От 300 мнения, останах с впечатлението, че близо 100 от тях не са разбрали същността на проблема, въпреки че наистина няколко пъти опитах да обясня- давах подробности. За мен детето ми не проявява его и инат, злоба (???), а просто страх. Тя самата е споделяла, че се страхува от баща си и от това, че вече дори не може да си помисли за подобна грешка. Не искам да изграждам образ на мъжа ми като чудовище, олигофрен и т.н. във вашите очи. Ние самите изстудихме отношенията си от тази случка и близо месец бяхме така. Просто нещо се отдръпнахме, разбира се с времето нещата се пооправиха. Лично аз му обясних, че репликите към детето са били изключително непредвидени. Отговорът му беше - ''Знам, ама в момент на яд...'' Питах го- какво в момент на яд? Казах му какви последствия може да последват само от тези 2 кратки изречения и той - ''Да не чува Господ!''. Както и да е, исках да кажа, че дъщеря ми не е била разглезена пикла, както някой каза по-напред. Нима никой от вас като родител не е допускал грешки? Всички сте много силни на думи, но когато погледнете в очите на детето си, силата изчезва. Опитвате се да му дадете най-доброто, нали? Аз също. Признавам, че и аз, и баща и очевидно сме допускали грешки - няма начин. Безгрешни няма. Но, в никакъв случай не бих дала определение - ''разглезена''. Не е получавала всичко наготово и не е била ''писаното яйце на мама и тате''. Може би наистина, пубертетът се проявява различно и при всеки. Интересно ми е как е било при вашите деца? Въпросът ми е към някои от потребителите, които се изказаха крайно по случая. И никъде, НИКЪДЕ, не съм казала, че кражбата е маловажна. Да, не е ограбена банка или задигнат бижутерски магазин и прочие, НО съм обърнала внимание в/у това и гарантирам, че повече не би се повторило. За джобните пари- да, разполага. Пращам я всеки ден с 5 лв.
- Публикувана: 27 фев. 2018, 22:47 ч.
- Последно мнение: 4 март 2018, 22:04 ч.
Дъщеря ми е скарана с баща си...
На рождения му ден миналата година тя му честити, той и благодари. Усмихнаха се. След това - всичко по старому. Нейния рожден ден не беше честитен, а като го попитах защо - отговор беше, че цял ден се скатавала и очите не и видял, което не е напълно така. Беше вкъщи около час и половина, влезе, нахрани се, разказа как е минало, а той уж ''спеше''.
Аз лично така и не получих отговор на въпроса някой от двамата въобще правил ли е постъпки за сдобряване, които да са били отблъснати от другата страна?
Уфф, и аз това искам да науча. Ако се опита едната страна да направи първата стъпка-извинение, а другата е била подготвена от неутрала - майката, мисля, че досега да са забравили.
На рождения му ден миналата година тя му честити, той и благодари. Усмихнаха се. След това - всичко по старому. Нейния рожден ден не беше честитен, а като го попитах защо - отговор беше, че цял ден се скатавала и очите не и видял, което не е напълно така. Беше вкъщи около час и половина, влезе, нахрани се, разказа как е минало, а той уж ''спеше''.
Може би ти е трябвало да подготвиш и двамата за този подходящ момент - рожден ден. Всеки от тях да знае, че дугия ще чака протегната ръка.
Да, бие я, изгонил я е от вкъщи, лишил я е от издръжка и не се интересува как е в училище. Същото е просто...
Black_Sapphire, а защо единият родител трябва сам да се оправя при проблем? Той ѝ е родител точно колкото и тя. И нито един от двамата не може да носи отговорност за действията на другия.
Този човек има много сериозен проблем, а най-лошото е, че няма никакво желание да работи по него. А докато не го направи няма как да даде пример и да научи детето си как се прави. По-лесно му е да се носи по течението и да не си върши работата. Няма оправдание.
Black_Sapphire, не разбрах какви са пропуските на майката, заради шамара на бащата?
Въобще не е трябвало да допуска щерка й да каже дори и думица в това състояние. Трябвало е незабавно да я закара в банята, оттам - в леглото. Та я е оставила да се кара с баща си и да се надцакват кой е по-по-най.
Отделно цялостното й отношение изглежда опростително, съжалително, оправдателно. Нормално е за всяка майка, сърцето така говори. Но не прави добра услуга на детето. Бащата е имал забележки и преди това. Вместо да бъдат адресирани от ДВАМАТА родители ЕДИННО, майката се е скатавала, вероятно е давала морална подкрепа на детенцето си против прекалено строгия баща и воала! Резултатът е налице. След няколко чашки алкохол малката набира достатъчно смелост, за да му каже "истината в очите".
Това изобщо не е мъжко поведение. Кой ще заведе момичето до душа няма особено значение. Може и двамата заедно като отбор . Ама тези заяжданки "Той ще предпочете софиянката" , "Крадла като теб" са типично женски подмятания , да не кажа направо "бабешки" .
Майката се предполага, че има 1 дете, а не 2, та да не ги "оставя", "разтървава" все едно са неадекватни и неспособни и двамата. Айде, момичето има оправдание - млада е, с нестабилна психика още. Ами мъжището какво оправдание има, за да оправдае нуждата някой да го контролира и да обезопасява преди да натвори някоя простотия ?
