Пубертетът при момчетата - Тема № 4

  • 42 266
  • 765
  •   1
Отговори
# 255
  • Русе
  • Мнения: 7 934

Не мога Sad Аз просто съм си такава и отвътре ми идва. Ама и децата строявам. От която и страна да са - почвам и тях. Говоря много - като латерна съм вечер, и на психо съм водила големият. Действам според зависи.
Докато са при мен - ще ги защитавам и съветвам както си знам. После Животът ще ги довърши  Mr. Green
Ако са ме чули - добре, ако не са - зле и за тях и за мен Sad

# 256
  • Мнения: 6 881
Теодора, при такъв постоянен тормоз аз лично бих се озъбила първо на самия причинител. А после ще търся контакт с родителите.

# 257
  • Sofia
  • Мнения: 5 099
Миналата година (6 клас) един го хванах за яката. Постоянно "се закачаше" с моя син, ама яко дразнещо - блъска го, рита го, гъделичка го.... След училище го причаках отпред и му казах, че ако продължи да тормози сина ми, ще предприема мерки (не уточних какви). Стресна се младежът, повече нямахме проблеми.
Вярно, че можеше да има последствия - негови родители да ме потърсят или онзи да стане още по-дразнещ, да се подиграват на сина ми, но поех риска.

И все пак, Теодора Вълкова 605560, да не насадите на сина си някакъв комплекс с това ходене при психолог. Не, че съм против, но дали наистина има нужда. Проблемно ми се вижда другото дете, не Вашето. Стойте зад гърба му и при следващ най-малък проблем, опълчете се срещу тормозника. Децата ни трябва да усещат нашата подкрепа.

# 258
  • Мнения: 6 881
Нека ме потърсят родителите. Още по-добре, така или иначе аз пак ще търся разговор с тях. Но да уточня, че ще го направя при дълъг и продължителен тормоз, както в случая на Теодора.

# 259
  • Мнения: 5 261
Аз днес отидох да взема моя малкия 8 от у-ще и заварих една от възпитателките за занималнята и паузите стои и я наобиколили 3 ма. Две сбутали се по време на футбола и едно трето, което се кара с моето от известно време и само наблюдавало играта ползва ситуацията и започва да го заяжда, да го поучава и да го клюкари.

Възпитателката прилага някакъв концепт всеки да казва какво се е случило и да казва какво иска да се подобри ,при което онези двете правят моето на нищо и то се разплаква, като казва че се е сбутало на футбола , ама него са го бутнали първо и не знае защо се хвърлят върху него и то трима срещу един...
Аз си го взех и им казах, че от този концепт достатъчно видях.

За късмет на малки брат му е бил през цялото време там и каза, че нищо особено не се е случило на футбола. Нищо по-особено отколкото те като са играли футбол.

Изобщо на какво ги учат?!

 

# 260
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Ох, да не ви се налага да разберете какво е дълъг и продължителен тормоз. Едно гъделичкане и 2-3 обиди не са.
Относно психолога е добра идея, да поработи върху самочувствието на детето. При моя син проблема беше точно това.  Поне нашата психоложка имаше подход и знаеше как да му въздейства. Не , че е станал с кой знае какво самочувствие, но при нас дразнителите се махнаха и настана спокойствие. Вярно обиждат се и си подвикват, но на мен вече ми се струва, че те не могат да разговарят нормално помежду си. Речника им е под всякаква критика.

# 261
  • Мнения: 6 881
Над две седмици тормоз от едно и също дете, даже и след разговори, изясняване на виновника и т. н. , разплакване на тормозеното момче пред класа, за мен е продължителен тормоз. Колко трябва да е иначе? Има ли някакви времеви рамки? Щом вече се стига до плач пред всички- време е да се реагира.

