сам. Чела съм, че след отбиване е добре да приспива некърмещ (татко, баба), не знам дали работи... може това самоприспиване да е било инцидентно явление.

Как санкционирате хапането? Моят смешко с 4 зъба хапе жестоко, където свари, понякога супер изненадващо, толкова боли, че не мога да се сдържа и крещя като луда. Карам се, не така казвам, ноооо кой ли ти разбира.

Благодаря за добавянето
Не искам да е записано на 1-ва страница къде живея, но ще го спомена в този пост - кв. Гоце Делчев.
Аз мисля след 1,5г да отбивам. Точно кога ще видя. Добре ни е така засега.
Биберон не ползва моя младеж, даже не може да пие с такъв.
Хапе като невидял. С все сила. Стискам го за носа, карам се, а той се хили. Та не знам...

За скубането, дращенето, хапането, писах един текст наскоро и ще го копира, ако може да ви е в помощ.

"Първо да кажа, че е абсурдно да се чувстваш зле, защото бебе те скубе. Все едно да се чувстваш зле, щото дъждът те мокри. Ами, мокри, като стоиш без чадър, ще те мокри. Тоест, първо имаш да разбереш защо се чувстваш зле. Дали, защото очакваш да те разбира по-лесно; да е научена, че не се скубе; дали пък не мислиш, че разбира повече, отколкото всъщност; дали не и вменяваш нещо повече от това, което е за възрастта и. Бебетата, дори болката не схващат по начина, по който ние, да не говорим за действията. Те са животинчета още, заболява ги, разпищяват се и после усмивка до ушите. Ти я учиш, ти я учиш, това си повтаряй.
Например, моята малка дере. Ама дере с тез нокти, като скалпели. Съвсем така умишлено си посяга и забива нокти, ужас. Боли много. Ама не се чувствам зле, боли ме физически и мисля начин как да го предотвратя, ставам изобретателна. Отдръпвам се в последния момент и казвам, че ме боли.
Оф, много съм обяснителна, ама има още
Да отвръщаш с реципрочни мерки, също е абсурдно. Дръж се в ролята на родител, а не на невръстеник. Виж къде ти е границата, сложи я и си я спазвай, без да се сърдиш, без да се караш и без да скубеш насреща. Ако я скубеш, това значи само едно - игра. Щото, нали е ясно, че, ако я оскубеш, както ти се иска, ще трябва да я оставиш без коса Например, ако се усмихне, ти се усмихваш също и това е стимул за нея да се усмихва. Ако пляскаш с ръце, тя почва пляска също. Бебета усвояват с подражание, те са огледало, така че помисли, какво искаш да отразява. Друг пример - бърка ли в контактите, пипа ли гореща печка, тича ли по пътното платно? Ако отговорът е "не" или "малко, понякога", моят въпрос е "защо"? За нещата, в които сме уверени, че са недопустими и абсолютно неприемливи за нас, ние лесно, почти без да мислим, поставяме граници. Действай по същия начин. Първо предотвратявай, после минимизирай възможните щети. Ако пак се случи, просто стани още по-изобретателна.
Последно - бебешкият пубертет е мантра, която е много вредоносна, защото ни разделя от децата ни в най-невръстна възраст, още в началото. Нещо като "период е, ще мине". С първото дете бях взела превантивни мерки - в периода до тригодишна възраст, вкъщи бяхме ограничили използването на думата "не" до абсолютния минимум. Даже не я използвахме. Езикът ни е препълнен с "не" и ако децата се съобразяваха с всяко наше "не" щяха да бъдат абсолютни дървета. За радост, те не знаят какво е "не" и това е чудесно, а като бонус, като започнат да го разбират му се противопоставят с пълна сила. Така че, ако не го употребяваш, значително намаляваш поводите за конфронтации. Възползвай се с пълна сила от разсейване на вниманието, развличане с нещо друго, смяна на ситуацията. Води детето, учи го, не влизай в излишни и безплодни битки. Дори ние възрастните, казвайки или чувайки не, се настройваме за борба, противостояне. А бебето с тази немощ какво да направи? То чака да му посочиш пътя, а ти му тряскаш вратата под носа.
Надявам се да ме разбра. Съжалявам, че отхвърлих идеите на предните два коментара, но ми се струват някакво замазване на положението и не особено съпричастни в отношенията "родител-дете".
"Не се притеснявай, че детето не слуша; притеснявай се, че непрекъснато те гледа" Успех.

