С какво ви изненадват половинките?

Май трябва да смениш заглавието. Нещата са двупосочни, трябва и двамата да опитвате.

Десет години не са толкоз много, че да си омръзнете.
Дали и двамата го искате?
Можете да си карате по инерция, ако няма напрежение, скандали и не си пречите.

Като вземе да свърши нещо, за което мърморя от месеци! Изненада!

Спете да се нервите.
Поговорете си.
После ти го изненадай с почивка някъде за 1-2 дена, любовен уикенд. Ама не го питай иска ли /мъжете по принцип не искат, обаче после им харесва/, направо му кажи че за еди кога си ще направиш резервация еди къде си.
После поискай да те изведе на вечеря.
После - на кафе. Може да го комбинираш с покупка на дрехи за него и теб /зависи колко ще издържи/ в мола.
После - отидете на гости в приятели.
После - в къщи си запалете свещи на вечерята...
И така... Двамата да си прекарвате заедно хубавите моменти.

И по-често секс... Вдигни му самочувствието с някоя закачлива приказка...

Ще стане...

Тъй ставало то...

С нищо...като се замисля, от дълго време не го  е правил.

Изненадата на повечето  мъже май е, че няма изненада.
Не ви ли се е случвало- да очаквате нещо, а да не получите нищо? И в такъв момент ви идва тигана да го ползвате по друго предназначение.

“Жената е извор на любов”...и така нататък. Да си седиш и чакаш, и искаш, и искаш, без да успяваш да отключиш желаните реакции - не знам на какво точно се надяваш.

Аз лично не се надявам на нищо. Тези индивиди отдавна не са в живота ми. Аз обичам мъжа да се сеща сам за изненадите и всичко разбира се да е взаимно.

Явно няма взаимност и можеш да подмениш субекта.

Преди имах един, който го беше срам да го видят, че носи букет и го криеше в багажника на колата. Много са странни мъжете, срамуват се от необясними за мен неща- да покажат уважението си и любовта си на жената на публично място и да ги видят, все едно е слабост за тях.

Ми, ако знае/мисли, че това очакваш, и така е по протокол, с той е неубеден - така се получава.
Няма универсална рецептура.

Когато го зарязах, тогава се развихри откъм идеи. То не бяха цветя, парфюми, кожени елеци, даже мед от Юндола .. всичко оставяше при приятелката ми, понеже аз тотално бях ограничила контакта му с мен. Казах и, каквото и харесва да си го вземе за нея, каквото не - да го изхвърли.

Някои така се сещат. Като изгубят човека и започват жестовете...след дъжд, качулка.

Много е хубаво човек да те изненадва с нещо, може малко да е, дори да не е подарък, а нещо мило да направи за теб, тези неща поддържат и любовта и страста и всичко. Спрат ли жестовете и старанието и любовта си е отишла.

Така е. Особено като навлезе рутината в отношенията.

А ти какво правиш за човека? Защо зарови в миналото, нали си с друг сега, и пак не е ок?

Имам други приоритети в момента от мъже. За това и не споделям за настоящ, а за минали, ако не забелязваш. И то това, което споделих не е за последния..а просто за човек, който се сетих, че не е бил по изненадите.

Ми не, понеже като цяло се оплакваш от мъжете.  Извини ме, не разбрах!
Щом има приоритети, това е добре, все пак.

Последният ме изненада с почивка в Париж, на която на 14-ти февруари ми направи друг подарък, който очаквам след 2 месеца. Изненадата след това беше, че той не е готов. Но аз си чакам подаръка с нетърпение и без него. За това и немога да се включа по темата с мнение за настоящ. Но не се оплаквам от мъжете. Няма идеални хора, и аз не съм идеална.

За мен не е изненада туй, което разказваш.
Пак се сетих за оня, който отговарял на 49 от 50 критерия, но пък избягал от среща, преди да се съберат да живеят заедно.

Всеки разбира по-различен начин.

