♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 68

Темпи, благодаря за приказката!

Хайде нещо за лека нощ!:hearts:



Темпи, благодаря за приказката! С удоволствие вечер се приспивам с някоя от главите поредни. Колкото повече хора се радваме на моментите с ДефОм, толкова повече усилваме енергиите, които ще ги осъществят в реалния живот с нашите герои.

Добро утро 

 

Добро утро!  



Барыш Ардуч, который уехал в боевой лагерь в Тайланд, заявил, что покинул Гупсе Озай. Они также снимали фотографии в социальных сетях.
Утверждалось, что Барыш Ардуч ушел от Гупсе Озай, который начал жить с ней любовной жизнью 4 года назад в Делихе Фильме. Ардуч подготовил почву для слухов о том, что он отправился в боевой лагерь в Таиланде и не взял с собой своего любовника. 

⚡⚡ ИЗМЕНЕНИЯ НА СТАР ТВ!!!
Передачу закрывают!!!
 

 

Това е нещо, за което, Еми спомена  преди доста време.

Олеле на втора страница сме!

Нещо хубаво от Julia Rastorgueva

Те са наблизо и това е повече от достатъчно. Те се оглеждаха един друг и нищо не съществуваше за тях ...

https://www.instagram.com/p/BhrhcEYlbI2/?taken-by=julia.rastorgueva



И ако на някой му липсва кучето на Борко...

Ни кучето ми липсваха, нито джадътъ зад него 

Здравейте 

Испанките за мокрите сънища на Борко



https://twitter.com/Kiralik_Ask_Esp/status/986099978597740545

От вампирите

https://vk.com/videos-96725873?z=video-96725873_456242568%2Fpl_-96725873_-2
един клип си гледам там често, но тази вечер не ми се отваря Но пък има нов, ако не сте го  видяли - да споделя

Джанъм, това не е ли фотошоп  И Елка като вчерашния Боре ми изглежда с доста по- дълга коса, отколкото трябва 

Tempi, чист ФШ, ама като  няма поне една тяхна  обща снимка , официално публикувана и феновете творят!
 

пеп-4o,   ето го този клип Лети в Ютуб. Пусни ни , моля те, новия , че се нагледахме на стари!

https://youtu.be/OjTVKfzq7Ww

Глава 170

За зла участ, нещата както винаги, се усложниха. Синан и Йомер беснееха, караха се и спореха, но в крайна сметка стигаха до един и същ извод: не можеха да помръднат от Италия, докато проблемът не се решеше. Колебанието на тези клиенти бе предизвикало излишни въпроси в други, и сякаш бе снежна топка, проблемът, довел ги тук, растеше с всеки изминал час. Влизайки и излизайки от среща в среща, двамата мъже бяха на ръба на нервите си. Четвърти ден спореха, убеждаваха или омайваха отсрещната страна, но както вървяха нещата, Йомер щеше да посрещне трийстият си рожден ден в Италия.

