Случи ми се нещо странно XIX

Малко за връзката дете- майка и близки роднини.
Миналата година татко почина, светла му памет, и се прибрах за погребението, като детето си остана тук и никой нищо не му беше казал за кончината.
В деня на самото погребение той си беше на училище, първи клас.
Точно преди да изнесат ковчега ми звънна телефона, но дори не го погледнах.
Като се върнахме вече го погледнах- госпожата ми е звъняла.
Това дете точно тогава е "откачило"- буйствал, не бил на себе си и само повтарял звъннете на мама, искам мама да ме вземе. Успокоил се после, но г- жата доста се изплашила.
Та, мисля че е усетил някак си, че нещо лошо се случва с мен, с някой друг, връзката майка- дете.

Всеки интерпретира думата 'странно' по различен начин. За мен сънищата са проста проекция на мозъка. Той обработва информацията по бързо и ни я подава. Каквито и 'странни' сънища да съм имала не съм се замисляла за тях съществено, смятам че ако сънуваш нещо 'пророческо' то е защото е било очаквано, мозъка вече го е обработил. Само където не се сещам някъде го гледах или го четох назад в темата, че насън човек не може да чете. Доста често 'чета' нещо на сън. Примерно сънувам че съм някъде и прочитам някоя табела или нещо.

Връзката майка и дете, може да е и между брат/я и сестра/и, както и между близки приятели. Познавах такива приятелки, от малки споделяха такава връзка. Помня случая когато едната беше през ваканцията за няколко дни на село на 200км, а другата с нас.Изведнъж не стана раздразнителна, беше и лошо. Долу-горе по това време другата си счупила кракът, ние разбрахме след няколко дни. Отдавна поддържаме контакт само по ФБ и идея нямам какво се случва с тях. Само забавното е че се ожениха долу горе по едно и също време и децата им са с 2м разлика. Нямам обяснение за този тип връзка и ако не го бях виждала на живо не бих повярвала, че е реална. Аз примерно понякога има чувство на притеснение/ паника, очаквам че може да стане нещо, но идея си нямам нито кога, нито с кой, нито дали въобще ще се случи нещо

Каya, в една група позната беше питала точно въпроса дали може да се чете на сън, но според мен имат предвид че не можеш да четеш книга или списание, а не че не можеш да "прочетеш" нещо.
Аз пък  онзи ден сънувах майка ми и баща ми заедно за пръв път, откакто и 2мата са починали(винаги ги сънувам поотделно), почудих се дали не е означава нещо.
Иначе сънувах и че идват да отчитат парното (от миналият месец ги чакам) и почнаха в съня ми че почват от нашият етаж надолу, а не отдолу нагоре и в сряда като дойдоха почнаха точно както го сънувах. Знам че е е баш странно, 2 са само вариантите, но все пак го уцелих реда.

Преди повече, сега не толкова, но сънувам, че чета книга. Обаче съм чела и съм го осъзнала, че дори да "четем", това е само във въображението. Странното е, че и сънищата, уж, са от въображението. Затова, много пъти, когато се видя с книга в ръка, се опитвам наистина да се вгледам в текста. Което е много трудно за постигане. И винаги, когато съм успяла да се вгледам в текста и да започна да чета, нещо рязко ме изкарва от съня.

Вера, след като писах се поразривих. Според статиите въобще човек не можел да познава числа и букви на сън. Часта отговаряща за четенето се 'изключвала' по време на сън. С телефон съм и сега не мога, но довечера или утре мога да пусна линк. Не съм сънувала че чета книга, забелязвам че на сън чета много по бавно (и по това често осъзнавам че спя), ама чак невъзможно, както пишат не е.

Като се разрових за съня- стана ми интерсно за сомнамбулизма, хващала съм се 3 пъти до сега да ставам на сън. Все когато легна късно и трябвя да ставам рано, единия път се усетих като се спънах на улицата, в 2ч през ноща съм тръгнала да ходя към училището където карам езиков курс... Другите подобни, ама се събуждах преди да съм излезнала. Мм ме скъса от бъзици 😂😂😂

😮

Не знам дали някой от вас играе Candy crush Saga, аз ги играя, защото така се успокоявам, когато ми е тегаво и мрачно. Случвало ми се е да играя супер трудно ниво, и в този момент някой ми отнеме вниманието, обаче аз продължавам да играя. И в един момент поглеждам, взела съм нивото. За което дни наред съм се блъскала и каква ли не логика съм прилагала. И си мисля, че това се случва, защото точно тогава, и нито секунда след или по-рано, е написано/писано/програмирано нивото да бъде взето и играта да продължи напред.

Беше вторник, тази седмица. Имах меко казано ужасен ден. Сутринта ме скъсаха на изпит, после скъсах с приятеля си, а след това не можех да си намеря място никъде из града.