Сутрин, често ми оставя бележка на хладилника или на масата с мило пожелание, понякога и рисува 3 човечета + котка, олицетворяващи семейството ни ❤

На така зададен въпрос, мога да дам няколко отговора:

1/. - С нищо не ме изненадва! В смисъл - макар и с не голям стаж заедно, се познаваме много добре. На моменти буквално си четем мислите. Или както говорим на една тема, изведнъж и двамата се сещаме за нещо коренно различно.

2/. - Определено се надявам да не получа от него някоя определена "изненада", че в това човек никога не може да е сигурен!

3/. - Последно ме изненада, когато го бях изпратила да купи цветя за рождения ден  на майка ми и след това да мине да й ги подари /аз нямах възможност да отида/. Връща се у дома с един букет. И аз учудена го питам: "Какво стана, защо не й остави букета?". Отговори ми: "Оставих й го. Това е за теб!".
/Принципно като го видях точно с такъв букет се учудих, защото този вид цветя подарява само на мен, ама... /

Сега, с риск да шокирам голяма част от форума, ще споделя нещо - например за последния повод /общ и за двама ни/, не получих нищо. Дори и цвете. Съпругът ми работи на смени /доста тежки, да не изпадам в подробности/. И нямаше физическата възможност да отиде дори и за един букет. Сега ще кажете - може и по Интернет да се поръча, или да възложи задачата на някой друг. Да, правил го е и това. В момента имахме известни притеснения и около едното дете. И аз нищо не му подарих. Никой не се е тръшнал...

За мен лично не е важен самият подарък, а това което се влага.
Предпочитам 100 пъти да ме погледне в очите и да ми каже: "Обичам те!". Като минавам край него, да ме дръпне за ръката и прегърне. И не само да го каже разбира се, а и да го показва с действията си - не материални подаръци. Дори и чисто ежедневни, битови нещица. За някой може да са дребни и незначими, но за мен са много показателни и означават много.

Разбира се, всеки се радва на подарък. Но за мен не е самоцел и не е достатъчен. Много по-важно е отношението не на конкретния повод, а цялостното.
Не ме устройва темерут у дома /извинявам се за израза/ и за конкретния празник - луксозни подаръци, изхвърляния и т.н... И после пак по старо му... Едно откъснато цвете при разходка в гората, или пък ей така минавайки край цветарския магазин заедно - влиза и ми подарява стрък цвете, ми говори много повече, отколкото огромен букет за 8ми Март, Р.Д. и т.н.

Да, жестовете са много важни. И не трябва да се забравя за тях. За да се поддържат едни отношения несъмнено трябва и двамата да го желаят. А така също и да са на една честота, да имат общи цели и да искат да ги постигнат с точно този човек. Да има и диалог, разбиране. Иначе няма как да се получат нещата. Ако го няма това, колкото и да даваш и да ти дават, не е същото.
Сложно е, и за съжаление не се случва често, всеки да си намери точния човек.

Напълно съм съгласна. Най-важното за една двойка е да са добри приятели и партньори. Да са един до друг във важните моменти, да са искрени и сериозни в отношенията си. Така се гради семейство, а не с букети и бижута.
Разбира се, че и жестовете са важни. Например ако е 8-ми Март би било странно, мъжът ми да не ми подари поне едно цвете или ако е рождения ми ден...но въпреки всичко, за мен е по-важно да е измил чиниите или да е направил вечеря, ако ще се забавя на работа, вместо да ме чака пред телевизора.

Иначе, рутината понякога наистина става вредна. При нас, например, ако дълго време сме били заети на работа и не сме имали и един спокоен уикенд заедно, започваме и да се караме повече. Най доброто "лекарство" е едно кратко пътуване извън града(особено ако сте от град като София ). Да отидете на гости на семействата или на приятели или просто да резервирате една-две нощувки в някой китен хотел. Не се иска много, освен 1-2 свободни дни и желание. Опитваме се също така поне веднъж-два пъти месечно да вечеряме навън, да ходим на кино и поне веднъж седмично си правим разходки само двамата. Съчетаването на почивка от стресовото ежедневие и прекараното време заедно, според мен са най-добрия начин да си разнообразите отношенията.