Дефне не бе на себе си вече трети ден и Ипек започна да се притеснява за нея. След заминаването на Йомер животът ѝ сякаш се сви единствено до близнаците и неговите обаждания. Дори с Ясемин, също откачаща заради липсата на Синан в тези важни за тях месеци, отказваше да говори. Следейки почти до вманиачаване телефонът ѝ да е с пълна батерия и винаги под ръка, за да не пропусне обаждане на Йомер, Дефне прекара дните в компанията на Ада и Берк, обикновено на кея зад къщата. Времето беше топло, затова тя постилаше широко одеяло под верандата и оставяше децата да лазят на воля по него, или с Ипек им помагаха в опитите за първи крачки, които Берк скоро щеше да прави самостоятелно. Децата се клатеха като патенца върху развълнувана вода, смеещи се на физиономиите, които майка им правеше при всеки техен успех или провал. Макар второто да се случваше по- често и Ипек да се шегуваше, че сигурно дупетата вече ги болят от толкова падания, никой от малките не се отказваше и все по- често се опитваха сами да тръгнат, колкото и невъзможно да се оказваше това.
Младото момиче често забелязваше замисления поглед на приятелката си, появяващ се в момента, в който близнаците се изморят и спрат на едно място. Знаеше къде са мислите ѝ, по- скоро при кого са. Йомер ѝ липсваше и тя не се опитваше да го крие. Бе извадила няколко от неговите скицници и моливи още в първата вечер, разпилявайки ги из хола, където прекарваше вечерите в рисуване, след като децата заспят. Тъгата по Йомер се прехвърляше на белия лист във формата на прекрасни модели, които явно щяха да послужат за есенната колекция на Пасионис. Ипек наблюдаваше притихнала как Дефне захвърляше лист след лист, творейки така, сякаш животът ѝ зависеше от това. Прекъсваше чак когато телефонът звъннеше. Ипек ѝ пожелаваше лека нощ тихо, отправяйки се да провери за последно децата. Дефне се качваше след нея, уж за да си легне, и прекарваше следващия почти час в разговори с Йомер. Докато сънят не я надвиеше и чувайки последното за днес „Обичам те”, тя не потъваше в сънищата, събирайки я с него.

-   Моля те, не плачи!- Йомер искаше да я успокои, но не можеше.- Това е просто един ден, знаеш го!
-   Не е! Ще празнуваме рожденият ти ден в две различни държави!- Хлипайки, Дефне сви колене до гърдите си, обхващайки ги с ръка.- Не трябва да е така!
-   Ще го отпразнуваме, когато се върнем! Всичко тук е такава каша!- Притискайки пулсиращото си слепоочие с ръка, въздъхна Йомер.
-   Няма да е същото!- Капризно изрече тя, съзнавайки детинското си държание.- Нали уж всичко беше лесно? Нали щяхте да го решите за един ден?!
-   Дефне, миличка, не ни го причинявай! Знаеш, че ако можеше, нямаше да прекарам и един миг далеч от вас!- Преглъщайки два аспирина с поредната чаша кафе, Йомер излезе на терасата.- И аз искам да съм до теб в момента, но!
-   Липсваш ми, Йомер!- Сякаш за да го притесни още повече, настоя тя.- Синан няма ли да се справи сам?
-   Синан също е на ръба на нервите си. Сякаш правят всичко на инат, за да ни побъркат! Не разбирам как нещо толкова елементарно стигна такива размери като проблем! Всичко се случи толкова бързо!
-   Защо проблемите се случват винаги на нас?! Защо не можем да живее скучно и спокойно като останалите хора?!- Потисна една прозявка Дефне, чудейки се на несправедливостта на съдбата.- Каква е тази орисия?
-   Миличка, късно е вече! Имаш нужда от сън, а и така по- бързо ще мине времето, което ни разделя.- Пропускайки въпросите ѝ, настоя той.
-   Още малко, моля те! Само още 3 минутки!
-   3 минути?!
-   При нас е почти дванадесет, нека съм първата, която ще ти честити! Макар и не така, както ми се иска!- Прошепна тъжно тя, следейки бавното местене на стрелките на часовника на стената.
-   Знаеш колко много те обичам, нали?- Попита той, опитвайки да скрие тъгата си. Тя имаше достатъчно, нямаше нужда и от неговата.- Ти и близнаците сте най- големият подарък, който животът можеше да ми поднесе.
-   А ти си моят подарък! Моята награда! Моето чудо!- Опитвайки да спре сълзите, нахлули в очите ѝ, Дефне преглътна.- Колкото и да го повтарям, никога няма да е достатъчно! Но ще го кажа отново: Обичам те, Йомер! Повече от всичко на света. Ти, Ада и Берк сте моят живот! Добре, че те има, любими! Добре, че си се родил!
-   Толкова ми се иска да те прегърна!- Прошепна след малко той.- Да потъна в онази магия, която само ти можеш да ми дадеш!
-   Не говори така, защото отново ще се разплача!- Скара му се тихо тя, тъжно подсмърчайки и протягайки се за салфетка.- Ела си, час по- скоро!
-   Обичам те! До безкрайност!
-   Обичам те! До безкрайност!- Повтори тя, свивайки се на кълбо.- Лека нощ!
-   Лека нощ, любов моя! Сладки сънища!
Заслушани в дишането на другия, двамата останаха още дълго на линия. Бяха изминали едва петнайсетина минути, след като Дефне заспа, когато Йомер излезе от стаята си и започна да удря по вратата на Синан. Беше му писнало.