Грешка е, майката да заема страната на децата постоянно, да. Но мъжът (нали е истински мъжО, а не джендър) има уста и може да заяви на жена си , че не е права и не прави услуга на децата си като му уронва авторитета.
Но той явно няма мъжки авторитет, щом се налага да бъде следен, контролиран , че да не каже нещо необмислено, да не удари някой безсмислен шамар.
И после се чудите защо жените не щат да създават семейство - за всичко те трябва да са отговорни, за всичко те трябва да бдят, за всичко те са виновни. Дори за грешките на мъжа си. Ами нали е мъж, трябва да се държи стабилно, да му има доверие жената , не да се дъни и после пак тя да е виновна. Ами доста е изморително за психиката това бдене, предодвратяване на ситуации и ситуацийки , пазене на чужд авторитет и т.н.
На рождения му ден миналата година тя му честити, той и благодари. Усмихнаха се. След това - всичко по старому. Нейния рожден ден не беше честитен, а като го попитах защо - отговор беше, че цял ден се скатавала и очите не и видял, което не е напълно така. Беше вкъщи около час и половина, влезе, нахрани се, разказа как е минало, а той уж ''спеше''.
Мхм, мхм, достоен за уважение баща, пре-достоен. Аз направо не мога да повярвам, че изобщо някой може да има мнение, различно от това, че този човек просто не е читав баща и е психически насилник над дъщеря си. Лошото е, че става въпрос за момиче, защото има много тъпи неща, които момичетата, които искат да си върнат на бащите си, могат да направят.
Съжалявам, ама що за студенокръвно трябва да си, че да не честитиш рождения ден на детето си, след като то очевидно е направило крачка към теб.
Аз май ще спра да чета тази тема, защото ми се доплаква за детето след всеки пост. Цяло чудо е, че все още не е посегнала към наркотици, лоши компании и не си е зарязала ученето с този терор, който понася в дома си.
Той иска ли нещата да се върнат? Тя иска ли това? Какво очаква всеки от другия? Ние не сме там да ги питаме, ти питала ли си ги?
Когато съм говорила с двамата поотделно, последния път мисля, че беше на Коледа отговорът общо взето беше уклончив. Мъжът ми: ''1 година мина, знаеш, че е много време.'', дъщерята: ''Стига с тази тема мамо, не разбра ли, че е безнадеждно?''. От последната ни почивка (септември), двамата отказват да говорим тримата за това. Момичето - от страх, съпруга - от...от не знам какво вече. Детето не си празнува рождения ден, защото само не искаше да каним баби, дядовци, чинки, вуйни, чичовци и т.н. Каза го още месец преди рождения ден. Приятелите само ги почерпи на кафе и толкова. Уважих желанието и най-вече, защото мислех, че причината е заради станалото. Moon Flower, даааа, пързалка е!
Седя тука и си мисля разни историйки, защото просто ми е кеф. Вкъщи ме чакат мъж и деца, задружно седнали на масата, незнаещи, че имат мама психопат, дето ходи да пързаля другите хора по форумите 
Нелия, не видях някъде да е писано, че бащата е дебил и насилник, нито че момичето няма вина. Акцентира се, че като по-зрелия той трябва да направи първата крачка. А момичето може и да има вина, но за тази година и повече е наказана предостатъчно с това отношение от негова страна.
И какъв е начина - да продължава да страда че тя е права Сани, или да се прояви като единственият разумен човек в къщата и къде с хитрост, къде с разум да убеди двете магарета да си подадат копитца за помирение?
Човече, може да има и последици, безспорно. Но въпреки това това не е достатъчно за да не заслужава уважение от дъщеря си. Другите изброени - биха били основание.
Сани, от един шамар трудно ще те хване чак пък такъв страх от баща ти, има и доза срам и инат в историята. Проумей, че истинските проблеми на дъщеря ти не са свързани с баща й или с теб. Ако искаш честното ми мнение, съпругът ти адски много го е яд на това момче и че дъщеря ви не може да се отдалечи от него и затова си е изпуснал нервите. Т.е. напиването е бил поводът, причината е друга. Вероятно смята и че той или средата й й влияе зле. А може би е и прав, макар че реакцията му не е била особено интелигентна.
Black_Sapphire, а защо единият родител трябва сам да се оправя при проблем? Той ѝ е родител точно колкото и тя. И нито един от двамата не може да носи отговорност за действията на другия.
Този човек има много сериозен проблем, а най-лошото е, че няма никакво желание да работи по него. А докато не го направи няма как да даде пример и да научи детето си как се прави. По-лесно му е да се носи по течението и да не си върши работата. Няма оправдание.
Защото е по-способен. Може да плювате лошия баща от зори до мрак, но авторката живее с него, а не с вашите идеални партньори (ако приемем, че са такива). Той няма да стане по-различен от това, което е. Налага се авторката да работи с наличното, а не с това, което вие й пожелавате.
Въпросният ужасен баща със сигурност има други предимства, иначе авторката не би продължила да живее с него. Но което го няма, няма го. И няма да го проима, каквото и за заклинате от тук. Честно казано, такива "дефицити" са доста разпространени сред мъжете и умните жени не искат от мъжете си да са силни в неща, в които просто не са. Но пък компенсират с други неща, в които са силни. И така. Няма идеални хора.