Допълвам - партньорите да са коректни един към друг, с отговорност към това, което вече са съградили - сем-то, да няма изтичане на чувства , пари  и всякакви други "ресурси" към трети лица. Това е важното или поне е по-важно от подаръци, диаманти,круизи и цветя.
Моят ме изненадва мен/и детето/с храна- я сладолед, я сладкория, я шоколади, я кис.мл.и кашкавал, месни продукти, нещо вкусно- носи ми ги от друг град, повтарям-от друг град , и не че ние нямаме, просто от конкретен производител. Следи какво и е харесало и ни изненадва.
 Аз сама му забраних цветята. Получавах на раб.си място цветя и дори не ги пренасях до вкъщи. Букети не искам. същото важи и за саксийните- вече ги раздавам на съседки. Парфюми - също, имам достатъчно и съм капризна относно лични вещи-трябва аз да ги избера, заменяла съм негови подаръци, когато не ми харесват.
Бих искала изненади с почивки, но едно , че не са в стила му, второ, че е на тежки смени по 12 часа и или работи, или спи-това е положението, отпуски няма. А,сега, според форумския регламент да взема да се разведа , щото вместо диаманти получавам храна  и свобода да правя каквото си искам.

Моят най-често ме изненадва с цветя или желирани бонбони (много ги обичам 😂)

Почивки и излизания по ресторанти аз ги организирам, но аз и по принцип съм по тази част, тъй че не е проблем.

Смятам, че в една връзка и двамата партньори са важни и внесеното разнообразие в ежедневието е от съществено значение. Не е редно да се чака само единия да действа. И както са те посъветвали и по-назад в темата - излезте на ресторант, кино, театър, отидете някъде за уикенда, направи му подарък без повод.

С времето ако трябва нещата сами се случват ... моя все ми повтаря че няма да изневери е от 4г.. нищо не съм разбрала
Все още но такъв е живота с мъжете после ми говори някви че ако се напие до смърт може да се искуши ... или ако сме в българия аз а той в чужбина можело да стане нещо да го превърти подарявал ми е цветя не за всеки повод де от време на време понякога е ужасен неможе и дума да му кажеш... немусе прави нищо понякога ме обича и все сме на вън различни са

Със сметката за тока.

С приятно посещение на реномиран ресторант.

С две деца у нас- кака на 5 години и бебе на 5 м не очаквам почти нищо от мъжа си. Каката е със проблем с говора и е страшно стеснителна. Започва да ходи на ПГ в градина на 17.09. Бебето е страшно ревливо . Мъжа ми работи на две места. Излиза в 7 прибира се в 22. Учи магистратура и трябва да се дипломира. Не очаквам нищо от него. Изненадва ме като си остане у нас или прекара някоя вечер вкъщи.
Секса отдавна е рядкост

Не ме изненадва. Той хич не е по жестовете и по изненадите. А и аз много не съм фен на изненади. Ако ми предстои нещо приятно предпочитам да знам предварително, за да се насладя на очакването. Ако е неприятно пак предпочитам да знам, за да съм подготвена.
А иначе рутината определено я има след 13 год. Имаше моменти в миналото, когато това много ми тежеше и ме дразнеше. Трудно се примирих, че няма да е като в началото, нито така както аз си го представям. Сега не ми пречи. Съжителстваме тихо и кротко, вече отдавна не се караме, не си пречим, всеки си има свои мисли и занимания. Приятно ни е, когато сме заедно, без да страдаме неутешимо, когато не сме (първите години бях ред сълзи, ред сополи, когато отиваше на работа  ). Вече не умирам от ужас от мисълта, че може да се разделим. В началото не ми даваше покой тази мисъл. Изобщо така ми е по-добре. Няма розови облаци и пеперуди в стомаха, но пък има едно спокойно и кротко съжителство. А на определена възраст човек се научава да цени спокойствието повече от адреналина.