Дефне сънува кошмари цяла нощ. Слънцето дори не се бе показало, а тя вече бе застанала на терасата с чаша кафе. Колкото и да не обичаше горчивата напитка, това бе нейният начин да поддържа дори и минимална връзка с Йомер. Съпругът ѝ сигурно все още спеше, или тъкмо ставаше. Може би бе неспокоен като нея и също не можеше да лежи, намирайки се толкова далеч от тях. Липсваше ѝ, макар да звучеше глупаво. Та него го нямаше едва от няколко дни. Нормално беше да мисли за него, но знаеше, че прекалява. Въпреки гласа на разума, нашепващ ѝ да не го прави, тя отново и отново посягаше към телефона, готова да умолява Йомер да се върне, оставяйки всичко. Но знаеше, че е невъзможно. Пасионис бе част от него и той нямаше да си прости, ако допусне нещо да се случи с компанията. Нямаше да прости и на нея.
Допивайки и последната глътка студено кафе, тя влезе да се изкъпе. Горещата вода раздвижи кръвта ѝ, събуждайки я напълно. Облече се набързо, след което отиде в детската. Ада и Берк спяха и тя седна до кошарата, наблюдавайки неспокойните им въртения. В началото само Ада изритваше всичко, с което я завиеха, но в последно време брат ѝ бе придобил същите навици. Дефне предполагаше, че е така вследствие на ударите, които тя му нанасяше. Ада бе безпощадна в съня си и не една и две нощи плачът на събудения Берк бе огласял къщата. Йомер правилно бе предложил да им вземат отделни легла, но Дефне искаше да запази още малко връзката между двамата. Предполагаше, че скоро те ще започнат да стават самостоятелни, въпреки че винаги щяха да са заедно. Но Берк вече почти вървеше, имаше си зъбче, а второ май щеше да се покаже съвсем скоро. Докато малката и нежна Ада все още радваше родителите си с напълно беззъба усмивка, докато се тътреше по дупе из хола. Не искаше дори да пълзи понякога, местейки се както е седнала. Йомер често се забавляваше вечер, мамейки я с някоя нейна играчка, а тя се приплъзваше по пода, пляскайки с ръчички по него с пълна сила. Сигурно Йомер им липсваше, но просто бяха прекалено малки, за да го осъзнаят. И според нея така бе по- добре.
Децата тъкмо се бяха събудили, когато Ипек влезе. Изненада се да види Дефне при тях, но не попита нищо. Знаеше, че точно днес ще е най- тежко за приятелката ѝ, но нищо не можеше да се направи. Животът бе гаден понякога. Използва близнаците, за да я разсее, точно както и предишните дни. Или поне така беше до някое време.
Тъкмо бяха закусили и почистили, когато на вратата се позвъни. Опитвайки да потисне надеждата си, че Йомер я е излъгал и е решил да я изненада, Дефне хукна към вратата преди да се е разнесъл втория звънец. Отвори широко и замръзна.
-   Къде е Йомер? Да не сте се скарали? Или си му разказала всичко и той сега не иска да те погледне? Грозница такава, какво си причинила на моя Йомуш, че избяга чак в Италия, за да не е с теб?! Отговаряй, когато те питам! Днес той трябваше да е тук, всички щяхме да празнуваме, да хапваме торта. Щеше да има музика, танци. Аааа, какво стана? Защо плачеш?!
-   Какво става тук?!- Ипек местеше притеснено поглед между плачещата Дефне и учудения Корай, измерващ нея с очи.- Дефне?!
-   Не я гледай, прави се на жертва! Какво има за закуска?!- И преминавайки бързо покрай тях, се вмъкна в къщата Корай.
-   Какво ти каза този идиот? Ще го убия!
-   Нищо, остави! Би трябвало вече да съм му свикнала! Просто! Йомер наистина трябваше да бъде тук днес и това, че го няма…
-   Успокой се, той не би искал да те види такава!- Прегърна я Ипек.- Не мисли за това, така е трябвало да стане.
-   В моя живот винаги е така- всяко щастие е последвано от сълзи.
-   Но сега няма защо да плачеш. Йомер ще си дойде, дали днес, дали утре, той ще си дойде и отново ще те прегърне. Не прави така, моля те!
-   Не искам Ада и Берк да ме виждат така! Ще се разстроят и те!
-   Отиди и се измий тогава. Аз ще проверя за какво е дошъл лудия. Макар че съм готова да се обзаложа, че не е нищо, свързано с Йомер!Глава 170

