Поддържане на платонични и приятелски отношения с бивши ми е непонятно. Някой ще ми обясни ли ЗАЩО се прави, с каква ЦЕЛ? Като резерва ли ги държите?
- Публикувана: 8 дек. 2018, 01:53 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2019, 22:13 ч.
"Thank you, Next!"
Имам устойчив приятелски кръг от повече от 20 години. Не става дума дза а 2-3 двойки, а за среда, може би около 50-60 души основно ядро и появяващи се и изчезващи други хора. След раздяла не съм искала да изляза от средата, нито пък бившите ми. Следва някакво временно поотдалечаване, но неизменно сме се засичали по събирания, концерти и т.н. Не храня лоши чувства към тях, но не съм имала раздели с "грозни" причини - изневяра, някакъв вид насилие. Постепенно, отношенията са се нормализирали, с двама, дори бих казала, че са близки приятелски след повече от 15 г. Изобщо не става дума за пазене "в резерв". Ако чувствата са си отишли и от двете страни, но се уважавате като личности, не е трудно да се запазят контактите. В компанията ми е пълно с бивши, които поддържат чудесни отношения. Тези, които са напуснали приятелския кръг, заради раздяла, са по-скоро изключение.
Поддържане на платонични и приятелски отношения с бивши ми е непонятно. Някой ще ми обясни ли ЗАЩО се прави, с каква ЦЕЛ? Като резерва ли ги държите?
Да, всички тези мили приказки се случват когато раздялата не е грозна. А когато партньора изгаднее до степен да те изпокара с всички в общият приятелски кръг се смятай за загубена. Иначе съм все още достатъчно добра, за да ме търсят за пари на заем, но никога за нещо повече.
Това е някакво обслужване на Егото с тези "уроци"... Някак по-приятно е да наречеш неприятен човек/събитие "урок", а не "грешка". Ако бяха толкова супер бившите, щяхме да сме си с тях.
въпрос на гледна точка - за мен са уроци, не грешки
обичала съм някого, била съм с него, естествено, че и двамата имаме вина за това, че нещата са се скапали, но моите уроци за това са да не повтарям грешките, които са довели до скапването, осъзнаването, че хората са различни и приемат едни и същи неща по различен начин и т. н. - този опит ме е направил онова, което съм в момента, което харесвам /защото аз харесвам себе си/ и ми е дало възможност да живея по-добре сега
а да се тюхкам, че някой бивш пешо бил грешка, тъпак или боклук е доста безсмислено - няма да върна ситуацията, за да я избегна или за да я поправя
ако вие смятате, че всеки бивш е грешка, то аз не смятам така дори и да не е бил прекрасен и времето ми да е било загубено по нечии чужди критерии
и ако съм все още приятел с някой бивш, то не е за да ми е резерва, ако случайно остана сама
Скрит текст:
Поддържане на платонични и приятелски отношения с бивши ми е непонятно. Някой ще ми обясни ли ЗАЩО се прави, с каква ЦЕЛ? Като резерва ли ги държите?Горя мостове и хич не се обръщам назад, дори да има изостанал сантимент (ако аз съм зарязаната), държа го в сферата на фантазията и толкова, той си изтлява с времето. Ако аз съм зарязала, считам решението си за окончателно и всевалидно.
Няма цел.
На въпроса защо - защото могат. Това обикновено означава, че раздялата не е била драматична. Вероятно напуснатият по неприятен начин преживява раздялата по-бавно и трудно, но при една изчерпана връзка, последвана от цивилизован финал, не виждам причина да се намразят толкова, че да не искат да се виждат повече.
Никой не говори за приятелски, чак пък платонични чувства с бившите, а за човешки такива. Аз не се срещам с бившия ми и основно комуникираме чрез децата, но знам че мога да му звънна и да обсъдим нещо свързано с децата или да му кажа, че искам да променя плановете си и знам че той винаги ще се съобрази с това, както и аз с него. Ние се разбираме за децата по между си, докато много други за всяко нещо минават през съда. Това имам предвид като казвам зрели и интелигентни отношения, които не трябва задължително да са приятелски!
Никой не говори за приятелски, чак пък платонични чувства с бившите, а за човешки такива. Аз не се срещам с бившия ми и основно комуникираме чрез децата, но знам че мога да му звънна и да обсъдим нещо свързано с децата или да му кажа, че искам да променя плановете си и знам че той винаги ще се съобрази с това, както и аз с него. Ние се разбираме за децата по между си, докато много други за всяко нещо минават през съда. Това имам предвид като казвам зрели и интелигентни отношения, които не трябва задължително да са приятелски!
И отново опираме до това как е преминала раздялата... ако раздялата е била грозна, не очаквай "човешки взаимоотношения". Ако опазил ме господ бях забременяла от бившия ми може би за всяка дума трябваше да минаваме през съда. Пак казвам - факта, че съсипа социалният ми кръг е най-малкото което ми причини.
Няма цел.
На въпроса защо - защото могат. Това обикновено означава, че раздялата не е била драматична. Вероятно напуснатият по неприятен начин преживява раздялата по-бавно и трудно, но при една изчерпана връзка, последвана от цивилизован финал, не виждам причина да се намразят толкова, че да не искат да се виждат повече.
На въпроса защо - защото могат. Това обикновено означава, че раздялата не е била драматична. Вероятно напуснатият по неприятен начин преживява раздялата по-бавно и трудно, но при една изчерпана връзка, последвана от цивилизован финал, не виждам причина да се намразят толкова, че да не искат да се виждат повече.
