Как се справяте с фалшивото добронамерие?

И аз не виждам място за сърдене и ходене на пръсти. Дори не е въпрос на вина - просто имането на дете няма как да се скрие. Сега, това с оплакванията как някоя забременяла, макар че не искала, определено може да се спести пред хора с репродуктивен проблем, да. Но имам предвид самите оплаквания, а не инфото за бременността и намеренията да се роди или да се абортира. В "похвалването" само по себе си не виждам нищо нетактично. Не ми стана ясно как похвалилата се е "дошла специално",    но човек не може да крие, че има или че чака дете, все трябва да го съобщи някога.

Проблеми със забременяването нямам, но имам дете с увреждане и не е като да не са ми давали съвети за минаване под не знам коя чудотворна скала или не знам какво си в не знам коя църква, пък белким помогне. Рядко, но се е случвало. Досадно е, но е съвсем доброжелателно и няма нищо чак толкова за "справяне".

Не винаги е толкова доброжелателно и не винаги човек е на кеф да пропусне през ушите си поредната глупост
Има едни тънки граници,които някои хора преминават и не знаят кога да спрат.Или , не, по-скоро знаят, но не им се иска.
За това е темата,а не за близките и роднините,които наистина искат да помогнат, дори и с глупав съвет.

Така е, за съжаление в живота винаги има и хора, които не умеят да си мерят думите. Да не говорим, че понякога го правят и умишлено. При мен някак се получава пропускането - никак не ми е важно мнението на другите. Колкото до съветите - никога не знаеш кой съвет, макар и понякога умишлено дразнещо подаден, може да се окаже полезен.
Освен това аз обикновено като получа "неочакван шамар" от уж добронамерени хора, просто си взимам едно на ум и те вече не са част от обкръжението ми, или поне не са от тези, с които ще споделя нещо лично. Има една мъдра приказка, която се опитвам и до момента успявам да следвам - Никой не може да те нарани, ако ти не му позволиш да го направи. Та ей така се справям аз с "добронамерените". 

Има и още една - Боже, опази ме от приятелите ми. От враговете аз сам знам да се пазя.

Много е вярна.

Има и нещо друго. Когато човек има подобен проблем, е възможно да се фиксира върху него и това да повлияе на реалната му преценка, т.е. да приема нещата твърде изострено и безобидни думи да ги приема като световна катастрофа.

Така е, напълно съм съгласна. Наскоро прочетох във форума един пост за една певица, че било крайно време да има дете. Много се разстроих като го прочетох, защото ми изникна в съзнанието как и аз съм го чувала това. Ето, безобидно мнение за непознат човек от непознат човек, а ревах два часа.

Vervam, откровеният разговор е винаги най-доброто средство. Просто заявяваш, че темата не ти е по вкуса, че не това е най-важното, че човек трябва да е щастлив с това, което има и до там. Аз пък не споделям какво правя, но пък въпросът "Какво чакаш?" не знам колко пъти съм го чувала, защото вече съм на 42. За себе си съм взела решение, че няма да съм жертва. В края на краищата може Господ и да не ми е отредил да имам дете, дори съм се настроила, че в краен случай ще осиновя, но колкото и години живот да ми остават - няма да ги прекарам в рев, циврене и страдание, че нямам дете. Дали ще се поставим в позицията на жерта или не - зависи от нас. Хората не са ни виновни, те се изказват неподготвени не само в тези ситуации, а фалшивата добронамереност ще я има винаги. Живея така живота си, че никой гък не смее да ми каже. Да имаш дете е благословия, вярно е, но животът не свършва с децата. Имам своите тежки мигове, но около мен е пълно със семейства с деца, в които родителите са безкрайно нещастни и депресирани и като се замисля, харесвам си живота. Никой не знае кое е най-доброто за него. Последната случка, която ме изкара от равновесие е, когато моя приятелка, която знае, че много искам дете, ми даде нейното бебе, с което се снимахме, и аз имах неблагоразумието да кача снимката във фейса (тя качва постоянно, реших, че не е проблем) Все едно й взех детето, такава реакция настана - как ревало цяла нощ, как тя била суеверна, как много очи го били видяли ... Разплака ме, разбира се свалих снимката, а на следващия ден тя продължи да качва снимки на детето си при това публични, та до ден днешен, все едно нищо не е било. Е, не смятам да страдам заради хорското простодушие, правиш изводите и продължаваш напред. Често зад фалшивата си добронамереност тези хора просто се успокояват за собствените си несполуки ( може да ми е това и това, ама поне имам деца) Да не Ви пука, живейте си живота, спрете да бързате и всичко ще започне да си идва на място и навреме