За зла участ, нещата както винаги, се усложниха. Синан и Йомер беснееха, караха се и спореха, но в крайна сметка стигаха до един и същ извод: не можеха да помръднат от Италия, докато проблемът не се решеше. Колебанието на тези клиенти бе предизвикало излишни въпроси в други, и сякаш бе снежна топка, проблемът, довел ги тук, растеше с всеки изминал час. Влизайки и излизайки от среща в среща, двамата мъже бяха на ръба на нервите си. Четвърти ден спореха, убеждаваха или омайваха отсрещната страна, но както вървяха нещата, Йомер щеше да посрещне трийстият си рожден ден в Италия.

Дефне не бе на себе си вече трети ден и Ипек започна да се притеснява за нея. След заминаването на Йомер животът ѝ сякаш се сви единствено до близнаците и неговите обаждания. Дори с Ясемин, също откачаща заради липсата на Синан в тези важни за тях месеци, отказваше да говори. Следейки почти до вманиачаване телефонът ѝ да е с пълна батерия и винаги под ръка, за да не пропусне обаждане на Йомер, Дефне прекара дните в компанията на Ада и Берк, обикновено на кея зад къщата. Времето беше топло, затова тя постилаше широко одеяло под верандата и оставяше децата да лазят на воля по него, или с Ипек им помагаха в опитите за първи крачки, които Берк скоро щеше да прави самостоятелно. Децата се клатеха като патенца върху развълнувана вода, смеещи се на физиономиите, които майка им правеше при всеки техен успех или провал. Макар второто да се случваше по- често и Ипек да се шегуваше, че сигурно дупетата вече ги болят от толкова падания, никой от малките не се отказваше и все по- често се опитваха сами да тръгнат, колкото и невъзможно да се оказваше това.
Младото момиче често забелязваше замисления поглед на приятелката си, появяващ се в момента, в който близнаците се изморят и спрат на едно място. Знаеше къде са мислите ѝ, по- скоро при кого са. Йомер ѝ липсваше и тя не се опитваше да го крие. Бе извадила няколко от неговите скицници и моливи още в първата вечер, разпилявайки ги из хола, където прекарваше вечерите в рисуване, след като децата заспят. Тъгата по Йомер се прехвърляше на белия лист във формата на прекрасни модели, които явно щяха да послужат за есенната колекция на Пасионис. Ипек наблюдаваше притихнала как Дефне захвърляше лист след лист, творейки така, сякаш животът ѝ зависеше от това. Прекъсваше чак когато телефонът звъннеше. Ипек ѝ пожелаваше лека нощ тихо, отправяйки се да провери за последно децата. Дефне се качваше след нея, уж за да си легне, и прекарваше следващия почти час в разговори с Йомер. Докато сънят не я надвиеше и чувайки последното за днес „Обичам те”, тя не потъваше в сънищата, събирайки я с него.