Благодаря ви на всички за отговорите. Малиш, не ви е лесно, но с порастването на децата някак нещата стават малко по леки. Ние сме с кака на 11 и още едно дете  на 3. Ситуацията ми е  много позната.
Аз не искам кой знае какво,искам малко повече разбиране, но вече нямам идея как да подобря(започва да ми липсва и желание) нещата, вероятно ще са така докато на някой му изври чайника. Като цяло мъжът ми работи има си частна работа, ядове като при всяка такава,вечно натяква как не го разбирам. Все ме обвинява, работата ми била с ниска заплата,къде директно ,къде индиректно....Примери всякакви за други хора.....сещай се снахо. Вечната смяна на настроенията му просто ми идват в повече, не се ангажира с децата било разходка или ей така да поеме самоинициатива,а ако това се случи е за час и не се трае защото малкото го побърквало какво било това възпитание,е не ги ли възпитаваме 2 мата?!! . И накрая се сърдим щото нямало ласки.....и там дейност няма,чака мен. А за децата няма на кой да разчитаме, и така години.....години! Споделям за някакви мои планове, казва на толкова години сега ли съм се сетила, преди време пък ме подкрепяше, не казвам , че съм лесна и аз, но ми тежи! Не намирам подход !

Позната история. Но наистина не очаквам нищо. Свиквам с мърсотията, разхвърляните неща, с праха... 
очаквах като се роди бебето свекърите да ми помагат с бебето но уви. И тук здраве да е. Ще мине и това

Хм, наистина е неприятно, че е станал толкова дистанциран. Според мен е нормално да се изморява и изнервя от работата, но отношението особено към  децата е неприемливо. Със спорове не мисля, че нещата ще се оправят, но опитай една вечер да останете само двамата, ако има кой да гледа децата би било добре и наистина поговорете. Не само за проблеми, а просто си обърнете внимание, със сигурност не си споделяте всичко покрай ангажиментите и така ще може да наваксате и да започнете да се разбирате по-добре. Според мен не трябва да оставяш нещата така, защото няма да стане по-добре ако бездействате. Не плачи, не вдигай скандали, а спокойно му обясни какво мислиш и какво ти липсва. Чуй и неговата гледна точка и потърсете компромис.

Семейството е най-важно, бори се за него.

Значи, той с деца не се занимава, иска жена му да си ГИ гледа, ама и повече пари да носи.Все сърдит и недоволен, ама и той явно не носи пачките, щом "чака" на жена си...И после "Жена, вдигай краката с кеф!".
Брей, че "мъж"!   
Не ми се е случвало, но направо си представих ситуациите....Какво бих направила:
ами, първо бих се дистанцирала за известно време, например седмица/месец.Просто да спра да го "чувам и виждам", за да си избистря нещата лично за мен.После, ако той забележи охладняването ми и почне да "се почесва"-какво, аджеба й става на тая моя жена?, сядаме с по чаша вино/бира/кой каквото пие и си "изповядвам" всичко, което ми тежи.Като започвам с това, че изобщо не очаквам отговор от него, нито реакция, просто го "използвам" вместо психолог, да спестя малко пари.Щото ако не "излея" чайника, съществува реалната опасност семейството ни да отиде на кино.
И ще си кажа всичко...колко ми е писнало от мен, от него, от децата, от зле платената работа, от липсата на обич, от липсата на подкрепа, от липсата на емпатия, от липсата на семейство....всичко, което ми тежи.
И после ставам и си лягам, оставяйки го да смели "разговора", ако иска.
Няма скандали, няма разправии, няма натяквания, няма очаквания.Просто едно изпускане на пара в стил "Вече толкова ми е писнало от всичко, че няма ли промяна, всеки си хваща пътя!".

Съгласна съм с това, че е хубаво да си споделиш всичко и наведнъж. Но не е ли по-добре да дадеш шанс на половинката да се изкаже, да обсъдите проблемите? Предполагам зависи и от човека, и от комуникацията във връзката, но все пак. Също така, смятам че за дълготрайна връзка е важно да не се говори за раздели, да не се допускат като вариант, защото така се превръщат и в нещо възможно, което би трябвало да е само в случай, че нищо не помага. "Всеки да си хване пътя" не би трябвало да е опция в семейство, особено в такова с деца, защото това ги променя завинаги и ги ощетява много.

