Няма как да не е по-трудно да си сам. Най малкото сметките са двойни, но пък и не е кой знае какво, ако си бил работещ. Е, ако си била без доход е различно. Мамасита да го мисли. Друг е въпросът, че до откат е тегаво да раждаш.
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
На мен лично парите са ми най-малкия проблем, свързан с отглеждането на едно дете. По-трудно ми е да го предпазиш от травми и увреждания, както физически, така и психически, също така и майката да остане без травми докато детето порасне. Тия неща не се купуват с пари.
А иначе, да намериш мъж, който може да издържа три деца и майка им, без майката да работи, си е успех. В България няма много такива мъже.
А иначе, да намериш мъж, който може да издържа три деца и майка им, без майката да работи, си е успех. В България няма много такива мъже.
На мен лично парите са ми най-малкия проблем, свързан с отглеждането на едно дете. По-трудно ми е да го предпазиш от травми и увреждания, както физически, така и психически, също така и майката да остане без травми докато детето порасне. Тия неща не се купуват с пари.
А иначе, да намериш мъж, който може да издържа три деца и майка им, без майката да работи, си е успех. В България няма много такива мъже.
А иначе, да намериш мъж, който може да издържа три деца и майка им, без майката да работи, си е успех. В България няма много такива мъже.
За теб парите не са проблем, за други жени са основният двигател (особено, ако не са работили или не са имали стабилен доход; в случая е нямало дори самостоятелно жилище, от което да се тръгне).
Няма гаранция за децаТА (и майката), с какви травми могат да излязат, ако живеят в среда, в която се чувстват "доведени".
Трудни въпроси, чиито отговори се разбират най-често след време, при вече пораснали деца.
Кристина, апартамент всеки може да си купи, но не всеки може да го изплаща и да не го загуби. Ако не си правиш сметка на разходите, ако не си прецениш правилно риска, ако се случи да останеш без работа, напълно е вероятно да се случи така, че банката да ти го вземе. Аз лично не бих вложила пари без да имам насреща. С ММ нямаме брак, но жилището е на името на двамата, като всеки си знае своя дял. Когато нямаш брак, е много по-лесно и законът го позволява да сте съсобственици в даден имот. А ние даже нямаме деца от други партньори и при това става въпрос за къща, която е еднофамилна, но може да се използва и за две семейства. Имотът винаги ти дава някаква сигурност.
А това с "ремаркето" изобщо не го разбирам, може да е казано с ирония, но не искам да съм на мястото на това дете. Показва отношението, особено пък за майката, това никак не говори добре. Ама разни хора...
А това с "ремаркето" изобщо не го разбирам, може да е казано с ирония, но не искам да съм на мястото на това дете. Показва отношението, особено пък за майката, това никак не говори добре. Ама разни хора...
Я, по стандартите на Кристина съм успяла. Брей!
Ако не си възпиташ децата правилно, няма особено значение какво друго правиш. Под правилно нямам предвид, като за пред хората, а възпитание даващо възможност на индивида да оцелее при различни ситуации. Иначе сте прави де, че това се разбира в края на живота. Всеки успех се вижда в края на живота или след смъртта му. Ван Гог е умрял в бедност, а сега картините му струват милиони.
За мен успешните деца са най-големият успех в живота. За себе си нямам притеснения - аз винаги ще се оправя. Ако съм здрава няма вариант да остана без работа, имам много таланти.
Няма как да не е по-трудно да си сам. Най малкото сметките са двойни, но пък и не е кой знае какво, ако си бил работещ. Е, ако си била без доход е различно. Мамасита да го мисли. Друг е въпросът, че до откат е тегаво да раждаш.
Епа кой е раждал до откат - това са 3 деца, не 7-10. Нормално семейство, но изглежда "до откат" в лицето на тия с едно дете.
Между другото, аз казах, че не ходя на работа, не че съм без доходи. Но както и да е.
И не знам дали си правите сметка, но да си дадеш спестяванията за първоначална вноска и да имаш кредит - това вече значи, че не само си на нулата, а под нулата. Което е неприятно и за съжаление те връзва да работиш, дори да не искаш. А аз искам винаги да имам опцията да не работя. Та така, ако всеки дърпаше чергата към себе си, сега щяхме да сме семейство с 2 големшки висящи кредита, което си е тегаво, а насреща - някакви полуизплатени имоти, които не е ясно дали носят приходи или по-скоро дърпат ресурс. В момента да кажем едното дете е подсигурено, може да повторим същото упражнение за останалите, ако се появи възможност. Макар че вече ми е все по-трудно да се реша да си давам парите за мафиотските тухли.
.
Не бе, това са си факти. Децата са налице, животът без кредит е налице, обаче продължавай и ти, обясни ми как съм необичана, неуспешна и изобщо животът ми е пълна мъка и трябва да бягам с 200 (но накъде? в Австралия, може би, или в Канада...)
Аз сега се сещам за една българска черта - свенливи сме да се говори за пари, точно както сме свенливи и неграмотни за секса. Та нещата стават едни такива емоционални, овъртолени...а реално е толкова лесно и прозрачно, ако си направиш сметката в пари.
Ако някой се кефи да има десетилетия изплащане и да не може да си позволи sabbatical или ей така да спре да работи на млади години - може, позволено е. За мен обаче не е знак за успех да си под нулата и да не може да слезеш от въртележката.