# 262
  • София
  • Мнения: 386
Момичета, благодаря на всички, че се включихте с различни мнения и различни гледни точки Flowers Sunflower За пореден път се убеждавам в полезността на форума.
Със сигурност ще потърся мнението на психолог за съвет и за начини за повдигане на самочувствието, защото все пак най-добре е да се научи да се оправя сам. А и ме притеснява това, че си е мълчал дори пред мен и е търпял всичко, като външно не е показвал нищо вкъщи. Определено от началото на шести клас е по-свит и прикрит, нищо не споделя, и класната го потвърди.
Обмисляме със съпруга ми и дали да не говорим с родителите на момчето след грипната ваканция, въпреки че психологът и зам.-директорката са разговаряли с тях.
Thirteen, тормозът действително е продължителен, не става въпрос за 1-2 гъделичкания. Ще се ослушвам и ще си отварям очите на 4 за друг проблем с това дете и в случай на такъв ще подам жалба. Единствено не бих причаквала детето и да го заплашвам нещо, защото все пак някога може моето да е в такава позиция и не искам възрастни да се саморазправят с него.

# 263
  • Мнения: 6 881
Между заплаха и предупреждение знам, че е тънка червената линия. Но я има.

# 264
  • Мнения: 9 152
Момичета, благодаря на всички, че се включихте с различни мнения и различни гледни точки Flowers Sunflower За пореден път се убеждавам в полезността на форума.
Със сигурност ще потърся мнението на психолог за съвет и за начини за повдигане на самочувствието, защото все пак най-добре е да се научи да се оправя сам. А и ме притеснява това, че си е мълчал дори пред мен и е търпял всичко, като външно не е показвал нищо вкъщи. Определено от началото на шести клас е по-свит и прикрит, нищо не споделя, и класната го потвърди.
Обмисляме със съпруга ми и дали да не говорим с родителите на момчето след грипната ваканция, въпреки че психологът и зам.-директорката са разговаряли с тях.
Thirteen, тормозът действително е продължителен, не става въпрос за 1-2 гъделичкания. Ще се ослушвам и ще си отварям очите на 4 за друг проблем с това дете и в случай на такъв ще подам жалба. Единствено не бих причаквала детето и да го заплашвам нещо, защото все пак някога може моето да е в такава позиция и не искам възрастни да се саморазправят с него.
Подчертаното - същият е и моят син. Имаше при него случай на тормоз... за който грам не показваше и не даваше да се разбере, докато един ден изневиделица изпадна в жестока криза. Плака цяла нощ и каза, че на следващия ден няма да отиде на училище. Отне ми дълго време, а и доста усилия, за да разбера подробностите... за да ми се разкаже кога, какво и как. След като всичко изяснихме и аз лично взех мерки, сина ми искаше дълго време да го взимаме от училище.
От тогава до ден днешен му казвам, че не бива да мълчи, а да споделя навреме всичко, което го безпокои и всеки изникнал проблем да бъде обсъждан с нас- баща му и мен.

# 265
  • София
  • Мнения: 2 003
И моя често мълчи. Малко неща казва и понякога изопачава. Имаше случай на бой с едно дете, което първо го ударило, а моя отвърнал. За помирение класната ги беше извикала и ги беше накарала да кажат кой с какво дразни другия. Моя младеж отдавна ми се оплакваше от другото момче, в смисъл, че онзи се държал като командир и го дразнел, но при разговорът отвърнал "с нищо", щото не бил клюкар и не би намесил възрастен в спора. Между другото, и моето становище е такова, но клюкаренето, гледам, е повсеместно, което не ми харесва. Боят, обаче, още по- малко. Опитвам се да обяснявам, че словесната атака е по- добрия избор за защита, ама то речниците са им... не могат да се изкажат като хората.

# 266
  • София
  • Мнения: 386
Катерица, аз напоследък чета разни статии и книги относно психология и често срещам мнения, че спотаяван в детството тормоз върху дете може да отключи депресии и подобни в зряла възраст и се притеснявам именно в един момент да не "изпадне в криза", както се е случило при вас. Ако не те притеснява, да споделиш опит, на лични, ще ми е от полза.

Обръщам се и към Глухарче, ако е удобно, сподели на лични, при кой психолог си водила твоето детенце.

