Момиче на 26 години съм. Имам си сериозен приятел от 4 години, или поне така си мислех. Нещата не вървят изобщо през последната година. Не знам дали вече съм с него просто заради навика, или защото държа на него. Ясно е, че все още имам чувства към него, няма как след толкова време, но не е достатъчно. Не се чувствам щастлива с него, търпя какви ли не обиди от негова страна, обаче до такава степен съм свикнала да преглъщам, че вече не ми правят и впечатление.
И тук става още по-страшно. Скоро бях на почивка в друг град, където се запознах с друго момче. Определено ми хареса вниманието, съгласих се да изляза с него просто така, да се видим за малко, тъй като честно казано се притеснявах да няма други очаквания от мен, хаха. И сега не мога да си го избия от главата, искам да му пиша, обаче не знам как ще изглежда отстрани, да не ме помисли за луда. Скоро не се бях чувствала така, като тийнеджърка
След толкова време чак се осъзнавам, че не заслужавам подобно държание и имам право на нещо по-добро обаче ме е страх да изляза извън зоната си на комфорт и да се спусна към нещо ново.