Изясняване на взаимоотношения

Ще пробвам отново със съвет - този път през унисекс призма.
В историята си ти сама отговаряш изключително ясно на собствената си дилема - обичаш го, не искаш да го загубиш, но и не желаеш да си губиш времето. Само по себе си - това категорично ти подсказва, че нямаш друга опция, освен да му зададеш този въпрос. Единственото, което ти остава е да получиш съвет тук "как най-деликатно и фино да разбереш намеренията му и дали той желае отношенията ви да еволюират в нещо много по-сериозно и трайно".
Мисля, че най-верният подход е, ако си искрена с него. Шеговитото и завоалирано подхвърляне може и да помогне, а може и бързо да те разконспирират, така че, по-скоро, визирам - съвсем буквално искрена, споделяйки му, че изключително държиш на него и би ти се искало да опитате да поживеете заедно (не влизай в излишни обяснения от рода, че желаеш да градите бъдеще заедно, прави всичко деликатно и стъпка по стъпка), но същевременно се срамуваш и страхуваш да не го изплашиш с подобна прямота и откровеност. Не считам, че е подходящо да довършваш излиянието си в ултимативна форма по обясними причини, а и няма гаранция, че и да заживеете заедно - нещата ще завършат с хепиенд. Аз лично бих избрал да подходиш уязвима към него. Ако наистина те обича - ще оцени откровеността ти и ще оцени това, че в твоите собствени очи си се унизила, а именно - ти да отправиш подобен въпрос.
Съществува и напълно реалната възможност, нищо от гореописаното, да не бъде оценено. И не само това, ами момъкът да се стресира и да пожелае да си дадете почивка в отношенията, за да "осмисли" чувствата и намеренията си спрямо теб, но пък вярвам, че си осъзнала, че е по-добре да дръпнеш лейкопласта рязко, вместо да храниш напразни очаквания и надежди, които след още 8 месеца или 3 пъти по толкова - същият герой да разбие на пух и прах, но много по-болезнено.
За съжаление, като те чета, ни най-малко не оставам с усещане, че си готова да приемеш раздяла. Независимо, че споменаваш, че не желаеш да си губиш времето - звучиш като тази, която обича по-силно и която ще се примири да бъде приятелка/любовница, докато отсрещната страна не вземе решение вместо теб и финализира отношенията ви, като междувременно ти изгуби година/и и те остави смачкана и с разбито сърце.
8 месечна връзка не е никак дълга, но ако си на 30 г, както предполагам - е съвсем достатъчно, за да се ориентираш какво чувстваш и искаш от даден човек. Ако този момък не се чувства готов и му е нужно време, за да реши дали е уместно да заживеете заедно - не мисля, че някога изобщо ще се почувства готов спрямо теб. Съжалявам, ако не звуча оптимистично...

П.С. Ужас, ако на мен ми се налагаше да чета съвети с такива размери - директно ги подминавам🤣

Ами и вие сте окъснели,  ей я Антония Петрова на третия месец се ожени.
И аз се чудя какъв е тоя зор при момите да перат гащите и чорапите на някое гадже, освен ако не са 35+ год.
Съгласна съм с Елронд, че във връзката ти си по-отдадената,  съответно по-уязвима.

С ММ също заживяхме заедно много бързо, отначало аз "пренощувах" (по няколко пъти седмично) у тях, на 9тия месец се изнесохме заедно и не си представям просто да се виждаме някои дни. Много е изтощително да ходиш да спиш у някого през ден-два, мъкнеш багажи напред-назад. Абе, гадна работа. Говори с него, не виждам нищо срамно в това.

На колко години сте ти и съответно той. Времето е различно при различните възрасти. Ако 88 е набора ти нямаш много време за разтакаване и ако той само се забавлява, си търсиш нов. Много малко факти има в първия ти пост, повече емоциите ти си описала, а те не са помощник реален в живота.

Това е "тайната"....щом не подхваща темата, значи на него така му е о.к.
Аз не бих подхващала разговор, а бих дала малко "назад"...т.е., леко ще се дистанцирам, ще откажа понякога среща с мотива "Ще излизам с приятели", т.е., индиректно ще му дам повод за размисъл.
Ако наистина ме обича, ако държи на мен и на връзката ни, отдалечаването ми ще го накара да действа в посока да ме има само за себе си.
Ако му е все едно, промяна в поведението му няма да има, значи ще трябва да се "спасявам" сама.