Всяка дума,всяко изречение подкрепям с две ръце!
Много силен пост,много кураж вдъхваш с написаното.
И аз съм се замисляла,че цялата престорена"доброта и загриженост" може да идва от нещастният живот на някоя депресирана майка.Защото със сигурност не е лесно да гледаш дете и някои хора не издържат на напрежението.Сякаш се утешават с нашата несполука и попиват от тъгата ни,за да прикрият своята.
Случвало ми се е майка с 2 малки деца да ми каже,че би си сменила живота с моя.Едва ли го мисли наистина,но със сигурност и тя си има своите спадове и върхове.
И аз гледам да си живея живота така, че да съм щастлива,пък ако е рекъл господ и детенцето ще дойде.Ако ли   не, поне да знам,че съм била щастлива.
Първата година,ако знаете колко събития отмених , защото МОЖЕ да забременея- пътувания в чужбина,състезания...Колко глупава съм била,никога повече!

Vervam, познато. Аз също доста отмених, все някакви планове правя кога ще бременея, кога ще раждам и така четири години. И тъкмо се бях успокоила и го бях подкарала през просото, спрях всякакви процедури и направих планове за една година къде ще пътувам и забременях естествено. За съжаление, загубих бебето, дълга история. Сега съм след операция - махнаха ми миома, възстановявам се, но усетих, че отново влезнах в оня истеричен кръг и оная надежда, че мока да бъда майка така ме  перна, че загубих за известно време контрол на д себе си,  но държа всички настрана от мен, докато отново не си върна баланса в душата. И за да се възнаградя, зарязвам всичко и след два месеца заминавам за Бали, пък нека някой каже,  че ми е зле

Точно така,браво на теб!Да си топнеш дупето в солената водица един път и от мое име
За теб не знам,но аз вечно планирам всяка подробност от живота ми.Е,това желано бебче ми показа от сега,че с деца нищо не става по план.Всяко зло за добро.

Нищо не е само хубаво или само лошо, въпросът е какъв смисъл ние му придаваме и какъв смисъл ще позволим хората да му придадат. Не позволявайте на хората да Ви внушават, че сте неспособни и едва ли не половин хора, затова че нямате деца. социалните мрежи са пълни със снимки на усмихнати семейства, но всъщност истината в домовете е друга. Не желая на никого лошото, напротив, дай боже всеки да е щастлив и в мир в себе си, но не позволявам да си избива никой комплексите върху мен. И да Ви кажа на всички, които искате, а по някакво стечение на обстоятелствата не се получава, че децата са на всички, повярвай те ми. Не е нужно да го износиш и да го родиш, за да го отгледаш. Искате ли да се грижете за дете, да му дадете обич и грижа, можете да го направите, деца, чакащи за нашата любов има. В световен план звезди осиновяват или все още нямат, а искат. Не сме само ние, примери бол. От сериала "Сексът и града", само Сара Джесика Паркър има собствено дете, другите нямат. Сандра Бълок - и двете осиновени, Дженифър Анистън - няма и т.н. Слава - богу имам интелигентни родители, които ме поощряват да осиновим дете. Вече познавам няколко двойки, осиновили дечица, интересни истории, една с една не си приличат, но будят на лицата ни усмивки и чак родителите ми вече са нетърпеливи да направя тази стъпка. Така че, помислете кой е най-лошият вариант за Вас и го приемете така, че да продължите да живеете пълноценно живота си. За мен последният е да осиновя, а дали това е най-лошият времето ще покаже, нищо чудно да се превърне в най-доброто решение, което съм взела в този живот. Стискам палци на всички Вселената да донесе онова, от което имате нужда, за да бъдете щастливи и удовлетворени от живота, защото често мечтаем за това, което накрая ни прави само нещастни.