Отчаяно се опитвах по някакъв начин да се почувствам по - добре. Исках само едно нещо, да отида до гроба на татко, да легна отгоре и да плача. Така се озовах на гробищата. Беше много силен момент за мен, заваля дъжд, бях абсолютно сама, но през цялото време усещах присъствие до себе си. Може би беше той.. Слязох от колата, огледах се за гроба му, но не го видях, помислих си, че е обрасъл и няма да го намеря. Почувствах се виновна, че не се бях погрижила за това. И, в този момент нещо ме придърпа към мястото, където е погребан, прегърнах кръстта и плаках като малко дете. След известно време се изправих, огледах се.. Беше красиво, усещах вятъра по кожата си, капките дъжд, виждах как цветята и дърветата се полюшват.. Почувствах се отново жива, почувствах капка сила, от която се нуждаех. Най - страшното чувство на света за мен е безсилието, а тогава именно с него се борих. Почистих гроба и се върнах в колата, заваля още по - силно. После дъжда намаля и из зад бурята се прокрадна лъч светлина, намерих го за страшно красиво и извадих телефона си и снимах небето. Исках да запомня този момент, как чувствам, че съм на дъното, затова го запечатах в снимка. Снимах и себе си, с размазан черен грим..

Усетих как вече съм сама, присъствието изчезна. Прибрах се, същия ден имаше буря и огромна градушка. Вечерта си писах с един приятел, с който заедно щяхме да ходим до гробищата и му изпратих снимката. В този момент се уплаших. От себе си. Какво ме е накарало да запечатам този мрачен момент? Да снимам облаците, баш на гробището? Честно ви казвам, изтръпнах и на момента изтрих снимките, сякаш не съм била на себе си.. В мен живее една дълбока мрачна част, но тя е част от мен и трябва да я обикна.. Но, тогава.. тогава се уплаших.

Не се плаши! Снимала си, защото така си го усетила. Щом те е накарало да се почувстваш по-добре, това е трябвало да направиш. Напред и нагоре

Просто си била малко по-емоционална в този момент.На всеки му се е случвало да изпадне в такава дупка, някои за кратко, други за по-дълго.Като си поплакала ти е поуминало.

Преди 2-3 седмици имах една плашеща за мен нощ. Не съм сигурна дали изобщо нещо се случи тогава, или всичко беше само в главата ми. По принцип обичам да търся логично обяснение на всичко, но в този случай не съм сигурна имам ли такова.
Дъщеря ми (5-годишна)  изяви желание да разпънем дивана в хола и да спим там двете. Съгласих се. Легнахме и тя заспа почти веднага. Аз се повъртях малко  и започнах също да се унасям. След малко се започна почукване по секцията. Усетих и присъствие. Помислих, че е котката, но я нямаше в хола, дори врата беше затворена, така че не може тя да е влезнала и после да е излезнала. Кгато се обърнах с лице към секцията почукването спря и си казах, че вероятно съм сънувала нещо, макар да мислех, че не съм заспала още. А усещането за присъствие си обясних с фантазията ми. Обърнах се отново с гръб, защото ми е по-удобно и след няколко минути пак се чу почукване. Сякаш някой мести дребни предмети върху секцията, но когато се обърнах отново почукването спря, а и всичко си беше по местата. Този път си казах, че няма да се обръщам с гръб. Останах обърната към секцията. След малко влезе и котката, настани се до главата на детето и заспа, а по принцип никога не ляга до някого от нас през нощта, само денем се гушка в нас. Казах си, че вероятно съседите са шумели с нещо, макар да звучи точно като от нашата секция и се опитах да заспя отново. Точно в този момент на пода до дивана в посоката, към която бях обърната се чу как пада нещо голямо и тежко. Но нямаше нищо. А детето си спеше през цялото време. По принцип не спи много спокойно, но точно онази нощ спа почти без да помръдне. Котката обаче също чу този шум и погледна в същата посока, от която ми се стори и на мен, че идва той - към пода в хола. И отново придобих силно усещане за нечие присъствие в стаята. А котката гледаше втренчено и напрегнато в тази посока.Тогава си спомних, че тук бях чела съвет как да се постъпи в подобна ситуация и произнесох на глас: "Каквото и да си ти, остави ни на мира, в името на Господ Бог. Напусни този дом. " И продължих да се моля наум, а не съм от най-вярващите. И на църква скоро не съм ходила. Но след малко вече изчезна напълно усещането ми за чуждо присъствие и нямаше повече почуквания и тропот в хола. Котката също се успокои и заспа.
После още 2-3 нощи детето искаше да спим там и всичко си беше нормално - без шумове и дъщеря ми си спеше както всяка нощ, т.е. с много въртене и пробуждане, което е нормалното за нея.
И все се чудя дали наистина имаше нещо онази нощ при нас. Ако бяха само шумовете, ОК, ще си кажа съседите са, фантазирам и т.н. Но странно беше, че и котката се настани до детето и също чуваше, а вероятно и виждаше нещо. Сякаш отиде до дъщеря ми, за да я пази от нещото. След тази нощ и преди нея никога повече не легна в нечие легло през нощта. А детето точно пък онази нощ спеше необичйно спокойно.
Преди около два месеца в отсрещния на нашия апартамент почина съседка, която много се радваше на дъщеря ми. Когато я видяхме за последен път, съседката беше поканила детето на гости, но това гостуване така и не се осъществи, защото жената почина внезапно. Не знам, ако изобщо е имало нещо онази нощ, дали е възможно да е била тя. Всъщност между двата апартамента има още един апартамент, ако това има значение, т.е. нямаме общи стени с дома на починалата. Хола се намира по-близо до него, сравнено с детската стая например, но без общи стени. Обаче пък тази жена беше много добродушна и не мисля, че би искала да навреди на детето ми или на мен, нито да ни уплаши.
И така. Реших само да споделя с вас. Наистина не мога да съм сигурна имаше ли нещо, защото все гледам да намеря логично обяснение на нещата.