Искрено се смях на ,,скалпели ”😂
А какво искаш да кажеш с последното изречение ,аз не го разбрах ?

Ами аз не се чувствам зле, в смисъл да му се сърдя, че ме хапе, но просто ме боли, нали и аз съм човешко същество, ха-ха. Да го ухапя и аз, дори на мен не ми е дошло на ума, т.е. вярвам, че ухапването няма да му помогне да проумее това, което ми се ще, а именно, че хапането боли и е лошо нещо.
Давам сигнал от болка, викам от болка, не мога да се сдържам по никакъв начин, то дори следа ми остава, а тялото ми вече и без това го усещам като един полужив парцал на всякакви нива...

Разбира се, че детето бърка в контакти и прави всякакви простотии, дори и обезопасено да е, пак го прави. Може би трябва да си взема един неопренов костюм и така... да се обезопася.
Опитвам се да се дръпна преди да го направи, но ситуации всякакви, не винаги може да се предугади, че да се дръпнеш, понякога не можеш да се дръпнеш, защото държиш тенджера с гореща супа...
Но все пак мисля, че някак трябва да се реагира, това имам предвид под "санкция"... Освен да повтарям до припадък с не много ласкав тон, че не бива да хапе и че това боли, друго досега не съм изобретила.

Последното изречение на mimimost е за примера, който му даваш, т.е. не това, което говориш, а това, което правиш възпитава, защото децата подражават, което си е точно така. Ти може да му казваш "не пуши, лошо е/вредно е", но ако пушиш, думите ти са въздух, или "не яж еди какво си", но ако ти го ядеш, то детето също ще го иска и т.н.

Бона, предполагам, че си ме разбрала за насоката - превенция и изобретателност, а не да чакаме да ни наранят, за да им обясним, че така не се прави. Разбира се, че не винаго е приложими, ама те не са малоумни, така че с времето свикват. И по-лесно свикват с положителни примери, отколкото с назидание. А за реакциите - така, хора сме, реагираме, въпросът е да изключим назиданието и вменяването на вина.

Някой беше питал как ще се празнуват рождените дни, ама нещо не запомних много. На къде клонят везните - с гости, без гости; в заведение, вкъщи, в детски клуб? А подаръци какви? Някой, ако помни, може ли да направи едно обобщение накратко.

За тортата и аз си мислех само за възрастните, ама ми се струва тъпо човек да не си опита от тортата на рождения ден, пък макар и бебе. Та, не знам.

Биберони не ползваме, ще кърмя до две плюс. Защо искате да отбиете по-рано, при положение, че 1. СЗО препоръчва кърмене до две плюс и 2. Препоръчва се за развитието интензивно приемане на млечни до две, но кърма или АМ, и значително по-малко животински млечни.
Значи ли това, че ще замените кърмата с АМ след годинка и защо сте склонни да плащате за нещо не така добро, при положение, че разполагате с най-доброто? Или направо ще минете на животински млечни изцяло?

Искам да направя две уточнения - 1. Никога, когато питам не се заяждам, колкото и да звучи иначе. 2. Езикът ми си позволява фриволности, които съчувствената ми душа не би Тоест, ако звуча особено, не е лично и е с добро

Аз ще съм откровена, на мен просто ми писна да кърмя, може би съм лоша майка според СЗО или други институти, но това ме изтощава всякак и вече много, наистина. Със сигурност не желая да кърмя до 2+ по никой начин, ще предложа АМ, ако иска, ако не иска... ще консумира животински млечни. Сега, всеки път като чета за ползите от кърменето ми става съвестно и си викам, какво пък - дай ще се напъна, но не, не мога, отвъд силите ми е вече.

РД ще имаме някакви гости (още не знам кои и колко), вкъщи ще е, тортата ще е купена и не за бебета (може да му импровизирам нещо като мини торта само за него и гостенчетата деца), украсата ще си я правя сама, за да е по-празнично някак (хартиени пом-пони и балони), за подаръци не съм мислила, т.е. каквото подарят гостите, ние няма да купуваме специален подарък за Симеон, защото не мисля че много му пука. Но получава нова лятна количка и следващото столче за кола, което не е малък подарък .