Хм,знаеш ли,сега ме подсети,преди години,когато с мъжа още не мислехме за деца,нещо стана на въпрос пред свекървата,ако една жена не може да има деца как би я приел мъжа.Тя се изказа много гадно и думите и оставиха следа в съзнанието ми.(сега си мисля дали и заради това не съм се подтиснала,нищо,че тогава не съм знаела дали ще стане или не).Та,каза:"за какво му е на един мъж жена,която не може да му роди собствени деца?Нали идеята на живота е да оставиш следа,никой мъж не би седял до такава жена"
Тя самата има 2 деца и около 10 аборта...С мъжа сме си говорили за този момент и той ме убеждава,че дори да не стане,ще осиновим,но той е от хората много податливи на чуждо мнение и не знам до колко сериозно е приел думите и.

Vervam, ако той се е повлиял, значи не е твоят човек. То и аз като забременях и го загубих си казах - Е, видях се бременна, вече мога спокойно да осиновя. Аз пък осъзнах, че съм се възприемала като неспособна и абсолютно сама съм си го причинила. Сигурна съм, че имаш безброй качества, заради които много мъже биха били с теб. Но ако един мъж ти каже, че това е разменната монета - да го дариш с дете, за да бъде с теб, бъди сигурна, че рано или късно, с дете или без дете, той няма да е с теб. Моя приятелка след 10 години опити инвитро и тормоз от мъжа й, че ще бъде аут, ако не му роди (а тя има дете от първия си брак), накрая с донорска яйцеклетка забременя и му роди страхотно момченце. На шестия месец след като роди, мъжът й я остави. Сега вече сме на тема развод. Ще си гледа детето сама. Вярвай, че си с правилния човек и не се поддавай на подобни разяждащи мисли и бъди сигурна, че Вселената ти готви най-доброто за теб самата

Мразех се често, защото реагирах тежко на бременностите на приятелки. Чувствах ужасна вина. Поредния път след като бях на поредната погача на която се говореше само за бебета, а мжята душа гореше просто спрях. Каввах, че съм болна, имам пътуване, ржднини на гости...и си спестявах мъката. Трябваше да се съхраня.
А иначе, когато спрях десетките погачи, изписвания и детски рд, се съвзех и гледах с насмешка. Получавах всякакви предложения : въргаляне в трева, коланчета, ябълки, детски играчки на което нещо са им правили разни попове, вода стояла на луна ( хахъхо), съвети как трябва да си вдигам краката и още милион глупости.

Като родих ми казвахаа :: оххх, сигурно ти е било трудно с тази вина? Мигам аз..каква вина питам. Отговарят : тази, че причината е в теб. Смях се от сърце и това беше последната мш среща с тази жена.

Грешката бе моя, че ги допусках дори.

Май всички така сме реагирали, Люксен, това е нормално А най-тежко е, когато някоя дълго време е била в твоята ситуация, накрая видиш ли е станала мама и започне да ти дава съвети или да ти обяснява, как ти пожелава същото щастие (освен да те депресира повече, друго не се случва, хахаха) Имах позната, която много време не можеше да има деца, е накрая две си роди. Минаха години, среща ме с децата, аз им се порадвах, а тя - "Хайде, какво чакаш и ти"? Аз реагирах - "О, май си забравила кога и ти чака". Не спря да ми се извинява.  Нищо човешко не е чуждо както на тези, които несъзнателно ни нараняват, така и ние, когато страдаме, че някой друг е имал щастието да стане родител. Страдаме за самите нас, не че не желаем доброто на другите ...