Отношенията ни се влошават

  • 13 581
  • 268
  •   1
Отговори
# 165
  • София
  • Мнения: 17 596
А ако на нея утре ѝ писне да търпи псевдо-родител за детето си? Каква е тази предварително наведена поза, която се очаква от една жена? Да му вадела душичката с памук. Да му правела теманета. Преди беше много разпространено във форума да се съветва жената да се посрещала мъжа си по секси бельо, за да му поддържала интереса. А нейния интерес? А нейната душа? Защо той да не ѝ вади душата с памук?


Защото първоначално тя го е отблъснала. И да, има значение. Никой човек не би полагал особени усилия да се бута там, дето не го искат, а го гонят. И да, именно тя трябва да се понапъне за да му покаже, че е проумяла грешката си и иска да промени нещо в себе си.


Да, аз няколко пъти написах, че тя има голяма вина за проблема в отношенията им. Мъжът ѝ, след като има проблем с нея, да го решава с нея. Защо абдикира от родителството?


А какво да направи - да се бие с нея, за да докопа бебето ли? Щото тя не може да търпи как "жалостиво плаче" докато той се старае да се научи как да подходи и "той не може да го успокоява" - ми как ще може, като не е получил шанс да се пробва - и това ще се задълбочава все повече и повече, понеже бебетата се приучават към поведение и това бебенце вече е свикнало да си вика мама и да не се примирява с "непознатия" тати, който е по-неумел или по-непривичен.
Тя не е просто обсебена майка - тя е повече обсебваща майка, обсебила е бебето, не го дава... няма как насила да й бъде отнето от някой, който има желание да прояви грижа.

# 166
  • София
  • Мнения: 17 596
Боже повечето ме изкрахте някакво чудовище . Нито съм му казвала че е некадърен нито нищо подобно . Това че му казвам как да държи малкия и че го карам да му пее или да го разхожда не е защото искам да стане по моя начин , а защото и на детето му е приятно и на него ще му е по леко , ще го успокои по-бързо ако плаче . Мисля че все пак е нормално аз да познавам детето по-добре от него и да знам какво го успокоява какво го забвлява и да искам да му покажа и да го науча . И няма как да е другояче все пак него постоянно го няма вкъщи . Някоя от вас беше казала че му стоварвам ангажименти и че му тръшвам дето нещо от този сорт беше . Ами как няма да му го "тръшвам" къде дават така да се прибереш и да си легнеш да спиш , не смятам че да се погрижиш за детето си не е тежест , нито пък ще го заболи ако ми помогне с нещо друго вкъщи . Думите му често са " Аз ходя на работа , ти друго не правиш " .  Нощното хранене и занимаване с детето го поемам само аз ,освободен е и от това защото работата му изисква да се е наспал и ми е жал да го будя , обаче смятам за несправедливо спрямо мен всичко да се стоварва върху мен а той да минава с едното аз работя . Да ок ясно е че имам вина за отношенията ни, но не мисля че искам много от него . Някой беше питал " Защо гладиш " ами гладя защото така искам , искам детето ми да бъде с изгладени дрехи . Гладя неговите гладя и нашите . Не , не готвя тристепенно меню , но почти всяка вечер приготвям нещо . А за да го приготвя той е длъжен да гледа детето , да си играе с него , да го приспи . Ако аз по цял ден върша домакинската работа грижа се за малкия , поемам и през нощта кога имам право да отдъхна и да почина малко ? Така както той се нуждае от внимание и от близостта ми така и аз се нуждая от неговата помощ не защото не мога да се справя сама а защото за да съм от полза на семейството трябва да съм отпочинала и бодра . Не е вярно че бебе на 4 м само спи яде и пълни памперсите . Имам всякакви удобства като люлки , шезлонзи , гимнастики но на мъничето му писва да лежи на тях има нужда да му поговориш , да го погушкаш , да го изведеш на въздух . В случай като нашия да дадеш милион лекарства понеже е настинало . Не ми тежи да се грижа за детето си , тежи ми че мъжа ми не ми е подкрепа и че не е същия човек който беше преди бебето . Да навярно аз съм го провокирала да се промени като съм се държала пренебрежително , но се държа така заради неговите очаквания - вкъщи да го чакат топла храна , спящо дете и любяща съпруга ..ами няма как да стане . Секс ..това е нещо за което не се и сещам умората и грижите за всичко надделяват . Да грижеше се за малкия 1,5м и след това спря дали защото загуби интерес или защото вижда че аз мога и сама конкретната причина не зная . Относно детските песни - не ми е проблем че не му пее проблем ми е че когато му казах попей му нещо за да се успокои той ми каза ами не знам песни и аз му казах ами научи се научи някоя , отговора му беше оо не не мога . Ядосвам му се , защото няма желание за нищо друго освен да излезе да пие бира и да спи . Относно свекърва ми и въпроса дали наистина мисля че ще остави детето гладно - да мисля го , защото както вече казах всеки път когато го види му казва че е много дебел казва ми да не му давам да си изпива цялото количество мляко , което е 120 мл защото нямал нужда от толкова и да му ограничавам яденето така както тя на баща му някога . И не обичала дебели хора . Как да уважавам жена , която дава пари за внучето си и после си ги иска , как да уважавам жена , която цяла бременност не се поинтересува как е детето и как съм аз и после претендира че е баба . Що за баба е това ?! Едва ли някога бих и поверила детето си .. Може ли да ме пита защо детето хълца . Постоянно иска да тика на малкия залъгалка в устата . Не бих и оставила детето дори за 5 мин ...но това е друга тема .
Благодаря на всички включили се в темата и на всички , които ми дадоха полезни съвети . Ще опитам да възтановя предишните ни отношения и да оправя нещата 🙂🙃


