Вчера я срещнах, какво правиш, бе Цветелина, викам. Нещо много тъжна ми изглеждаш. Диамантите ти чак са изкривени от мъка. Ох, остави се, ми вика тя, много съм зле. С тази охрана ужасно некомфортно, такова неудобство са тези хора, как може, бе, все на мен ли! Е, викам й, нищо бе, срамно и гадно е да те охраняват, на един трамвай да не можеш да се натъпчеш поне, малко да се поомачкаш, на сардела да заприличаш, но ще изтърпиш, какво да се прави, щастието и комфорта не са писани на такива като теб. А какво дрънчи зад мерцедеса ти, питам я. А, вързала съм златната си клетка да я поразходя, че и тя свят да види. Все сама, сама, сама. Живот ли е това? Ми не е живот, бе мила. Как ме разплака тази жена значи.
А наистина потвърди ли се че са заедно
То това пак май мистерия или...?