По-добре е да чуеш как съпругът ти обещава, че ще се постарае, отколкото да се гледате лошо още ден-два и после да е същото или той просто да те смята за още по-голямо мрънкало.

Обикновено, когато види нещо, което му напомня за мен го купува! Колкото и абсурдно да е то!
Иначе, се прибира и с цветя ( без повод ). Последният път беше се прибрал със слънчогледи, мръсен до уши!

По принцип, да.Обаче, (само предполагам), за него подобно словоизлияние може да е като шок....в смисъл, той знае, че нещо не вървят нещата, но (като повечето мъже) допускат, че тя само си мърмори там, недоволства си нещо, обаче иначе, всичко си е наред.
А то не е наред.
Затова, аз бих му дала време да осмисли нещата.Ако в същия момент очаквам отговор, вероятността да се почувства обвиняван, напрегнат и да влезе в защитна роля, е огромна.
А аз не искам война, отново, нали?ТЪрся решение на проблема, а не отново да правим разбор кой крив, кой прав.
Ясно е, че вина имаме и двамата.Аз просто излагам фактите и начина, по който се чувствам, а после, като премисли нещата, очаквам да чуя и неговото мнение.Което би трябвало вече да съдържа и информация какво правим занапред, накъде вървим и ще стигнем ли "там" заедно.

Janinna страхотно е това което прави твоето момче за теб, а ти за него какво правиш?
Ради, Амур и двете сме много прави! Знаете ли какво ми казва когато се опитваме да говорим,нищо градивно нямало в разговорите по добре да спра да приказвам тъпотии.И още нещо забелязах гледайки вайбъра му, че една дама с която по работа си пишат вече 2 пъти чата е премахнат,това какво ви говори?! МИсля,че освен децата нищо,ама нищо не е останало....

melody007 Старая се да му отвръщам по същия начин. Последния път му бях купила боксерки и ги бях направила като букет
 При нас всичко е от към забавната страна, макар и да не е нещо голямо и скъпо , гледаме да го поднасяме по забавен начин, на другия! За нас е важно всекидневно да изразяваме любовта си, не толкова с вещи, а с жестовете един към друг. Така си тръгна, и така си остава....

Чудесни сте! Желая ви много, много щастливи споделени мигове!

Ами, ако само чата с нея е трит, вероятно има защо......Ама аз съм си мнителна и ревнива по природа, така че не съм "фактор".
Но, обикновено когато една жена я налегнат съмненията, най-вероятно има защо.

Силно ти препоръчвам да гледаш филма Fireproof. Най-добре да го гледате заедно двамата.

Каква работа имаш да гледаш вайбъра му? По-добре ли ти стана от това, което видя?
Ако си ревнива и досадна, разбира се, че изтрие. Вероятно няма нищо градивно в разговорите ви, тоест, не знам дали си струва напъването да се спасяват умрели отношения.
Пиша ти това съвсем добронамерено. Надявам се да се съвземеш и да се намериш, животът не е мъжът до нас.

Струва ми се, че май и ти не си съвсем сигурна дали искаш да си с него или не. Едно е да имате проблеми, да сте се дистанцирали по една или друга причина, но всъщност да се обичате, друго е да сте на крачка от окончателното отказване от отношенията ви. Не те съдя, просто може би трябва първо сама да помислиш какво искаш. Обичаш ли го все още, уважаваш ли го, искаш ли всяка вечер да заспиваш до него и да споделяте всичко? Нормално е да не си влюбена, но трябва да се обичате. В противен случай, може би е време за по-сериозен разговор. Това дори би могло да го изплаши и да започне да се старае, но ти също трябва да го искаш.

А това с колежката, може да има много причини. Може би само тя го сваля и той не иска да се разстройваш, а може и изобщо да не е нищо подобно. Освен ако не ти даде наистина повод за притеснение с поведението си, може би това не е най-големият проблем сега.