Ако вместо да си дълбоко убедена в непогрешимостта си вземеш, че се поучиш малко от чуждия опит... И почнеш да му тикаш залъгалка в устата вместо да го разнасяш насам-натам на ръце ще откриеш, че 4 месечните бебета не се будят през нощта (освен по изключение) и можеш чудесно да се наспиваш. Както и че бащата може прекрасно да успокои плачещото бебе, като го гушне полу-легнал и му бутне залъгалка в устата... и без да се прави на маймуна.
И да, бебешките млека се усвояват много по-пълно от кърмата - а и самите те имат постоянен състав - и в резултат изкуствено хранените бебета нерядко проявяват склонност към затлъстяване. Което не е добро за самите бебета. Бебемцата са си пухкави, да, това е правилно и нормално, но ако започнат да стават по-дебели от оптималното намаляването на храната (най-често не на обема, а на концентрацията) за част от храненията е съвсем правилно решение - за бъдещето здраве на детето, не за кефа на баба му, която, очевидно, се интересува от него. И 4 месечно бебе, особено пък на изкуствено хранене (както вече споменах, с постоянен състав, без вероятност храната да е недостатъчно калорична) по никой начин не бива да бъде хранено и нощем. С това категорично не му правиш добро. Водичка, чай за колики, гел за венци, залъгалка - да, не и храна.

# 167
  • out of space
  • Мнения: 8 576
5,600 за бебе на тези месеци е оптимално добре. Бебето вероятно се буди от растящи зъби, чайчето на Хип с копър и гела за венци са добри решения, но ефекта е краткотраен.

Моите спяха в друга стая от 4 месечни. Люлеене и носене- абсурд!