Присъединявам се към горните мнения, така мисля и аз.
Какви закачливи подхвърляния на шега, какви аматьорски театрални постановки.
Разбирам, че когато има чувства е трудно преодолимо желанието да си винаги на разположение (в най-добрия смисъл на израза, не влагам никакви закачки), обаче това води до едно спокойствие у отстрещната страна, заради което развитието на отношенията е като в онзи виц - нещо като "маняна", но без елемента на спешност.
И нещо друго искам да отбележа,  ето това ми направи впечатление:

Плановете за съвместен живот са предмет на обсъждане, а не стръв, която се размята пред носа на жената в "една сериозна връзка". Ти може да не искаш да се съберете да живеете заедно, може да не искаш точно на този етап или без наличието на определени условия. Той също. Това не са дреболии, а важни обстоятелства, които трябва да бъдат избистрени в разговор. Тези приказки едностранни как "един ден ах как ще се съберем" са си живо успиване на партньора, ако са си така, на общо основание, а не придружени от дали, кога и как си го представят да се случи това. Мое мнение де.

Винаги съм подхождала към мъжете директно и това ми е носило само плюсове. Разни игрички, фалшиви отдръпвания, намеци, опити за четене на намерения и четенето на мисли само усложняват и така сложни ситуации. Ако жената е на 30, съвсем нормално е след 8 месеца да попита накъде се движи връзката според него. Мисля, че прекалено много се робува на някакви представи и роли от романтичните филми. Така от срам да попиташ и 10 години може да си откараш с някой, на когото си удобна.

Мен пък ако ме замъчат някакви мисли дали нещата са ОК с някого, отвътре ми идва да се поотдръпна, не го играя. Ако се стресне и запита защо така става и настъпи коректив - ОК, ако не - си продължавам с отлепването докрай. Как ли пък няма да му тичам по подсвирване и да си трая ако нещо не ми е добре.

Авторката, ти същото момиче ли си, което е пуснало и темата за това дали е редно бившите да контактуват заради детето си? Ако да, не те разбирам защо си се набила в ситуация, в която очевидно не си уверена, нито щастлива, и определено много неща не ти достигат. 8 месеца връзка, а задаваш във форума въпроси, които трябва да обсъдиш с партньора си първо.

Това разведения с детето ли е?


п.п. Аз не бих си губила времето с такъв.

Същата е, сега погледнах. Ми те освен да се чук@ат друго май не правят, тя не можела да говори с него за нищо, което я интересува. Съвсем съзнателно съм груба, дано се усети Мирата88.
Няма да пише повече, оная тема така си се развива на призвола.

Да, нещо такова, добре си го описала.
Аз съм питала, но питането не е довеждало до нищо добро за мен. Не се ли натиска той, пиши го бегало.
А, сега видях, че е разведения с бившата. Аз съм аут в такава ситуация.

По принцип съм напълно съгласна (самата аз по природа съм доста директна, от което не бера само позитиви), но в конкретния случай не мисля, че това е основният проблем в ситуацията на авторката. Твърдо съм " за " спокойните и открити, сериозни разговори,  обаче авторката няма открити и сериозни отношения, в които такива разговори са полезни и градивни.
Често по-хлътналият от двамата се държи и като по-обвързан, отколкото в действителност е. В случая на отношенията на авторката, това е тя. И е много важно да се научи да не ъпгрейдва наум връзката си, а да я изживява такава, каквато е на дадения етап, съответно да си живее живота жена с гадже, с което се вижда от няколко месеца. Поне в моите представи, това означава да не е вечно на разположение на тоя младеж с мистериозните намерения. За мен това не е точно фалшиво отдръпване, каквото някои прилагат с променлив успех над партньорите си, а заставане на адекватна дистанция, която отговаря на реалността. Иначе да, с три ръце гласувам против манипулации на дребно и сие.

О, ако е този разведеният с детето, който още си се срещал с бившата, най-добре ще е да се спасяваш. Ако искаш го и питай,  не виждам какво го пазиш да не му обрулиш просото. В тази ситуация той трябва да тича след теб.

Аз ако бях - директно питам.
21 век сме и някак жените се държат по - мъжки от мъжете.
Да седна да се чудя дали, какво, защо просто нямам нерви. Директно питам.