Не се обиждам, напротив! Полезно е човек да чуе(прочете различни гледни точки) Не съм ревнива(изобщо даже), но мразя да ме правят на глупак , още повече, че я познавам и че съм се натъквала преди години и на др сорт писания със  същата....няма да ги коментирам обаче, че ме е срам.Иначе съм дала пълна свобода,  Хубаво е човека до мен да пази авторите както на семейството така и на себе си! Отдавна вече не съм влюбена, но искам да имаме нормални отношения, но се опитвам да обясня, че ако искаме да имаме семейство няма да стане с нервни изблици и незачитане на мнението на другия . Обидите също не са за предпочитане, защото на него му минава, но аз не ги забравям!

В такъв случай, може би е най-добре да отидете някъде поне за 3-4 дни, само двамата или с децата, за да може да се почувствате семейство. Когато се отделите от рутината се фокусирате повече върху емоциите, чувствата и може би ще е по-лесно да поговорите.

Също така, от време на време, прегърни го или го целуни, просто ей така, със сигурност ще му стане приятно, а може и да доведе до нещо повече.

Наистина не е нормално да се карате и обиждате постоянно или пък да сте си безразлични. Всичко това, според мен, се е натрупало заради ежедневието и заобикалящите проблеми. В моите отношения с мъжа ми понякога също достигаме пределната граница и се караме за всичко, но тогава гледаме да се махнем от града, дори и само за уикенда и нещата някак си се "рестартират". Наистина помага!

Да пази аворитета на кое? Насила хубост не става.

На хората с които живее, ако ли не и е стигнал предела на чувства и емоции към мен, тогава картите се слагат на масата и до там! Тогава може да прави каквото и както го иска! Това се отнася за всички нас!

Жена, която държи на авторитета си не разсъждава така. Щом те “прави на глупак”, явно така ти е удобно. В момента просто изискваш от него да крепи къщата върху прогнили основи.
Тръгни си ти.

Ако мъжът си пише закачки с други жени, не виждам с какво добро може да ме изненада.

Забелязвам острия ти тон и в този пост, не е необходимо! Благодаря все пак за мнението ти.

Може да е остър, но не е злонамерен. Забелязах как уж не си ревнива, но комуникацията с колежка те яде като червей отвътре и уж случайно се натъкваш на неща, от които те е срам. Допускам разминаване в потребностите от интимност, близост и кой знае още какво.
Ако мъжът усеща, уважава обича и желае жена си, и  няма да има закачки с други.

Ами ако е просто за спорта?

Ако е "просто за спортта" след време няма да е. Подобни отношения вече стават "позволени" и прекрачването на границата става възможно. Или си моногамен, или не си.
Евентуално, предполагам, има двойки, които се разбират помежду си да не си правят проблеми за такива неща, но това е много "нездравословно" за връзката. Ако се обичате и уважавате ни би трябвало да спиш с други хора. Просто не е морално и не е редно, защото вкъщи те чака половинката ти, която също е личност, а не е дивана в хола.

Няма забранено, всичко е позволено, ако говорим за личности с права и свободи. Не знам защо смятате, че отношенията между хората се крепят на правила и възбрани.
И да не е “позволено”, пак ще направи каквото желае, докато един ден другият не се сблъска с реалността, дори в рамките на разговорче в чата. И идват драмите, приказките за уважението и т.н

Защото СЕ крепят на "правила и възбрани", така е било и така ще бъде. Иначе няма как да има морал, уважение и т.н.

Моят съпруг не би си "позволил" да ми причини нещо такова, защото ме обича, но и защото НЕ бива, така е възпитан и такива са му ценностите. Ако някога нещо се случи, то ще бъде грешка, а не защото е позволено, за мен важи същото.

По принцип отношенията в една връзка са и на база очаквания. Ако някой е ок с полигамни отношения, то и ще ги има, ако ли не, но все пак се случи, следва раздяла в повечето случаи. Всяко действие има последици. Не смятам, че трябва да се започва връзка с постоянно очакване за изневяра, предателство и т.н. Затова тук се намесват моралите и ценностите...

В крайна сметка обаче всеки си поставя индивидуално граници на търпение и очаквания.