# 168
  • Мнения: X
Боже повечето ме изкрахте някакво чудовище . Нито съм му казвала че е некадърен нито нищо подобно . Това че му казвам как да държи малкия и че го карам да му пее или да го разхожда не е защото искам да стане по моя начин , а защото и на детето му е приятно и на него ще му е по леко , ще го успокои по-бързо ако плаче . Мисля че все пак е нормално аз да познавам детето по-добре от него и да знам какво го успокоява какво го забвлява и да искам да му покажа и да го науча . И няма как да е другояче все пак него постоянно го няма вкъщи . Някоя от вас беше казала че му стоварвам ангажименти и че му тръшвам дето нещо от този сорт беше . Ами как няма да му го "тръшвам" къде дават така да се прибереш и да си легнеш да спиш , не смятам че да се погрижиш за детето си не е тежест , нито пък ще го заболи ако ми помогне с нещо друго вкъщи . Думите му често са " Аз ходя на работа , ти друго не правиш " .  Нощното хранене и занимаване с детето го поемам само аз ,освободен е и от това защото работата му изисква да се е наспал и ми е жал да го будя , обаче смятам за несправедливо спрямо мен всичко да се стоварва върху мен а той да минава с едното аз работя . Да ок ясно е че имам вина за отношенията ни, но не мисля че искам много от него . Някой беше питал " Защо гладиш " ами гладя защото така искам , искам детето ми да бъде с изгладени дрехи . Гладя неговите гладя и нашите . Не , не готвя тристепенно меню , но почти всяка вечер приготвям нещо . А за да го приготвя той е длъжен да гледа детето , да си играе с него , да го приспи . Ако аз по цял ден върша домакинската работа грижа се за малкия , поемам и през нощта кога имам право да отдъхна и да почина малко ? Така както той се нуждае от внимание и от близостта ми така и аз се нуждая от неговата помощ не защото не мога да се справя сама а защото за да съм от полза на семейството трябва да съм отпочинала и бодра . Не е вярно че бебе на 4 м само спи яде и пълни памперсите . Имам всякакви удобства като люлки , шезлонзи , гимнастики но на мъничето му писва да лежи на тях има нужда да му поговориш , да го погушкаш , да го изведеш на въздух . В случай като нашия да дадеш милион лекарства понеже е настинало . Не ми тежи да се грижа за детето си , тежи ми че мъжа ми не ми е подкрепа и че не е същия човек който беше преди бебето . Да навярно аз съм го провокирала да се промени като съм се държала пренебрежително , но се държа така заради неговите очаквания - вкъщи да го чакат топла храна , спящо дете и любяща съпруга ..ами няма как да стане . Секс ..това е нещо за което не се и сещам умората и грижите за всичко надделяват . Да грижеше се за малкия 1,5м и след това спря дали защото загуби интерес или защото вижда че аз мога и сама конкретната причина не зная . Относно детските песни - не ми е проблем че не му пее проблем ми е че когато му казах попей му нещо за да се успокои той ми каза ами не знам песни и аз му казах ами научи се научи някоя , отговора му беше оо не не мога . Ядосвам му се , защото няма желание за нищо друго освен да излезе да пие бира и да спи . Относно свекърва ми и въпроса дали наистина мисля че ще остави детето гладно - да мисля го , защото както вече казах всеки път когато го види му казва че е много дебел казва ми да не му давам да си изпива цялото количество мляко , което е 120 мл защото нямал нужда от толкова и да му ограничавам яденето така както тя на баща му някога . И не обичала дебели хора . Как да уважавам жена , която дава пари за внучето си и после си ги иска , как да уважавам жена , която цяла бременност не се поинтересува как е детето и как съм аз и после претендира че е баба . Що за баба е това ?! Едва ли някога бих и поверила детето си .. Може ли да ме пита защо детето хълца . Постоянно иска да тика на малкия залъгалка в устата . Не бих и оставила детето дори за 5 мин ...но това е друга тема .
Благодаря на всички включили се в темата и на всички , които ми дадоха полезни съвети . Ще опитам да възтановя предишните ни отношения и да оправя нещата 🙂🙃


Ако вместо да си дълбоко убедена в непогрешимостта си вземеш, че се поучиш малко от чуждия опит... И почнеш да му тикаш залъгалка в устата вместо да го разнасяш насам-натам на ръце ще откриеш, че 4 месечните бебета не се будят през нощта (освен по изключение) и можеш чудесно да се наспиваш. Както и че бащата може прекрасно да успокои плачещото бебе, като го гушне полу-легнал и му бутне залъгалка в устата... и без да се прави на маймуна.
И да, бебешките млека се усвояват много по-пълно от кърмата - а и самите те имат постоянен състав - и в резултат изкуствено хранените бебета нерядко проявяват склонност към затлъстяване. Което не е добро за самите бебета. Бебемцата са си пухкави, да, това е правилно и нормално, но ако започнат да стават по-дебели от оптималното намаляването на храната (най-често не на обема, а на концентрацията) за част от храненията е съвсем правилно решение - за бъдещето здраве на детето, не за кефа на баба му, която, очевидно, се интересува от него. И 4 месечно бебе, особено пък на изкуствено хранене (както вече споменах, с постоянен състав, без вероятност храната да е недостатъчно калорична) по никой начин не бива да бъде хранено и нощем. С това категорично не му правиш добро. Водичка, чай за колики, гел за венци, залъгалка - да, не и храна.


