С какво ви дразнят свекървите - тема 93

Това с нанасянето при нечии родители, защото имало повече място, съм го чувала от хора, живели преди това на квартира и справящи се отлично с финансите. Само не знам къде са живели на малко място, защото повечето място е апартаментът под моя, който е две спални, хол и кухня, където семейството с две деца и родителите на жената живеят заедно. Но като гледам други многобройни фамилии как успяват в същата квадратура да настанят и куче, и котка, и някой неженен още брат, си мисля, че понятията ни за широко са много различни. Но пък бабата и дядото са вечно ангажирани с децата, така че имането на повече място е само извинение да ползват старците за детегледачи. На мен с две попораснали деца вече ми се струва тесничко нашето жилище, какво остава за още двама човека в същата квадратура. Някой трябва в кухнята да спи и живее.
Забелязала съм също, че млади двойки ентусиазирано решават да заживеят с бабата и дядото на единия, като дъртите въобще не ги броят за хора и са безкрайно изненадани, когато установят, че баба и дядо са човешки същества, имат навици и бит, несъвместими с техните представи и съжителството става мъка. И едва ли не очакват, че старците трябва на всичко да са готови, само и само да не са сами, а на тях сами им е супер всъщност, но не са свикнали да отказват помощ. Идните поколения баби и свекърви обаче ще се научат да казват не, най-малко защото са чели тази тема и знаят каква благодарност ги чака, когато пуснат младото семейство да им се качи на главите.

Е, тази свекърва явно няма проблем да каже НЕ.

Ами модерна жена, може и съфорумка да е

О, това ще е голям майтап, ако се окаже истина.

Замислих се обаче. Аз май съм много назадничава и изостанала. Живея си в апартамент в града, а родителите ми се ширят в къща в прекрасна вилна зона, с двор, зелена трева и басейн. Как досега не ми е дошло на ума да ги натиря и да отида там с детето, тъй като е по-широко...

Ох, добре, че живея в апартамент по-малък от този на Говендъра! Хитра съм аз! И далновиднааа! 

Има и по-зле. Свекървата на авторката, явно се усеща. Аз лично познавам две свекърви удобно "преселени", заради по-широкото  и удобно жилище. Едната в гарсониерата на сина, когато се удвои домочадието, а другата на село на вилата. Ами, и двете семейства са случили на свекърви, макар че тяхното мнение не е точно такова.  Едната живееше сама, как да не се подразбира, че и е твърде широко на 100 кв., когато сина й се гъчи на 40...Поопъва се известно време,  ама снахата и маминка й си знят работата. Другата, барабар с мъжа и кучето /нищо, че работи още в града/, доброволно и по-бързо сдаде фронта    Ех, тия златни синчета, бре...И снахите още повече

Ти луда ли си? Как така ще ги изритваш? Ще си живеете всички заедно, майка ти ще чисти, ще готви, ще ти гледа децата, баща ти ще ѝ помага, а вие с мъжа ти – като на хотел. Ако си оплетете умно кошницата, може и на тяхна издръжка да карате, а вашите доходи – спестени или за лайф по кръчмите и разни глезотии.

Аз ако живея сама в 100 квадрата, сама ще предложа да сменим жилища със семейството на детето ми. Но това си е лично решение, ако децата притискат родителя, вече е грозно.

И двете свекърви сами са си виновни. Че и синовете си така са научили.

Да, пък и когато си в активна възраст, още работиш, приятелите и работат са ти наблизо. Адаптацията не винаги е лесна в едно малко, отдалечено жилище/къща, нуждаеща се от ремонт на село 30 км от града/.

И аз така мисля...
По този повод се сещам забавна случка от скоро...
Моята дъщеря напоследък е влюбена в приказката за трите прасенца. Разказваме я до откат по N  пъти на ден. Та разказвам аз един ден, а баба й е там и уж гледа телевизия. Стигам до там, че прасенцата трябва да напуснат къщата на мама Праска и тате Грухчо и да си построят своя къща, защото когато децата порастнат така трябва... И баба й се обръща и заявява: "Хм, не е задължително..."

Според мен авторката се е подразнила по скоро на изказването,отколкото на отказа.Ако седнат всички на масата и да поговорят като хора за всички минуси,отказа нямаше да се възприеме по този начин.

Защо всички? Това е решение, избор и проблем на семейството. Като под "семейство" разбирам съпруг, съпруга и евентуално дете/деца, ако са над определена възраст. Ако не могат да се справят с отговорностите, които семейството предполага, да не са тръгвали да си играят на такова. Минало им е времето мама и тате да ги дондуркат.

Е, не бих сменила радикално средата в никой случай, по-скоро бих търсила вариант да си сменя жилището за по-малко, и с остатъка да помогна на челядта за жилищен кредит. Но отново само ако аз реша. Баща ми продаде 2-стаен апартамент, и отиде в 1-стаен без да се налага, освен, че според него в по-малко жилище ще му е по-удобно. Други две жилища отдава под наем, ма сега като се замисля как ли пък не съм се сетила да се нанеса в някое от тях, даже мама в едното, аз в другото, че са в един вход - да има кой да чисти, готви и да гледа чаветата 😁 Ей, измислих го 😁

Аз също сама бих предложила, семейството на сина ми да е в по-голямото жилище, а ние в по-малкото, ако ни е такава ситуацията. И след като сама го мисля, няма как да твърдя, че сме натирени.
А ако зависи от мъжа ми, след време и в провинцията бихме отишли. Ако можеше да си упражнява професията извън София, даже сега би хукнал.
Но това е в нашия случай.
Мисълта ми е, че не бих критикувала ничия конфигурация, стига всички в нея да са съгласни. А в чуждите семейства, никога не знаеш кой го е направил доброволно, по негово предложение или е имало някакъв "натиск" от младите. И дори да го има, някак не виждам как този натиск ще дойде от снахата. По-скоро родителите се уговарят и съобразяват със собствения си син. А това, че с жена му плановете са общи, не виждам нищо лошо, напротив