Нощнен сън на бебета на 3 месеца

Съвсем нормално поведение за тази възраст. Последвахме съвета на нашата педиатърка, за който сме ѝ много благодарни - просто спряхме да гледаме часовника и се водехме по детето.
Ще мине

Ползва ли залъгалка?

Никаква залагалка-само мен, нищо не иска никакви биберон, никакви шишета поне да замествам от време на време

Първо трябва да приемете, че детето ви се нуждае от вас и от контакт с вас през повечето време. После трябва да се отърсите от идеята, че бебе на три месеца може да се “научи”, да спи по цяла нощ само, след което пробвайте Co-sleeping.

Защо се опитвате да го приспивате, те много добре знаят как да заспиват.

Сложете го да спи при вас и вижте как ще е положението. Бебето има нужда от  близък контакт с майката.

Защото той не може да заспи сам, ако имате предвид да го сложа в леглото и само да си заспи или да го оставя да по плаче и на плаче и да си заспи... Аз това само по филмите съм го виждала. Проблема е, че имах два дена много тежко раждане и от първата нощ той ревеше да спи в мен, доктори и сестри ми казаха, че най добре ще е да е в мен, защото и на него му се е отразило тежкото раждане и от самото начало колики и всичко е песен, вече е на три месеца и се усеща, че е по спокоен и пораства, но си иска в мен

Просто не му се спи още, затова плаче.

Това е регресия на съня, нервната система на бебетата около 4-мес.възраст узрява и сънят им се разваля, имайте предвид, че именно в този период бебето вече е способно да се самоуспокоява и заспива само, без помощ от родител (друг е въпросът, че някои отказват). При моето дете, също спящо само у мен от първите си дни, продължи около 2 месеца, доста тежко беше, приспивах всяка вечер от 20.00 до 23.00 на ръце.
Имайте много търпение, и това ще мине.
Аз съм много против методите за научаване на бебето да заспива само с контролиран плач- оставяте бебето да плаче и излизате, след малко се връщате, успокоявате го и пак го оставяте. Вместо това може да опитате в полубудно състояние да го оставите в креватчето му и да сте там, докато заспива, ако се разстрои, успокоявате го, както го правите обичайно и пак го слагате полубудно.
Друго важно нещо е да изградите положителни асоциации за сън, нашите са бял шум, затъмнена стая (когато сме вкъщи), фразата "Време е за сън" и "Лека нощ ", преди вечерния сън има и къпане (уточнявам, че дъщеря ми все още не заспива без моя помощ, опитвам различни техники, изчетени в книги за детски сън, засега без успех, но заспива за минути, а преди ми отнемаше часове).

 Де да беше така... Някои бебета не знаят и това не е грешка на родителите. Още от родилното дъщеря ми плачеше в легълцето си и се успокояваше у мен, като ни изписаха същото продължи и вкъщи, няма такова нещо, като да я оставя и да е заспала сама. Само родители на трудно заспиващи деца знаят какво е.

Ако го научите на люшкане и люлеене така ще продължи. Ако му се спи ще заспи.
Не съм казала да го оставите да плаче и така да заспи, някои дават биба, някои слагат играчка, някои одеалце, някои дрешки на мама и т.н

Може и да е някакъв период, няма страшно, имай търпение.
Не е вярно, че свикне ли веднъж, няма отказване. Дъщеря ми никога не си е заспивала сама в нейното легло, просто лягаме на спалнята и като заспи, я местя.
Според мен и раждането оказва значение, пренаталната психология не е някаква измислица, това че бебета са невръстни същества, не означава, че нямат чувства и преживявания. Аз вярвам, че трябва да се откликва на детските нужди и потребности. Да, понякога е тежко, недоспал си, но не продължава вечно, докато се обърнем и вече са самостоятелни и нямат нужда от нас.

Тя имаше предвид носене и люлеене на ръце.

Ясно ми е, пак казвам, за мен не е вярно.

Не съм носила и не съм люляла бебе. Сега е почти на годинка спи в нейното легло като гушва една малка възглавничка или се опира до обиколника това е нейния начин за успокоение. Пробвайте варианти докато намерите какво успокоява и приспива вашето бебе.