Нито ще започна да тикам залъгалка постоянно в устата на детето си , нито ще му ограничавам , намалям и каквото и да било друго да направя с яденето . Не смятам , че детето ми е пълно или склонно към затлъстяване ще се храни колкото и когато поиска . Нощното хранене ще си го спре сам когато организма му спре да се нуждае да се храни веднъж през нощта . Пробвала съм с вода или чай вместо храна  и резултата  беше будещо се бебе през 10 мин от глад давам мляко и всичко е спокойно чак до 6:30 сутринта . Бутането на залъгалката за мен е излишно и ако ме питате изобщо не бих му я двала както и правех в началото , но сега той се чеша с нея и я давам само за това . Баба му може да прави всичко друго но не и да мисли за него , тази жена не е добре . Тя се кара и на сина си ,че вечеря след 19 ч и постоянно му вика колко бил дебел а той е заприличал на солета . Няма да позволя някаква жена вманиячена по това колко и кога се яде , да определя дали детето ми е дебело или не , какво количество да яде и кога . За тази работа си има лекари . Темата е съвсем друга не това как си гледам детето Simple Smile

# 169
  • Мнения: X
Виждаш ли Пами, категоричността, с която изписа последния си пост и яростният ти тон дават отличен отговор на въпроса защо мъжът ти се скатава. Добре, че поне не си е плюл на петите, а все още устисква на съжителството с човек, който има подобни нагласи и поведение.Ти не умееш нито да изслушваш, нито да водиш диалог, нито да погледнеш себе си с поне минимум критичен поглед.

# 170
  • Варна
  • Мнения: 36 856
Абе, какво се занимаваме да пишем още... Да се оправят.

# 171
  • Сф
  • Мнения: 10 781
Абе, какво се занимаваме да пишем още... Да се оправят.
Да, безнадеждно е.Справка " свекървенската".Head Band

# 172
  • Мнения: X
Скрит текст:
Здравейте , не знам дали има такава тема  вече .
С мъжът ми сме заедно от 2г и половина . Преди 4 м се роди момченцето ни и след раждането нашите отношения започнаха да се влошават . Аз съм изцяло обсебена от детето и понякога ми е все тая дали мъжът ми си е вкъщи или не . А той пък смята че няма други задължения освен да работи , почти с нищо не ми помага . Започна да ми повишава и тон от време на време. Караме се постоянно за различни неща . Аз не понасям майка му и почти не позволявам тя да вижда малкия от което на него му става обидно и пак се караме . Нямам желание да бъда интимна с него , почти не правим секс . Той се сърди че не му обръщам внимание . Понякога така се караме , че ми е минавало през ума да се разделим ... Обичам го не мога да кажа че нямам чувства или че не го обичам , просто не знам защо отношенията ни минаха на това ниво. От устата му излизат неща които преди не ми е казвал , не бил харесвал вкуса който имам заговорихме за една рокля и по начина по който той се изрази излезна че аз вече за нищо не ставам и то не само сега ами и преди . Никога не бил харесвал как ми седи въпросната рокля .. Както и да е. Не знам какво да правя .. Не искам да си разбия семейството не искам сина ми да расте далеч от баща си . Трябва да намеря начин да оправя нещата защото тези нерви и скандали са излишни ..посъветвайте ме как да разкарам това напрежение между нас .Сякаш и двамата се променихме ..