На мен често ми се случва да усещам стъпки в хола, докато съм в спалнята, даже ходя да проверявам какво става. Случва се само през деня. Отдавам го на голяма преумора и недоспиване.

Случвало ми се е и на мен да чувам стъпки. Първо си мислех че е от ламината, но чувам буквални стъпки, които се движат в някаква посока. Над апартамента имаме таван. Той не е добре направен (замислен е като стая към нашия апартамент но не е довършен) За там се влиза през терасата, много често вечер чувам все едно някой ходи отгоре. Спалнята е в другия край на апартамента и движението го чувам от над спалнята към вратата на терасата, която пък се отваря само отвън. Няколко пъти след тези стъпки ми се счува че вратата се отваря и понякога се оказва че не е заключена. Мм смята че си въобразявам и че вероятно аз съм забравила да я заключа. Ако не се заключи се отваря сама от вятъра и не се случва да я оставям. Пък и горе се качвам много рядко, използваме го за склад.

Да не би на тавана да има някой по- голям мишок, който да се разхожда или нещо подобно. Вярвам, че има логично обяснение или поне се опитвам да мисля така защото съм крайно страхлива пт подобни неща
Скоро си взехме една поставка, на която отгоре са слагат капки ароматизатор, а отдолу чаена свещ. Доста често преди да си легнем, свещта все още не е изгаснала и аз я духам да изгасне. Така се случи около 1-2 седмици аз да я изгасям. Започнах абсолютно всяка вечер, да сънувам, че някой умира, самоубива се или вече е умрял. Беше ми много тегаво и не знам защо, но си втълпих, че е защото аз изгасям свещта. Сигурно звучи смешно отстрани ама.. Реших няколко часа преди лягаме ако предната свещ е изгаснала, да не паля нова за да не се налага да я изгасям аз. И не знам ама от както спрях да я изгасям, спряха тези сънища. Последните дни за жалост се случваше пак да гори преди лягане и карах приятеля ми да я изгася. (а и знам, че той мноооого рядко сънува и си викам той поне няма да има такива проблеми). Да ама три пъти я изгася и три ситрини поред ми лазва, че сънува, че някой умира Малко ми е странно. Както казах не знам дали се дължи на това, най- вероятно си врълпявам ама..

Преди много години изпаднах в ситуация за която сега си мисля,че е чудо,че останах жива.Няма да ви разказвам за самата случка,но тогава от страх бях изпаднала в шок.Не съм набожна,но вероятно,когато ,човек изпадне в безизходица,се моли на бог.Така и аз помня,че си казах на ум"Боже Господи помогни ми" и изведнъж изпитах чувството сякаш някой ме докосна по рамото.Сякаш с магия спрях да треперя,съзнанието ми се изчисти,отново можех да разсъждавам и успях да се измъкна невредима.От тогава вярвам,че има нещо.Дали е Бог или Ангел,не зная,знам само че някой бди над нас и ни помага в трудни моменти

Пандачина, според мен е имало някакво присъствие, щом и писана го е усетила. Още повече, че е легнала до главата на дъщеря ти, също много показателно, че е била там за да я предпази.
Когато баба почина майка веднага се настани да спи на нейното легло, тъй като дотогава се натискахме на тек и половина двете и беше просто ад, особено лятото. И моят принц, най-доброто същество на света Иван, който дотогава спеше при мен или в края на леглото в краката ни, отиде и около две седмици спа до главата на майка. Викам й, виж бебо те пази. Духът, когато окончателно си отива от този свят става доста агресивен, според мои убеждения, а и мисля, че и е логично това да е така.