Иначе си признавам без бой - в момента ми е по-рентабилно да работя за успеха на мъжа си. Респективно и за децата си, по начин, по който никой няма да е ощетен.
Аз сега се сещам за една българска черта - свенливи сме да се говори за пари, точно както сме свенливи и неграмотни за секса. Та нещата стават едни такива емоционални, овъртолени...а реално е толкова лесно и прозрачно, ако си направиш сметката в пари.
Ако някой се кефи да има десетилетия изплащане и да не може да си позволи sabbatical или ей така да спре да работи на млади години - може, позволено е. За мен обаче не е знак за успех да си под нулата и да не може да слезеш от въртележката.
Иначе си признавам без бой - в момента ми е по-рентабилно да работя за успеха на мъжа си. Респективно и за децата си, по начин, по който никой няма да е ощетен.
А това с "ремаркето" изобщо не го разбирам, може да е казано с ирония, но не искам да съм на мястото на това дете. Показва отношението, особено пък за майката, това никак не говори добре. Ама разни хора...[/i]
О, отдавна не се връзвам на приказки за драматичното, тъжното и страшното. Животът се живее в рамките на деня и ако нещата вървят там, всичко е ОК. Ако се чувствам приятно, много е трудно някой да ме убеди, че всъщност трябва да съм на нокти и да ми е гадно:)
И разбира се, че се търся, то пък да си винаги 100% сигурен и да контролираш нещата...съмнява ме, по-скоро имаш илюзия за контрол и правилност. На такива хора животът им сервира изненади. Аз моите изненади вече си ги изядох и си измих чиниите, така че отстрани ми е интересно да гледам как правилните хора на свой ред си падат върху лицето, особено след като ми обяснят колко грешно правя нещата.
И разбира се, че се търся, то пък да си винаги 100% сигурен и да контролираш нещата...съмнява ме, по-скоро имаш илюзия за контрол и правилност. На такива хора животът им сервира изненади. Аз моите изненади вече си ги изядох и си измих чиниите, така че отстрани ми е интересно да гледам как правилните хора на свой ред си падат върху лицето, особено след като ми обяснят колко грешно правя нещата.
Аз не виждам нищо странно в мисленето и действията на Сирената по имотния въпрос. Напротив - издава рационалност и далновидност, която никога не е излишна.
Пример - Първият ми мъж имаше 2 апартамента (наскедствени), когато заживяхме заедно. И дете от преден брак. Когато се заженихме, техните го натиснаха да им ги припише, но той им приписа единия (те живееха в него), а другия на детето си. Малко след това - забременях..И повдигнах въпроса. Веднага беше обещано, че вторият ап ще бъде записан на сина ни. Още повече, че се кръсти и на дядо му. Но дядо му почина година по-късно, а при нас започнаха първите драми и пробойни, после се разделихме и тн.
И обещанието не беше спазено.
Разбира се, той и до днес твърди, че го е завещал на него (и вероятно е така)..но.. гаранция-франция.
Много по-точно щеше да е ако всичко си беше юридически регламентирано.
Пример - Първият ми мъж имаше 2 апартамента (наскедствени), когато заживяхме заедно. И дете от преден брак. Когато се заженихме, техните го натиснаха да им ги припише, но той им приписа единия (те живееха в него), а другия на детето си. Малко след това - забременях..И повдигнах въпроса. Веднага беше обещано, че вторият ап ще бъде записан на сина ни. Още повече, че се кръсти и на дядо му. Но дядо му почина година по-късно, а при нас започнаха първите драми и пробойни, после се разделихме и тн.
И обещанието не беше спазено.
Разбира се, той и до днес твърди, че го е завещал на него (и вероятно е така)..но.. гаранция-франция.
Много по-точно щеше да е ако всичко си беше юридически регламентирано.
Аз не виждам нищо странно в мисленето и действията на Сирената по имотния въпрос. Напротив - издава рационалност и далновидност, която никога не е излишна.
Пример - Първият ми мъж имаше 2 апартамента (наскедствени), когато заживяхме заедно. И дете от преден брак.
Пример - Първият ми мъж имаше 2 апартамента (наскедствени), когато заживяхме заедно. И дете от преден брак.
За справка по въпросите с подарените апартаменти и успехът в живота - съседната тема "Приятелят ми буксува".
Между другото, говорили сме си, че може да вземем апартаменти на децата, но без да им казваме, че са техни, докато не станат на 30. Във всеки случай няма да им връчим ключове и нотариален акт на 18 годинки. Нека сами се поизпотят, а после може да има и приятна изненада. Ако се окажат хора - ако покажат неприятни тенденции, тогава ще се преценява. Ей ме на, аз подаръци откъм имоти нямам, щото съм неблагонадеждна. То и затова се вика наследство, а не подарък - щото си идва с някакъв ред и докато не дойде редът, не ти се полага, човекът може да си го изхарчи за круизи.
Между другото, говорили сме си, че може да вземем апартаменти на децата, но без да им казваме, че са техни, докато не станат на 30. Във всеки случай няма да им връчим ключове и нотариален акт на 18 годинки. Нека сами се поизпотят, а после може да има и приятна изненада. Ако се окажат хора - ако покажат неприятни тенденции, тогава ще се преценява. Ей ме на, аз подаръци откъм имоти нямам, щото съм неблагонадеждна. То и затова се вика наследство, а не подарък - щото си идва с някакъв ред и докато не дойде редът, не ти се полага, човекът може да си го изхарчи за круизи.