Доколкото успявам да разбера става въпрос за това, че отношенията ви един към друг са охладнели в следствие на това, че и двамата имате задължения и нямате достатъчно време един за друг. Това е класически проблем при много двойки. Вместо да губя време в празни приказки да критикувам поведението на единия и другия, ще изкажа моето виждане по въпроса за решаването на проблеми от подобен характер. Според мен е много важно как вие двамата гледате на този проблем, Какво е вашето отношение към него? Взаимното желание на всеки един към другия, да скрепите нещата, може да се окаже едно много добро начало. Грижите за новороденото са оправдани на този етап. Какво означава прекалено много грижа и прекалено малко грижа? Няма определение за това. Както го чувстваш — така е. Е, ако нещата отиват към обсесивно компулсивно разстройство, добре е да се замислиш дали не прекаляваш. Но се съмнявам положението да е такова. Просто ти обръщаш внимание на бебето и си на съвсем различна страница, така да се каже. А мъжът ти, типично по мъжки, не може да спи, понеже без извинение, ще му се пръснат топките. 😜 Нищо ново под слънцето. Мъжете могат да бъдат доста припряни по отношение на секса. Такава им е природата. Някои повече, други по-малко. Типично женската сексуалност е да не е постоянно възбудена, както им се иска на повечето мъже, а за съжаление и на все повече жени, които си мислят, че така ще се издигнат в очите на мъжете. Всякакви девиантни поведения има. Но тук малко се отклоних от темата. Ставаше въпрос за женската сексуалност, природа — както искаш го наречи. Биологично е нормално при жената да има стремеж към грижа за семейството. Съвети от типа на чисти по—малко или поръчвай готова храна, вместо да готвиш, нямат смисъл. Нещата са по—дълбоки и не могат да се контролират толкова елементарно. Така проблемите не се решават, а се влошават. Нормално е като си на вълна грижа, да ти е трудно да превключиш на ултрасексуална вълна. Няма копче, хапче, подход, с който директно да стане така. Относно организацията: Можеш да опиташ да организираш задълженията си, така че да се застъпват и да имате някакъв промеждутък от време, което да си е само за вас. Все пак добре е да разбереш, че това се прави с цел, за да прекарвате повече време заедно и за да ви се скрепят отношенията. Например ние нямаме бебе, все още,
но аз също имам набор от домашни задължения, които не мога да не свърша, и които ако не се свършат, обстановката се вижда доста по-различна в негативен план, и това господинът много добре го вижда.. Ако не изтупам завивките, в стаята се появява миризма на застояло, ако постои затворена. Ако не избърша прахта, всичко буквално за нощ се покрива, не знам от дрехи ли е, от какво, но са някакви пухчовци, които хвърчат и от които кихам😄 И той това го забеляза и в един момент каза — харесва ми домът, когато е подреден. Сега вече не може да ме обвини, че всеки ден се отделят задължително по час и половина два за ежедневни битови дейности. Да! Чистотата изисква поддръжка и той го разбра.
Скрит текст:
С бебчето вече не мога да ти дам насоки, но вероятно и там подходът е подобен. Сама прецени дали би могла да го включиш в някакво задължение, да ти помогне. Мъжете по природа са недъгави с домакинската работа, но има и прекрасни изключения по тоя въпрос, така че можеш да опиташ. Ако това не проработи, вариант е докато ти вършиш домакинската работа, той да си прави тренировката, примерно. Или да измие колата. Или да изведе кучето (ако имате куче). Или да изхвърли боклука. Такива неща. Но да излиза без теб според мен е малко в повече. Не е релевантно ти да вършиш домашна работа, докато другия си вее капата, разбирай, да се забавлява. Неуважително е. Излезте заедно, когато приключите задълженията.  Връзката ви е на друга страница, вие сте се променили като хора, нормално е, всеки се променя, даже е естествено. Това носи със себе си нови отговорности, нови промени в гледните точки ако щеш. Става въпрос за личностна промяна. Говорете си за тези неща. Опитайте се да се убедите един друг. Това би трябвало да свали доста прегради между вас и да ви подейства сближаващо. Но не насилвай нещата, а изчакай подходящ момент. За да не се уплаши господинът, ако искаш да насочиш разговора в по-различна посока. Чувството за хумор винаги помага. Пробвай да го избъзикаш на тая тема. Или казано с други думи — опитай се да го провокираш.
Като жена с 30 годишен "стаж" в брака, ти казвам най-чистосърдечно, че това е най-сигурния начин да си скапеш отношенията и брака.  Smile

На авторката нямам какво повече да кажа, тя се е запънала като магаре на мост и не мърда, ни напред, ни назад.
Честно казано, от така описаните "герои" в темата, най-нормална и адекватна ми се вижда ...свекървата.
Ако някой не е разбрал защо и му е интересно, ще обясня.   Smiley


