Мъж,обсебен от дъщеря си

Тук не говорим за никакво "изкарване" както ти го наричаш,а за емоционалнота състояние в което си и как то влияе на детето ти.Ще дам един прост пример.Преди майка ми и баща ми да се разведат е имало доста дразги между тях които научих след години.Но никога няма да забравя колко унила беше майка ми постоянно,как се опитваше да скрие от мен че е плакала и как почти нищо не я радваше.Това положение продължи около 1-2 години,през които тя не предприе раздяла за да не ме нарани.Но в крайна сметка,лично аз повече страдах до я гледам така ,отколкото разведена и щастлива с друг.Но всеки е различен,има доста хора които явно са на мнение,че.за детето е най-добре или мама и тати заедно или сами по отделно.Родителя трябва да е робот без чувства ( или поне да не ге показва пред детето) и всичко ще е цветя и рози

Не, не си права.
Не " доста хора са на мнение", а децата са на мнение, ако въобще можем да говорим просто за мнение.
Децата са егоисти, така се раждат и е съвсем нормално да искат да запазят своето щастие, което е даденост за тях- живот с майка и баща.
Затова казвам, че щастието на родителя не е щастие за детето, когато другия си отиде.
И да, ако родителят не стоварва върху детето личните си чувства към трето лице, детето ще е щастливо в незнанието си.
Но пък, родителят ще е нещастен.

Майка ми реши мен да пита дали да се разведе, като изтъкна причини, които впоследствие се оказаха силно странични.
Като скри основната- другия мъж.

Незнам,не искам да споря с никого..може би има родители, които са много добри актьори или деца които нямат толкова силна интуиция или връзка с родителя и могат да си живеят в лъжа,заблуда и спокойствие с години

Не става дума да се живее в лъжа, а да се поеме родителска отговорност. След като вече сме създали деца е редно да им отделим нужното време, поне докато са малки. На 15г вече не ми пукаше къде и с кого ходи мама, а на 16г даже ми беше гот като иде някъде. Но дотогава ревнувах и си я исках за мене. Моите деца няма да искат да се разкарват между баща им и мене ако се разделим. Дъщеря ми още роптае, че трябва да се обажда на приятелката си преди да тръгне, защото не я знае дали е при майка и или при баща и. И майката и бащата живеят сами, без партньори и на една спирка с автобус един от друг. Тук живеят една седмица при единия и една при другия. Ако трябва да търпят и гаджета, че и, не дай Боже, деца на гаджета и това ту при единия, ту при другия, ще изкукат съвсем.

Не е сложно родител да отдели време за връзка без да намесва детето. Особено ако, както в случая, е гледано смесено. Може да живеят както искат докато детето е при другия родител, а като е при тях да си го гледат сами и да не показват връзка или даже привързаност към друг човек. И вълкът сит и агнето цяло. След пубертета са свободни завинаги.

По твоите думи трябва с ММ да се самобичуваме май.. Аз че ще му родя дете и другото му такова ще "изкука"  да ме търпи мен и брат си , а той че и причинява тази тежка травма и не е поел отговорност за нея...Пу пу ,че сме лоши хора

Детето от предишната връзка няма никакъв позитив от новото полубратче, особено ако е от майка му. От нова връзка на бащата съм забелязала, че не ревнуваме толкова. Нищо не научава от новото бебе, нищо не получава. Новото бебе е допълнителна уста за хранене и нов наследник. Ще се отделя по-малко внимание на голямото дете, както по принцип се случва като се роди второ дете. Нормално е мащехата да не се занимава много с чуждото за нея дете. То, след появата на нейното често се превръща в нежелана тегоба. Ревнува и изисква още повече от баща си  и близките му. Детето е било свидетел на една раздяла. Предполага, сигурно, че ако вие се разделите, даже няма да вижда братчето. Децата на разведени родители често не се проектираме в бъдещето с новите партньори и децата им, защото предвиждаме евентуалната раздяла. За мене партньорите на родителите ми бяха временен придатък, който в един момент изчезва от живота им и моя. Следващия, моля.  Затова и не влагах особени емоции във връзките с тях, нито тези, които създадох. Което не е непременно лошо. Просто ставаме по-внимателни към кого се привързваме.

Във вашия случай детето се радва. Всяко дете е различно и изживява по различен начин дадена ситуация. Щом засега е доволна и няма конфликти всичко е наред. Това не означава, че отношенията ви ще останат безоблачни и прекрасни цял живот. Има такива деца. Баба ми никога не се е сърдела и мислела на втората, трета и не знам си коя жена на прадядо ми. Но накрая полусестра и и последната мащеха я обезнаследиха. Е, обезнаследиха и полубрат и, който за мащехата беше роден син, но горчилката остана. Сложни са такива отношения.