-   Моля те, не плачи!- Йомер искаше да я успокои, но не можеше.- Това е просто един ден, знаеш го!
-   Не е! Ще празнуваме рожденият ти ден в две различни държави!- Хлипайки, Дефне сви колене до гърдите си, обхващайки ги с ръка.- Не трябва да е така!
-   Ще го отпразнуваме, когато се върнем! Всичко тук е такава каша!- Притискайки пулсиращото си слепоочие с ръка, въздъхна Йомер.
-   Няма да е същото!- Капризно изрече тя, съзнавайки детинското си държание.- Нали уж всичко беше лесно? Нали щяхте да го решите за един ден?!
-   Дефне, миличка, не ни го причинявай! Знаеш, че ако можеше, нямаше да прекарам и един миг далеч от вас!- Преглъщайки два аспирина с поредната чаша кафе, Йомер излезе на терасата.- И аз искам да съм до теб в момента, но!
-   Липсваш ми, Йомер!- Сякаш за да го притесни още повече, настоя тя.- Синан няма ли да се справи сам?
-   Синан също е на ръба на нервите си. Сякаш правят всичко на инат, за да ни побъркат! Не разбирам как нещо толкова елементарно стигна такива размери като проблем! Всичко се случи толкова бързо!
-   Защо проблемите се случват винаги на нас?! Защо не можем да живее скучно и спокойно като останалите хора?!- Потисна една прозявка Дефне, чудейки се на несправедливостта на съдбата.- Каква е тази орисия?
-   Миличка, късно е вече! Имаш нужда от сън, а и така по- бързо ще мине времето, което ни разделя.- Пропускайки въпросите ѝ, настоя той.
-   Още малко, моля те! Само още 3 минутки!
-   3 минути?!
-   При нас е почти дванадесет, нека съм първата, която ще ти честити! Макар и не така, както ми се иска!- Прошепна тъжно тя, следейки бавното местене на стрелките на часовника на стената.
-   Знаеш колко много те обичам, нали?- Попита той, опитвайки да скрие тъгата си. Тя имаше достатъчно, нямаше нужда и от неговата.- Ти и близнаците сте най- големият подарък, който животът можеше да ми поднесе.
-   А ти си моят подарък! Моята награда! Моето чудо!- Опитвайки да спре сълзите, нахлули в очите ѝ, Дефне преглътна.- Колкото и да го повтарям, никога няма да е достатъчно! Но ще го кажа отново: Обичам те, Йомер! Повече от всичко на света. Ти, Ада и Берк сте моят живот! Добре, че те има, любими! Добре, че си се родил!
-   Толкова ми се иска да те прегърна!- Прошепна след малко той.- Да потъна в онази магия, която само ти можеш да ми дадеш!
-   Не говори така, защото отново ще се разплача!- Скара му се тихо тя, тъжно подсмърчайки и протягайки се за салфетка.- Ела си, час по- скоро!
-   Обичам те! До безкрайност!
-   Обичам те! До безкрайност!- Повтори тя, свивайки се на кълбо.- Лека нощ!
-   Лека нощ, любов моя! Сладки сънища!
Заслушани в дишането на другия, двамата останаха още дълго на линия. Бяха изминали едва петнайсетина минути, след като Дефне заспа, когато Йомер излезе от стаята си и започна да удря по вратата на Синан. Беше му писнало.