# 173
  • Мнения: 11 505
Здравейте , не знам дали има такава тема  вече .
С мъжът ми сме заедно от 2г и половина . Преди 4 м се роди момченцето ни и след раждането нашите отношения започнаха да се влошават .
Скрит текст:
Аз съм изцяло обсебена от детето и понякога ми е все тая дали мъжът ми си е вкъщи или не . А той пък смята че няма други задължения освен да работи , почти с нищо не ми помага . Започна да ми повишава и тон от време на време. Караме се постоянно за различни неща . Аз не понасям майка му и почти не позволявам тя да вижда малкия от което на него му става обидно и пак се караме . Нямам желание да бъда интимна с него , почти не правим секс . Той се сърди че не му обръщам внимание . Понякога така се караме , че ми е минавало през ума да се разделим ... Обичам го не мога да кажа че нямам чувства или че не го обичам , просто не знам защо отношенията ни минаха на това ниво. От устата му излизат неща които преди не ми е казвал , не бил харесвал вкуса който имам заговорихме за една рокля и по начина по който той се изрази излезна че аз вече за нищо не ставам и то не само сега ами и преди . Никога не бил харесвал как ми седи въпросната рокля .. Както и да е. Не знам какво да правя .. Не искам да си разбия семейството не искам сина ми да расте далеч от баща си . Трябва да намеря начин да оправя нещата защото тези нерви и скандали са излишни ..посъветвайте ме как да разкарам това напрежение между нас .Сякаш и двамата се променихме ..
+
Скрит текст:
Нито ще започна да тикам залъгалка постоянно в устата на детето си , нито ще му ограничавам , намалям и каквото и да било друго да направя с яденето . Не смятам , че детето ми е пълно или склонно към затлъстяване ще се храни колкото и когато поиска . Нощното хранене ще си го спре сам когато организма му спре да се нуждае да се храни веднъж през нощта . Пробвала съм с вода или чай вместо храна  и резултата  беше будещо се бебе през 10 мин от глад давам мляко и всичко е спокойно чак до 6:30 сутринта . Бутането на залъгалката за мен е излишно и ако ме питате изобщо не бих му я двала както и правех в началото , но сега той се чеша с нея и я давам само за това . Баба му може да прави всичко друго но не и да мисли за него , тази жена не е добре . Тя се кара и на сина си ,че вечеря след 19 ч и постоянно му вика колко бил дебел а той е заприличал на солета . Няма да позволя някаква жена вманиячена по това колко и кога се яде , да определя дали детето ми е дебело или не , какво количество да яде и кога . За тази работа си има лекари .
Темата е съвсем друга не това как си гледам детето Simple Smile

Дали темата е съвсем друга? Wink

# 174
  • Мнения: 14 840
Доста неща се изписаха, но виждам че авторката си знае нейното.
Искам да попитам само едно нещо- би ли оставила детето на съпруга си за... 2 часа, но да го гледа така както той реши, без ти да се месиш.

# 175
  • Мнения: X
Доста неща се изписаха, но виждам че авторката си знае нейното.
Искам да попитам само едно нещо- би ли оставила детето на съпруга си за... 2 часа, но да го гледа така както той реши, без ти да се месиш.

Да , бих му го оставила . Бих го оствила на всеки друг от семейството но не и на майка му .  Както споменах вече преди седмица ми се наложи операция и му го оставих точно за два часа и резултата като се прибрах беше ревящо до захлас дете и баща който само ме чакаше да вляза и да ми го даде с думите " Вземи го защото не мога повече , отивам да пуша една цигара , че не съм пушил от два часа " И хвана и си излезе .

# 176
  • Мнения: X
Мога да приема всякакви съвети и мнения с изключение на тези , как да си гледам детето . Това не означава че съм се запънала като магаре . И относно свекърва ми за мен тя не е човек ,който заслужава дори за 5 мин да вижда малкия пък камо ли да го поверя на нея . Няма да обяснявам повече защо . Отново благодаря на всички включили се в темата с мнения и съвети Simple Smile

# 177
  • Мнения: 345
Скрит текст:
Здравейте , не знам дали има такава тема  вече .
С мъжът ми сме заедно от 2г и половина . Преди 4 м се роди момченцето ни и след раждането нашите отношения започнаха да се влошават . Аз съм изцяло обсебена от детето и понякога ми е все тая дали мъжът ми си е вкъщи или не . А той пък смята че няма други задължения освен да работи , почти с нищо не ми помага . Започна да ми повишава и тон от време на време. Караме се постоянно за различни неща . Аз не понасям майка му и почти не позволявам тя да вижда малкия от което на него му става обидно и пак се караме . Нямам желание да бъда интимна с него , почти не правим секс . Той се сърди че не му обръщам внимание . Понякога така се караме , че ми е минавало през ума да се разделим ... Обичам го не мога да кажа че нямам чувства или че не го обичам , просто не знам защо отношенията ни минаха на това ниво. От устата му излизат неща които преди не ми е казвал , не бил харесвал вкуса който имам заговорихме за една рокля и по начина по който той се изрази излезна че аз вече за нищо не ставам и то не само сега ами и преди . Никога не бил харесвал как ми седи въпросната рокля .. Както и да е. Не знам какво да правя .. Не искам да си разбия семейството не искам сина ми да расте далеч от баща си . Трябва да намеря начин да оправя нещата защото тези нерви и скандали са излишни ..посъветвайте ме как да разкарам това напрежение между нас .Сякаш и двамата се променихме ..