# 267
  • Мнения: 18 977
Аз лично в училището ходя само, ако ме повикат. Ако сина ми има проблем с някое дете се обаждам на класната, обяснявам какъв е случая и от там нататък тя си говори с родителите и оправя нещата. Това го правя само, ако е имало физически тормоз и то сериозен - не побутвания, почуквания и т.н. или, ако е имало повреда на лични вещи - примерно надраскване на яке, късане на тетрадки, учебници и т.н. Защото в противен случай рискувам децата да започнат да му се подиграват, че е мамино синче, което чака мама да го спасява и да го пази от другите. Ако е момиче ОК, но за момчетата мисля, че е много лошо да го нарочат за такъв. Но съм му казала - ударят ли го да удря и той, и хич да не му пука, че ще го изкарат виновен. Обяснила съм му да не позволява да го бият, защото веднъж започнат ли ще го превърнат в аутсайдера на класа и всеки ще си го ползва за боксова круша.

# 268
  • Мнения: 6 881
Ще ви разкажа за дъщерята. Вече е на 21. Но имаше една случка, заради която се наложи да реагирам на мига и то на ръце с две или тригодишния сегашен ми тийн.
Не се сещам- 4 или пети клас щерката. Загаджва се с някакво момче от друго съседно училище. Добре, но бившето пък девойче на момчето разбира и разбира коя е настоящата конкуренция. Точно по това време имаше репортажи по ТВ за организирали се групи от девойки или момчетии с кадри за побой над някой нарочен. Бях се ужасила, но както всеки си мисли, че няма да му се случи, така и аз. Да ама не. Да вземе бившата девойка да организира над 20 съмишленички, нарочват щерката и ще се саморазправят, щото видите ли, моята е отмъкнала гаджето. Да, обаче, приятелка на щерката разбира и и казва. Тя споделя на мен, аз говоря с бившия. Реакцията му беше-а, лапешки работи, няма страшно. Да, ама пусто майчин инстинкт. И на нарочения ден, след часовете аз със синковеца на ръце в двора на училището. Навреме. Бяха я наобиколили моята над 30 дечурлига- сеир да гледат. Че като хукнах с бебето на ръце, като се разкрещях. По втрещения поглед познах тарторката, тя беж, аз след нея. Ако не беше сина в ръцете ми, щях да я хвана. И вярвайте ми, нямаше да я познаят родителите, пък после ако щат да ме съдят. А бившият след случката намери някакви познати от полицията и близо месец, имаше човек в униформа до щерката, когато се прибираше от у-ще. Та да видят всички и да не смеят да я закачат. И не посмяха.
Не е като да нямам преживелици.
И изобщо не предупредих тогава директор или учители. Той баща и реагира неадекватно, аз ще чакам на чужди хора. Да,бе.

# 269
  • Мнения: 5 529
Съчувствам на всички и се моля на никого да не се случват гадости... И ние сме имали неприятности, но моят син отвръща и не се оставя да го тормозят. В първи клас още се бяха сбутали с едно от децата - другото го удря по лицето и моето дете отвръща, но на другото дете му потича кръв от носа. Познайте кой беше изкаран виновен? Че не само той, но и аз, защото съм го учила да се бие и съм давала лош пример (двамата заедно тренирахме бойни изкуства)! Работихме с психолози и т.н. И понеже е мил, любезен, усмихнат и добричък, си мислят, че могат да му се качват на главата. Но не са познали - той е малко като Хълк, като се ядоса и е неудържим... Във втори клас така търпеливо беше чакал някакво момиче да престане да го драка и накрая не издържал. Скочил и събрал всичките чинове в стаята за нула време. Естествено всички се разбягали и изплашени не искали да влизат обратно - госпожата едвам ги убедила. И така му тръгна славата, че не трябва да се закачат с него. До шести клас никой не посмя повече да го драка. Имаха си момчешки закачки, но между тях си по приятелски (не съм се намесвала). В шести клас се пробва един осмокласник да го предизвика на бой (набеден от съученичка, интригантка). Той не се е уплашил - някак си проснал осмокласника на пода и го попитал дали наистина иска да бият. Момичетата от класа пък се изсмели на по-голямото момче с репликата - че ти намери с Хълк да се закачаш! Та така - всеки си намира начин. Ходихме по психолози и двамата, и заедно и поотделно. Лошо няма, дори е полезно. Но съвет не мога да дам, защото всичко е индивидуално. Гледах да не се намесвам пряко, но пък мен децата ме познават и знаят, че истината е свята и виновника ще бъде разкрит. Навремето вярваха, че съм дядо Коледа, а после, че съм вещица и те така Blush

Общи условия

Активация на акаунт