Никой не говори за приятелски, чак пък платонични чувства с бившите, а за човешки такива. Аз не се срещам с бившия ми и основно комуникираме чрез децата, но знам че мога да му звънна и да обсъдим нещо свързано с децата или да му кажа, че искам да променя плановете си и знам че той винаги ще се съобрази с това, както и аз с него. Ние се разбираме за децата по между си, докато много други за всяко нещо минават през съда. Това имам предвид като казвам зрели и интелигентни отношения, които не трябва задължително да са приятелски!
И отново опираме до това как е преминала раздялата... ако раздялата е била грозна, не очаквай "човешки взаимоотношения". Ако опазил ме господ бях забременяла от бившия ми може би за всяка дума трябваше да минаваме през съда. Пак казвам - факта, че съсипа социалният ми кръг е най-малкото което ми причини.
Раздлата ни НЕ беше от най-гладките. Даже една година след това се карахме и беше напрегнато. Трябва да дойде момента, в който раздялата се преживява и продължаваш напред. Тогава отношенията се успокояват.
Мда, колкото повече връзки имаш, толкова по-мъдър, дълбок и умен ставаш! Направо струи от теб в един момент! И благодарност и благородство и всякакви хубави качества, като се сетя за думите, ще редактирам.
Никой не казва да си като Златка, където си забравила даже мъжете.... Но и малко опит не е излишен. Факт е, че ранните бракове, т.е. около 20 г. за първата любов, рядко оцеляват във времето. Разбира се, в живота няма гаранция за нищо, но все пак е добре да знаеш какъв точно човек търсиш.
Аз примерно съм имала преди ММ две сериозни връзки - първата с рeвнивец, втората с к*рвар. И знаех вече с какво не мога, не трябва и няма да се примиря....съответно търсих качества, каквито ми допадат.
Дали е грешка, опит или друго име, ми е все тая. Разбирам какво искаш да кажеш, но няма и разумна причина да се виждат, нали?
TafTaf, да, отчитам и предложената от теб възможност. Макар да не познавам много хора, които в продължение на десетилетия се движат сред "един и същ кръг от 50-60 души" - всъщност направо не мога да го повярвам, така като го описваш. Около мен възрастните хора нямат повече от 4-5 приятели (максимум) от детски и младежки години.
Мда, колкото повече връзки имаш, толкова по-мъдър, дълбок и умен ставаш! Направо струи от теб в един момент! И благодарност и благородство и всякакви хубави качества, като се сетя за думите, ще редактирам.
Никой не казва да си като Златка, където си забравила даже мъжете.... Но и малко опит не е излишен. Факт е, че ранните бракове, т.е. около 20 г. за първата любов, рядко оцеляват във времето. Разбира се, в живота няма гаранция за нищо, но все пак е добре да знаеш какъв точно човек търсиш.
Аз примерно съм имала преди ММ две сериозни връзки - първата с рeвнивец, втората с к*рвар. И знаех вече с какво не мога, не трябва и няма да се примиря....съответно търсих качества, каквито ми допадат.
Дали е грешка, опит или друго име, ми е все тая. Разбира се, че не. Но, ако нямаш опит и не "виждаш" знаците, много по-лесно ще се излъжеш от някой от тези групи, ще задълбочиш връзката, дете/ца, брак и т.н.
Всеки си знае, разбира се, кой както го усеща за правилно....
А и мисля, че има известна доза късмет в цялата работа.... 
С бившите ми съм в приятелски отношения в различна степен. Не ги ревнувам и се радвам за тях и половинките им. Мен ме интересува човекът до мен. Най-добрият ми приятел
е бившият ми приятел. С останалите двама се чуваме около веднъж в месеца. Много изживявам любовта, но има ли нов мъж - напълно се отдавам на него. Играе роля и това, че не се е случило нещо непростимо да доведе до раздялата ми с бившите. И не съжалявам. Може и да обичам повърхностно... знам ли. Времето ще покаже и житейският опит. Или просто съм пич. Според всички тях съм супер. Ама за мен, връщане назад никога няма.
е бившият ми приятел. С останалите двама се чуваме около веднъж в месеца. Много изживявам любовта, но има ли нов мъж - напълно се отдавам на него. Играе роля и това, че не се е случило нещо непростимо да доведе до раздялата ми с бившите. И не съжалявам. Може и да обичам повърхностно... знам ли. Времето ще покаже и житейският опит. Или просто съм пич. Според всички тях съм супер. Ама за мен, връщане назад никога няма.
Аз не си представям да имам връзка с някой, незавършил осми клас, освен ако не съм осми клас, колкото и надменно да звучи. Не смятам, че бих имала обща среда с подобен човек.
Манипулативното действие на човек, няма нищо общо с образованието, което има. Аз бях като в капан в тази връзка, защото заради него имах - квартира, приятели и доходи (нищо, че работех). Да, той държеше всичко в свои ръце (и колкото и клиширано да звучи, умът на хората няма нищо общо със степента на образованието им).
Мисля, че факта че аз имах висше образование го комплексираше страшно и това е също една от причините да се разделим.
П.С. Сегашният ми приятел има докторантура, аз съм само завършен бакалавър... не мисля, че би трябвало да ме зареже поради тази причина. Все пак не съм чак толкова "умна" колкото него.