Не сме се разприказвали супер подробно за РД, така че и на мен ще ми е любопитно да прочета плановете ви .

Това за отхвърлянето на мнение ако беше насочено към мен - аз идеи не съм давала. Даже напротив, казах, че не знам. Носа стискам, за да пусне, когато е захапал като питбул. И естествено, че се опитвам да го предотвратя, ако усетя, че иска да ме захапе. Понякога ме изненадва обаче.
За неупотребата на "не" не съм много съгласна. Все някога ще трябва да му се забрани нещо, а ако до този момент не му се е случвало, съпротивата може да е много по-яростна. Особено като влязат в бебешкия пубертет.

Не съм казала и че искам да спирам да кърмя. Не ме изтощава, приятно ми е, помага ми да го приспя, успокоя и т.н. и ми е много по-лесно да го накърмя, отколкото да го нахраня с човешка храна 😀

За рд ми се струва, че не искам голямо празненство с много гости. По-скоро би било стрес за него, отколкото да му е забавно. Малки са още.

Какво значи лоша майка, при положение, че си единствената и най-добра майка, която детето ти (ще) има и правиш най-доброто, на което си способна. Разбирам те за умората, особено след година и нещона първото дете и на мен ми беше много тегаво. А и моментът със скачените съдове ме мореше много.

Забравих да кажа, да не се притеснявате много за отбиването, щото децата, като не сте около тях много лесно заспиват при друг. Само трябва да не ви виждат, чуват и подушват около половин-един час преди лягане. Аз също се чудех как ще отбия големия, който по цяла нощ беше като вендуза, а и на две плюс. Много лесно стана, баща му с книжката след къпане и готово.

За р.д. мисля в заведение за големи, най-близката рода. Ще ги питам не могат ли да спретнат някаква малка торта с намалена захар и без мляко, и по био, ако може. Сигурно няма да ми се олучи, ама ще се пробвам. За подарък - не знам. Иска ми се да има, пък макар и символично. Леле, като знам за първото дете - от ибей, от май тойс, по цели нощи избиране, стотици лева пазаруване на играчки. Луда, па весела. Чудя се за уолкър, ама да взема от някой познат на заем ли, ще видя.

Не. Електра, не съм имала конкретно някой предвид. Превантивно

Така да си кажа и аз. Аз съм от лошите майки според някои, защото биберона като сме навън му е вечно в устата. Но предпочитам така, защото той се лигави яко и не ми се иска на тези температури да е мокър. Лигавенето е явно от липсата на зъби. Ползвам биберони и шишета на Авент.
Малчо за сега не хапе нас, а всичко, което е твърдо и може да се чеше с него.
РД ще е вкъщи. На деня ще дойдат кръстниците му. А събота, който от рода та пожелае. Подаръци не съм мислила, само съм забранила дрехи да се купуват. А от нас не знам, има време. Тортата ще е като за него, а ако ми хрумне и ми остане време може да врътна и една по-за су кана с фонда като за украса. И ние да я ядем. Менюто максимално ще го пригодя за бебе, защото все пак си е негов рожден ден.
Понеже е на АМ от втория месец съм на мислила до 3 години преди сън да предлагам по шише, а човека сам ще реши дали иска или не след 2 годинки.

При нас периодът на хапането беше около 7-8 месец. Казвах му не с по-строг тон и пусках блузата. След 5-10минути пак давах. При нас подейства и нямам проблеми от тогава.
10 месеца сучеше по цяла нощ, но тогава го преместихме в стаята при сестра му и приключихме с нощното кърмене. Вече не се издържаше и затова прибягнахме към тази стъпка. От тогава съм нов човек 😊
За рождения ден ще се съберем с приятели в ресторант.
Мисля да го отбивам около пролетта, защото каката я отбих на 1,2години и стана много лесно и за нея и за мен. Притеснявам се после да не стане някаква драма и да се изтормозим взаимно. Нямам никаква представа какво мляко ще давам. Още не съм го мислила.😊

radina_k86, ти говориш за хапане на зърната, нали...
моето зверче гърдите не ми ги хапе, но хапе ръце, крака, корем, каквато плът докопа...

Да, докато суче.
От хапането на други части от тялото ми единственото спасение е да се дърпам и да го забаламосвам с накоя играчка.