Всеки си намира подходящ партньор накрая. Аз с годините станах пълна консерва, не искам мъжът ми да има жени приятелки, да излиза с други жени или да изчезва неизвестно къде и си намерих такъв мъж. Едно време бях ларж и установих, че от това полза няма, защото ти се качват на главата, Та - промених се и сега ми е по-добре.

Съществуват обаче разлики между не бива и не желая, и успокоението - докато не ме хванат, не правя нищо нередно.
Добре е всеки сам да си изясни първо това.

Това отново е въпрос на морал и комуникация. Ако за някого е успокоение, че щом не е хванат, значи всичко е наред, означава, че той не уважава половинката си и размишлява по доста детски начин. Да поддържаш връзка не е лесно и не е за всеки.

Стигаме до причините за изневяра, независимо дали е физическа, които, погледнато в дълбочина не се крият в липсата на морал. Следва въпросът кой колко ще издържи да не стъпи накриво и да наруши правилата, вечният страх да не бъдеш предаден от другия и затягането на примката.

Ех,няма ги вече онези ценности за здраво семейство дет вика баба ми.Всички сега са развалени .

Семейството се крепи на здрави отношения, а не обратното. Развалени не са, но много объркани.

Последнааа изненада е свързана с бъдещо посещение на майка му и племенниците му.
Очаквахме майка му за 2 месеца около Коледа, оказа се, че имало план да идват тримата за няколко седмици пак по това време.
Разнообразяването на трима души заедно, е далеч по-добър вариант от разнообразяване на трима души поотделно във времето.
Принцпно не обичам изненади от какъвто и да е характер. Стресират ме.
 Тази обаче е добра.


За протокола, имаме дълъг брак, цифрата върви към 20.

С невероятен секс.
С вечеря- купена, но все пак изненада, той не може да готви.

Моят гаджок (пресни на 10 месеца ) прави доста опити за разнообразяване, понякога даже се чувствам ужасна, че не го оценявам.
Онзи ден се прибра с кутия, в която имаше две секс игри със зар, изкарахме си супер готино и много забавно (позите в играта бяха почти невъзможни и поговорката "от опит не боли" не беше валидна в случая).
Иначе онзи ден ми подари цвете без повод, което ме изненада, въпреки че го бях нахокала преди време, че не ми е подарил цвете по повод именния ден и че не ме изненадва.
Също така ресторант един два пъти седмично и различни ваучери от грабо.

Ооо, на 10 месеца гаджета всеки ден си е изненада - да Интересното е, като те изненадат след 10 или 15 години Израза "знаем си и кътните зъби" винаги ми се с струвал много тъп. Познава ли някой някого изобщо? Не съм сигурна.

Често ме изненадва с покана да танцуваме в стаята, докато готвим или вечеряме, първоначално децата ни гледаха странно и с почуда какво им става на "дъртите", но сега се радват, че и се бутат да танцуват с нас.

Ние "чукнахме" 20 години заедно от брака и 27 , откакто бяхме гаждета.
Мисля си, че сме навлезнали в един по-еднообразен и лежерен период.
Дълги години се изненадвахме взаимно- бележка в дрехата, телефонно обаждане само да си кажем" обичам те", 7 години всеки ден получавах по една роза,  изненада с вкусна и любима храна за моята половинка, той пък и до ден днешен ми носи по 1 бонбон Линд от време на време..едни такива мили жестове, но те бяха безброй  като се замисля, целувка, сутрешното кафе с бележка върху салфетка и така..
Последните години минахме през изпитания-сериозен мой здравословен проблем,  напрежение с голямото ми  момче тинейджър и вече позабравихме онези закачливи периоди. Говори ли сме си, но някак покрай ежедневието, често пропускаме изненадите.
С радост ще приема някои то вашите изненади за моето момче.

С нищо не ме изненадва - и точно това ми харесва. И двамата сме напълно предвидими един за друг - и това е, навярно, част от тайната на здравите взаимоотношения... във взаимното познаване.

Липсата на секс, обаче, е сериозен проблем и ако не е предизвикана от здравословен такъв определено може да навреди на една връзка.