Дефне сънува кошмари цяла нощ. Слънцето дори не се бе показало, а тя вече бе застанала на терасата с чаша кафе. Колкото и да не обичаше горчивата напитка, това бе нейният начин да поддържа дори и минимална връзка с Йомер. Съпругът ѝ сигурно все още спеше, или тъкмо ставаше. Може би бе неспокоен като нея и също не можеше да лежи, намирайки се толкова далеч от тях. Липсваше ѝ, макар да звучеше глупаво. Та него го нямаше едва от няколко дни. Нормално беше да мисли за него, но знаеше, че прекалява. Въпреки гласа на разума, нашепващ ѝ да не го прави, тя отново и отново посягаше към телефона, готова да умолява Йомер да се върне, оставяйки всичко. Но знаеше, че е невъзможно. Пасионис бе част от него и той нямаше да си прости, ако допусне нещо да се случи с компанията. Нямаше да прости и на нея.
Допивайки и последната глътка студено кафе, тя влезе да се изкъпе. Горещата вода раздвижи кръвта ѝ, събуждайки я напълно. Облече се набързо, след което отиде в детската. Ада и Берк спяха и тя седна до кошарата, наблюдавайки неспокойните им въртения. В началото само Ада изритваше всичко, с което я завиеха, но в последно време брат ѝ бе придобил същите навици. Дефне предполагаше, че е така вследствие на ударите, които тя му нанасяше. Ада бе безпощадна в съня си и не една и две нощи плачът на събудения Берк бе огласял къщата. Йомер правилно бе предложил да им вземат отделни легла, но Дефне искаше да запази още малко връзката между двамата. Предполагаше, че скоро те ще започнат да стават самостоятелни, въпреки че винаги щяха да са заедно. Но Берк вече почти вървеше, имаше си зъбче, а второ май щеше да се покаже съвсем скоро. Докато малката и нежна Ада все още радваше родителите си с напълно беззъба усмивка, докато се тътреше по дупе из хола. Не искаше дори да пълзи понякога, местейки се както е седнала. Йомер често се забавляваше вечер, мамейки я с някоя нейна играчка, а тя се приплъзваше по пода, пляскайки с ръчички по него с пълна сила. Сигурно Йомер им липсваше, но просто бяха прекалено малки, за да го осъзнаят. И според нея така бе по- добре.
Децата тъкмо се бяха събудили, когато Ипек влезе. Изненада се да види Дефне при тях, но не попита нищо. Знаеше, че точно днес ще е най- тежко за приятелката ѝ, но нищо не можеше да се направи. Животът бе гаден понякога. Използва близнаците, за да я разсее, точно както и предишните дни. Или поне така беше до някое време.
Тъкмо бяха закусили и почистили, когато на вратата се позвъни. Опитвайки да потисне надеждата си, че Йомер я е излъгал и е решил да я изненада, Дефне хукна към вратата преди да се е разнесъл втория звънец. Отвори широко и замръзна.
-   Къде е Йомер? Да не сте се скарали? Или си му разказала всичко и той сега не иска да те погледне? Грозница такава, какво си причинила на моя Йомуш, че избяга чак в Италия, за да не е с теб?! Отговаряй, когато те питам! Днес той трябваше да е тук, всички щяхме да празнуваме, да хапваме торта. Щеше да има музика, танци. Аааа, какво стана? Защо плачеш?!
-   Какво става тук?!- Ипек местеше притеснено поглед между плачещата Дефне и учудения Корай, измерващ нея с очи.- Дефне?!
-   Не я гледай, прави се на жертва! Какво има за закуска?!- И преминавайки бързо покрай тях, се вмъкна в къщата Корай.
-   Какво ти каза този идиот? Ще го убия!
-   Нищо, остави! Би трябвало вече да съм му свикнала! Просто! Йомер наистина трябваше да бъде тук днес и това, че го няма…
-   Успокой се, той не би искал да те види такава!- Прегърна я Ипек.- Не мисли за това, така е трябвало да стане.
-   В моя живот винаги е така- всяко щастие е последвано от сълзи.
-   Но сега няма защо да плачеш. Йомер ще си дойде, дали днес, дали утре, той ще си дойде и отново ще те прегърне. Не прави така, моля те!
-   Не искам Ада и Берк да ме виждат така! Ще се разстроят и те!
-   Отиди и се измий тогава. Аз ще проверя за какво е дошъл лудия. Макар че съм готова да се обзаложа, че не е нищо, свързано с Йомер!

Темпи, нова глава благодаря ти!

Алекс, ама за мен Лети е нов като не го бях виждала до сега. А другият е стар, отвори ми се все пак,  почти 4 мин с хубави моменти от сериала, с които приключвам  деня https://vk.com/video-96725873_456241930

Темпи, както предполагах работата в Италия се оказа неприятна и напрегната...

Това си го измислила , само и само да разстроиш  много Дафинка , че да и дойде вдъхновението и да спретне една колекция докато го няма Йомко!