Почти не остана семейство незасегнато от изневярата! Като вирус се е разпространило това явление! Дано се успокоиш и намериш свой си начин да се съхраниш.
- Публикувана: 21 фев. 2019, 12:49 ч.
- Последно мнение: 30 май 2019, 01:37 ч.
Изневярата - въпроси към простилите и дали втори шанс
След тази тема се чудя, има ли още жени, които да вярват и връзват на женен нещастен мъж. Мъжете са си боклуци,но и жените дето се хващат с тях ....
О, и аз познавам такъв като последния споменат. Живее си с двете жени - жената и любовницата и това е. От много години е така. Има си дете с жената. Ама те и двете са ок с положението, не работят, ходят заедно на маникюр, прически, той ги издържа и ги обгрижва. До колкото знам, те също двете се обичат в негово отсъствие. Знам и че на жена му е било трудно в началото, много, но после някак е кандисала, явно е много манипулативен. А, и между другото пича им изневерява при възможност, не е като да му стигат двете. Българин е. Но това са вече някакви извращения, не е нормален случай. Абе живи и здрави, важното е човек да е доволен от избора си.
В този случай всички страни са информирани и живеят, както им харесва, щом никой не страда, няма какво да ги мислим.
По темата, аз бих дала шанс, ако има диалог и взаимно желание. Всеки греши...
хем прави всичко възможно мъжът да ги наруши
Тъй де, да избегнем грешките.
Не съм стигала до там да си задавам въпрос бих или не бих простила изневяра, обаче имам близки, които са минали през това. В момента не са заедно.
Мъжа изневерява със съседка, жената разбира, а и мъжа на любовницата разбира за това, което се случва.
Намират си нова квартира ( моите познати ), но мъжа умишлено е намерил другото жилище близо до старото им
И така тази връзка продължи много време. Любовницата дори забременя от моя познат, обаче той май не е признал детето за негово. Любовницата все пак нали е омъжена и незнам там как стоят нещата с бебето и законния й съпруг... Всички знаят иначе, че това дете не е на законния, абе мани..
Та, познатата ми прощаваше, прощаваше докато не им поотраснаха децата - едното е на 14, а голямата на 18-19 някъде. И преди има - няма година си е събрала бягажа и го е напуснала. Обаче тъпото е, че новия й приятел също е женен и тя сега съсипва друго семейство.
Ноо, нда, исках да кажа, че простила е, обаче накрая са се разделили.
Мъжа изневерява със съседка, жената разбира, а и мъжа на любовницата разбира за това, което се случва.
Намират си нова квартира ( моите познати ), но мъжа умишлено е намерил другото жилище близо до старото им
И така тази връзка продължи много време. Любовницата дори забременя от моя познат, обаче той май не е признал детето за негово. Любовницата все пак нали е омъжена и незнам там как стоят нещата с бебето и законния й съпруг... Всички знаят иначе, че това дете не е на законния, абе мани..
Та, познатата ми прощаваше, прощаваше докато не им поотраснаха децата - едното е на 14, а голямата на 18-19 някъде. И преди има - няма година си е събрала бягажа и го е напуснала. Обаче тъпото е, че новия й приятел също е женен и тя сега съсипва друго семейство.
Ноо, нда, исках да кажа, че простила е, обаче накрая са се разделили.
Аз изневерих в предишната ми връзка.
Изневерих, разделих се с дългогодишният ми приятел, продължих да се виждам известно време с Втория, след около месец и нещо приключих и с него. След около два месеца се събрахме с момчето, на което изневерих след като той твърде ясно ми показа, че иска да е с мен въпреки случилото се. Обясних му веднъж защо се стигна до изневярата и повече не подхванахме въпроса.
Бяхме заедно още около две години, имахме планове за деца, връзката ни определено тръгна в положителна насока. За съжаление почина при трудов инцидент. Ако не се беше случило съм убедена, че нещата и до ден днешен щяха да са същите.
Та, да, може да се прости, може да се пренебрегне случилото се. Не, не се забравя, но ако хората знаят защо се е стигнало до там се научават да не допускат същите грешки ВЪВ връзката си.
Да, аз вярвам, че за да се стигне до изневяра, то проблема е в двойката, а не само в изневеряващия. Това в случай, че изневеряващият не е заявил ясно, че не вярва в моногамните връзки.
Изневерих, разделих се с дългогодишният ми приятел, продължих да се виждам известно време с Втория, след около месец и нещо приключих и с него. След около два месеца се събрахме с момчето, на което изневерих след като той твърде ясно ми показа, че иска да е с мен въпреки случилото се. Обясних му веднъж защо се стигна до изневярата и повече не подхванахме въпроса.
Бяхме заедно още около две години, имахме планове за деца, връзката ни определено тръгна в положителна насока. За съжаление почина при трудов инцидент. Ако не се беше случило съм убедена, че нещата и до ден днешен щяха да са същите.
Та, да, може да се прости, може да се пренебрегне случилото се. Не, не се забравя, но ако хората знаят защо се е стигнало до там се научават да не допускат същите грешки ВЪВ връзката си.
Да, аз вярвам, че за да се стигне до изневяра, то проблема е в двойката, а не само в изневеряващия. Това в случай, че изневеряващият не е заявил ясно, че не вярва в моногамните връзки.
Обикновено дълбоката причината на изневеряващия да изневери е "защото може". Обаче важно е да вменим на другия партньор, че е виновен и как на челна стойка трябва да се изправи, за да изпълни някакви съмнителни изисквания. Пък дали ще бъдат спазени "обещанията", гаранция Франция, стоиш си под напрежение и на челна стойка цял живот. 
На изневерилия му липсва нещо. Често акъл.
Имам много причини, заради които си заслужава да опитаме. Разбира се, ако се повтори, няма да дам възможност да се потрети.
В интерес на истината се сетих за няколко близки семейства, които са минали през това и са останали заедно. Лошото е, че не искам да ги питам как са се сборили.
В интерес на истината се сетих за няколко близки семейства, които са минали през това и са останали заедно. Лошото е, че не искам да ги питам как са се сборили.
Има една хубава поговорка: "Fool me once, shame on you; fool me twice, shame on me."
Аз лично, при разочарование от каквото и да е естество, винаги давам втори шанс. Така ми е чиста съвестта, че не съм направила грешен избор първия път под влияние на емоцията.
Препоръчани теми