Доколкото успявам да разбера става въпрос за това, че отношенията ви един към друг са охладнели в следствие на това, че и двамата имате задължения и нямате достатъчно време един за друг. Това е класически проблем при много двойки. Вместо да губя време в празни приказки да критикувам поведението на единия и другия, ще изкажа моето виждане по въпроса за решаването на проблеми от подобен характер. Според мен е много важно как вие двамата гледате на този проблем, Какво е вашето отношение към него? Взаимното желание на всеки един към другия, да скрепите нещата, може да се окаже едно много добро начало. Грижите за новороденото са оправдани на този етап. Какво означава прекалено много грижа и прекалено малко грижа? Няма определение за това. Както го чувстваш — така е. Е, ако нещата отиват към обсесивно компулсивно разстройство, добре е да се замислиш дали не прекаляваш. Но се съмнявам положението да е такова. Просто ти обръщаш внимание на бебето и си на съвсем различна страница, така да се каже. А мъжът ти, типично по мъжки, не може да спи, понеже без извинение, ще му се пръснат топките. 😜 Нищо ново под слънцето. Мъжете могат да бъдат доста припряни по отношение на секса. Такава им е природата. Някои повече, други по-малко. Типично женската сексуалност е да не е постоянно възбудена, както им се иска на повечето мъже, а за съжаление и на все повече жени, които си мислят, че така ще се издигнат в очите на мъжете. Всякакви девиантни поведения има. Но тук малко се отклоних от темата. Ставаше въпрос за женската сексуалност, природа — както искаш го наречи. Биологично е нормално при жената да има стремеж към грижа за семейството. Съвети от типа на чисти по—малко или поръчвай готова храна, вместо да готвиш, нямат смисъл. Нещата са по—дълбоки и не могат да се контролират толкова елементарно. Така проблемите не се решават, а се влошават. Нормално е като си на вълна грижа, да ти е трудно да превключиш на ултрасексуална вълна. Няма копче, хапче, подход, с който директно да стане така. Относно организацията: Можеш да опиташ да организираш задълженията си, така че да се застъпват и да имате някакъв промеждутък от време, което да си е само за вас. Все пак добре е да разбереш, че това се прави с цел, за да прекарвате повече време заедно и за да ви се скрепят отношенията. Например ние нямаме бебе, все още,
но аз също имам набор от домашни задължения, които не мога да не свърша, и които ако не се свършат, обстановката се вижда доста по-различна в негативен план, и това господинът много добре го вижда.. Ако не изтупам завивките, в стаята се появява миризма на застояло, ако постои затворена. Ако не избърша прахта, всичко буквално за нощ се покрива, не знам от дрехи ли е, от какво, но са някакви пухчовци, които хвърчат и от които кихам😄 И той това го забеляза и в един момент каза — харесва ми домът, когато е подреден. Сега вече не може да ме обвини, че всеки ден се отделят задължително по час и половина два за ежедневни битови дейности. Да! Чистотата изисква поддръжка и той го разбра.
Скрит текст:
С бебчето вече не мога да ти дам насоки, но вероятно и там подходът е подобен. Сама прецени дали би могла да го включиш в някакво задължение, да ти помогне. Мъжете по природа са недъгави с домакинската работа, но има и прекрасни изключения по тоя въпрос, така че можеш да опиташ. Ако това не проработи, вариант е докато ти вършиш домакинската работа, той да си прави тренировката, примерно. Или да измие колата. Или да изведе кучето (ако имате куче). Или да изхвърли боклука. Такива неща. Но да излиза без теб според мен е малко в повече. Не е релевантно ти да вършиш домашна работа, докато другия си вее капата, разбирай, да се забавлява. Неуважително е. Излезте заедно, когато приключите задълженията.  Връзката ви е на друга страница, вие сте се променили като хора, нормално е, всеки се променя, даже е естествено. Това носи със себе си нови отговорности, нови промени в гледните точки ако щеш. Става въпрос за личностна промяна. Говорете си за тези неща. Опитайте се да се убедите един друг. Това би трябвало да свали доста прегради между вас и да ви подейства сближаващо. Но не насилвай нещата, а изчакай подходящ момент. За да не се уплаши господинът, ако искаш да насочиш разговора в по-различна посока. Чувството за хумор винаги помага. Пробвай да го избъзикаш на тая тема. Или казано с други думи — опитай се да го провокираш.
Като жена с 30 годишен "стаж" в брака, ти казвам най-чистосърдечно, че това е най-сигурния начин да си скапеш отношенията и брака. 