Вроденият егоизъм (трябва да) се изтръгва към 6-7г. Другото е преходът към егоистичен възрастен.

Утре същото същество ще мисли, че всички трябва да се съобразяват с него, но няма да е вече на 11 и ще е проблем.

Вроденият егоизъм спасява от много проблеми и най-вече от това да станеш поредната жена-изтривалка. Тъй че не е за изтръгване, освен ако идеята не е да се продуцира вечна жертва.

Нормално ми се вижда да не гориш от желание да се появяват нови бебета, не заради наследството - не мисля, че децата разбират и мислят за наследство - а заради родителското внимание и страх, че ще станат нежелани. А в много случаи точно това и се случва, всеки родител е зает с новия си живот и общото дете се прехвърля като багаж. Иначе родителското лицемерие край няма. Детето трябва да е щастливо, щом мама е щастлива, няма избор. А какво му е в душата, само то си знае.

То затова ни е дадено дар слово-за да говорим.Какво му е в душата няма да си знае само то, ако споделя с родителите си.Точно затова в преден пост бях написала че разговорите с детето са много важни.Вече дали родителя е предразположил детето да споделя с него спокойно какво го притеснява е друг въпрос.А пак и не мисля,че ако детето ти е нещастно няма да го забележиш..Изключвам случаите в които родителя вятър го вее на бял кон,няма как да отрека че има и такива.

Няма голям смисъл да се разговаря с родителите. Те са по-големи, по-опитни и по-хитри, винаги ще успеят да те надговорят. Няма да си спрат плановете заради разговор с детето, започват да увъртат докато се съгласиш с тях или направо те информират за решението си. Като дете нямаш избор, няма как да избягаш и се налага да се примириш. Интересите на детето/родителя понякога са противоположни. Например нека кажем, че съм на 10 години и новият приятел на мама не ми харесва. Нищо брутално - просто антипатия. Каква полза ще има да ѝ споделя чувствата си? Точно никакви. Тя се носи на крилете на любовта, правят си плановете, моето мнение като дете е абсолютно без каквато и да е стойност. Ще ме увърти как трябва да го опозная и как сигурно все някога ще го харесам...

Говоря за детския егоизъм, който върви с манипулативност. И ако останеш на това ниво, ставаш поредният повреден, който се чуди защо не може да се впише в обществото.
Не става дума за здравословен егоизъм.

Уж си права, ама не съвсем.

Вроденият егоизъм на възрастните си действа без проблем- в тази тема мотото е същото: " Щом аз съм добре, спокойна и щастлива и детето трябва да е така".
Или другото: "Децата ще си хванат пътя и ще остана сама, затова имам право да съм щастлива с друг мъж".

Което показва, че като дете, колкото и да са се опитвали да изтръгнат егоизма, не са могли.

От друга страна, като гледам по улиците и заведенията деца, на които дума напреки не се казва, докато се търкалят по земята с кански рев, не си представям на родителите им и през ум да минава, че като пораснат, никой няма да се съобразява с егоизма им.

Аз си мисля, че всички сме егоисти - и като деца, и като възрастни, а манипулативността е вродена в различни количества. Малките интриганти си личат още на 5. Не знам дали е поправимо с възпитание, приемам го за черта в характера, малките интриганти стават големи интриганти.

Тук просто става дума за сблъсък на интереси. На мама/тате интересът е да са щастливи с новия си партньор. Детето счита, че ще е най-щастливо с двамата родни родители вкъщи. Кой е егоистът? Кой следва да отстъпи и да си смири егоизма?

Здравейте и от мен.
При нас има развитие - да, вече не спи в нашето легло след като баща и поговори с нея.
Естествено тя не се отказва да ме провокира - влиза в стаята ни постоянно, реши се и ми преглежда нещата...но все пак е дете. По-неприятното е,че вече е ваканция, и очаква баща и да я разнообразява ежедневно, включително и да ходи с него на работа или той да работи от вкъщи.
Просто това дете няма приятели ,не умее да комуникира с деца, от съучениците си с никого не поддържа контакт. Майка и я държи в къщи /поне така казва/ и непрекъснато атакува баща си и на него това му трябва. Майката не я пуска на лагер а и няма възможност да я заведе на море или където и да е , а явно има финансови проблеми и ми се скъса сърцето като каза, че нямат какво да ядат..не че майка и не я остава сама за да ходи по заведения вечер.
Аз продължавам опитите да се сближа като изпълнявам желания но определено е трудно - просто си е темерутесто това дете!
Много се напрягам, защото бащата не изисква нищо от нея с мотива, че в къщи прави много неща и си е заслужила почивка,като под почивка разбирайте дори да не си отсервира.
Няма да се откажа,не от инат, просто защото наистина смятам че няма начин да няма начин.Стъпка по стъпка ще стане.

Трябва много да държиш на тоя мъж, за да се подлагаш на всичко това.