Детето ми е на година и 2 месеца. От самото начало е доста нервно и ревливо бебе. Отначало го отдавахме на колики, после на зъбки, и така си продължаваме. Но с напредване на времето, започвам да се чудя дали всичко е наред със самото дете. Покрай трудностите с детето, липсата на сън, умората, липсата на помощ, аз също станах доста нервна, дори стигнах до психиатър, като неговото мнение беше да се наспя и всичко ще е ок. Супер, ама как да стане като детето не спи и не понася никой друг да го успокои. Да се разбира, че може да посинее от рев оставено дори с баща му. Ето и кой неща ме притесняват по-конкретно.
1. Има затруднения със съня. Обикновено заспива на ръце, с изключение на няколко единични пъти. Буди се непрекъснато, стряскайки се, дори понякога треперейки. Седя до него докато спи, без изключения, защото ако се събуди и аз не съм там, изпада в истеричен рев и става много трудно да го успокоя. Обикновено като се стресне, ставам да го нося на ръце, за да заспи отново. Важи и за дневен и за нощен сън. Буди се и от най-леките шумове.
2. Проблеми с храненето. Яде много малко и много трудно. Яде само някои определени храни и то невинаги. Понякога и мляко отказва. Имах проблеми с кърменето, но с цедене успях да му осигуря кърма до 6 месечна възраст. Отначало отказваше адаптирано мляко, но свикна с него, макар и трудно. Захранен е в 5 месец. Развива се нормално, расте и наддава нормално за възрастта си. С изключение на последния месец и половина, в който не е качил нищо. Храненето е кошмар, случва се да реве от глад, но да не иска храна. Избягва да дъвче и почти всичко пасирам все още.
3. Много е нервен и много плаче. Това е основният проблем. Напоследък започнах да се чудя дали е в границата на нормалното. Давам пресен пример от вчера- събужда се с рев, не успявам да го приспя, истеричният рев продължава час, въпреки всички мои опити да го успокоя, да го гушкам, да го нахраня, да дам вода или сокче, да му пусна детско филмче, да му пея, да го изведа на въздух и т.н. Този епизод се повтаря по няколко пъти на ден. Освен тръшкането, че съм му взела нещо опасно, или че съм отишла до тоалетната. Както казах, от раждането си има такива моменти, в които нищо не помага, когато се разплаче. Иначе се движи много, ходи стабилно от 10 месечен и постоянно е в движение.
Питала съм педиатрите, които посещаваме. Според тях "просто си има такива ревливи деца". Аз обаче вече започнах да се отчайвам и притеснявам. Дали е просто някаква криза на израстването или да потърся специализирана помощ, детски психиатър или невролог или и аз не знам какво...