Мислиш ли? Защото и да си оставиш къщата да заприлича на бардак не е оферта. Какво е решнието според теб? Непукизъм? Едното за сметка на другото? Мърлячите са щастливи хора, но дали решението за щастлив брак се крие в това да се превърнеш в мърляч, на който не му пука? Интересен въпрос за размисъл...

# 178
  • Мнения: 2 127
Чак пък толкова ли е наложително всекидневното чистене?
Ами, ако не си си вкъщи?  Като се върнеш на работа? Ще подхванеш втора смяна на чистачка ли?
Разбира се, че е по-приятно да се прибереш вкъщи и да ти е подредено, чисто и сготвено. Само че това да не се разхождаш по цял ден с парцала не те прави "мърляч". Ако го правиш, обаче, те прави безумен фанатик.
Хвани произволен мъж и го попитай какво предпочита - вечер да пие една бира с жената, да си разменят 2-3 приказки, да разпуснат малко, да правят секс (да, важен е за отношенията), за сметка на малко прах върху секцията, или да се прибере и да завари домашната помощница, която няма време да забележи, че мъжът й се е прибрал, понеже парцалът ще вземе да избяга.

# 179
  • Мнения: X

Нито ще започна да тикам залъгалка постоянно в устата на детето си , нито ще му ограничавам , намалям и каквото и да било друго да направя с яденето . Не смятам , че детето ми е пълно или склонно към затлъстяване ще се храни колкото и когато поиска . Нощното хранене ще си го спре сам когато организма му спре да се нуждае да се храни веднъж през нощта . ... . Няма да позволя някаква жена вманиячена по това колко и кога се яде , да определя дали детето ми е дебело или не , какво количество да яде и кога . За тази работа си има лекари . Темата е съвсем друга не това как си гледам детето Simple Smile
Да, много те моля, добре си гледаш детето и правиш точно това, което е необходимо, недей се връзва на залъгалки и шишето с АМ, плс, за да имаш сили да отваряш краката, сакън да не избяга благоверния.
И за хранителното разстройство на свекървата си права.
А Мунчо следва да загрее, че има един период от живота, в който няма да е на първо място за никоя жена. Бе толкова ли е комплексиран този, че се фръцка заради малко повече внимание обърнато на едно бебе?
И аз така съм гледала детето си /второто - с кърмене и т.н./, мъжът ми беше неотлъчно до мен. Бебето не можеше да захапе, имам плоски зърна, първите около 25 дни цедях на поискване, на 2-3 часа, той буташе биберона, после тя се научи да цока и си изкарахме до 2 г. и 1/2. Ако не беше той до мене, да ми помага, и второто ми бебе нямаше да захапе и щях да се оправдавам и до ден днешен, че съм нямала кърма. Нон-стоп на всяко хранене /когато е бил вкъщи, през нощта предимно, защото през деня беше на работа човека/ беше до мен, за да мога аз да цедя и да опитвам да накарам бебето да лапне проклетата цица.
Понякога за да се получат добре нещата за децата са нужни малко повече усилия, дали човекът е склонен да ги положи е видно още от първия месец на раждането. Важи и за мъже, и за жени. До желание е всичко.
От темата е видно, че има хора, които са като теб /перфекционисти/ има и такива, които са като мъжа ти /претупват/. Сега въпросът е дали ще успеете с него да намерите златната среда, т.е. дали той иска. Моят мъж също е от претупвачите, но Иска И Полага усилия и се търсим някъде по средата. Аз се уча да не изпипвам толкова много, той обратното.

Последна редакция: вт, 16 окт 2018, 12:22 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт